Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1215 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова молба, подадена от Б.С.М. ЕГН ********** ***
срещу С.М.П. ЕГН ********* ***.
Ищецът
твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение
по гр. дело № 1280/2015 г. на РС-П.. С нотариална покана рег. № ., т. ., акт .на
нотариус р.г., връчена на 19.06.2016 г. ищецът поканил ответницата да му
заплати обезщетение за тона, че е лишен от ползване на имот в с. К.,
представляващ УПИ VII-5 в кв. 3 по регулационния план на с. К. с площ от 743
кв. м, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда и масивна стопанска
постройка. Сочите, че между страните е извършена делба на имота по гр. дело №
3296/2016 г. на РС-П., като в хода на делбеното производство е уважена
претенцията на ищеца за обезщетение за ползване на ½ идеална част от
имота за периода от 14.10.2016 г. до 19.05.2017 г. с решението по делбата,
влязло в сила на 06.06.2018 г. имотът е възложен в дял на ответницата. Ищецът
претендира обезщетение за ползване на имота за периода от 19.05.2017 г. до
06.06.2018 г. в размер на 1679 лева.
Отделно
от това ищецът твърди, че по време на брака си е сключил договор за
потребителски кредит с Прокредитбанк ЕАД в размер на 10943,72 лева за
закупуване на водонагревателна система за нуждите на семейното жилище в гр. Б.,
находящ се в сграда № 1 на бул. „Ю.“ № .., бл. .., вх. ., ет. ., ап. ..
Кредитът бил погасен еднократно, като реално платената сума е 9200 лева. Ищецът
претендира половината от посочената сума в размер на 4600 лева.
Освен
това ищецът твърди, че на 01.04.2014 г. е сключил договор за банков кредит с Банка
ДСК ЕАД за сумата от 17000 лева, която сума е използвана за извършване на
ремонт на апартамента в гр. Б. и на къща в с. М.К., както и посрещане на текущи
задължения на семейството и други семейни разходи. От ноември 2015 г., когато е
прекратен бракът между страните до 16.05.21018 г. е заплатил сумата от 8398,83
лева, а на 22.05.2018 г. е погасил остатъка от кредита в размер на 8056,41
лева, като общата платена сума е м размер на 16455,24 лева . Претендира
заплащането на половината от сумата а именно 8227,62 лева
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата представя писмен отговор, в който оспорва
иска. По отношение на претендираната сума от 4600 лева по договора за кредит с
Прокредит банк ЕАД твърди, че същият е бил погасен по време на брака между
страните, поради което и задължението е било неделимо. Освен това се твърди, че
липсват доказателства за това, че отпуснатата сума е била разходвана. По
отношение на претенцията за заплащане на сумата по договора за кредит, сключен
с Банка ДСК ЕАД се твърди, че получените средства не са били изразходвани за
задоволяване на нужди на семейството. Сочи се, че ремонтът на апартамента в гр.
Б. е бил осъществен преди изтеглянето на кредита. Навеждат се доводи и за това,
че извършените ремонти са по отношение на имоти, които при делбата са възложени
на ищеца. По отношение за ниска за заплащане на обезщетение за ползване на
имота в с. К. се твърди,ч е ответницата не е препятствала ответника да ползва
имота през процесния период от 19.05.2017 г. до 06.06.21018 г.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представеното по делото
Решение от 06.11.2015 г. по гр. дело № 1280/2015г. по описа на РС-П. се
установява, че са били съпрузи, като бракът помежду им е бил прекратен по
взаимно съгласие.
Впоследствие, видно от решение № 467/23.04.2018 г. по гр.
дело 3296 по описа за 2016 г. на РС-П. е била извършена делба между Б.М. и С.П.
като в дял на Б.М. е поставен апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „Ю.“ № .,
вх. ., ет. ., както и ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в с. М.К.,
ведно с цялата масивна жилищна сграда и масивен сайвант. В дял на С.П. е
поставен поземлен имот, находящ се в с. К., представляващ УПИ VII-5 в кв. 3 по регулационния план на с. К. с площ от 743
кв. м, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и масивна стопанска постройка, както и лек
автомобил, марка „Сеат Кордоба“. Със същото решение С.П. е била осъдена да
заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на Б.М. обезщетение за лишаване от
ползването на съсобствения им имот, находящ се в с. К. за периода от 14.10.2016
г. до 19.05.2017 г.
Съобразно представената нотариална покана, рег. № …, том .,
акт . на нотариус р.г. ответницата П. е била поканена на . г. да заплаща обезщетение на ищеца М. за
лишаване от възможността за ползване на съсобствения им имот, находящ се в с. К.,
в размер на 300 лева.
От представения нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит на основание прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка и покупко-продажба № ., том . рег. № . дело № . от 2005 г.
на нотариус р.г., рег. № . в регистъра на Нотариалната казара, се установява,ч
е по време на брака си страните са придобили поземлен имот, находящ се в с. К.,
представляващ УПИ VII-5 в кв. 3 по регулационния план
на с. К. с площ от 743 кв. м, ведно с построените в него двуетажна жилищна
сграда и масивна стопанска постройка.
По делото е представен договор за кредит за текущо
потребление от 01.04.2014 г, сключен между Б.М. и „Банка ДСК“ по силата на
който ищецът е получил в заем сумата от 17 000 лева. Освен това от
представения договор потребителски кредит № 090-1006334/14.04.2014 г., сключен
между Б.М. и „Прокредит Банк /България/“ ЕАД, се установява, че М. е получил
сумата от 10 943,72 лева за закупуване и монтаж на енергоефективна
водонагревателна система с котел на биомаса, водонагревателни сслънчеви
колектори и енергоефективна дограма. По делото са приложени протоколи за
извършени работи по програма за енергийна ефективност в дома от 18.04.2014 г. и
10.05.2014 г.
Представени са фактури за закупване и монтаж на слънчеви
колектори и котле на биомаса, както и за закупуване и монтаж на дограма, като
плащанията са осъществени от Б.М. на 15.04.2014 г. и 30.05.2014 .
Съобразно представеното споразумение за прихващане от
30.05.2018 г. С.П. и Б.М. са постигнали съгласие за прихващане на насрещни
задължения във връзка с Решението за развод по гр. дело № 1280/2015 г. на
РС-Падзарджик и решението за делба по гр. дело № 3296/2016 г. на РС-Пазадржик
В показанията си св. Н.Н., която е дъщеря на страните,
твърди, че баща й е правил през 2011 г. – 2012 г. ремонт на покрива на къщата в
с. М.К., където живее баба й. В апартамента в Б. е направил ремонт по Енергийна
ефективност, като паралелно с това е смени плочките на банята, кухнята и боядисали
терасата. Майка й не е участвала в ремонта нито със средства, нито с личен
труд.
От своя страна в показанията си св. С.С., който е син на
ответницата, твърди, че знае, че майка му, заедно със съпруга си са правили
ремонти в апартамента в гр. Б., където са живеели. Майка му е помагала активно
за ремонтите. След развода му майка му се върнала да живее в с. К., като бившият
й съпруг не е идвал в къщата и не е имал претенции към имота. Майка му не
спирала Б. да ползва къщата
Съобразно заключението на допуснатата от съда експертиза реалната наемната цена на
поземления имот, находящ се в с. К., представляващ УПИ VII-5 в кв. 3 по регулационния план на с. К. с площ от 743 кв. м, ведно с
построените в него двуетажна жилищна сграда и
масивна стопанска постройка възлиза на 50 лева месечно. В съдебно
заседание вещото лице твърди, че цената е формирана въз основа на Наредбата за условията и реда за
установяване на жилищни нужди и за установяване под наем в общински жирища,
приета от Общинсикя съвет – гр. К., тъй като няма данни за отдаване под наем на жилищни
имоти на територията на с. К.. Вещото лице твърди, че е съобразило местонахождението
на имота, който се намира в близост до селкостопанския двор в с. К. и ромската
махала на селото и не е в близост до курорта Вили К.. Вещото лице уточнява, че
се касае за жилищен, а не за ваканционен имот.
По делото са представени извлечения от сметките на Б.М. в
„БАНКА ДСК“ ЕАД IBAN *** /за периода от . г. до . г. и за
периода от 01.04.2014 г. до 22.05.2018 г./ IBAN ***.
От заключението на допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и безпристрастна, се
установява че М. има открити в „Прокредит Банк България“ ЕАД две сметки: IBAN ***ка/ и IBAN
*** /разплащателна сметка/ и получената като кредит сума от „Прокредит Банк България“ ЕАД е
изразходвана за закупуване на слънчеви колектори, котле на биомаса и дограми,
като същата е погасена от депозитната сметка на М., открита в банката. От своя
страна депозитната сметка IBAN
***2.04.2014 г. със
сумата от 11 505,00 лева чрез превод от сметката на М. в „Банка ДСК“ IBAN ***. В обстоятелствената част от заключението е посочено, че
към 16.05.2018 г. ищецът е погасил
сумата от 13546,50 лева, а на 22.05.2018 г. е издължил предсрочно остатъка от
кредита. В заключението е цитирано удостоверение изх. № 0423/29.08.2019 г.,
издадено то Банка ДСК“ ЕАД съгласно която на 02.04.2014 г. е наредена автовматична
операция в размер на 7904,73 за погасяване на кредит 11/18395451, разрешен на
20.04.2010 г.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съобразно общото правило при наличие на съсобственост
всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им.
Логиката на закона, който в чл. 31, ал.
2 ЗС предвижда, че когато
общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване, изхожда от принципа
за недопустимост на неоснователното обогатяване.
„Лишени от ползата съсобственици"
по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС
са съсобствениците, които изцяло или отчасти не упражняват ползване, респ. не
си служат с общата вещ поради това, че намиращите се в имота съсобственици го
използват в обем, който надхвърля техните квоти или дялове. В практиката си ВКС
приема /Р № 87 от 10.03.2009 г. по
гр. д. № 803/2008 г. на ВКС/, че вземането за обезщетение на
съсобственика, който не си служи с вещта срещу съсобственика, който я използва
по свои нужди, представлява граждански плод от правото на собственост на
съсобственика-кредитор върху общия имот.
В случая между страните е възникнала съсобственост, тъй като имотът в с.
К. е придобит по време на брака им чрез договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане и прокупко-продажба. Собствеността е
прекратена с решението, с което имотът е възложен в дял на ответницата.
Не се спори между страните, че имотът от
момента на прекратяване на брака между страните до момента на влизане в сила на
решението за делба е ползван единствено от С.П.. Спорен е въпросът дали ищецът Б.М.
е бил лишен от ползването на имота за претендирания период – от …. г.
Разпоредбата на чл.
31 ЗС обвързва задължението за заплащане на
обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на
цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я
ползва и да доказва, че не е допускан до нея /Вж. Решение № 133 от 18.02.2019
г. по гр. д. № 692 / 2018 г. на ВКС, 2-ро гр. отделение/.
В случая съдът приема, че ответницата не доказа да е
предоставила ползването на ищеца през процесния период, да му е осигурила
достъп и реална възможност да ползва имота и той да е отказал да го ползва, за
да се освободи от задължението за заплащане на обезщетение. Това означава, че
искът е доказан по основание.
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът
приема, че следва да се довери на заключението по приетата съдебно-икономическа
експертиза относно стойността на месечния наем за имота. При липсата на пазарни
данни за отдаване на други жилищни имоти в района, вещото лице е използвало при
оценката си Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за
установяване под наем в общински жилища, приета от Общинския съвет – гр. К. и е
съобразило обстоятелството, че имотът е жилищен, а не ваканционен и се намира в
с. К., в близост до стопанския двор. Тези обстоятелства дават основание на съда
да приеме за достоверен определения от вещото лице размер на месечния наем. При
това положение, като се съобрази, че ищецът е притежавал ½ идеална част
от имота, то ответницата му дължи обезщетение за времето, в което е лишен от
ползването на имота за периода …. г. е в размер на 325,00 лева.
Съдът намира за уместно да отбележи, че приетият размер
на дължимия средномесечен наем по предходно заведеното дело между страните за периода от 14.10.2016 г. до 19.05.2017 г. е неотносим
в настоящото производство, доколкото решението на Пазарджишкия районен съд в
тази си част не се ползва със сила на пресъдено нещо и не обвързва настоящия
състав досежно размера на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС.
По
отношение на иска с правно основание чл. 32, ал. 2 СК
В
чл. 13 и чл. 14 СК е изразена идеята на
законодателя, че всеки от съпрузите има равни права и задължения в брака и
следва да полага грижи за семейството според възможностите си, в т.ч.
финансови.
В чл.32, ал.2 СК
е уредена солидарната отговорност на съпрузите за задължения, поети за
задоволяване на нуждите на семейството. В процесния случай ищецът претендира
заплащането на половината от получени от него банкови кредити, които са били
изразходвани за задоволяване на нужди на семейството.
В
хода на производството се установи, че и двата кредита са отпуснати и изплащани
през време на брака, като ищецът твърди, че са използвани за ремонти на
имущество, което също представлява съпружеска имуществена общност –апартамент в
гр. Б. и къща в с. М.К.. В този случай след като кредитите са изтеглени по
време на брака и са служили за задоволяване нуждите на семейството, то съпрузите
са били солидарно задължени за изплащане на заемите. При бездяловата СИО във
вътрешните отношения на съпрузите не могат да се установят дялове. Това е
възможно едва след прекратяване на брака, когато СИО се прекратява и се
превръща в обикновена съсобственост – чл.28
СК.
По
отношение на претенцията на ищеца за
заплащане на сумата от 4600 лева, представляваща половината от стройността на
банковия кредит към „Прокредит Банк“ ЕАД съдът намира, че е изцяло
неоснователна. Това е така, защото към момента на погасяване на кредита
страните са били в брак, което означава, че съпружеската имуществена общност не
е била прекратена, т.е. е съществувала бездялова имуществена общност. Освен
това, след като не се твърди и не са представени доказателства, че заемът е
погасен с лични средства, извършеното погасяване на кредита отново е
осъществено със средства на семейството, което означава, че ищецът не би могъл
да претендира половината от платената сума за погасяване на кредита.
По
отношение на претенцията за заплащане на сумата от 8 227,62 лева,
представляваща половината от стойността на банковия кредит към „Ланка ДСК“ ЕАД
съдът приема следното.
Съгласно
трайно установената съдебна практика когато един от солидарните длъжници /бивш
съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяването на брака, той придобива
регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено
равновесие. Солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг
такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от
това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на
погасяването. Без значение е дали дългът е погасен чрез плащане или чрез
поемане на ново задължение на погасилия дълга. В случая бе установено, че
кредитът е сключен на 01.04.2014 г. по времето, когато страните са се намирали
в брак, т.е.съобразно правилото на чл. 32, ал. 2 СК и двамата бивши съпрузи са дължали
солидарно изпълнението на задължението по кредита. В случая от доказателствата
по делото се установи, че част от сумата е ползвана за погасяване на стар
кредит от 2010 г., а друга част – за погасяване на 14.10.2014 г. на кредита от
„Прокредит Банк“ ЕАД.
След
като се съобразят показанията на свидетелката Н. Н., която твърди, че ремонтът
на къщата в с М.К. е извършван през
2011-2012 г., то съдът приема, че и предходният кредит, който е бил погасен при
получаването на кредита от 17000 лева е служил за задоволяване на нужди на
семейството. Освен това, от показанията на св. С. се установи, че е извършван
ремонт на семейното жилище в гр. Б., което несъмнено също представлява разходване
а средства за семейството.
Тези
факти говорят, че сумата по получения кредит от 17000 лева е била изразходвана
за нужди на семейството. При това положение след като след прекратяване на
брака ищецът сам е погасил остатъкът от получения кредит, за него е възникнало
регресно право срещу другия съдлъжник за припадащата му се част от платеното за
погасяването на дълга към този момент. От момента на прекратяване на брака – до
22.05.2018 г., когато ищецът предсрочно е погасил остатъка от получения заем
общо платената от него сума възлиза на 16 455,24 лева. Това означава, че
ответницата дължи заплащане на сумата от 8227,62 лева и в този смисъл искът е
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При
този изход на делото ответницата дължи на ищеца сторените разноски съобразно
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. В случая ищецът е направил разноски за
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице, изплатено адвокатско възнаграждение
и издадени удостоверения, като общата сума възлиза на 1420,27 лева. Като се
съобрази размерът на уважената част от исковете ответницата дължи на ищеца сумата
от 837,67 лева.
Ищцата
е направила разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице на
обща стойност 1150 лева съобразно представения списък на разноските. В
съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът дължи на ответниццата разноските съответстващи на отхвърлената
част от иска, които възлизат на 472,16 лева.
Воден
от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.М.П. ЕГН ********* *** ДА ЗАПЛАТИ НА Б.С.М. ЕГН **********
*** сумата от 325,00 /триста двадесет и пет лева/, представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на съсобствен имот, находящ се в с. К. за периода от
19.05.2017 г. до 06.06.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 1679,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.С.М. ЕГН **********
*** иск против С.М.П. ЕГН ********* *** за заплащане на сумата от 4600 лв. /четири хиляди и шестстотин лева/,
представляваща половината от сумата, с която е погасен банков кредит, към
„Прокредит Банк България“ ЕАД.
ОСЪЖДА С.М.П. ЕГН ********* *** ДА
ЗАПЛАТИ НА Б.С.М. ЕГН ********** *** сумата от 8227,62 лв. /осем хиляди двеста двадесет
и седем лева и шестдесет и две стотинки /, представляваща половината от сумата,
с която е погасен банков кредит към „Банка ДСК“ ЕАД.
ОСЪЖДА С.М.П. ЕГН ********* *** ДА
ЗАПЛАТИ НА Б.С.М. ЕГН ********** *** сумата от 837,67 лв. /осемстотин тридесет
и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ разноски в производството в
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.С.М. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ НА С.М.П. ЕГН ********* *** от 472,16
лв. /четиристотин седемдесет и два лева и шестнадесет стотинки/ разноски
в производството в съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Районен съдия:
(Р.
Йорданова)