Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
9183 по описа на съда за 2019 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.И.З.
срещу „Ю.Б.“ АД за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от
69 828.12 евро, представляваща главница по договор за кредит продукт „Бизнес
помещения“ № BL21811 от
18.08.2008 г., изменен с анекс № 1/24.09.2010 г.; сумата от 10 608.49 евро, представляваща договорни лихви за периода от
21.02.2011 г. – 09.07.2012 г.; сумата от 139.38 евро такси за застраховки за
периода 08.03.2012 г. – 09.07.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 11.07.2012 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни
разноски в размер на 5 592.98 лева, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 13.07.2012 г. по ч.гр.д. № 5763/2012 г. по описа
на РС – гр. Бургас.
В исковата молба Т.З. твърди, че срещу нея бил издаден
изпълнителен лист за горепосочените суми. Образуваното изпълнително дело №
20128040400989 на ЧСИ, рег. № 804 било прекратено, за което Т.З. била уведомена
на 09.10.2017 г.
На 05.12.2018 г. обаче ищцата получила покана за
доброволно изпълнение по изп.д. № 20188040400564, образувано въз основа на
същия изпълнителен лист, както и съобщение за запор на трудовото
възнаграждение.
Последното изпълнително действие по изпълнително дело №
20128040400989 било извършено на 21.05.2013 г., изразяващо се в обявление за
публична продан на недвижим имот. Други принудителни действия не били
предприемани.
От последното изпълнително действие изтекли повече от пет
години, поради което вземането по изпълнителния лист било погасено по давност.
Поради това предявява иск за признаване за установено, че
не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист от 13.07.2012 г. по ч.гр.д.
№ 5763/2012 г. по описа на РС – гр. Бургас.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в
указания срок е постъпил писмен отговор, в който оспорва, че вземането му е
погасено по давност. От образуваното изпълнително дело на 06.08.2012 г., когато
действало ППВС № 3/80 г. давността била прекъсната и спряла да тече до
обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
започнала да тече нова давност. Поради това, давността би изтекла на 26.06.2020
г.
Ответникът е направил и евентуално възражение, че
действително дължимият размер по договора за банков кредит е в по-малък размер.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 2 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Т.И.З. не дължи сумата по
изпълнителен лист от 13.07.2012 г., издаден въз основа на влязла в сила на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 5763/2012 г. по описа на
РС – гр. Бургас, ХХ състав.
В настоящото
производство длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Интересът на длъжника произтича от обстоятелството,
че от тези факти той черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване
правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане
и др.).
В случая ищцата
се позовава на изтекла давност за сумите от 69 828.12 евро, представляваща
главница по договор за кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL21811 от 18.08.2008 г., изменен с анекс № 1/24.09.2010
г.; сумата от 10 608.49 евро, представляваща договорни лихви за периода от
21.02.2011 г. – 09.07.2012 г.; сумата от 139.38 евро такси за застраховки за
периода 08.03.2012 г. – 09.07.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 11.07.2012 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни
разноски в размер на 5 592.98 лева.
Съгласно чл. 116,
б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. С оглед на това при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
извършването на всяко изпълнително действие във връзка със съответния способ.
За да се поддържа висящността на изпълнителния процес, взискателят следва да
предприема и поддържа изпълнителни действия.
Не е спорно между
страните, че въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2012 г. при ЧСИ, рег. № 804
на Камарата на ЧСИ „Ю.Б.“ АД е образувала изпълнително дело № 20128040400989
срещу „Алгер 21-БГ“ ЕООД и Т.И.З. за събиране на сумите
по изпълнителния лист.
Взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, като
по отношение на ищцата в настоящото производство същите се изразяват в налагане
на запор върху вземането на Т.И.З. в „Е.М“ ЕООД. Запорното
съобщение е връчено на Т.З. като управител на дружеството на 21.08.2012 г.
На 07.08.2012 г.
до ОД на МВР Бургас, КАТ е изпратено искане за справка за собствени на Т.З.
пътни превозни средства.
На 15.08.2012 г.
