Р
Е Ш Е Н И Е
№
841 / 30.6.2020г.
гр. Перник, 30.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08044 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Водоснабдяване и
канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник,
кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11, срещу О. К.Г., с адрес: ***, с които се иска да
бъде признато в отношенията между страните, че О. К.Г. дължи на ищцовото
дружество сумата от 1407,17 лева за доставена и отведена, но незаплатена вода в
жилище, находящо се на адрес: гр., ул. „”, бл. , вх. , ап. , от които: главница
в размер на 1221,17 лева за периода от 13.12.2012г. до 19.07.2019г. и 186,00
лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 05.03.2013г. до
09.10.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. д. № 05974/2019г.
по описа на Районен съд – Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника, в качеството му на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно
правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални
води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл. ,
вх. , ап. , е водоснабден.
Посочва, че ответникът се явява задължено лице за заплащане стойността на
консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на
присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен
номер. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си,
като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги, възлизащи на
сумата от 1221,17
лв. Изяснява се, че
от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С
тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции.
В
предоставения от чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявените искови претенции по основание и размер.
Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, пледира за
уважаване на предявените искови претенции, като намира същите за доказани както
по своето основание, така и по размер.
Пълномощника
на ответника пледира за решение, с което предявените установителни искове бъдат
отхвърлени като неоснователни, по съображенията, изложени в писмени отговор.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4117
от 16.10.2019г. по ч. гр. д. № 05974 по описа за 2019г. на ПРС. Същата е
връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо
за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството,
че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК
едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на предявените искови
претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени
са от страна на ищеца обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание
чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказатествена тежест на ищеца е да докаже
при главно и пълно доказване съществуването на валидно възникнало облигационно
отношение с ответника като установи вземането си на твърдяното договорно
основание и в претендирания размер; че през процесния период е извършвал в
договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се гр., , ул. „”, бл., вх. , ап. и че през процесния период ответникът е имал
качеството потребител по смисъла на Общите условия. Следва да докаже и
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в
тази връзка суми, съгласно чл. 23 от ОУ.
Безспорно е, че
ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Перник.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8
от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква.
Според
чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на
оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги за който и да е субект, той на първо място трябва да
има качеството на “потребител” на тези услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и
канализация” ООД - Перник.
Предвид направеното в писмения отговор
изявление от страна на ответника, че не оспорва обстоятелството, че е
собственик на процесния недвижим имот, съдът е обявил това обстоятелство за
безспорно и ненуждаещо се от доказване. Поради това съдът намира, че ответникът,
като собственик на процесния имот, се явява потребител на ВиК услуги, като
облигационната връзка между страните по
делото е възникнала по силата на закона и съдържанието на облигационната връзка
се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от
оператора и одобрени от ДКЕВР.
От
заключението на изслушаната и приета без оспорване от страните
съдебно-икономическа експертиза се установява, че отчитането на консумираната
питейна вода е извършвано на база на показания на водомера за периода от
13.12.2012г. до 19.07.2019г. Установява се, че количеството на доставената,
отвеждана и пречиствана питейна вода за този период е 621 куб. метра., стойността
на което възлиза на 1221,17 лева. Изяснява се, че размера на законната лихва за
забава от настъпване на изискуемостта за съответния исков период е в размер на 442,04
лева.
С
оглед обстоятелството, че ответникът е носител на правото на собственост върху
процесния имот, респ. притежава качеството “потребител”
на услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и канализация” ООД – Перник, в
синхрон с липсата на ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено
плащане от страна на ответника, съдът намира, че предявения от ищеца иск с
правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен. Ответникът,
обаче, е релевирал възражение за погасяване на сумите по давност.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК,
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона
за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност.
В
настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 16.10.2019г., поради което и
съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила
преди 16.10.2016г. са погасени по давност. Предвид това, съдът намира, че
погасени по давност са вземанията за главница в размер на 796,91 лева, чиято
изискуемост е настъпила в периода преди 16.10.2016г., поради и което
установителния иск в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
поради погасяване на претендираното вземане по давност. За останалата част от
иска за главница – в размер на 494,26 лева, относим към периода от 16.10.2016г.
до 19.07.2019г., съдът намира, че ищецът е доставил и отвел питейна вода до
процесния водоснабден имот, поради което и установителният искс правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за това вземане, следва да бъде уважен, като
основателен.
Съгласно
чл.33 от Общите условия, операторът издава ежемесечно фактури за потребените
ВиК услуги, които потребителите са длъжни да заплащат в тридесетдневен срок
след датата на фактуриране. Съгласно чл. 44 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за
плащане потребителят заплаща на доставчика обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
По
делото се установи от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза,
че на ищцовото дружество се дължи сумата
от 442,04 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
05.03.2013г. до 09.10.2019г. Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, обаче, с погасяването по давност на главното
вземане се погасяват и акцесорните вземания. Поради това, съдът намира, че от
претендирания размер на законната лихва за забава, погасени по давност са
вземанията в размер на 119,03 лева, което води до отхвърляне на иска в тази му
част, като неоснотален.
За останалата част от иска за лихва
за забава в размер на 66,97 лв., представляваща лихва за забава за периода от
16.10.2016г. до 09.10.2019г., установителният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се
дължи и законната лихва за забава върху главницата от 494,26 лв., считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.10.2019г. до
окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът
претендира направените по делото разноски, като същият е бил представляван от
юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото производство. На основание
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата
за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес,
както и фактическата и правна сложност
на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства, от които: 100.00 лева
– за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 328,14 лева, от които: 78,14 лв. за
държавна такса в исковото и заповедно производства, 150.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства и 100.00 лева
– за възнаграждение на вещо лице. В съответствие с уважената част от исковете
му, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 130,87 лв. за направените по
настоящото дело и ч. гр. д. № 5974/2019г. по описа на ПРС, разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Съдът намира, че
ответникът е доказал разноски в размер на 300.00 лева. Ищецът, обаче, в
исковата си молба, е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да
осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 180,35 лв., представляваща
направени в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение,
изчислена съобразно с отхвърлената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление: гр.Перник, кв. “Варош“, ул. “Средец“
№ 11, срещу О. К.Г., с адрес: ***, че О. К.Г. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 494,26 лева, представляваща главница за доставена и
отведена, но незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес: гр., ул. „”, бл. ,
вх., ап., за периода от 16.10.2016г. до 19.07.2019г и сумата от 66,97 лева, представляваща размера на законната
лихва за забава на месечните плащания за периода от 16.10.2016г. до
09.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от 494,26 лева, считано от датата на подаване
в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 0816.10.2019г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 05974/2019г. по описа на Районен съд
– гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410
от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни, поради погасяването им по давност за разликата до пълния претендиран размер от 1221,17
лева на иска за главница, както и за разликата до пълния претендиран размер от 186,00
лева от иска за законната лихва за забава на месечните плащания.
ОСЪЖДА
О.
К.Г., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване
и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник,
кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11 сумата от 130,87
лева, представляваща направени делото и по частно гражданско дело № 05974/2019
г. по описа на ПРС разноски, изчислени
съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА
“Водоснабдяване
и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник,
кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ
на О. К.Г., с адрес: *** сумата от 180,35 лева, представляваща направени по делото разноски,
изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 05974/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния
съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: