РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  1544

 

гр. Пловдив,  18.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 797 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба на А.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № 20-1030-000425/11.02.2020 г. на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № *** за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и нищожност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че мярката е наложена от некомпетентен орган. Твърди се, че не са налице фактическите и правни основания за приложената административна принуда, тъй като оспорващият е правоспособен водач, притежаващ валидно до 10.07.2028г. свидетелство за управление на моторно превозно средство № I***, издадено от Кралство Великобритания. Сочи се, че това свидетелство вече е било обект на проверка и с постановление на Районна прокуратура – Чирпан е била удостоверена валидността му.

3. Ответникът началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Постъпило е становище от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, в което се поддържа, че са налице предпоставките за налагане на принудителната административна мярка, тъй като представеното от водача свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ е временно и се издава от британските власти на обучаващите се водачи с оглед придобиване на шофьорски умения. Обучаемите имат право да управляват МПС от съответната категория единствено по пътищата на Великобритания, без магистралите, при задължителното присъствие на инструктор или друг правоспособен водач на МПС. Въпросният автомобил следва да бъде означен с табели „L“. За да придобие пълно британско СУМПС, водачът трябва да е издържал теоретически и практически изпит.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема участие.

ІІ. За допустимостта:

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

6. Съставен е АУАН № АА432801/11.02.2020 г. от П.М.П., на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 11.02.2020 г., около 08:30 часа, в с. Белозем, ул. „Средна Гора“ - до № 21, А.И.И. като водач на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № *** /лична собственост/ управлява без да е правоспособен водач. Справка в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив сочи, че не притежава СУМПС. Към момента на проверката е представил временно СУМПС – образец Великобритания.

Според представеното по делото копие от СУМПС № I***, същото е издадено във Великобритания на А.И.И. и е обозначено като „provisional driving licence“ (временна шофьорска книжка) с индекс „L“; дата на издаване 11.07.2018г.; дата на валидност 10.07.2028г.

7. Според справка за нарушител/водач от МВР, въз основа на  АУАН № АА432801/11.02.2020 г. на А.И.И. е издадено наказателно постановление № 20-1030-000756/21.02.2020 г. От същата е видно, че СУМПС № I*** вече е било отнемано с АУАН № Д767068/13.09.2018г., съставен от ОДМВР – Пловдив, РУ Раковски и АУАН № Д987360/01.01.2019г., съставен от ОДМВР – Стара Загора, РУ Чирпан. По последния акт е образувана преписка за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс.

8. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 20-1030-000425/11.02.2020 г., с която административният орган, за нарушение на чл.150 вр. чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, е приложил спрямо А.И.И. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от 6 месеца.

9. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

10. В хода на съдебното производство оспорващият представя постановление № 12/12.03.2019г./НП № БТИ21900002ГИТ на прокурор при Районна прокуратура – Чирпан, с което е прекратено досъдебно производство № 2/2019г. по описа на РУ Чирпан, образувано по чл. 343в, ал. 2 от НК срещу  А.И.И., за това че на 01.01.2019г. в с. Мирово, обл. Стара Загора в посока запад – изток е управлявал МПС -лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № ***без съответно свидетелство за управление на МПС. За нуждите на разследването било представено СУМПС, издадено от Кралство Великобритания. При изготвена СТЕ е установено, че въпросното СУМПС е истински документ. Това обстоятелство е дало основание за прекратяване на производството, поради липса на съставомерност на деянието.

 

IV. За правото:

11. Описаните в АА432801/11.02.2020г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, спорът между страните е правен и се концентрира върху обстоятелството налице ли са основания представеното от оспорващия СУМПС да бъде признато на територията на Република България.

12. Според чл. 171 от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които тази по т.2 "а", б. “а“- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

13. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

По правилото на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

14. Съгласно чл. 17, ал. 1 вр. ал. 12 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г.) признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се допуска, ако: 1. Страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията; 2. Страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и е подписала споразумение с Република България за взаимно признаване и преиздаване на свидетелствата за управление на МПС; 3. Страната, издала съответното свидетелство, е държава-членка на Европейския съюз, или друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария.

Чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС не се признава за валидно на територията на Република България, когато в резултат от извършената проверка по ал. 10 се установи, че свидетелството за управление на МПС е ограничено, временно отнето или отнето на територията на друга държава – членка на ЕС, както и в случай, че свидетелството е анулирано в друга държава – членка на ЕС.

Според данните от официалния интернет сайт на Европейския съюз (https://europa.eu/youreurope/citizens/vehicles/driving-licence/driving-licence-exchange-recognition/index_bg.htm) временните свидетелства за управление на МПС и международните шофьорски книжки (или други удостоверения, издадени в страна на произхода) не са обхванати от нормативната уредба на ЕС и може да не се признават в други страни от Съюза.

Директива № 2006/126/ЕО на Европейския парламент на Съвета, приета на 20.12.2006 г. регламентира свидетелствата за управление на превозни средства, които имат действие в рамките на Европейската икономическа общност. Съгласно чл. 1 от тази Директива, всички държави членки въвеждат национално свидетелство за управление на основата на образеца на Общността, уреден в Приложение 1 на Директивата и винаги в съответствие с нейните разпоредби. Съгласно чл. 2 от тази Директива, свидетелствата за управление издадени от държавите членки се признават взаимно. Съгласно чл. 11 от същата Директива, т.4, държава членка може да откаже да признае валидността на свидетелство за управление на МПС издадено от друга държава членка на лице, на което СУМПС е ограничено, временно отнето или отнето на територията на предишната държава. Чл. 7 от Директивата от своя страна допуска изключенията, които всяка страна членка на ЕИО може да прилага в рамките на националното си законодателство уреждащо въпросите свързани с издаването и валидността на СУМПС без разбира се тези изключения да накърняват националното наказателно и полицейско законодателство на другите държави членки.

