№ 77
гр. Благоевград, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500615 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №4225/28.06.2022 г., по описа на РС –
Разлог, е подадена от адв. П. С., като процесуален представител на С. Ш., срещу Решение
№76/22.06.2022 г., постановено по гр. д. №265/2022 г., по описа на РС – Разлог.
С обжалваното решение първостепенния съд е уважил предявените от М. М., искове с
правно основание чл. 127, ал.2 от СК вр. с чл.59 от СК вр. с чл.143 от СК. Съдът е
предоставил родителските права спрямо детето М. М.ов М., ЕГН ********** на бащата М.
М. М., ЕГН **********. Постановил е режим на лични отношения между майката С. Б. Ш.,
ЕГН ********** и детето М. М.ов М., ЕГН ********** - всяка всяка първа и трета неделя от
месеца от 10.00 часа до 16.00 часа. С. Б. Ш., ЕГН ********** е осъдена да заплаща на детето
си М. М.ов М., ЕГН **********, чрез бащата и законен представител М. М. М., ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от датата на
завеждане на исковата молба пред съда – 01.03.2022 г. до настъпването на законни причини
за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане на вземането.
Въззивната страна атакува решението изцяло, поддържайки че същото е неправилно,
постановено в разрез със закона и процесуалните правила и като такова следва да бъде
отменено, по съображения изложени във въззивната жалба.
Въззиваемата страна твърди, че въззивната жалба е неоснователна и моли решението на
първостепенния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
1
След извършена служебна проверка, съдът констатира, че въззивната жалба е допустима,
внесена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и съдържа предвидените в чл.260 и
чл.261 ГПК реквизити.
По основателността на жалбата, въззивния съд, като взе предвид становището на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Безспорно е по делото, а и от удостоверения за раждане се установява, че детето М. М.ов М.,
ЕГН **********, е родено от съвместното съжителство на С. Б. Ш., ЕГН ********** и М.
М. М., ЕГН **********. По делото е установено, чрез данните в социалния доклад, че
детето посещава ДГ „Р.“ , филиал Здравец в гр. Разлог. Пред въззивната инстанция е
приобщен нов, актуален социален доклад, от който се установява, че родителите са в раздяла
от 24.01.2022г., като след раздялата им децата им, в различни периоди са живеели и при
единия, и при другия родител. Към момента на изготвянето на доклада – м. септември
2022г., по-голямото на страните дете К. живее в дома на баща си и гостува на майка си, а
по-малкото дете М. се намира в дома на майката, но преди това бащата се е грижил за него.
Според социалните работници, и двамата родители имат необходимия капацитет и
способност да се грижат за децата си. В провелото се на 08.02.2023г. о.с.з. по делото,
насрочено с цел изслушване на родителите по смисъла на чл. 59, ал. 6 СК, майката и
въззивница в производството, не се явява, въпреки дадените изрични указания на съда за
личното и присъствие. В молба, постъпила по делото на 06.02.2023г., процесуалния й
представител сочи, че тя е на работа извън страната и няма да се яви в съдебното заседание.
Не се представят доказателствата за соченото обстоятелство. Бащата се явява лично и
въззивната инстанция изслуша становището му, в което той посочи, че майката на децата
му, С. Ш. се намира извън България от 16.01.23г. и е взела и двете деца с нея, без неговото
съгласие. Той, като баща е дал декларация-съгласие за пътуването на децата, но само за
почивка, а майката се е възползвала като е заминала трайно да пребивава в Италия, няма
намерение да се прибира и той като баща няма контакт с децата си, липсва всякаква
комуникация между него и майката. Поддържа искането си, родителските права спрямо М.
да бъдат присъдени на него, защото той полага по-добри грижи и не го изоставя, а майката
вече го е изоставяла и то за период от 7 месеца.
От събраните по делото гласни доказателства, пред РС се установява, че от началото на
месец януари 2022 година ищецът и ответницата не живеят заедно, за детето М. се грижил
преимуществено неговия баща, подпомаган от майка си и сестра си. Майката С. Ш. е
заминала да работи в чужбина, като с нея е и другото ненавършило пълнолетие дете К.. В
периодите, когато майката е в страната, взема при себе си детето М.. Пред първата
инстанция е приобщен социален доклад от отдел „Закрила на детето” при ДСП – Разлог. В
същия е посочено, че жилищните условия при ищеца са много добри. За детето се полагат
всички необходими грижи по отглеждането и възпитанието му. Бащата има необходимия
родителски капацитет и способности да полага грижи за децата си. В горния смисъл са и
фактите, които са възприети от първата инстанция.
2
Съобразявайки събраните по делото доказателства РС Разлог, изхождайки от интересите на
децата и преценявайки родителските качества на двамата родители, е предоставил
упражняването на родителските права на бащата-ищец спрямо детето М.. Пред първата
инстанция са изложени факти от ищцовата страна за това, че към датата на о.с.з., проведено
на 16.03.2022г., майката е взела голямото дете К. и е заминала с него в А., като го е отписала
от училището му в гр. Разлог. Заради тази промяна в обстоятелствата и по искане на ищеца,
препотвърдено от него и в следващото проведено о.с.з. на 11.05.2022г., РС е допуснал
оттегляне на исковата претенция по отношение на детето К. М.. С решението си съдът е
определил режим на лични отношения на майката с децата, а на основание чл.143 СК съдът
е осъдил въззивницата-ответница да заплаща на детето си М. чрез баща му месечна
издръжка в размер на по 200 лв., считано от 01.03.2022 г. до настъпване на обстоятелства,
налагащи нейното изменение или прекратяване.
