Р Е Ш Е Н И Е
№ 260052 04.03.2021
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на девети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Ваня Кирева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1184 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.Н. *** чрез адв. А.Г. срещу Наказателно постановление № 1970-498 от 30.04.2020 г. на Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 209а, ал 1 от Закона за здравето. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че не било извършено твърдяното в наказателното постановление нарушение, липсвали неговите обективни и субективни признаци. Наложеното наказание било несправедливо. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява и не изпраща, упълномощен по делото представител. В представено писмено становище по жалбата от адв. А.Г. се заявява, че поддържа жалбата и и развива конкретни съображения за нейната основателност в подкрепа на искането си за отмяна на наказателното постановление. Моли за присъждане на направените в полза на доверителя му разноски по делото.
Административнонаказващият орган - Директорът на ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 09.04.2020 г. свидетелят Н.Н.Н. – мл. експерт в Сектор Криминална полиция в РУ на МВР – Хасково и Т.П. Г.,*** в около 19.00 часа извършили проверка в парк „Кенана“ за осъществяване на контрол по спазване на въведените противоепидемични мерки във връзка с разпространяващото се заразно заболяване, причинявано от коронавирус и обявеното с Решение на Народното събрание на Република България от 13.093.2020 г. извънредно положение в страната и във връзка с подаден сигнал за тяхното нарушаване. Установили събрани в парка на едно място младежи, сред които жалбоподателят Д. Н. Н. и лица с имена: М.Ю.С., К.Б.В. и Н.К.Д. и след като преценили, че е нарушена забраната за струпване на хора, оттам и неизпълнение на въведените противоепидемични мерки посочени в Заповед № РД – 01 – 143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, срещу жалбоподателя Д. Н. Н. бил съставен от свид. Н.Н.Н. Акт за установяване на административно нарушение № 1970-498/10.042020 г. Процесният АУАН бил съставен за нарушение по чл. 209а, ал 1 от Закона за здравето /след нанасяне на поправка в съдържанието му при изписване на правната квалификация/ за това, че на „09.04.2020 г. в около 19.00 часа в гр. Хасково, Парк „Кенана“ до водното колело с лицата М.Ю.С., К.Б.В. и Н.К.Д. от град Хасково е нарушила Заповед № РД – 01 – 143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването – противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ“. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на лице с вписани имена „Т. П.Г.“, като свидетел и на лицето, сочено в него като нарушител, което подписало акта, а в съответната предвидена за това графа, жалбоподателят вписала, че няма възражения. Препис от АУАН е връчен на лицето на 09.04.2020 г., лично срещу подпис, според отбелязването в съдържащата се разписка. Възражения срещу АУАН не са депозирани допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване.
При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, добавяйки след изброяване на лицата, посочени в съставения АУАН израза, „с което е…“ и след като преценил, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр, наложил процесното административно наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.Н.Н. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали в хода на същата, както и тези, свързани с неговото съставяне, включително за отклонението при изписване на имената на свидетеля при установяване на твърдяното нарушение и съставяне на акта. Показанията на този свидетел са еднопосочни с приобщените писмени доказателства, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. По силата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., съобразно действащата към датата на деянието редакция, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв., а според актуалната – ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена административна санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът намира, че са налице процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. В този смисъл може да се отбележи най – напред, че действително не са допуснати такива нарушения по чл. 40 от ЗАНН в процедурата при съставяне на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на лицето, привлечено с него към административнонаказателна отговорност, което било запознато със съдържанието му и е имало възможността да впише възражения или обяснения по него в съответната графа, предвидена за това. Изпълнено е и изричното изискване за връчване на екземпляр от акта, срещу подпис на лицето, който факт е надлежно удостоверен в приложената разписка, като е била обезпечена възможността в законоустановения срок да бъдат депозирани писмени възражения срещу него. Съставеният акт за установяване на административни нарушение обаче не отговаря на изискванията за неговата редовност съгласно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, установяваща необходимите реквизити. Съображенията в тази насока са следните:
Най – напред липсва ясно посочване на имена на свидетеля по съставяне на акта, доколкото неясно е отразена самоличността на свидетеля при извършване на проверката и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и неправилно са изписани имената му, като причините за този формален пропуск са ирелевантни.
На следващо място, логически предшестващ, този за правната квалификация, се явява въпросът за начина на описание на визираното от актосъставителя деяние и съответствието му с изискванията на закона от гледна точка гарантиране правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност и обезпечаване възможността за съдебен контрол. Според въведените в съставения акт за установяване на административно нарушение фактически твърдения, жалбоподателят Д.Н.Н. е санкционирана за това, че на 09.04.2020 г. в около 19.00 часа в гр. Хасково, Парк „Кенана“ до водното колело с лицата М.Ю.С., К.Б.В. и Н.К.Д. от град Хасково е нарушила Заповед № РД – 01 – 143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването – противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Тоест, отговорността на жалбоподателя, според твърденията е ангажирана за неизпълнение или нарушаване на въведени противоепидемични мерки със заповед на министъра на здравеопазването по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, която правна норма касае обаче основанието за обявяване на противоепидемична обстановка в страната, а не отделни мерки в тази връзка, още повече, че през процесният период в сила в страната е било обявеното с Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г. извънредно положение. Освен това, липсва каквато и да е конкретизация с какво точно поведение на лицето, какви конкретни мерки, въведени с цитираната Заповед № РД – 01 – 143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването са нарушени, за да се приеме, че е налице въобще описано някакво съставомерно поведение и то такова, съобразно изискванията на фактическия състав на посочената правна норма от специалния закон – Закона за здравето. Такива твърдения да се извличат от съда по логически път е недопустимо, дори когато това може да се стори след анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Оттук, липсва необходимата конкретика при фактическото изложение относно обективната страна на описаното деяние относно механизма на осъществяване, както и относно дадената правна квалификация, в което се изразява и визираното нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, водещо правно - логически и до допускане на следващото констатирано от съда – по чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Изискването по този текст от закона се отнася до задължението на контролните органи и конкретно на актосъставителя за посочване на законните разпоредби, но не какви да е норми на закона, а нарушените. В този смисъл, правилната правна квалификация на деянието е единствено и само възможна и следва да е релативна на словесното описание на деянието. Нещо, което в случая не е изпълнено с посочване като нарушени противоепидемични мерки чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр., каквито цитираната норма не предвижда, а това обосновава извода за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, което наред с посоченото по – горе, следва да се квалифицира като съществено, съобразно относимия критерий за това, тъй като е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя да узнае за какви факти се цели да бъде ангажирана отговорността му, а така също препятства се упражняването на контрол за законосъобразност. Още повече предвид нанесената не по установения ред поправка в съдържанието на съставения АУАН относно правната квалификация Следователно, всяко от тях се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото с издаването му въз основа на процесния АУАН, не само не са били отстранени, а е възпроизведени изцяло.
С оглед тези съображения, предвид извода за допуснати съществени процесуални нарушения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно – отменено, без да се обсъждат въпросите по същество за наличие на деяние, авторство и вина, препятствано дори, поради самото естество на процесуалните пропуски в дейността на контролните органи.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото, и не е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради прекомерност, което да налага да се изследва въпросът за съответствието с фактическата и права сложност на делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1970-498 от 30.04.2020 г. на Директора на ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, град Хасково да заплати на Д.Н. ***, ЕГН: ********** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.