Р Е Ш Е Н И Е
№957
гр. Перник, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 04574 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e
образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД срещу
Р.Б.Б., с която се иска да бъде признато за
установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество следните вземания: 5,88 лева – стойност на абонаментни
такси и ползвани далекосъобщителни услуги за отчетен период от 10.11.2016 г. до
09.12.2016 г. по договор за мобилни услуги за номер +*****; сума от 56,87 лева – стойност на абонаментни
такси за отчетен период от 10.11.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор за мобилни услуги за номер +*****;
сума от 119,95 лева – стойност на
абонаментни такси за отчетен период от 15.11.2016 г. до 14.02.2017 г. по договор
за мобилни услуги за номер +*****; сума от 323,42 лева - лизингови вноски за
периода от 10.11.2016 г. до 09.04.2017 г. по договор за лизинг от 05.12.2016
г. за устройство марка “Samsung galaxy J5 2016 Gold” и сумата от 277,35 лева - лизингови вноски за периода от
15.11.2016 г. до 14.04.2017 г. по договор за лизинг от 08.08.2015г. за
устройство марка “Apple Iphone 5s 32 GB Space Grey”, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение.
Назначения особен представител е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковите претенции, за което излага подробни
доводи. Изразява се становище за нищожност на т. 12 от договора за лизинг.
Позова се на изтекла погасителна давност.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество “Теленор България” ЕАД е депозирало
пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.Б.Б., отнасящо се за задължения, които са предмет
на настоящите искове (стойност на далекосъобщителни услуги и лизингови
договори). Пернишки районен съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 02748
по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, която е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
По делото е приложен договор за мобилни услуги и два допълнитрелни анекса към него, отнасящи се за номер +*****, сключен
между “Теленор България” ЕАД и Р.Б.Б.. Същият е за срок до 13.07.2017г. Ответната
страна е поела задължение да заплаща за срока на договора месечна стандартна
абонамента такса в размер на 29,99 лева.
Представен е договор за мобилни услуги за номер +*****, сключен между
страните по делото (със срок до 05.12.2018 г.). Ответната страна е поела
задължение да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лева. Това
означава, че за периода от 10.11.2016 г. до 09.02.2017 г. (три отчетни месеца)
общият дължим абонамент възлиза на 89,97 лева.
Представен е договор за мобилни услуги за номер +*****, сключен между
страните по делото (със срок до 08.08.2018 г.). Ответната страна е поела
задължение да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 39.99 лева, което
означава, че от 15.11.2016 г. до 14.02.2017 г. (три отчетни месеца) общият
дължим абонамент възлиза на 119,97 лева.
По делото е приложен
договор за лизинг от 05.12.2016 г., сключен между„Теленор България” ЕАД и Р.Б.Б.. Срокът на
договора е за 23 месеца, считано от
подписването му. По силата на този договор ищцовото дружество предоставило за
временно ползване устройство марка “Samsung galaxy J5 2016 Gold” , а ответната страна се задължила да заплати 23 месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 13,69 лева,
т. е. общата лизингова цена е 314,87 лева.
Представен договор
за лизинг от 06.08.2015 г., сключен между„Теленор България” ЕАД и Р.Б.Б..
Срокът на договора е за 23 месеца,
считано от подписването му. По силата на този договор ищцовото дружество
предоставило за временно ползване устройство марка “Apple Iphone 5s 32 GB Space Grey”, ответната страна се задължила да заплати 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 36,99 лева, т. е. общата лизингова цена е 843,87 лева.
В т. 12 от двата договора за лизинг се съдържат
клаузи, уреждащи предсрочната изискуемост на лизинговите вноски.
Изслушано е заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът
намира за безпредметно и не следва да го обсъжда, тъй като се объжда стойността
на предоставени далекосъобщителни
услуги (разговори, смс – и интернет), а стойността на абонаментните планове за
съответните искови периоди не надвишава размера на съответните искови
претенции.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
По предявения установителен иск
по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, отнасящи се
заплащане на абонаментни планове и далекосъобщителни услуги:
В тежест на ищеца е да докаже
наличието на сключен между страните договор за преодставяне на
далекосъобщителна услуга. Следва да се докаже съдържанието на това облигационно
правоотношение – цена на далекосъобщителна услуга (абонаментен план,
допълнителни пакети, разговори, данни и смс – и). Ищецът следва да докаже, че е предоставил далекосъобщителна услуга на
ответника, при което се дължи претендираната стойност на услугата.
По делото се представиха доказателства за сключен
договори за мобилни услуги, отнасящи се за следните три мобилни номера: +*****; +*****
и +*****. За съответния исков период по всеки един от тези договори се дължат абонаментни такси по всеки
един договор, отнасящ се за обсъжданите номера.
За
номер +***** се касае за един месец, за който абонамента е 29,99 лева (повече от искова претенция). За номер +***** се отнасят три
отчетни месеца, при което дължимият общ абонамент е 89,97 лева (повече от искова претенция). Три отчетни
месеца са и за +*****,
за който период общият размер на абонаментните такси възлиза на 119,97 лева
(равняващ се на исковата претенция).