При така установената по-горе фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
В атакуваното решение РС Разлог е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето М. на бащата-ищец М. М. и въпреки доказаната по делото
дезинетерираност от страна на въззивницата към детето, съдът й е определил режим на
лични отношения, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 до 16:00 часа.
Въззивният съд намира така определения режим за правилен и законосъобразен. Той е
съобразен с интересите на детето и с това, че връзката майка-дете не следва да бъде
прекъсвана. При това не се споделя твърдяното във въззивната жалба, че същият е в
противоречие с интересите на детето, тъй като е установено, че за детето М. предимно се е
грижил неговия баща, подпомаган от майка си и сестра си. Майката е оставила детето си на
2 годишна възраст и е заминала в чужбина, като не се е интересувала конкретно от по-
малкото дете М..Преимуществено бащата се е грижил за детето досега , осигурил е
подходяща социална и битова среда , в района на неговото местожителство. Въззиваемия се
явява по-пригодният родител на този етап от развитието и възпитанието на детето, както
предвид подхода му като родител, така и предвид материалната му осигуреност, свободното
му време, финансовата стабилнпост и непосредствените грижи и трайната му отседналост в
едно населено място.
Не може да бъде споделено и изложеното становище, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение, тъй като ответницата Ш. е била нередовно призована и е
била лишена от право да участва в процеса. Видно от материалите по делото
разпореждането за връчване на исковата молба и за насроченото о.с.з. по привременни
мерки е получено своевременно и редовно от ответницата чрез лицето Марка Ас. Ш., с
обелязване, че се задължава да предаде на адресата С. Ш. съобщението и качеството й на
нейна леля намерена на адреса от призовкаря, на дата 04.03.2022г. В провелото се о.с.з. на
16.03.2022г., ответницата не се явява, а в 1-месечния срок за отговор на ИМ , не депозира
3
такъв. За следващото съдебно заседание, насрочено за 11.05.2022г. ответницата не се явява,
депозира молба за отлагане на делото, която не е уважена от РС по съображения изложени в
протоколното определение по даване ход на делото и след констатация, че детето е при
бащата към датата на о.с.з. и и е в добро общо състояние. Прието е, че в тази връзка за
майката не са налице уважителни причини и предпоставки за отлагане на делото. При това
не е налице твърдяното от въззивната страна нарушение.
Въззивният съдебен състав не констатира да са допуснати нарушения при събиране на
доказателствата по делото, нито счита, че е налице непълнота на така събрания и правилно
обсъден доказателствен материал, не се констатираха и съществени нарушения на
процесуалните правила. При това всички наведени в тази връзка възражения като
неоснователни не следва да бъдат уважени.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 59 СК, при разрешаване на
спор относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, съдът
изслушва родителите. Неспазването на това задължение, изрично предвидено в чл. 59, ал. 6
СК, съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Изпълнението на
задължението за изслушване на родителите обаче не следва да се абсолютизира в степен,
налагаща неоправдано забавяне на съдебното производство или отмяна на постановеното
решение само поради нарушение на това изискване. Съдът изслушва родителите, за да добие
лични впечатления предвид осигуряване на възможност за най-пълна и точна преценка на
всички обстоятелства, свързани с интересите на детето, но когато изслушването е обективно
невъзможно (родителят отсъства от страната или е възпрепятстван да се яви поради
заболяване или други сериозни причини), съдът следва да формира изводите си въз основа
на писмените изявления на родителя, ценени наред с всички доказателства по делото.
Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално
нарушение само в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за
моралните и възпитателски качества на родителя и съответно е довело до постановяване на
неправилно решение - когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските
права и мерките за лични отношения с детето без да съобрази всички обстоятелства, от
значение за интереса му. Когато съдът, постановявайки решението си е съобразил
доказателствата относно родителския капацитет на майката и бащата и възможностите им
да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето; когато с
постановения резултат по спора по чл. 59 СК интересите на непълнолетното дете за
защитени във възможно най-висока степен, то допуснатото нарушение на изискването за
лично изслушване на родителите не е съществено, поради което не налага отмяна на
постановеното решение. В този смисъл въззивната инстанция изрично разпореди лично
явяване на родителите, с цел изслушването им и санирането на този пропуск на РС. За това
задължение ответницата е уведомена и редовно призована, лично на дата 29.11.2022г., като
въпреки това не се яви в насроченото за 08.02.2023г. о.с.з., нито пък депозира личното си
становище по отношение на исковата претенция и родителските права спрямо собственото й
дете.
4
По изложените в настоящия съдебен акт съображения ОС Благоевград намира, че в
мотивите на атакувания съдебен акт районен съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав, като е налице пълно съвпадение на
фактическите и правните констатации. Ето защо обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, ОС Благоевград препраща към мотивите на
първостепенния съд.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на съдебни разноски и по делото
не са налични доказателства за извършени такива от нейна страна, поради което не се и
присъждат такива, независимо от изхода н аспора пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 76/22.06.2022 г. постановено по гр.д. № 265/2022 г. на РС
Разлог.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5