Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……………/ 11.02.2021 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември през  2020 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  КРИСТИНА ГЮРОВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА въззивно гражданско     дело    номер   11031  по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 571026 от 31.12.2018 г., постановено по гр.д. № 56684/2016 г. на СРС, 34 състав,  е отхвърлен предявения от „Ч.Е.Б.“ АД срещу „А. “ ЕООД, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2701.97 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5720 лева /част от общата главница в размер на 8849.30 лева/ за периода от 30.09.2013г. до 30.09.2016г., като е осъден ищеца да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 420.00 лева - разноски.

            С последващо  решение № 126341 от 28.05.2019 г., постановено по същото гр.д. № 56684/2016 г. на СРС, 34 състав,  е отхвърлен предявения от „Ч.Е.Б.“ АД срещу „А. “ ЕООД , иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху главницата от 3129.30 лева /част от общата главница в размер на 8849.30 лева/ за периода от 30.09.2013г. до 24.10.2014г., което решение е постановено след отмяна по реда н ачл.274 и сл. от ГПК на прекратително определение в същия смисъл , постановено заедно с първото решение от 31.12.2018 г.

            Решение № 571026 от 31.12.2018 г., е обжалвано от ищеца „Ч.Е.Б.” АД чрез юрк. В.И., с искане за частичното му обезсилване и  отмяната в останалата част и уважаване на иска. Излагат се доводи за недопустимост на решението в частта за произнасяне по размер над 1745,93 лв. до сочения в това решение размер от 2701,91 лв., тъй като върху главница от 5720 лв. ищецът претендирал неустойка /а не лихва/ само в размер 1745,93 лв. Излагат се доводи за неправилност на решението по отхвърляне на иска за сума от 1745,93 лв. върху главницата от 5720 лева /част от общата главница в размер на 8849.30 лева/ за периода от 30.09.2013г. до 30.09.2016г., с оплаквания за неправилна квалификация на иска и процесулани нарушения - твърди да е предявен иск за неустойка за забава по чл.92 от ЗДД основан на чл.35 от ОБщите условия на ищеца/ОУ/, а не иск за законна лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД и СРС неправилно не е допуснал изменение на иска на такъв по чл.92 от ЗЗД, при което давността на вземането за неустойка не е изтекла,  оспорва извода че имало съвпадение на предмета по гр.д.№ 4715/2015 г. на СРС и гр.д.№ 43353/2016 г. на СРС, с настоящето дело.  Моли решението да се обезсили в частта по тохвърляне на иска над 1745,93 лв. и отвени в останалата част и се уважи иск по чл.92 от ЗЗД за сумата 1745,93 лв. неустойка за период 30.09.2013г. до 30.09.2016г.  върху главница от 5720 лв. Претендира и разноските по делото съгласно списъци по чл.80 от ГПК за всяка инстанция.

Въззиваемата страна – ответник по първата жалба- „А. “ ЕООД , не е взел становище по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Второто Решение № 126341 от 28.05.2019 г., постановено по същото гр.д. № 56684/2016 г. на СРС, 34 състав,   е обжалвано отново от ищеца „Ч.Е.Б.” АД чрез юрк. К.П., с искане за отмяната му и уважаване на иска, като в тази втора въззивна жалба се излагат същите доводи за неправилност на решението по отхвърляне на иска - неправилна квалификация на иска и процесуални нарушения - твърди да е предявен иск за неустойка за забава по чл.92 от ЗДД основан на чл.35 от Общите условия на ищеца/ОУ/, а не иск за законна лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД и СРС неправилно не е допуснал изменение на иска на такъв по чл.92 от ЗЗД, при което давността на вземането за неустойка не е изтекла,  оспорва извода че имало съвпадение на предмета по гр.д.№ 4715/2015 г. на СРС и гр.д.№ 43353/2016 г. на СРС, с настоящето дело.  Претендира и разноските по делото съгласно списъци по чл.80 от ГПК за всяка инстанция.

Въззиваемата страна – ответник по първата жалба- „А. “ ЕООД , не е взел становище по втората жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

 Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

По въззивната жалба срещу Решение № 571026 от 31.12.2018 г.

Това първоинстанционно решение е валидно, и частично допустимо –за произнасяне до размер от 1745,93 лв., тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция до размер на 1745,93 лв.