е изпратено запорно съобщение до Агенция по вписвания гр. Бургас за наложен
запор върху дружествения дял на Т.И.З. от капитала на „М.-К.-С.и сие“ СД и запорът е вписан на 05.09.2012 г.
На същата дата от
съдебния изпълнител е изпратено искане до Централен депозитар за справка
относно притежавани от Т.И.З. безналични ценни книжа.
На 24.10.2012 г. Централен депозитар е удостоверил, че Т.З. не притежава безналични ценни книжа.
По молба на
взискателя от 13.11.2012 г. ЧСИ, рег. № 804 е изпратил до „Е.М“ ЕООД напомнително писмо за наложения запор и за липса на превод
на суми от вземане на Т.З. към дружеството по сметка на съдебния изпълнител.
Писмото е получено на 22.11.2012 г. от управителя Т.З..
На 22.01.2013 г.
взискателят е подал молба до съдебния изпълнител за налагане на глоба на „Е.М“ ЕООД,
като данни за предприети действия в тази насока липсват.
На 08.11.2016 г.
от упълномощен представител на Т.З. е постъла молба
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК. До тази дата, в продължение на две години, считано от последното
извършено изпълнително действие на 22.11.2012 г. взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника Т.И.З..
Съгласно указания
на ВКС в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Давността обаче
се прекъсва с предприемане на действието по принудително изпълнение.
В горецитираното
тълкувателно решение е прието, че не са изпълнителни действия и съответно нямат
за правна последица прекъсване на давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др.
Започването,
спирането, прекъсването и изтичането на погасителната давност се преценява
спрямо всеки от длъжниците, съобразно предприетите по отношение на него действия.
Предприети спрямо другия длъжник действия нямат значение за погасяване по
давност на вземането на взискателя спрямо останалите. Опис, оценка и публична
продан на собствени на „Алгер 21-БГ“ ЕООД движими и
недвижими имущества не представлява „предприето принудително действие“ спрямо Т.З..
До 22.11.2014 г.
по отношение на ищцата в настоящото производство, длъжник по изп.д. № 20128040400989,
принудителни действия не са извършвани. Това означава, че по силата на закона това
дело е прекратено, а последващи изпълнителни действия по него са невалидни и не
водят до прекъсване на давността.
След като взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия, които действително да са
предприети от съдебния изпълнител, в продължение на две години, изпълнителното
производство е прекратено на 22.11.2014 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е предприето последното изпълнително действие, в случая – от 22.11.2012 г. До 22.11.2017
г. тя не е прекъсната с валидно извършени изпълнителни действия, включително
чрез образуване на ново изпълнително производство, което да прекъсне давността
по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и съответно вземането по изпълнителния лист
е погасено по давност.
Ново изпълнително
производство е образувано през 2018 г., когато правото на принудително
изпълнение е погасено поради погасяване по давност на вземането по
изпълнителния лист от 13.07.2012 г.
Предявеният иск с
правно основание чл. 439, ал. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да се уважи,
като се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи
сумата по изпълнителен лист от 13.07.2012 г.
Претенции за
присъждане на разноски са направили и двете страни, но с оглед изхода на спора,
такива се дължат на ищцата. Същата е била освободена от заплащане на държавна
такса, а доказателства за разноски по делото, включително за заплатено
адвокатско възнаграждение, липсват.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК дължимата по делото държавна такса в размер на 6 547.38
лева се дължи от ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявен от Т.И.З., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****иск
с правно основание чл. 439, ал. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищцата не дължи
на ответника сумата от 69 828.12 евро, представляваща главница по договор за
кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL21811
от 18.08.2008 г., изменен с анекс № 1/24.09.2010 г.; сумата от 10 608.49
евро, представляваща договорни лихви за периода от 21.02.2011 г. – 09.07.2012
г.; сумата от 139.38 евро такси за застраховки за периода 08.03.2012 г. –
09.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.07.2012 г. до
окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски в размер на 5 592.98
лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.07.2012 г. по ч.гр.д. №
5763/2012 г. по описа на РС – гр. Бургас.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по сметка на СГС сумата от 6 547.38 лева
държавна такса за производството.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: