Решение по дело №700/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 201
Дата: 10 юни 2024 г. (в сила от 10 юни 2024 г.)
Съдия: Карамфила Тодорова
Дело: 20241000600700
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Стойчев
Членове:Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора Л. Ц. Р.
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600700 по описа за 2024 година




за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 33-та НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор на РБългария за
възобновяване на наказателно дело – чнд № 652/2023 на Районен съд
Кюстендил, с отмяна на постановеното по него определение № 1185 от
14.11.2023г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Искането се основава на допуснато от решаващия
съд нарушение на закона – основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Мотивира се,
че съдът неправилно оставил без уважение молба на осъдения за определяне
на едно общо наказание по чл. 25 НК. Изразява се становище, че съдът е
формирал грешен извод за приложението на чл. 25 и чл. 23 НК като приел, че
извършеното групиране по две от осъжданията на лицето е благоприятно за
него. Правилното приложение на закона налагало да се проведе групиране на
наказанията различно от това.
В съдебно заседание пред апелативния съд прокурорът поддържа
искането по доводите в него.
Защитникът на осъденото лице пледира да се уважи искането.
1
Осъденото лице в лична защита се присъединява към защитника.
В последна дума моли делото да се разгледа наново и се определи общо
наказание.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на искането,
становищата на страните и материалите по делото, прие следното:
Районен съд Кюстендил е бил сезиран с искане на защитника на
осъдения Б. Д. - адв. Б. Б., за определяне на едно общо наказание по
постановени спрямо Б. Д. осъждания – по чнд № 323/22 на Кюстендилски
окръжен съд и нохд № 1887/16 на Кюстендилски районен съд.
От всички осъждания на Б. Д. от значение за производството пред
районния съд са били четири:
1. По нохд № 1030/2008 на Кюстендилски районен съд /КРС/,
споразумение, в сила от 20.02.2009г. за престъпление извършено на
18.02.2008г. по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 пр. 1 НК и наказание – три месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим както и глоба в размер
на 2000 лв.
2. По нохд № 332/2016 на РС Елхово, споразумение, в сила от
21.06.2016г. за престъпление извършено на 20.06.2016г. по чл. 279, ал. 1 НК
и наказание шест месеца лишаване от свобода при строг първоначален
режим, както и глоба в размер на 200 лв.
3. По нохд № 1887/2016 на КРС, споразумение, в сила от 20.04.2017г.
за престъпление извършено на 02.12.2011г. по чл. 196, ал.1,т. 2 вр. чл. 195,
ал.1, т. 3 пр. 2 и т. 4,пр. 3вр. чл. 29, л.1, б. „а“ и „б“ НК и наказание шест
месеца и девет дни лишаване от свобода, при строг първоначален режим.
С определение от 20.04.2017г. по делото съдът е определил общо
наказание по нохд № 1887/2016 и № 332/2016 - шест месеца и девет дни
лишаване от свобода.
4. По нчд № 323/2022 на Окръжен съд Кюстендил, Решение № 93 от
18.07.2022г., в сила от 20.04.2023г. с което е призната и приета за изпълнение
присъда № 2013/187 на Седми тежък наказателен съд в гр. Истанбул,
Турция, в сила от 28.01.2014г. за престъпление извършено на 18.10.2012г.
по чл. 188, ал.1-4, чл. 191, ал.1-2, чл. 192, ал. 2 НК на Република Турция
съответстващо на чл. 354а, ал. 1 НК -държане без надлежно разрешение на
високорискови наркотични вещества с цел разпространение и наложено
наказание – седем години и шест месеца лишаване от свобода при строг
първоначален режим.
С определение № 1185 от 14.11.2023г. по нохд № 652/2023г., в
производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК Районен съд Кюстендил
оставил без уважение молба на осъдения Б. П. Д. за определяне на едно общо
наказание между наложените по: нохд № 1887/2016 на РС Кюстендил, с
присъда № 2013/187 на Седми тежък наказателен съд на Република Турция и
по нохд №332/2016 на РС Елхово.