По оплакването на неправилна квалификация на иска, въззивният съд намира същото за неоснователно. С обжалваното решение СРС се е произнесъл по иск за законна лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, която дадена правна квалификация на иска е вярна и съответна на изявленията на ищеца по исковата молба /НИМ/ и уточението към нея от 03.04.2017 г., сочещи че се иска заплащане на лихва за забава върху неплатени в срок парични задължения по факури.   Действително в последствие  с молба от 03.10.2018 г. и от 11.10.2018 г. ищецът, чрез пълномощник юрк.Д.И., е поискал да се допусне изменение на основанието на иска от такъв за законна лихва на иск за неустойка по чл.92 от ЗЗД, за лихвата за забава, но след това, в откритото съдебно заседание по делото пред СРС на 06.12.2018 г. тези молби за изменение основанието на иска са били оттеглени от юрк. И., при което СРС е оптвърдил проекто доклада си по иска като такъв по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава.  и е потвърдено предявяване на иска както обезщетение за забава

За разликата по размер над 1745,93 лв. до 2701,97 лв., обаче, решението се явява недопустимо, доколкото размерът на цената на иска за обезщетение за забава/ лихва или неустойка/ от 2701,97 лв. за период 30.09.2013 г.-30.09.2016 г., е заявен от ищеца и поддържан в хода на делото върху главница от 8849,30 лв. –вземане за цена на ел.енергия по 24 бр. фактури с начална дата от 15.11.2010 г.-23.10.2011 г. за период на доставка на ел.енергия от 01.11.2010 г. до 23.10.2011 г. , както е посочено в исковата молба/ представявваща насрещна искова молба по гр.д.№ 43353/2016 г./ и последващи уточнения към нея на размера на иска. С обжалваното първо решение от 31.12.2018 г. СРС е отхвърли иск с пълната цена 2701,93 лв. лихва за забава, но върху по-малък размер на  главницата- само върху 5720лв. като част от сочената в исковата молба главница 8849,30лв., при което се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало по  чл.6 от ГПК и търсената защита от ищеца в конкретния случай, която търсена защита за обезщетение за забава/лихва/ върху главница само от 5720лв., е в размер на 1745,93 лв. само, а не 2701,97 лв. , и решението в частта за произнасяне по размер над  1745,93 лв. до 2701,97 лв. подлежи на обезсилване.

При произнасянето си по правилността на решението в останалата обжалвана част, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Ищецът „Ч.Е.Б.“ АД твръди, че ответникът „А.“ ЕООД че не му е заплатил сума в размер на 8849.30 лева, начислена за доставена електроенергия за клиентски № 210021054093 по издадени 24 бр. фактури-първа с дата 15.11.2010 г.-последна с дата 23.10.2011 г.,  и му дължи върху главниците сума общо 2701.97 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.09.2013г. до 30.09.2016г. Оспорва искът по гр.д.№ 4715/2015 г. да съвпада с настоящия спор, тъй като по др. дело периодът на задължения е по фактури издадени от 31.10.2011 г. до 30.09.2014 г.

Ответната страна „А.“ ЕООД, оспорва иска в срока по чл.131 от ГПК с възражението, че вземанията по описаните 24 бр. фактури, като периодични такива, са погасени с 3 год. Давност, която е изтекла преди подаване на настоящата искова молба, като по най-късно издадената фактура е изтекла на 24.10.2014 г.

За да отхвърли иска за лихви за забава върху главница само  5720 лева /част от общата главница в размер на 8849.30 лева/ за периода от 30.09.2013г. до 30.09.2016г., с обжалваното първо решение №  571026 от 31.12.2018 г., първоинстанционният съд е приел, че с влязло в сила решение с № 261199/07.11.2017г. по гр. дело № 43353/2016г. по описа на СРС, 34 с-в е признато за установено, че настоящият ответник не дължи на настоящия ищец сумата от 5720 лева /представляваща част от общата главница в размер на 8849.30 лева/ - главница за доставена електроенергия за електроснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*********с клиентски № 210021054093 за периода от 01.01.2010. до 30.09.2010 г., доколкото е прието, че вземането е погасено по давност, и така е приел, на сонование чл. 119 ЗЗД, че е погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, което правело и искът за лихви за забава върху тази главница неоснователет поради погасяване и везмането за лихви по давност.

