№ 198
гр. Търговище, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20223530200425 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на
управление в гр. Търговище, представлявано от управителя Н.Д.Д.,
действащо чрез процесуалния пълномощник адв. Н. В. от АК - Търговище,
против Наказателно постановление №38-0001091 от 19.05.2022 г. на
Директора на РД “Автомобилна администрация” - гр. Русе, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 1000 лева на осн.чл.104а от ЗАвтПр за констатирано
административно нарушение. Визира се незаконосъобразност на обжалваното
НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
производството - неспазени реквизити по чл. 42 т.3 и чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН,
изискващи ясно посочване на датата и мястото на извършване на
нарушението. Ето защо моли за пълна отмяна на обжалваното НП поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли за
присъждане на направените съдебни разноски съобразно представен списък
на разноските.
Ответникът - Регионална дирекция „Автомобилна администрация” -
1
гр. Русе, не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо
към АНПреписка директорът на същата настоява за потвърждаване на
обжалваното НП като законосъобразно и прави на осн.чл.63д от ЗАНН
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай,
че същият надвишава размера, предвиден в НМРАВ.
По допустимостта на жалбата - НП е връчено на визирания нарушител
надлежно, а жалбата против същото е подадена в законния 14-дневен срок,
при което съдът приема, че последната е редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения АУАН №317035/02.03.2022г., същият е съставен
против „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на управление в гр.
Търговище, представлявано от управителя Н.Д.Д., за това, че „на 02.03.2022г.
около 11.30 часа в гр.*******************************************, в
седалището и адрес на управление на „Дяков Строй“ООД, около 11.00 часа е
извършена комплексна проверка на транспортното предприятие „Дяков
строй“ ООД съгласно Заповед №81-00-55-33/3/1/23.02.2022г. за периода от
02.03.2021г.до 02.03.2022г., притежаващ лиценз №10284, валиден до
20.05.2025г., за обществен превоз на товари на територията на Р България, се
установи следното нарушение: Лицензираният превозвач „Дяков строй“ ООД
не е подал заявление за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата,
вписани в лиценз № 10284 за обществен превоз на товари на територията на
Р.България, в 30-дневен срок от тяхното настъпване. На дата 09.09.2021 г.
видно от история на промените в Търговски регистър и РЮЛНЦ на
актуалното състояние на търговеца, е променен адресът на управление на
дружеството, като на дата 09.09.2021г. от
гр.************************************* адресът на управление е сменен
на гр.Търговище, Индустриална зона, ул.трета № 3 и е сменена правната
форма от ЕООД на ООД, видно от справка в търговски регистър и РЮЛНЦ“.
Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по чл.10, ал.1
от ЗАвПр. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от законния
представител на дружеството - нарушител. Визираният нарушител не е
записал, че има възражения срещу акта на предназначеното за целта място в
последния като няма данни в рамките на законовия седемдневен срок по чл.
2
44 ал.1 ЗАНН същият да е депозирал писмени такива. Въз основа на
съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №38-
0001091 от 19.05.2022 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” -
гр. Русе, в което по идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите и
обстоятелствата, описващи нарушението. АНОрган е квалифицирал
установените по преписката факти по същата правна норма - чл. 10, ал.1 от
ЗАвПр, като е наложил на жалбоподателя административно наказание
имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.104а от ЗАвтП. В
НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за законосъобразност и
обоснованост на съставения АУАН, както и на събраните доказателства и
предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за извършването им
и целите на чл. 12 ЗАНН е приел, че няма основание за прилагането на чл. 28
ЗАНН. В НП е посочено, че лицензираният превозвач не е подал заявление за
отразяване на настъпили промени в обстоятелствата, вписани в лиценз №
10284 за обществен превоз на товари на територията на Р.България, в 30-
дневен срок от тяхното настъпване. При извършената на 02.03.2022г.
комплексна проверка на транспортната дейност на дружеството, са
установени множество административни нарушения като са съставени общо
10 бр. АУАН.“. Към АНПреписка са приложени описаните в АУАН писмени
доказателства, като наред с тях е приложена и справка за нарушител, в която
са отразени общо 11 броя АУАН, съставени от служители на ИААА от 2021г.
до момента, като 10 броя от тях са съставени на 02.03.2022г. За изясняване на
констатациите по акта в съдебно заседание е разпитан като свидетел
актосъставителя М. М. - Д., чиито показания кореспондират с останалите
доказателства, поради което и няма пречка за кредитирането им.
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени
наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при
издаването на НП.
Относно съставения АУАН - Актът е съставен от длъжностно лице -
служител на ИА”АА”, РД“АА“ - Русе, имащо правомощия за това, по силата
на чл. 92, ал.1 ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно изискванията на
чл. 42 ЗАНН съдът прецени внимателно съдържанието му и стигна до извода
за липса на реквизити по смисъла на чл. 42, т.3 ЗАНН. В съставения АУАН са
посочени ясно датата, часа и мястото на извършената проверка, при която е
констатирано описаното нарушение. Но цитираната норма на ЗАНН не
3
изисква това, а визира като задължителни реквизити на акта датата и мястото
на извършване на нарушението. В случая липсва посочване на дата на
извършване на нарушението, а това е равнозначно на липса на задължителния
реквизит по чл. 42, т.3 предл.първо ЗАНН. Важността на този реквизит
произтича не само от ролята му на гаранция нарушителят да разбере в какво
точно нарушение е обвинен, но и от значението му като начален момент за
протичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, определени като давностни съгласно
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСС на
ВКС и ВАС, тъй като не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен АУАН след изтичане на една година от
извършване на нарушението. В акта е посочен периода, обхванат от
извършената проверка/от 02.03.2021г.до 02.03.2022г./, но по никакъв начин не
става ясно в кой ден е извършено описаното нарушение - дали към датата на
съставяне на АУАН или към един по - ранен момент в рамките на посочения
период. Тази липса ограничава сериозно правото на нарушителя да разбере в
какво нарушение е обвинен, в какъвто смисъл е и наведеното в жалбата
възражение. По отношение на другия липсващ реквизит в АУАН - място на
извършване на нарушението, актосъставителят не е посочил също абсолютно
никакви данни, като вместо такива е отразил мястото на констатиране на
нарушението. Липсата на необходимите данни поражда въпроса къде е
мястото на извършване на такова нарушение. Логично е то да бъде по
седалището на дружеството - превозвач, но след като издава акт, с който се
поставя началото на АНПроизводство, следва актосъставителят да бъде
максимално прецизен при спазване реквизитите на този акт. При така
констатираната липса на особено важни за АНПроизводство реквизити на
акта съдът намира, че при съставяне на последния са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които го правят незаконосъобразен.