За да постанови определението си, съдът е разгледал съотношението
между три от осъжданията на Б. Д. - по нохд № 332/2016 на РС Елхово, нохд
№ 1887/2016 на РС Кюстендил и по нчд № 323/2022 на Окръжен съд
Кюстендил, по което е приета за изпълнение присъда в сила от 28.01.2014г. на
2
Седми тежък наказателен съд на Република Турция. Приел е че най-
благоприятното съчетание е това между наказанията по нохд № 1887/2016 и
нохд № 332/2016, каквото обаче е било вече наложено с определение по нохд
№ 1887/2016, а наказанието по нчд № 323/2022, респ. по присъдата на съда от
РТурция следвало да се търпи отделно. Съдът не е изложил доводи защо това
съчетание се явява най-благоприятно.
В мотивите на определението на практика съдът е обосновал ново
групиране – повторил е вече проведеното по нохд № 1887/2016 на КРС, но и
приел, че наказанието по нчд № 323/2022 на КОС трябва да се търпи отделно.
В диспозитива, както вече се посочи – оставил без уважение молбата на
осъдения за определяне на общо наказание. Следователно, липсва диспозитив
на акта по прилагане на чл. 25 НК и 23 НК, независимо дали съвпада или не с
искането на осъденото лице.
Доколкото това е от съществено значение за задачата да се прецени
налице ли е годен акт с определена воля на съда в него и такъв подлежащ на
контрол по същество, следва да се отбележи, че описаният подход на съда се
явява процесуално порочен. Съдът, с оглед новото обстоятелство на осъждане
на лицето – това по нчд №323/22 на ОС Кюстендил, е имал задължението в
производството по чл. 306, ал.1, т. 1 НПК да обхване релевантните за лицето
осъждания, в които се включва и новото. Като ново обстоятелство, то е
обусловило преразглеждане на проведени преди това групирания на
наказания. Това е налагало съдът непременно да постанови диспозитив по
приложение на закона, обхващайки всички наказания, дори когато намира, че
наказанието по новото осъждане следва да се търпи отделно. Такъв
диспозитив липсва, макар съдът да е изявил волята си по същество в мотиви,
а постановеният диспозитив се свежда до оставяне без уважение молбата на
осъдения. С тази формула на диспозитива съдът на практика само отхвърля
предложения от осъдения вариант за групиране, макар некоректно да е
добавил към нето и осъждането по нохд № 332/16 на РС Елхово, тъй като
молбата не визира това осъждане, но сам и в изричен диспозитив, не е показал
как решава въпроса, респективно – как прилага закона.
Независимо от изложеното, доколкото в мотивите на определението си
съдът все пак е разгледал основанията по чл. 25 НК и ги е приложил следва да
се приеме, че е постановил акт по същество – с приложение на материалния
закон.
При тези бележки относно спецификите на формата и съдържанието на
атакувания съдебен акт, доводите на главния прокурор, че съдът е допуснал
нарушение на закона са напълно основателни.
Вярно главният прокурор е обосновал, че всички престъпления по
осъжданията по нохд № 1887/16 на КРС, нохд № 332/16 на РС Елхово и нчд
№ 323/22 на КОС, са извършени след влизане в сила на осъждането по нохд
№ 1030/08 на КРС, т.е., при което наказанието по него следва да се търпи
отделно.
Вярно също така е обосновал, че престъплението по нохд № 1887/2016
на КРС е в реална съвкупност с това по № нохд 332/2016 на РС Елхово.
Престъплението по нохд № 1887/2016 на КРС е в съвкупност и с това
по присъдата на Седми тежък наказателен състав на Истанбул Република
3
Турция, призната по нчд № 323/22 на КОС.
Престъпленията по нохд № 332/16 на РС Елхово и по присъдата на
Седми тежък наказателен състав на Истанбул Република Турция, призната по
нчд № 323/22 на КОС, не са в съвкупност, тъй като това по нохд № 332/16 е
извършено след влизане в сила на признатата чужда присъда.