Въззивният съд споделя крайния решаващ извод за неоснователност на иска по чл.86, ал.1 от ГПК за сумата 1745,93 лв. за  лихви за забава върху главница само  5720 лева /част от общата главница в размер на 8849.30 лева/ за периода от 30.09.2013г. до 30.09.2016г., но по различни мотиви.

Направеното оплакване с въззивната жалба за необоснованост на извода за сила на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ № 43353/2016г. по описа на СРС, 34 с-в, е основателно. С това решение № 261199/07.11.2017г. по гр. дело № 43353/2016г. по описа на СРС, 34 с-в е признато за установено, че настоящият ответник „А.“ ЕООД не дължи на настоящия ищец „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 5720 лева –главница за доставена ел. енергия за същия имот с клиентски № 210021054093 в гр.София, бул. *********вх-*, но за период на доставка 01.01.2010 г.-30.09.2010 г.,  а по настоящето дело спорът е за лихвата за забава върху неплатени главници за ел.енергия по фактури и период след 30.09.2010 г.- началната фактура от 15.11.2010 г. по настоящето дело е за м.11.2010 г. , т.е за главници от 01.11.2010 г. напред и до 23.10.2011 г.  Ето защо не може да се зачете силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 43353/2016г. по описа на СРС, 34 с-в, защото то не се намира във връзка с настоящия спор. Крайния момент на главниците, за които се търси лихва по настоящето дело, е 23.10.2011 г.-по ІІ-то междинно плащане по фактура с номер завършващ на 186/23.10.2011 г., при което няма отношение към настоящия спор и решението № 10764/11.07.2016г. по гр. дело № 4715/2015г. по описа на СРС, 81 с-в , защото началния момент на исковете за него е за неплатени главници по фактура-първата от дата 31.10.2011 г., която макар и за м.10.2011г., има за предмет последното плащане за м.10.2011 г., но не и І-во и ІІ-междинно плащания за м.10.2011 г.  по издадените фактури завършващи на 185/15.10.2011 г.  и на 186/23.10.2011 г., видно от исковите молби по двете дела.  

Направеното обаче от отвтеника в срока по чл.131 от ГПК възражение за погасяване по давност на главниците по 24-те фактури, предмет на настоящия спор, се явява основателно.

Не се спори, че през исковия период, предмет на настоящия спор-м.11.2010 г.-23.10.2011 г.,  между страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия за недвижим имот, находящ се в гр.София, бул.“*********Б, за който при ответника е била водена партида с кпиентски №210021054093. В този смисъл ищецът се явява адресат на правата и задълженията по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД /арг. чл. 298 ТЗ/, които са били публикувани. Не се спори също така, че през процесния период в горепосочения имот е била доставяна електрическа енергия на стойност, посочена в издадените 24 бр. фактури от дати 15.11.2010 г. до 23.10.2011 г. , приети като доказателства по делото и неоспорени от страните. Общата сума на задълженията за цената на ел. енергията по тях е 8849,30 лв.

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на електроснабдителните дружества съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, за които давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесиите, давността тече от деня на падежа, или в случая  съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 от Общите условия, те са били дължими веднъж месечно, с продължителност на периода за плащане - 10 дни от датата на фактуриране. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. В този смисъл вземанията по всяка една от 254-те фактури, са станали изискуеми с изтичането на 10 дни от следващия месец на тяхното издаване, или изискуемостта им настъпва от 26.11.2010 г. до 25.10.2011 г. , и 3-годишната погасителна давност е настъпила най-късно на 24.10.2014 г. и за вземането по последната фактура от 23.10.2011 г. Настоящата искова молба/ като наср.иск, е подадена на 30.09.2016 г., или след изтичане на давността за вземанията за главници в размер на 5720 лв./като част от общия сбор на сумите по фагфкурите от 8849, 30 лв./ , при което съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяване н аглавното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнтителни такива, каквото допълнително вземчане е това за законтата лихва за забава по чл.86, ал.1 отЗЗД. Ето защо и вземането за законна лихва за забава върху част от главниците- върху размера от 5720лв. , определено съгласно чл.162 от ГПК от съда на 1745,93 лв. (съразмерно на отношението между размера на тази частична главница към целия размер на иска от 2701,97 лв.),  е погасено по давност, което прави искът за заплащане на тази сума от 1745,93 лв. върху главница в размер на 5720 лв./като част от общия сбор на сумите по факурите от 8849, 30 лв./ неоснователен и подлежащ на отхвърляне.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение в частта, в която не се обезсилва като недопустимо, следва да се потвърди, вкл. и относно разноските, макар и по различни мотиви, изложени от въззивния съд по-горе. .

По разноските пред въззивния съд:

Жалбоподателя-ищец при този изход на спора пред въззивния съд, няма право на разноски по чл.78, ал.1 от ГПК, а ответникът не е направил искане за разноски пред въззивния съд.

По въззивната жалба срещу Решение № 126341 от 28.05.2019 г., постановено по същото гр.д. № 56684/2016 г. на СРС, 34 състав 

При проверка редовността на въззивното производство по обжалване на това решение, въззивният съд констатира, че в постановеното първоинстанционно решение Решение № 126341 от 28.05.2019 г., е налице очевидна фактическа грешка, доколкото в диспозитива на същото не е отразен размера на иска за лихва, за който размер този иск се отхвърля доколкото отхвърлянето е за лихва върху част от главницата- лихва за забава върху главницата от 3129.30 лева /част от общата главница в размер на 8849.30 лева/, както и е налице грешка по отношение на периода, сочен в диспозитива  от 30.09.2013г. до 24.10.2014г., при посочен в мотивите период на иска за лихва 30.09.2013г. до 30.09.2016г. Компетентен по отстраняване на грешка по реда на чл.247 от ГПК е съдът, постановил решението, т.е. СРС, което препятства разглеждане по същество от въззивния съд на втората жалба  срещу това второ решение. Едва след произнасяне на СРС по чл.247 от ГПК  делото следва да се изпрати отново на въззивния съд за разглеждане на подадената втора въззивна жалба срещу второто решение. На основание чл.253 от ГПК, доколкото определението за приключване на устните прения и за обявяване делото за решаване подлежи на отмяна от съда, тъй като не е акт слагащ край на делото, въззивният съд следва да отмени определението даване за ход на устните прения и за обявяване делото за решаване по втората въззивна жалба, да прекрати въззивното производство по нея като преждевременно образувано, и делото да се изпрати на СРС за произцнасяне по чл.247 от ГПК, след което да се изпрати отново на въззивния съд за разглеждане на втората въззивна жалба срещу второто решение № 126341 от 28.05.2019 г., постановено по същото гр.д. № 56684/2016 г. на СРС, 34 състав.

Воден от изложеното, СГС  

Р  Е  Ш  И  :   

 

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо  решение № 571026 от 31.12.2018 г., постановено по гр.д. № 56684/2016 г. на СРС, 34 състав В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК *********, срещу А. ЕООД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на сумата над 1745,93 лв. до 2701.97 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5720 лева /част от общата главница в размер на 8849.30 лева/ за периода от 30.09.2013г. до 30.09.2016г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 571026 от 31.12.2018 г., постановено по гр.д. № 56684/2016 г. на СРС, 34 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК *********, срещу А. ЕООД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на сумата 1745,93 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5720 лева /част от общата главница в размер на 8849.30 лева/ за периода от 30.09.2013г. до 30.09.2016г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1,  от ГПК.

 

            ОТМЕНЯ на основание чл.253 от ГПК определението от открито съдебно заседание от 04.11.2020 г. по в.гр.д.№ 11031/2019 г. на СГС, ІІ-Г въззивен състав, с което е даден ход на устните прения и е обявено делото за постановяване на решение по въззивната жалба вх.№ 5108645/24.06.2019 г. на „Ч.Е.Б.“ АД  срещу решение № 126341 от 28.05.2019 г., постановено по гр.д. № 56684/2016 г. на СРС, 34 състав, ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.дело № 11031/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав по тази втора въззивна жалба срещу решение № 126341 от 28.05.2019 г. по гр.д. № 56684/2016 г. на СРС, 34 с-в, като преждевременно образувано, и ВРЪЩА гр.д.№ № 56684/2016 г. на СРС, ведно с настоящето въззивно дело, на СРС, 34 състав, за отстраняване на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение  № 126341 от 28.05.2019 г. по гр.д. № 56684/2016 г. на СРС съгласно мотивите на настоящото определение, след което въззивната жалба срещу него, ведно с делото, да се изпратят на СГС за разглеждане.

            В тази втора част съдебният акт има характер на определение, което не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                        2.