№ 33
гр. Кюстендил, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 2021150050034*** по описа за 2021 година
АНК. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: с. Граница, ул. „***“ №***,
действаща чрез пълномощника си адв. *** обжалва решение
№1***3/08.07.2021 г., постановено по гр.д.№977/2021 г. по описа на Районен
съд – Кюстендил, с което е отхвърлена подадената от нея против Г. АСП. СТ.
молба по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, чрез налагане на
мерки по чл.5 ЗЗДН и издаване на заповед за защита.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като
същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, при противоречие с материалния закон, както и поради
необосноваността му. Конкретно се твърди, че необосновано районният съд
не е кредитирал показанията на свидетелите *** и *** ***ови /синове на
страните по делото/, приемайки същите за хаотични и емоционални. В тази
връзка се пояснява, че сочените свидетели са единствените преки очевидци на
актовете на домашно насилие, осъществени от ответника – Г.С. спрямо
молителката А.С.. Конкретизира се, че техните показания напълно съвпадат с
данните, изложени от молителката в декларацията по чл.9 ЗЗДН. При
изложените съображения се поддържа виждане за неправилност извода на
районния съд, че по делото не се е провело доказване на извършените актове
на домашно насилие. Счита се, че несъстоятелно от друга страна съдът е
кредитирал показанията на свидетелите на ответника, при констатирано
противоречие и непълнота на същите. Заключава се, че съдът не е обследвал
обстойно и пълно събраните гласни и писмени доказателства, не е преценил
противоречията в показанията на разпитаните свидетели, при което е
постановил неправилно и необосновано съдебно решение. Искането е за
1
отмяна на решението и постановяване на ново, по силата на което, да бъде
уважено искането по ЗЗДН чрез налагането на мерките по чл.5 ЗЗДН
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна.
Окръжният съд, след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, както и на доводите и възраженията на страните при
условията на чл.235 ГПК, счита жалбата за неоснователна . Съображенията
за това са следните:
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН, е предоставен улеснен ред за търсещия защита молител срещу
домашно насилие, като представи декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която
е придадено доказателствено значение, доколкото в нея се съдържа конкретно
и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла
на чл.2 от ЗЗДН. Разумът на закона е заповедта за защита да се основава само
на декларацията, когато поради особеностите на случая не могат да се
ангажират никакви други доказателства за насилието - то е извършено в
място, където други лица не са присъствали и т. н. В това производство
доказателствената тежест е на ответника при направеното оспорване, че не е
извършил акт на домашно насилие- той следва да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила, като при надлежни
други доказателства същите също следва да бъдат оборени, за да приеме
съдът, че не се е реализирал съответният акт.
В настоящия случай съдът счита, че ответникът успешно е оборил
изложеното в представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. В същата се
сочи, че на 22.4.2021 г., около 11 часа, в с. Граница, в двора на дома им,
ответникът е осъществил акт на домашно насилие, изразяващ се в обиди,
като: „ти си нервноболна“, „луда „ и други обидна думи, псувни, закани, че
ще я докара до лудост, ще унищожи нея и синовете й, ще ги постави на
мястото им; на 25.4.2021 г., отново пристигнал в дома на молителката, влязъл
в двора и започнал да вика, че може да влиза когато си иска, че имало
откраднати негови вещи, отправял псувни и закани; на 18.5.2021 г., звънял
дълго на звънеца, крещял, викал, псувал, отправял заплахи за живота й.
По делото е приложено решение № 260134/30.10.2020 г., постановено
по гр.д.№ 933/2020 г. на КнРС, от което е видно, че съгласно постигнатото
между страните споразумение след прекратяване на брака семейното
жилище, находящо се в с. Граница ще се ползва поотделно от двамата
съпрузи като приземният и първият етаж се ползват от молителката, а вторият
етаж се ползва от ответника. От приложената по делото искова молба се
установява, че посочения по- горе имот е предмет на делба между страните о
делото, а в подадената жалба, изходяща от Г.С. и адресирана до РП
Кюстендил са изложени обстоятелства относно това, че А.С. му е отказала
достъп до втория етаж на жилищната сграда. Представена е и покана
изходяща от Г.А. до А.С., с която я кани да му предостави ключове от имота
или да му предостави възможност да направи дубликати на такива, за да има
достъп до двора, общият вход на къщата и втория етаж. С поканата я е
2
уведомил, че на петия ден от връчването ще се яви на адреса, за да получи
ключовете. От обратната разписка се установява, че поканата е получена на
13.05.2021 г.