С изложеното се очертава усложнена форма на множество престъпления
на съвкупност и рецидив, с две възможни съчетания между тях:
Определяне на общо наказание по нохд № 1887/16 на КРС и нохд №
332/16 на РС Елхово и отделно изтърпяване на наказанието по нохд №
1030/08 на КРС и по нчд № 323/22 на КОС.
Определяне на общо наказание по нохд № 1887/16 на КРС и нчд №
323/22 на КОС, и отделно изтърпяване на наказанията по нохд № 1030/08 на
КРС и по нохд № 332/16 на РС Елхово.
При първото съчетание – се налага общо най-тежко наказание – 6
месеца и девет дни лишаване от свобода, и отделно изтърпяване веднъж на 3
месеца и втори път - на 7 години и шест месеца лишаване от свобода.
Аритметичният сбор, от значение да се прецени благоприятност на
съчетанието, е 8 години 3 месеца и 9 дни.
При второто съчетание – се налага общо най-тежко наказание – 7
години и 6 месеца лишаване от свобода и отделно изтърпяване веднъж на 3
месеца и втори път - на 6 месеца лишаване от свобода. Аритметичният сбор,
от значение да се прецени благоприятност на съчетанието, е 8 години и 3
месеца.
Следователно, както е посочил и главният прокурор, второто съчетание
на осъждания на Б. Д. се явява най-благоприятно за него, при което той ще
търпи наказание лишаване от свобода с девет дни по-малко в сравнение с
първото съчетание.
И двата варианта на групиране отчитат осъждането по нохд 1030/08 на
КРС, независимо че наказанието по него остава да се търпи отделно,
доколкото то не е било обхванато от предходни групирания и подлежи на
преценка на общо основание.
Наред с това, не съществуват материалноправни пречки за включването
в съвкупността на осъжданията и на присъдата, постановена от турския съд.
Съгласно чл. 461 НПК, приетата за изпълнение присъда има сила и действие
на присъда, постановена от съд на Република България. Поначало, при
изпълнението на присъдата е приложимо националното право на
изпълняващата държава. Съгласно Обяснителния доклад на Съвета на Европа
по приложение на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, Страсбург
21.03.1983г. съображение 47, приложимостта на националното право се
тълкува в широк смисъл и включва, например, правила за предсрочно
освобождаване.
Принципното правомощие на съда да включи в съвкупността и чуждата
присъда се извежда и по аргумент от практиката на СЕС, независимо че касае
прилагане на правото на ЕС - Решение на СЕС по дело C-221/19, съгласно
което се допуска постановяването на обща присъда, която обхваща не само
една или няколко предишни присъди, постановени срещу заинтересованото
4
лице в държавата членка, в която се произнася тази обща присъда, но и една
или повече постановени срещу това лице в друга държава членка присъди.
При така изложеното, постановеното от първоинстанционния съд
определение се явява неправилно. Съдът е приложил закона погрешно,
доколкото е счел за най-благоприятно съчетание такова, водещо до по-
неблагоприятни последици за осъдения – до изтърпяване на наказание
лишаване от свобода с девет дни повече. Това налага възобновяване на
делото, отмяна на определението и връщането на делото за ново разглеждане
от първостепенния съд, от друг негов състав, за приложение на закона
съобразно указанията.
При новото разглеждане на делото съдът следва надлежно да съобрази
и въпроса за приспадане на изтърпяната част от наказанията по смисъла на чл.
25, ал. 2 НК.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1,
Софийски апелативен съд






РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА нчд № 652/2023 на Районен съд Кюстендил, 7 – ми
състав.
ОТМЕНЯ постановеното по него определение № 1185 от 14.11.2023г.,
с което съдът е оставил без уважение молба на осъдения Б. П. Д., чрез адв. Б.
Б., за определяне на общо наказание по нохд № 1887/2016 на КРС, по присъда
№ 2013/187 на Седми тежък наказателен съд на РТурция и по нохд №
332/2016 на РС Елхово.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от РС Кюстендил, от друг състав
на съда, от стадия на съдебното заседание по чл. 306, ал.1, т. 1 НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5