Относно обжалваното наказателно постановление - Съгласно чл. 92
ал.2 ЗАвтПр наказателните постановления се издават от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени
от него длъжностни лица. Досежно компетентността на АНОрган в
придружителното писмо за изпращане на АНПреписка до съда е цитирана
като приложена Заповед №РД - 08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, но
същата не е налична по преписката във вид на оригинал или копие. На
настоящия състав е служебно известно обстоятелството, че съгласно т.1.6 от
4
същата заповед директорите на РД“АА“ са оправомощени да издават НП за
установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо
посоченият в НП АНОрган е имал законовата компетентност да издаде
обжалваното НП. След преценка на тази компетентност съдът прави проверка
за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН. При същата съдът установи,
подобно на проверения АУАН, липса на реквизити по смисъла на чл. 57 ал.1
ЗАНН. По отношение на датата на извършване на нарушението - реквизит по
смисъла на чл. 57 ал.1 т.5 предл.второ ЗАНН, отново е налице липса на ясни и
точни данни. Не е посочена конкретна дата, с която да се обвързва
извършването на описаното нарушение. Относно мястото на извършване на
нарушението - реквизит по смисъла на чл. 57 ал.1 т.5 предл.трето ЗАНН, също
липсва каквато и да е изрична конкретизация като е оставено нарушителят и
всички лица, имащи касателство към АНПроизводство, да предполагат, че
това място съвпада със седалището на дружеството - превозвач. Неяснотата
относно мястото на нарушението е пропуск, който не дава и възможност да се
прецени каква е местната подсъдност на казуса при съдебен контрол. Въпреки
вмененото му съгласно чл. 52 ал.4 ЗАНН правомощие да провери акта с оглед
на неговата законосъобразност, АНОрган не е сторил това и е възпроизвел в
НП допуснатата в АУАН липса на тези два реквизита. Липсата на тези данни
поставя визирания нарушител пред неяснота досежно два от основните
елементи на нарушението, предпоставящо неговата АНОтговорност. Тази
липса представлява съществено ограничаване на процесуалните права на
нарушителя, в какъвто смисъл е и налице оплакване в жалбата.
Констатираните пропуски и несъответствия представляват съществени
нарушения на процесуалния закон, ограничаващи процесуалните права на
визирания нарушител, и като такива са достатъчно основание за пълна отмяна
на обжалваното НП. НП следва да отговаря на всички изисквания, които
законът поставя към него и най - вече на реквизитите на съдържанието му.
Само с изискваното от закона съдържание НП би могло да бъде
законосъобразен санкционен акт, който да ангажира административно-
наказателната отговорност на нарушителя без да ограничава процесуалните
му права в АНПроизводство.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
5
Въпреки направените констатации съдът следва да се произнесе и по
въпроса за правилното прилагане на материалния закон като обсъди
събраните в съдебното производство доказателства. От събраните по делото
доказателства се установи, че жалбоподателят е извършил промени в
обстоятелствата вписани в лиценза му за обществен превоз на товари –
относно адреса на управление на дружеството и правната форма. Тези
промени са извършени на 09.09.2022 г. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗАвПр
превозвачът е длъжен в 30-дневен срок за подаде заявление за настъпилите
промени. По делото се установи, че такова заявление не е подавано. По този
начин жалбоподателят формално е извършил вменененото му нарушение,
което води до административнонаказателна отговорност по чл.104а от ЗАвПр.
По изложените по-горе съображения предвид допуснатите съществени
процесуални нарушения, оспореното наказателно постановление следва да се
отмени, като незаконосъобразно.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН - в
случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от
300 лева - платено адвокатско възнаграждение, за което е депозиран и списък
на разноските. Представен е договор за правна защита и съдействие от
03.06.2022г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. и същото е отбелязано като платено в брой. В тези случаи договорът за
правна защита има значението на разписка за реално направените разходи за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата
пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по
АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е
уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143, ал.1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното
НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния
АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното
6
производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 при интерес от 1000
лв.до 5000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. При интерес в размер на 1000 лева в случая,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, което
означава, че договореното възнаграждение съвпада изцяло със законовия
минимален размер и не се явява прекомерно. Ето защо ИА“АА“ като
разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 300 лева.
Поради гореизложените съображения обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло на основание чл. 63, ал.3, т.2 ЗАНН. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 38-0001091 от 19.05.2022г.
на Директора на РД „Автомобилна администрация” - гр. Русе, с което за
допуснато нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за автомобилните превози на
„Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище,
представлявано от управителя Н.Д.Д., е наложено административно
наказание на основание чл.104а от ЗАвтПр, а именно имуществена санкция в
размер на 1000 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” -
София, да заплати на „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на управление
в гр. Търговище, представлявано от управителя Н.Д.Д., Булстат - *********,
сумата в размер на 300/триста/лева, представляваща направени разноски в
настоящото производство за платено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
7
глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8