Съдът намира, че цената за абонаментния план се дължи независимо от
обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и,
интернет и други (освен случаите при непредоставен досъп до мобилната мрежа, но
доказателства в тази насока не са ангажирани), тъй като последните се заплащат
допълнително съобразно тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент
осигурява достъп до услугите при определени цени, за които е сключен
индивидуален договор и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Горното води до извод, че претенциите за заплащане на абонаментна по договори по мобилни номера са основателни.
По предявения установителен иск по реда на чл. чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, отнасящи се за заплащане на лизингови всноски по три договора за лизинг:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между
страните договор за лизинг, както и да се установи предоставянето за ползване
на мобилното устройство и размера на дължимите лизинговите вноски. Ответникът следва да установи плащане на
претендираните вземания.
По делото се доказа
наличието на сключени лизингови договори между страните по делото, както
следва: договор за лизинг от 05.12.2016
г. (за устройство марка “Samsung galaxy J5 2016 Gold”) и договор за лизинг от 06.08.2015
г. (за устройство марка “Apple
Iphone 5s 32 GB Space Grey”).
Установи се, че ищцовата страна е предоставила на ответника за временно ползване мобилен апарат, доколкото в чл. 4 от всеки договор е записано, че потребителят декларира получаването на устройството.
Установи се още, че
ответникът е поел задължение да заплати лизингови вноски. По делото не се ангажира доказателства за
плащането на лизингови вноски, което установяване е в тежест на ответната
страна. В този смисъл дължимите лизингови вноски са следните: 323,42 лева по договор за лизинг от 05.12.2016 г. за устройство марка “Samsung galaxy J5 2016 Gold” и 277,35 лева по договор
за лизинг от 06.08.2015 г. за устройство марка “Apple Iphone 5s 32 GB Space Grey”.
Неотносимо е възражението на ответника за нищожност на т. 12 от договора за лизинг. Това е така, тъй като тази клауза урежда предсрочната изискуемост на вземанията, а в настоящия случай всички вноски по двата договора за лизинг са с настъпил падеж.
Неоснователно е възражението на ответника, направено в хода по същество, че не се дължат лизингови вноски, основано на невъзможността да се ползва лизинговото устройство заради прекъсване достъпа до мобилната мрежа. Касае за два отделни договора (за лизинг и за предоставяне на далекосъобщителни услуги), имащи различен предмет, права и задължения за страните. Договорът за лизинг е свързан с предоставяне ползването на вещ и действието му не зависи от достъпа до мобилната мрежа, тъй като последното е предмет на друг договор. Действително устройството може да се ползва по предназначение единствено при свързване с мобилната мрежа, но това може да стане и при друг оператор, различен от ищцовото дружество. Допълнително следва да се отебелжи, че достъпът до мобилната мрежа е преустовен заради неплащане на дължимите задължения, което е неправомерно поведение на ответника, а никой не може от собствености неправомерно поведение да чрепи ползи, като в слуая да не заплати дължимите лизингови вноски.
Неоснователно е възражението за давност. Най - старото задължение по исковите претенции е от месец ноември 2016 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено през месец април 2019 г. В този смисъл не е изтекла предвидената кратка тригодишна давност.
Горното води до извод за
основателност на исковите претенции за заплащане на лизингови вноски по трите
договора.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило
следните разноски: 250 лева - държавна такса, 150 лева – депозит за особен
представител, 150 лева – възнаграждение за вещо лице и 300 лева – адвокатско
възнаграждение, т. е. общо 850 лева. В заповедното производство ищецът е
направил разноски както следва: 360 лева – адвокатско възнаграждение и 25 лева
– държавна такса, т. е. общо 385 лева.
Назначеният особен представител е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в исковтото и заповедното производство. Съдът намира за основателно това възражение, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а и минималните размери съобразно материалния интерес на делото (под 1000 лева) са следните: 100 лева за исковото производство и 50 лева за заповедното прозводство - чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от Наредбата минималните размери на адвокатските възнаграждения, до които размери следва да се намалят.
При горните съображения ответната страна следва да заплати на ищеца разноски в размер на 650 лева в исковото производство и 75 лева в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Б.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в
размер на 5,88 лева – стойност на
абонаментни такси за отчетен период от 10.11.2016 г. до 09.12.2016 г. по
договор за мобилни услуги за номер +*****, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното плащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02748 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Б.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в
размер на 56,87 лева – стойност на
абонаментни такси за отчетен период от 10.11.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор за мобилни услуги за номер +*****,
ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02748 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Б.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в
размер на 119,95 лева – стойност на
абонаментни такси за отчетен период от 15.11.2016 г. до 14.02.2017 г. по
договор за мобилни услуги за номер +*****, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 02748 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Б.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в
размер на 323,42 лева - лизингови вноски
за периода от 10.11.2016 г. до 09.04.2017 г. по договор за лизинг от 05.12.2016
г. за устройство марка “Samsung galaxy J5 2016 Gold”, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 02748 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Б.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в
размер на 277,35 лева - лизингови
вноски за периода от 15.11.2016 г. до 14.04.2017 г. по договор за лизинг от 08.08.2015г.
за устройство марка “Apple Iphone 5s 32 GB Space Grey”, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02748 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Р.Б.Б., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от 650 лева - направени разноски в исковото
производство и сумата от 75 лева - направени разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане
на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02748 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Вярно с оригинала: в.а.