По делото няма спор, че срещу Г.С. е била издадена от районен съд
заповед за защита, като една от мерките е забрана на С. да приближава
жилището, обитавано от молителката в с. Граница на разстояние не по- малко
от 50 м.
Свид. Николина Станоева, която е съседка на молителката сочи, че не
си спомня точната дата, когато ответникът е дошъл и е видяла полицейски
коли, но не знае какво са си говорили страните, пред нея те не са се карали.
Свид. *** сочи, че не е бил свидетел на разправии между страните. Свид. ***
сочи че пред него са постъпвали докладни записки през м. април и м. май
тази година. Разговорите които са проведени с ответника са били във връзка с
издадената от съда заповед за защита, не е бил свидетел на агресивно
поведение от негова страна. Само веднъж е присъствал на среща и с двамата
във връзка с една от преписките, но не е имало агресия и обиди. Свид. ***
сочи, че във връзка със заповед за защита от домашно насилие се е срещал
със страните по делото, но не е бил свидетел на проявена агресия от страна на
ответника. Свид. *** и свид. *** сочат, че са ходили в с. Граница с
ответника на 16.04.2021 г. и 18.05. 2021 г., за да вземе ключ от къщата, от
който да си извади дубликат. Според тях не е обиждал бившата си съпругата
и не я е нагрубявал. Свид. *** по молба на С. е отишъл с него в с. Граница, но
не е чул от ответника обидни думи, но е чул ругатни и псувни от страна на
***, *** и ***, адресирани до ответника. Според свид. ***- сестра на
ответника отношенията между брат й и *** са били влошени отдавна.
Свид. ***, син на страните, но живеещ с молителката, сочи, че на
22.04.2021 г. баща му пристигнал с кола с други мъже и поискал да го пуснат,
защото искал да си вземе вещи, но майка му извикала полиция, тъй като по
заповед за защита имал ограничение да доближава къщата. На 25.04.2021 г.
ответникът отново пристигнал и им заявил, че има да си взима вещи, майка
му отново извикала полиция. Сочи, че на посочената дата се държал
агресивно, че ***, обиждал молителката. Заявява, че на 18.05.2021 г. не е бил
вкъщи. Свид. *** ***ов, който е също син на страните твърди, че на
22.04.2021 г. баща му дошъл да си вземе вещи от къщата въпреки издадената
заповед за защита, почнал да вика и да се разправя с майка му. На 25.04.2021
г. той отново дошъл с колата псувал майка му и казал, че ще прави каквото си
желае. Викнали полиция и когато полицаите дошли извадил нож, а те казали,
че тях щи ги глобят. На 25.04.2021 г. след като полицаите си отишли
ответникът започнал да лази и да кълне. На 18.05.2021 г. се обадили на 112,
защото полицаите подкрепяли ответника.
Съдът след като преценени в съвкупност събраните по делото гласните
доказателства, счита, че от тях не се установява извършен акт на домашно
насилие. Единствено свид. *** и *** ***ови твърдят, че на посочените в
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН дати ответникът се е държал агресивно,
обиждал е и е кълнял молителката. Районният съд правилно не е кредитира
техните показания, намирайки ги за хаотични и емоционални. Настоящият
състав ги намира и за нелогични и противоречащи на останалите гласни
доказателства,както и на писмените доказателства по делото. Видно от
3
приложените по делото полицейски преписки е, че полицейски служители са
посетщавали имота в с. Граница на посочените в декларацията дати, но
сигналите са били подавани от молителката не във връзка с извършено
спрямо нея насилие, а поради неизпълнение от страна на ответника на
издадена заповед за домашно насилие,срокът по която е бил изтекъл към
въпросните дати. За това сочат и съдържащите се в преписките обяснения на
А.С., *** и *** ***ови.
С оглед на посоченото, въззивният съд намира, че от въззиваемия Г.С.
са ангажирани пред първата съответни по обем и интензитет допустими,
относими и необходими към спора доказателства, които да доведат до
вътрешно убеждение на съда за нереализируемост на процесните актове на
домашно насилие.
С оглед на изложеното обжалваното решение е законосъобразно и
следва да се потвърди.
Въззивницатат следва да заплати сторените от Г.С. деловодни
разноски, които са в размер на 200 лв.- адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 173/08.07.2021 г. на Кюстендилския
районен съд, постановено по гр.дело №977/2021 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА АНК. Д. СТ., с ЕГН ********** да заплати по сметка на
Кюстендилския окръжен съд държавна такса в размер на 12.50 лв.
ОСЪЖДА АНК. Д. СТ. с ЕГН ********** да заплати на Г. АСП. СТ., с
ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4