Справка в сайта на ЕК (https://ec.europa.eu/transport/road_safety/topics/driving-licence/models_en?field_rs_license_country_tid=122&field_rs_issue_date_value%5Bvalue%5D%5Bdate%5D=07%2F11%2F2018&field_rs_issue_date_value2%5Bvalue%5D%5Bdate%5D=07%2F11%2F2018), показва формата на свидетелстват за управление на моторно превозно средство, издавани от Великобритания след 07.11.2018г. Представеният образец „United Kingdom - UK 9“ е обозначен като „driving licence” (шофьорска книжка) с индекс „UK“.

Според официалната законодателна база данни на Кралство Великобритания, (https://www.legislation.gov.uk/uksi/1999/2864/contents?text=provisional%20driving#match-1), The Motor Vehicles (Driving Licences) Regulations 1999/Правила за управление на моторните превозни средства (шофьорски книжки) от 1999 г., т. 16 Conditions attached to provisional licences/Условия, свързани с временните лицензи – притежателят на временният лиценз няма право да управлява превозно средство от класа, за който е упълномощен да управлява по силата на това свидетелство без надзора на присъстващ квалифициран водач; както и ако върху превозното средство не е показана отличителна маркировка във формата, посочена в част 1 от списък 4 (изобразяващa латинска буква L), така че да бъде ясно видима за други лица, които използват пътя, в рамките на разумно разстояние отпред и отзад на превозното средство.

Съгласно информацията от DVLA/Агенция за лицензиране на водачи и превозни средства, предоставена на уеб адрес  /https://www.gov.uk/apply-first-provisional-driving-licence/, издаването на временното свидетелство за управление от типа, представен от жалбоподателя, става и онлайн като за целта получателят му не е задължен да представя доказателства за това, че е преминал курс на обучение за водач на превозно средство, а следва единствено да покрива изискванията за минимална възраст и здравословно състояние. Условията и ограниченията, при които се издава временният лиценз (https://www.gov.uk/driving-lessons-learning-to-drive) допускат управлението на автомобила по магистрали, само ако са на територията на Англия, Шотландия или Уелс, ако водачът е придружен от одобрен инструктор за шофиране и автомобилът е снабден с двойно управление.

15. Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че

процесната ПАМ е наложена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби.

Макар представеното от жалбоподателя СУМПС да е издадено от компетентен орган - DVLA за територията на Кралство Великобритания, този факт не води до пряко задължение за националните контролни органи да признават действието му на територията на Република България. В този аспект се явява ирелевантно и представеното от жалбоподателя постановление по ДП № 2/2019г. по описа на РУ Чирпан, доколкото спорният по делото въпрос не е дали издадената от Кралство Великобритания временна шофьорска книжка е истински документ, а налице ли са правни основания същата да бъде призната на територията на страната. В този аспект отказът на контролните органи намира своята упора в обсъдените национални и европейски норми. Каза се, съгласно цитирания по-горе чл. 11 от Директива № 2006/126/ЕО на Европейския парламент на Съвета компетентните органи на конкретна държава членка на ЕС /в случая това са служителите на полицията/, могат да откажат да признаят действието на издадено в друга държава членка свидетелство за управление, стига по отношение на него в издалата го държава  членка да има въведени ограничения. Тази възможност е залегнала и в националното ни законодателство, отразено в правилото на чл. 17, ал. 12 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., която изрично дава правомощие на контролните органи да не признаят чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, когато същото е ограничено, каквито се явяват временните свидетелство за обучаващи се водачи, издавани от Кралство Великобритания.

Отделно, представеното от жалбоподателя свидетелство за управление не и от категорията на валидните СУМПС, за които се отнася цитираната по-горе Директива и които държавите членки взаимно са длъжни да признават. Представеното свидетелство не отговаря на образеца заложен в Директивата на Европейския парламент и само това основание е достатъчно компетентните органи да откажат да го зачетат в пределите на техните териториални правомощия. Още повече, в случая иде реч за временно свидетелство за правоуправление, издадено съобразно специфичната законодателна рамка на Кралство Великобритания, чието действие изрично е ограничено териториално. Извън горният анализ, в настоящото производство не се дължи преценка по съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 17, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 179, ал.1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на акта. Процесният  АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна. В случая оспорващия не ангажира доказателства, които да оборят или дори разколебаят констатациите на контролните органи.

На следващо място се дължи преценка за съответства на наложената принудителна административна мярка с целта на закона и с принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. Ответният административен орган  не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в законоустановеният минимум това не представлява съществено процесуално нарушение. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип, същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. Иначе казано, настоящият състав на съда намира, че липсата на мотив за размера на мярката не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й, без да се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Безспорно установените по делото факти и обстоятелства сочат, че жалбоподателят е нарушавал нееднократно правилата за движение по пътищата като се е позовавал на издаденото му временно свидетелство за правоуправление, при което се отчита тенденция за трайно поведение, което е в разрез с установения ред на държавно управление. Тези факти са проявени в обективната действителност и правната им релевантност не зависи от волята на административния орган, респ. обстоятелството дали ги е посочил като мотив за определяне размера на мярката. Управлението на МПС без нужната правоспособност се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност. Отнесено към охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) това деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителя да извърши други подобни нарушения. В случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно предвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. С оглед спецификите на настоящия казус прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца не се явява прекомерно спрямо тенденцията в поведението на оспорващия и не ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

16. Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. За разноските.

17. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № 20-1030-000425/11.02.2020 г. на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: