№ 35
гр. Девин, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20215410100317 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.200 КТ от А. З. К., с ЕГН **********, от с. Зм., обл. См., ул. В. № *, чрез
адв. Д.Д. Н., със съдебен адрес: гр. Л., ул. Т. № * против ТП ТП „Държавно
горско стопанство Д.”, с ЕИК: ********* при ЮЦДП, с адрес: гр. Д., обл. См.,
ул. Орф. №*, с цена на иска: 1/ 30 000.00 лева - неимуществени вреди /болки и
страдания/, в следствие на ексцес на заболяване от трудова злополука,
настъпила на 10.04.2015г. на при горско - технически участък, намиращ се в
землището на с. К., отдел 210 „Г”, местност „Ч.”, подместност „Ш. ч.”, общ.
Д., обл. См., установена съгласно разпореждане № 38/15.05.2015г. на ТП на
НОИ – Смолян, в резултат на която е претърпял на 21.06.2021г. луксация на
лява тазобедрена става, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021г. до
окончателното погасяване на сумата и 2/ 2 144.13 лева - имуществени вреди,
съставляващи сторени разходи за лечение, в следствие от претърпяна на
21.06.2021г. луксация на лява тазобедрена става, ведно със законната лихва,
считано от 21.06.2021г. до окончателното погасяване на сумата. Претендира
за направените разноски по водене на делото.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че на 10.04.2015г.
е пострадал от трудова злополука, станала в терен на горско технически
участък, намиращ се в землището на с. К., отдел 210 „Г”, местност „Ч.”,
подместност „Ш. ч.”, общ. Д., обл. См., която е определена за трудова с
Разпореждане № 38/15.05.2015г. на ТП на НОИ - Смолян. В резултат от
злополуката е имал множество телесни повреди - контузия на гръдния кош и
на корема, контузия на белите дробове, счупване на ребра 4, 7, 8, 9 и 10, в
дясно и 8, 10, 11 и 12, в ляво, двустранен хемоторакс - излив на кръв в
гръдната кухина, хемоперитонеум - излив на кръв в коремната кухина,
ретроперитонеален хематом - кръвонасядане, кръвопропиване, кръвоизлив
зад коремницата в областта на кръста, счупване на таза, счупване на
бедрената шийка на лявата бедрена кост, травматична коксартроза вляво и
счупване на напречните израстъци на първи, втори, трети и четвърти поясни
1
прешлени — LI, L2, L3 и L4, които са му причинили временна
нетрудоспособност от 11.04.2015г. до 07.12.2015г. и трайно намалена
работоспособност над 50 %, определена с ЕР №47 от заседание
№3/06.01.2016г. на ТЕЛК Смолян с дата на инвалидност от 01.01.2016г. до
01.01.2017г., поради счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и
таза, посттравматична коксартроза. С ЕР 3026/217/14.12.2016г. срокът на
трайно намалената работоспособност е продължен до 01.12.2019г., а с ЕР №
2247/25.11.2019г. срокът е продължен с още три години до 01.11.2022г.
Пред Районен съд – Девин, във връзка така описаната по-горе
трудова злополука с ответника е водено ГД № 53/2017г. по описа на съда за
претърпени от ищеца имуществени вреди /разходи по лечението му/ и
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/, които с Решение №
41/05.03.2020г. по ГД № 2679/2019г. по описа на Четвърто ГО на ВКС са
оценени по размер, дължими от работодателя - обезщетение за разликата
между причинената вреда - неимуществена в размер на 100 000.00 лева и
имуществена - разходи за лечение в размер на 7 306.87 лева, и полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване (за временна
нетрудоспособност и личната пенсия за инвалидност, с добавките към нея),
като се приспадне и полученото застрахователно обезщетение по сключения
договор за застраховка на работниците и служителите. Следователно, от
причинената вреда за сумата 107 306.87 лева, следва да се приспадне
получените обезщетения за временна нетрудоспособност и лична пенсия за
инвалидност с добавки към нея, както и полученото застрахователно
обезщетение, т.е. сумата 30 126.57 лева, според изводите на вещото лице по
гр.д. № 53/2017 г. на PC - Девин.
За допусната груба небрежност от пострадалия и искане за
намаляване на дължимото обезщетение с полученото обезщетение и пенсията
по общественото осигуряване, от общия размер на дължимото обезщетение
107 306.87 лева, следва да се приспадне сумата 30 126.57 лева, съгласно
чл.200, ал.З и 4 КТ, а полученият резултат да се намали с процента на
съпричиняване - 25 %, т.е. дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищеца в резултат на трудовата злополука на
10.04.2015г., е в размер на 57 885.22 лева, а претенцията за имуществените
вреди е неоснователна, тъй като разходите за лечението на ищеца се
компенсират с полученото от него обезщетение и пенсия по общественото
осигуряване.
Ищецът, поддържа, че в средата на м. юни 2021г. при
осъществяване на ежедневните си рутинни дейности е почувствал силна
болка в областта на лявата тазобедрена става, когато направил безуспешен
опит да стане и се придвижи до стаята си, но не успял. Извикал близките си,
които му оказали помощ и го пренесли до леглото му. Поради силните болки
започнал прием на обезболяващи медикаменти, но подобрение в
здравословното му състояние не настъпвало.
На 21.06.2021г. постъпил за оперативно лечение в УМБАЛ „Св.
Г.“ ЕАД - гр. Пл. с оплаквания от силни болки в лява тазобедрена става и
невъзможност за самостоятелно придвижване /същата му била подменена при
извършена операция на 20.04.2016г./.
В хода на назначените му изследвания и рентгенография е било
установено „Състояние след алопластика на лява ТБС. Краниална луксация на
фемуралния алографт“. В резултат от силните болки А.К. имал нужда и от
2
психиатрична помощ, поради което му била назначена и консултация е
психиатър - д-р Ст., която му назначила лечение с „Диазепам 10 мг. Ампула“
при нужда. С оглед отслабените функции на опорно-двигателния му апарат
била назначена и консултация с невролог - д-р Х., което констатирала
наличието на “Полиневричен синдром - отслабени до липсващи рефлекси на
двата крайника“. Същата му назначила лечение с „Милгама“ 3x1 таблетка за
срок от 3 /три/ месеца.
На 28.06.2021г. му била извършена операция на ТБС, тъй като
поставената му такава при предходните операции не била в състояние
занапред да изпълнява функциите си. За вложените в хода на операцията
консумативи - „Ацетабуларен усилващ ринг“, „Антибиотичен костен
цимент“, „Шприц за костен цимент“, „Циментна капсула и феморална глава“
заплатил на лечебното заведение сумата в размер на 1 439.00 лева.
Допълнително 200.00 лева за лекарства, лекарствени средство и санитарни
материали заплатил сума, възлизаща в общ размер на 1 119. 84 лева. Тъй като
при изписването му от лечебното заведение на 30.06.2021г. не можел да се
придвижва самостоятелно се наложило да бъде транспортиран от гр. Пл. до
домът му в с. Зм., обл. См. със специализиран транспорт, като за
транспортната услуга заплатил сумата от 300.00 лева.
На 30.06.2021г. бил изписан от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - гр. Пл.,
като спазвал постелен режим и антитромботичната профилактика с „Клексан”
за срок от 20 дни и „Диазепам 10 мг.“ - 1 таблетка - вечер за освобождаване
от натрупаното неспокойствие, тревожност и напрежение у пациента.
Само два дни след изписването му от лечебното заведение,
поради настъпила инфекция и възпалителна реакция, дължащи се на
извършеното ендопротезиране на 02.07.2021г. бил отново приет за
стационарно лечение в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - гр. Пл. с локален статус:
„зачервяване по предна повърхност на лява ТБС.Болезнена при движение.
При извършените му изследвания била извършена биопсия,
установяваща наличието на Фиброзна тъкан с хроничен възпалителен процес
и гранулационна тъкан в съседство с хирургически конци.
На рентгетографията на лява ТБС, пък се установила „Краниална
луксация на протезата на ставата. Луксация на алопланта.“
На 05.07.2021г. и на 07.07.2021г. му били извършени две
операции, включващи ревизия на операцията на лявата ТБС, като на
14.07.2021г. бил изписан за домашно лечение с дадени препоръки за прием на
медикаменти по схема. Въпреки стриктното спазване на дадените указания от
лекуващите лекари на 21.07.2021г. отново бил приет за стационарно лечение
в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - гр. Пл., поради нова луксация на поставената му
протеза на лявата ТБС. На следващия ден му била извършена нова операция,
при която било извършено закрито наместване на дислоцираната тазобедрена
става, като този път му бил поставен и гипс за имобилизация на ставата. На
26.07.2021г. бил изписан от лечебното заведение с назначен възстановителен
режим, който спазва и към момента.
Твърди, че лечението и възстановяването му се оказал сложен и
продължителен процес, съпътстван със силни болки и множество неудобства,
съответно с невъзможност за пълно възстановяване, невъзможност да се
движи самостоятелно, нужда от чужда помощ, загубени социални контакти и
обичаен ритъм на живот.
3
В резултат от преживения стрес получил нова психическа травма,
чувствал се напрегнат и неспокоен, в следствие от претърпените болки и
страдания, настъпили при луксациите на лявата му ТБС. Наложило се да
взема отново обезболяващи медикаменти и за намаляване на стреса и
психическата травма.
В резултат на настъпилите нови луксации на лява тазобедрена
става на 21.06.2021г. и последвали усложнения на травмирания крайник и
претърпени на 05.07.2021г., 07.07.2021г. и на 22.07.2021г. нови четири
операции и имобилизация на лявата му тазобедрена става е претърпял нови
вреди при условията на ексцес - имуществени и неимуществени.
За изпитаните в резултат на ексцес болки и страдания от ищеца до
момента на завеждане на исковата молба, претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер 40 000 лева, които намалени с 25%
съпричиняване, обосновават искова претенция за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания за сумата от 30 000.00 лева - главница , плюс
законна лихва, начиная 21.06.2021г. до пълното изплащане на сумата.
До момента ищецът е сторил разходи по лечението възлизащи в
размер на 2 858.84 лева., които намалени с 25%, обосновават искова
претенция за имуществени вреди - разходи по лечението сумата от 2 144.13
лева - главница , плюс законна лихва, начиная 21.06.2021г. до пълното
изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите: 1/ 30 000.00
лева - неимуществени вреди /болки и страдания/, в следствие от претърпяна
на 21.06.2021г. луксация на лява тазобедрена става, ведно със законната лихва
върху тази сума от 21.06.2021г. до окончателно плащане на сумата и 2/
2 144.13 лева - имуществени вреди /разходи по лечение/ в следствие от
претърпяна на 21.06.2021г. луксация на лява тазобедрена става, ведно със
законната лихва върху тази сума от 21.06.2021г. до окончателното погасяване
на сумата и сторените разноски в размер, определен на основание чл.38, ал.2
ЗАдв., във връзка с Наредба №1/2004 за минималните размери на адв.
възнаграждения.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор,
с който оспорва предявените искове като неоснователни, поради което моли
съда да постанови решение, с което да ги отхвърли и присъди разноските по
делото.
Не оспорва фактите, че между ищеца и ответника е водено ГД №
53/2017г. по описа на Pайонен съд - Девин и на основание постановените
решения - Решение № 80/22.05.2018г. по ГД 53/2017г. на Pайонен съд –
Девин; Решение по ВГД № 274/2018г. по описа на Окръжен съд – Смолян и
Решение № 41/05.03.2020г. по ГД № 2679/2019г. на ВКС, в полза на ищеца е
изплатено обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди. С влязлото в сила решение е признато със сила на присъдено нещо, че
ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, поради което отговорността е
била намалена с признати 25 % съпричиняване.
След постановяване на въззивното решение, но преди влизането
му в сила ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, на основание чл.404, т.1,
пр.1 от ГПК /невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд/, като
било образувано ИД № 612/2019г. по описа на ЧСИ В. Лю. П.. Платена била и
сумата от 12 303.01 лева на 28.03.2019г.
4
След приключване на делото пред ВКС, на основание издаден
обратен изпълнителен лист, поради отмяна на осъдителното решение над
сумата от 57 885.22 лева, съответно е настъпило основание за връщане на
платеното в повече обезщетение. За връщане на сумите е образувано и все
още висящо ИД пред ДСИ при Районен съд - Девин. Ищецът дължи на ТП
ДГС – Д. надплатените суми над присъдените окончателно 57 885.22 лева,
ведно със законните им лихви, считано от 10.04.2015г. до датата на
плащането - 19.03.2019г. още и присъдени разноски в размер на 2 063.30 лева
по ГД № 53/2017г. на Районен съд - Девин.
По силата на полица № 36071412* със застраховащ ЮЦДП - ТП
ДГС - Д. в полза на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение за
настъпилата трайно намалена работоспособност, вследствие претърпяната на
10.04.2015г. трудова злополука, а именно в размер на 23 562.00 лева. Сумата е
изплатена на основание Експертно решение, определящо ТНР на ищеца от 51
%.
Трудовото правоотношение на ищеца с предприятието на
ответника е прекратено със заповед № 3/26.01.2016г., като с писмо изх. №
253/10.01.2016г. на ищеца е предложено да заеме друга длъжност, предвидена
за трудоустроен работник. На 26.01.2016г. ищецът изрично е отказал да заеме
новата работа.
По повод трудовата злополука ищецът е освидетелстван, като с
Експертно решение № 3026 от заседание № 217/14.12.2016г. на ТЕЛК е
определена 52 % ТНР, а по-късно с Експертно Решение № 2247 от заседание
№ 182/25.11.2018г. на ищеца е определена 50 % ТНР със срок на
инвалидизирането 3 години, считано от 01.12.2019г. или до 01.12.2022г.
Предвид изложеното, по повод новата искова претенция основана
на твърдения „ексцес“, прави възражение, че липсва освидетелстване на
ищеца, поради което няма установен от надлежен орган ексцес. Това
разрешение е прието в трайната и последователна практика на ВКС, според
която наличието на влошаване на здравето на ищеца и причинната връзка с
увреждането трябва да са установени с решение на ТЕЛК. За претърпени
болки и страдания, вследствие трудовата злополука, ищецът вече е
обезщетен, с цитираните горе решения по ГД № 53/2017г. на Pайонен съд -
Девин и последващите решения на Окръжен съд - Смолян и ВКС. Единствено
ТЕЛК е медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по
административен ред относно причинната връзка между влошаването на
състоянието на ищеца и увреждането от трудова злополука.
Ако съдът приеме, че се дължи ново обезщетение, претенцията за
неимуществени вреди е прекомерно завишена, несъответна на принципа за
справедливост — критерий при определяне на обезщетението. Ищецът е
допринесъл за влошаване на състоянието си, като не е спазвал предписаният
му режим на живот, избягване на тежък физически труд, избягване употреба
на алкохол, избягване на натоварвания и въобще не е спазвал указанията на
лекарите. Ищецът страда и от епилепсия, с които е възможно да се обясни
приема на описаните с исковата молба медикаменти, поради което ако съдът
приеме, че обезщетение се дължи, то да се намали освен е признатият
процент на съпричиняване от 25 %, още и с допълнителен процент, съобразен
с приноса на ищеца за влошаване на състоянието му.
Оспорва достоверността на всички представени по делото фактури
5
за закупени медицински материали, лекарства, относими към лечението и др.
Претендираните обезщетения не се дължат и заради полученото
застрахователно обезщетение. По силата на полица № 36071412* със
застраховащ ЮЦДП - ТП ДГС - Д. в полза на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение за настъпилата трайно намалена
работоспособност, вследствие претърпяната на 10.04.2015г. трудова
злополука, а именно в размер на 23 562.00 лева. Сумата е изплатена на
основание Експертно решение, определящо ТНР на ищеца от 51 %.
Застраховката покрива вредите на ищеца, произтичащи от същия факт, и ако
сега се присъди обезщетение, то означава ищеца да получи два пъти
обезщетение за една и съща вреда.
Направено е възражение за прихващане, тъй като на основание
издаден изпълнителен лист, въз основа на не влязлото в сила решение №
61/15.02.2019г., постановено по ВГД № 274/2018г. от Окръжен съд - Смолян,
ищецът образувал ИД пред ЧСИ и получил обезщетение в размер на
111 822.35 лева, вместо действително дължимото му обезщетение, съгласно
решение на ВКС на РБ в размер на 57 885.22 лева за главница и съответната
на това законна лихва. Платената в повече сума подлежи на връщане, за което
от ТП ДГС е образувано и понастоящем все още висящо ИД при ДСИ при
Районен съд - Девин. Освен това ищецът е задължен и за разноски в полза на
ТП ДГС - Д., а именно в размер на 2 063.30 лева, на основание нарочно
издаден изпълнителен лист от Районен съд - Девин.
За това, с настоящия отговор и от името на ТП ДГС – Д. е
направено евентуално възражение за прихващане между евентуално
присъдената сума в полза на ищеца и вземането на ТП ДГС - Д., въз основа на
издадения обратен изпълнителен лист по ГД № 53/2017г. на Районен съд –
Девин възлизаща на 30 628.15 лева - надплатена главница, 12 333.21 лева
законна лихва върху сумата от 10.04.2015г. до 28.03.2019г., 2 063.30 лева
разноски по ГД № 53/2017г., 4 000.00 лева надплатени разноски за адвокат и
ЧСИ за неоснователно внесената сума, за събирането на които вземания е
образувано ИД по описа на ДСИ при PC – Ловеч, като прихващането се
извърши до размера на по-малкото вземане - разноски, лихва и главница.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д.Н., поддържа иска и
моли съда до го уважи изцяло и да присъди разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът, чрез адв. Р., оспорва иска и моли съда да го
отхвърли, като вземе в предвид възраженията, изложени в отговора на
исковата молба и присъди разноски по представен списък.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните по делото, а и от приложеното
Решение № 80/22.05.2018г. по ГД № 53/2017г. по описа на Pайонен съд –
Девин се установява, че на основание чл.200, ал.1, предл. I и II, ал.3 и ал.4 КТ,
ТП ДГС Д., е осъден да заплати на А. З. К., сумата от 39 670.94 /тридесет и
девет хиляди шестстотин и седемдесет лева. 94/, представляваща обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на
претърпени травми от трудова злополука, настъпила на 10.04.2015год.,
съгласно разпореждане №38 /15.05.2015г. на ТП на НОИ по чл.55 КСО, от
която са му били причинени - контузия на гръдния кош и на корема, контузия
на белите дробове, счупване на ребра 4, 7, 8, 9 и 10, в дясно и 8, 10, 11 и 12, в
6
ляво, двустранен хемоторакс - излив на кръв в гръдната кухина,
хемоперитонеум - излив на кръв в коремната кухина, ретроперитонеален
хематом – кръвонасядане, кръвопропиване, кръвоизлив зад коремницата в
областта на кръста, счупване на таза, счупване на бедрената шийка на лявата
бедрена кост, травматична коксартроза вляво и счупване на напречните
израстъци на първи, втори, трети и четвърти поясни прешлени – L1, L2, L3 и
L4, които са му причинили временна нетрудоспособност от 11.04.2015г. до
07.12.2015г. и трайно намалена работоспособност над 50 % с ЕР с ЕР №47 от
заседание №3/06.01.2016г. на ТЕЛК Смолян с дата на инвалидност
08.12.2015г. от 01. 01.2016г. до 01. 01.2017г., поради счупване на
лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, постравмативна
коксартроза в резултат на трудова злополука, срокът е продължен с още три
години с ЕР 3026/217/14.12.2016г. до 01.12.2019г., които са в следствие на
злополуката от 10.04.2015г. и в причинно следствена връзка с нея, ведно със
законната лихва върху тази сума от 10.04.2015год. до пълното изплащане на
сумата и разноски по делото в размер 1 540.29 лева., определени в размер
според уважена и отхвърлена част. Отхвърлен е предявения иск с правно
основание чл.200 ал.1 КТ за разликата от 39 670.94 до 79 341.87лв., от общия
обем на отговорността за имуществени и неимуществени вреди, поради
уважено възражение по чл.201 ал.2 КТ за намаляване на отговорността на
работодателя ТП ДГС Д. при допусната груба небрежност от А. З. К. и за
разликата от 79 341.87 до 102 903.87лв. поради приспадане на изплатено по
сключен договор за ЗЗ“Трудова злополука“ по полица 36071412*
обезщетение 23 562 лв., за разликата от 102 903.87лв. до предявените 108
341,87 / от които 101 438,00лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
предявени като разлика между заявените в искова молба 125 000,00лв. и
изплатено застрахователно обезщетение 23 562,00лв. и 6903,87 обезщетение
за имуществени вреди / от трудова злополука, настъпила на 10.04.2015год.,
както и законната лихва върху тази част от иска от 10.04.2015г. като
неоснователен. Ищецът е осъден да заплати на ТП ДГС Д., разноски по
делото в размер на 2 132.91 лева, на основание чл.78 ал.3 ГПК, съобразно
размера на отхвърлената част от иска.
С решение № 61/15.02.2019г. по ВГД № 274/2018г. по описа на
Окръжен съд – Смолян е отменено изцяло решение № 80/22.05.2018г. по ГД
№ 53/2017г. по описа на Районен съд – Девин и вместо него е постановено
друго, с което на основание чл.200, ал.1 КТ, ТП Държавно горско стопанство
Д., е осъдено да заплати на А. З. К. сумата от 81 257 /осемдесет и една
хиляди двеста петдесет и седем лева/, представляваща обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на
претърпени травми от трудова злополука, настъпила на 10.04.2015год.,
съгласно разпореждане №38 /15.05.2015г. на ТП на НОИ по чл.55 КСО, от
която са му били причинени - контузия на гръдния кош и на корема, контузия
на белите дробове, счупване на ребра 4, 7, 8, 9 и 10, в дясно и 8, 10, 11 и 12, в
ляво, двустранен хемоторакс - излив на кръв в гръдната кухина,
хемоперитонеум - излив на кръв в коремната кухина, ретроперитонеален
хематом – кръвонасядане, кръвопропиване, кръвоизлив зад коремницата в
областта на кръста, счупване на таза, счупване на бедрената шийка на лявата
бедрена кост, травматична коксартроза вляво и счупване на напречните
израстъци на първи, втори, трети и четвърти поясни прешлени – L1, L2, L3 и
L4, които са му причинили временна нетрудоспособност от 11.04.2015г. до
07.12.2015г. и трайно намалена работоспособност над 50 % с ЕР с ЕР №47 от
7
заседание №3/06.01.2016г. на ТЕЛК Смолян с дата на инвалидност
08.12.2015г. от 01. 01.2016г. до 01. 01.2017г., поради счупване на
лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, постравмативна
коксартроза в резултат на трудова злополука, срокът е продължен с още три
години с ЕР 3026/217/14.12.2016г. до 01.12.2019г., които са в следствие на
злополуката от 10.04.2015г. и в причинно следствена връзка с нея както и
психологическата травма -изживян стрес от злополуката , ведно със
законната лихва върху тази сума от 10.04.2015год. до пълното изплащане на
сумата. ТП ДГС Д. е осъдено да заплати в полза на адв.Д.Н., на основание
чл.38 ЗА разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 3 153.00
лева. Отхвърлен е предявения иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за
разликата общо над 81 257.00 лева до общо 108 341.87лева и законната
лихва върху тази част от иска от 10.04.2015г., като неоснователен и
недоказан. Ищецът е осъден да заплати на ТП ДГС Д., разноски по делото в
размер на 842.46 лева, на основание чл.78 ал.3 ГПК съобразно размера на
отхвърлената част от иска.
С решение № 41/05.03.2020г. по ГД № 2679/2019г. на ВКС е
отменено решение № 61/15.02.2019г. по ВГД № 274/2018г. по описа на
Окръжен съд - Смолян в частта, в която са присъдени неимуществени вреди
над сумата от 57 885.22 лева и изцяло за имуществените вреди, и вместо това
е отхвърлен предявения иск на А. З. К. срещу ТП ДГС „Д.“ за неимуществени
вреди от трудовата злополука на 10.04.2015 г. над сумата от 57 885.22 лева, на
основание чл.200, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от 10.04.2015г. до
изплащането на сумата. Отхвърлен е предявения иск на А. З. К. срещу ТП
ДГС „Д.“ за имуществени вреди от трудовата злополука на 10.04.2015г., на
основание чл.200, ал. 1 КТ. Потвърдено е решение № 61/15.02.2019г. по ВГД
№ 274/2018г. по описа на Окръжен съд - Смолян в частта, в която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 57 885.22 лева.
ТП ДГС „Д.“ е осъдено да заплати на адвокат Д. Н. разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ЗАдв. 2 266,56 лева.
Въз основа на невлязлото в сила решение по ВГД № 274/2018г. на
Окръжен съд - Смолян, е бил издаден изпълнителен лист № 33/07.03.2019г. в
полза на ищеца за присъдените суми 81 257.00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, болки и страдания в
резултат на претърпени травми от трудова злополука, настъпила на
10.04.2015год., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.04.2015г. до
пълното изплащане на сумата.
От приложено Запорно съобщение изх. № 7103/20.03.2019г. за
доброволно изпълнение по ИД № 612/2019г. на ЧСИ В. П. рег.№ 879, с район
на действие ОС – Ловеч до ТП „ДГС“ – Д. се установи, че въз основа на
изпълнителен лист от 07.03.2019г. по гр. д. 274/2018г. по описа на Окръжен
съд – Смолян е осъден да заплати главница в размер на 81 257.00 лева, ведно
със законната лихва върху нея от 10.04.2015г., която до този момент е била
32 567.42 лева до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер
2 559.00 лева, както и всички бъдещи такси и разноски включително и
следващата се такса по т.26 от Тарифа за таксите и разходите към ЗЧСИ, с
включен ДДС, която до този момент е била в размер 6 651.59 лева, в полза на
взискателя А. З. К., със съдебен адрес гр. Л., ул. Т. № *, чрез адв. Д.Н., а така
също и присъединените публични държавни вземания по чл.458 ГПК в полза
на държавата. Наложен е запор на вземанията на основание чл.507 ГПК. На
8
основание чл.428, ал.1 ГПК е поканен в двуседмичен срок от връчване на
поканата, с приложено копие от подлежащия на изпълнение акт, да изпълни
доброволно задължението си.
На 28.03.2019г. по изп. дело № 612/2019г. на ЧСИ В. П. от ТП
ДГС - Д. е извършен превод по издадения в полза на ищеца ИЛ на сумата
123 035.01 лева, от които: 81 257.00 лева главница; законна лихва от
10.04.2015г. до 28.03.2018г., в размер на 32 567.42 лева; неолихвяема сума в
размер на 2 559.00 лева и 6 651.59 лева, такси и разноски.
На 07.08.2020г. е издаден обратен изпълнителен лист №
20064/07.08.2020г. по ВГД № 274/2018г. по описа на Окръжен съд – Смолян,
за отменените с решение № 41/05.03.2020г. по ГД № 2679/2019г. на ВКС
суми, които ТП ДГС Д. е превел на ищеца по ИД №612/2019г., както следва:
23 371.78 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 07.11.2016г. до окончателно изплащане на сумата по ВГД №
274/2018г. по описа на Окръжен съд – Смолян, въз основа на влязло в сила
решение № 41/05.03.2020г. по ГД № 2679/2019г. на ВКС, като сумата от
23 371.78 лева е удържана по ИД № 612/2019г. на 28.03.2019г. по сметка на
ЧСИ В. П., с рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч,
образувано въз основа на изпълнителен лист № 33/07.03.2019г., издаден въз
основа на решение № 61/15.02.2019г. по по ВГД № 274/2018г. на Окръжен съд
– Смолян.
С разпореждане № 498/10.04.2020г. по ГД № 53/2017г. по описа на
Районен съд - Девин, съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист, въз
основа на влязлото в сила решение № 80/22.05.2018г. по ГД № 53/2017г. по
описа на Районен съд – Девин, отменено с решение № 61/15.02.2019г. по ВГД
№ 274/2018г. по описа на Окръжен съд Смолян и решение № 41/05.03.2020г.
по ГД № 2679/2019г. по описа на ВКС в полза на ТП ДГС Д. против А. З. К.,
за сумата: 2 063,30 лева - разноски по ГД № 53/2017г. по описа на Районен
съд – Девин, съгласно решение №61/15.02.2019г. по ВГД № 274/2018г. на
Окръжен съд - Смолян / 842,46лв/ и определение №533/08.05.2019г. за
допълване на решение №61/15.02.2019г. по ВГД №274/2018г. по описа на
Окръжен съд Смолян / 1220.84 лв./ направени пред първоинстанционния и
въззивния съд, съобразно отхвърлената част от иска.
Установи се, от приложена Заповед № 3/26.01.2016г. на директора
на ТП ДГС – Д., издадена на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца за заеманата от него длъжност „водач
машини за ГС – оператор на въжена линия“, считано от 26.01.2016г. – поради
невъзможност на работника да изпълнява възложената работа, поради
здравни протовопоказания, съгласно Решение на телек №
000047/003/06.01.2016г. противопоказани условия на труд работа с тежък
физически труд.
С Експертно решение № 3026 от заседание № 217/14.12.2016г.,
взето от ТЕЛК към МБАЛ „д-р Бр. Ш.в“ АД – См ищецът е
преосвидетелстван с 51 % трайно намалена работоспособност.
С Експертно решение № 2247 от заседание № 182/25.11.2018г.,
взето от ТЕЛК към МБАЛ „д-р Бр. Ш.“ АД – См. ищецът е преосвидетелсват
с 52 % трайно намалена работоспособност за срок до 23.03.2022г..
Според представена Епикриза, издадено от УМБАЛ „Св. Г.“ – Пл.,
втора хирургия, ищецът е постъпил на 11.04.2015г., изписан на 17.04.2015г.
9
по спешност след трудова злополука - „притискане от стълб в областта на
кръста, с много силни болки по гръден кош, корем, кръста и изтръпване на
долни крайници“ с диагноза „Контузио торакоабдохшиалис. Контузио
пулмонис. Ф-ра косте 4,7,8,9 ет 10 декстра ет 8,10,11 ет 12 синитра.
Хемоторакс билатералис. Хемоперитонеум. Фрактуре пелвис. Ф-ра
ацетабули. Ф-ра прос транзверзн L 1,2,3,4, /кп 162/. Извършена операция на
11.04.2015г.
От Епикриза - КОТ, издадена от УМБАЛ „Св. Г.“ – Пл. за И.3. №
23670/2015г. по КП 215 се установява, че ищецът е постъпил за операция на
21.04.2015г. с поставена окончателна диагноза S32.40 Счупване на
ацетабулума, закрито - Фрактура пелвис. Фрактура ацетабули. Фрактура
оссис сакрум парс латералис декстра.
На 18.04.2016г. е постъпил в УМБАЛ Св. Г. ЕАД – Пл., изписан на
27.04.2016г. за лечение в КОТ, опериран преди около година за „счупване на
таза и тазобедрената става“. Поставена окончателна диагноза S72.00.
Счупване на бедрената шийка. Закрито – Фрактура капут феморис синистра.
Фрактура ацетабули синистра инветерата. Извършена операция на
20.04.2016г. с интервенция „тотална смяна на тазобедрената става“.
От показанията на разпитаните свидетели / св. З. К./ се установи,
в средата на м. юни ищецът излезнал да се разходи, което правил всеки ден и
се връщал към 12.30ч. за обяд. Този ден се забавил и св. З. К. му се обадила
да разбере, какво става. Той й казал „нещо ми стана с крака и затова се
забавих“. След което го попитала къде е, за да отиде да му помогне и
тръгнала към него, но срещнала колата, която го превозила до дома им, тъй
като не можел да движи крака. Извикали личния лекар и му обяснили, какво е
станало, като е седнал да почине и при ставане кракът му не се движил.
Личният лекар определил случилото се като мускулен спазъм, но тъй като
след два - три дни не се подобрил потърсили съвет от д- р Ст., който го
оперирал преди това. Когато го приел той казал, че има износване на ставата ,
поставена с първата операция 2017г., която е трябвало да издържи 10 години,
но всъщност издържала само 3 години. В петък бил опериран, за да се извади
ставата и постави новата, а след операцията ищецът е бил постоянно с
нейната помощ, тъй като сам не можел нищо да прави. На третия ден след
операцията, ищецът бил зле и при извършения преглед се оказало, че новата
става е изскочила, но тъй като не може да се оперира на третия ден от
операцията бил целия в гипс. На 7 ден е бил изписан и трябвало да стои така
25 дни, но на втория ден се наложило синът им да се върне по спешност от
Испания, защото на 14 ден правят нова операция и гипсират двата крака до
кръста, като така е трябвало да стои 25 дни. Ищецът изпаднал в депресия и
мислил да се самоубие. Той трябвало да стои 25 дни, като нищо не можел да
прави сам. Ищецът имал много силни болки и вземала постоянно
обезболяващи, а след трудовата злополука от 2 - 3 години взема лекарства и
за епилепсия. Последната му работа е бил при ответника, а след трудовата
злополука не може да работи. Преди операцията си вземала по един
аперитив, пиел нормално, но не е имало нещо падане. Докторите проф. Ст.
обяснили причината, че първият имплант е изскочил и затова се наложила
тази дълга операция.
Св. Е. К., съсед на ищеца установи, че през м. юни е претърпял
операция, в резултат на която и в момента е с патерици, не може да се качва
по стълбите. Необходима му е чужда помощ, трудно се справя сам. Когато се
10
измести ставата, той не можел да стане, помагал на съпругата му. От
изместване на ставата е имал големи болки, вземал е обезболяващи. В
момента болките са му по слаби, излиза навън и се разхожда с патерици.
На 21.06.2021г. ищецът е постъпил в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД Пл., за
което е представена Епикриза – КОТ за постъпването му на 21.06.2021г.,
изписан на 30.06.2021г. с И.З. № 38238/2021г. по КП 217 за „Оперативни
процедури, с много голям обем и сложност на таза, тазобедрената става и
колянната става“. Извършена операция на 28.06.2021г., извадка от оперативен
протокол № 356, ревизия на смяна за тазобедрена става, с окончателна
диагноза Т84.0 „Усложнение от механичен произход, свързано с вътреставни
протези /Статус пост алопластика кокс синистра/“. Постъпил за оперативно
лечение с болки в лява тазобедрена става. Изписан с подобрение и назначени
контролни прегледи в рамките на 30 дни от изписването.
На 02.07.2021г. в 18.32 часа ищецът е постъпил, изписан на
14.07.2021г. в 08.50ч. / Епикриза – КОТ/ в УМБАЛ „Св. Г.“ – Пл., И.З. №
41026/2021г. по КП 198 за „Хирургично лечение при животозастрашаващи
инфекции на меките и костни тъкани“. Окончателна диагноза: Т84.5
Инфекция и възпалителна реакция, дължащи се на ендопротезиране. Ст. пост
алопластика коксе синистра. Инфламацио. Постъпил на лечение в УМБАЛ
Св. Г. – Пл. с болки в лява тазобедрена става, зачервена по предна страна,
болезнена при движение. Операция на 07.07.2021г., със съставен оперативен
протокол № 396/05.07.2021г. Изписан с подобрения, спокойна оперативна
рана и назначени контролни прегледи в рамките на 30 дни от изписването.
Ищецът е постъпил на 21.07.2021г. в 11.57ч., изписан на
26.06.2021г. в УМБАЛ Св. Г. ЕАД – Пл., издадена епикриза – КОТ. ИЗ
45491/2021г. по КП 219 за „Оперативни процедури на таза и долния крайник
със среден обем на сложност“. Извършена операция на 22.07.2021г., извадка
от оперативен протокол № 429 за „закрито наместване на дислукация на
тазобедрена става, редукцио ед и мобилизацио“. Епикризата е издадена за
извършени оперативни процедури на таза и долния крайник, със среден обем
на сложност и окончателна диагноза Т84.0. Усложнение от механичен
произход, свързано с вътреставни протези. Луксацио протезно коксс
синистра.
От изслушаната по делото ССчЕ се установи размерът на
сторените разноски по лечението на ищеца, съгласно приложените към
исковата молба фактури: 1/ № **********/22.06.2021г.; 2/ №
**********/22.06.2021г.; 3. № **********/29.06.2021г.; 4. №
**********/29.06.2021г.; 5. № *********/30.06.2021г.; 6. №
*********/13.07.2021г.; 7. № **********/25.07.2021г. са на стойност 2 858.84
лева. По т.2 след редуцирането с 25 %, платените разходи стават 2 144.13
лева - разходи по фактури.
С Решение № 41/5.3.2020г.по ГД № 2679/2019г. по описа на ВКС,
с което отменя частично Решение № 61/2019г. по ГД № 274/2018г. на
Окръжен съд - Смолян в частта на присъдени на ищеца неимуществени вреди
над сумата 57 885.00 лева, както и законната лихва върху сумата от
10.04.2015г. и отхвърля иска на ищеца за имуществени вреди.
Въз основа на решението на ВКС, Окръжен съд - Смолян е издал
обратен изпълнителен лист № 20064/2020г., по силата на който ищецът трябва
да заплати на ТП ДГС - Д. сумата от 23 371.78 лева, заедно със законната
11
лихва от 07.11.2016г., изчислена до 18.11.2021г., датата на съдебното
заседание – 11 926.10 лева или – 35 297.88 лева, което представлява дълга,
който ищецът трябва да възстанови на ТП ДГС - Д., заедно с 2 063.30 лева -
разноски по ГД № 53/2017г., общо сума в размер на 37 361.18 лева до
18.11.2021г., като до момента ищецът не е върнал суми по издадения обратен
изпълнителен лист.
По изпълнителен лист на ЧСИ В. П. е платежно нареждане са
платени от ТП ДГС - Д. – 123 035.01 лева, които се разпределят: 1.
Неолихвяема сума, в размер на 2 559.00 лева от поканата до ТП на ДГС и
включва: адвокатски хонорар 2 200.00 лева, 120.00 лева пътни разноски,
191.00 лева платени по делото разноски от адв. Н. (180.00 лева по ТТРЗЧСИ,
за които има фактура № 20031/26.03.19г. и 11.00 лева държавни такси за
справка КАТ, РБНБ, пощенски и куриерски); 48.00 лева начислени по
ТТРЗЧСИ на основание т. 5 - 2 бр. за изпращане на уведомления за
прекратяване на делото. Адвокатският хонорар е намален, по уважена молба
на ТП на ДГС с 2 000.00 лева и същите са върнати по тяхна сметка, с
платежно нареждане от 29.03.2019г. По молба, от 29.03.2019г. на А.К. сумата,
с която е намален адвокатския хонорар, е приспадната от това, което има той
да получава и е преведена на адвоката му по негова сметка.
2. От останалата сума 121 035.01 лева са направени следните
преводи и удържани следните такси: 111 822.35 лева за А.К., платежно
нареждане от 29.03.2019г.; 2 511.00 лева хонорар на адв. Н. и разноски по
делото; 6 690.66 лева - удържани такси в полза на ЧСИ В. П. по т. 5 – 24.00
лева и по т. 26 - 6 666.66 лева, за които е издадена фактура №
20121/29.03.2019г. от ТТРЗЧСИ; 11.00 лева пощенски, куриерски и банкови
такси.
От заключението на вещото лице д-р Н. С. се установява, че при
настъпилата трудова злополука на 10.04.2015г. А. К. е получил политравма -
контузия на бели дробове, счупване на ребра - двустранно, описващи се като
гръден капак, хемоторакс, хемоперитонеум, ретроперитонеален хематом,
счупване на лява бедрена глава, счупване на лява тазова половина и счупване
на напречните израстъци на L 1,2,3,4 лумбални прешлени. След
продължителния период на възстановяване се е оформило посттравматично
скъсяване на ляв долен крайник с около 5 см. и вторична деформираща
артроза на тазобедрената става. В резултат от постоянните болки в ставата и
ограничените движения в същата през 2016 г. е извършена тотална смяна на
тазобедрената става с механична протеза. През 2021 г. при извършване на
обичайните си ежедневни задължения усетил остра болка в лява тазобедрена
става, неможел да стъпва на крака и да се придвижва самостоятелно. Имал
скъсяване на крайника и не можел да го контролира. Дислокацията на
тазобедрената протеза се случва 1-3 месец след операцията. Луксациите се
получават 70-80% в първия месец, понеже мускулите и връзките на бедрото
са отслабени - хипотрофия след процедурата. Обикновено изкълчването се
получава при вътрешна ротация, флексия и аддукция на крайника. Симтомите
са: 1/ деформация на ставата - ставата загубва своята нормална конфигурация;
2/ блокаж в ставата - движенията са невъзможни; 3/ принудително положение
на крайника и 4/ пружинно съпротивление.
Получената дислокация е в причинно-следствена връзка от
настъпилата трудова злополука през 2015г. и оформената в последствие
посттравматична артроза и последваща подмяна на ставата.
12
Периодът от време, в който търпял болка и дискомфорт от
изкълчената протеза е зависим от момента на диагностицирането на
луксацията - направата на рентгенови графии до осъществяване на ропозиция
на дислокацията под обща анестезия.
В началото на луксацията болките в тазобедрената става ба или
силни с по-голям интензитет и сила. В последствие след направените
обезболяващи и поставяне на леглови режим, болките били в по-умерена сила
и интензитет. Изпитвал дискомфорт от невъзможно вертикализиране,
обслужван бил на легло.
В бъдеще болки в тазобедрената става могат да се появят при
прилагане на тежък физически труд, движение по пресечена местност и при
продължителен изправен стоеж.
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие
следното:
Искът е предявен на основание чл.200, ал.1 КТ за обезщетяване на
причинени на ищеца вреди от трудова злополука, каквато безспорно е
претърпял, предвид представените по делото влезли в сила съдебни решения -
Решение № 80/22.05.2018г. по ГД № 53/2017г. по описа на Pайонен съд –
Девин; Решение № 61/15.02.2019г. по в. гр. д. № 274/2018г. на ОС – Смолян;
Решение № 41/05.03.2020г. по гр. д. № 2679/2019г. на ВКС, с които в полза на
ищеца е присъдено обезщетение в общ размер 57885,22лв., обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 10.04.2015г.
Няма спор, а и от приетото ИД № 612/2019г. по описа на ЧСИ В.
П. с район на действие ОС – Ловеч и заключенията на в.л. М. Р. се установи,
че въз основа на невлязлото в сила решение № 61/15.02.2019г. по ВГД №
274/2018г. на Окръжен съд – Смолян, ищецът се е снабдил с Изпълнителен
лист №33/07.03.2019г. за заплащане на главница в размер 81 257.00 лева,
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, в резултат на
претърпени травми от трудова злополука, настъпила на 10.04.2015г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 10.04.2015г. до окончателно
изплащане на сумата / съгласно запорно съобщение изх.№7101/20.03.2019г. е
начислена законна лихва от 10.04.2015г. до 20.03.2019г. 32,567.42 лева/ . По
издадения изпълнителен лист ответникът ТП ДГС Д. е превел на ищеца
сумата 123 035.01 лева, главница, лихви и разноски.
Въз основа на влязлото в сила решение на ВКС, с което намален
размера на присъденото с решението на Окръжен съд – Смолян обезщетение е
бил издаден обратен Изпълнителен лист № 20064/07.08.2020г., по силата на
който А. К. трябва да заплати на ТП ДГС Д. сумата от 23 371.78 лева, заедно
със законната лихва от 07.11.2016г., изчислена до 18.11.2021г., датата на
съдебното заседание – 11 926.00 лева или 35 297.88 лева, която сума следва да
се възстанови от ищеца на ТП ДГС Д., заедно с 2 063.30 лева разноски по ГД
№ 53/2017г. по описа на РС – Девин, общо сума в размер 37 361.18 лева до
18.11.2021г. Ищецът не е върнал дължимата сума.
При тези данни искът е на основание чл.200, ал.1 КТ за вреди от
ексцес на заболяване от трудова злополука, станала на 10.04.2015г. предявен
спрямо работодателя на ищеца към този момент. Отговорността на
работодателя по чл.200, ал.1 КТ е обективна, безвиновна, независимо от това,
дали негов орган или друг работник имат вина за настъпване на вредите. В
настоящия казус ищецът претендира допълнително обезщетение от „ексцес“
13
на заболяването в резултат на трудовата злополука, които не са били
обхванати от обезщетението, присъдено с влезлите в сила съдебни решения.
В настоящото производство от влезлите в сила съдебни решения със сила на
присъдено нещо са установени фактите, че страните по делото са били в
трудови правоотношения от 06.06.2014г., прекратени със заповед на
работодателя от 26.01.2016г. за заетата от ищеца длъжност „водач на машини
- горско стопанство, оператор на въжена транспортна машина“, че на
10.04.2015г. ищецът е претърпял трудова злополука, определена като такава с
влязъл в сила адм. акт на компетентен орган - Разпореждане
№38/15.05.2015г., издадено от ТП на НОИ.
Ищецът доказа предпоставките на отговорността – наличие на
трудови правоотношения между страните, при които в резултат и по време на
извършване на възложената на ищеца от работодателя работа е станала
трудова злополука, за която е била ангажирана отговорността на
работодателя, предвид влезлите в сила съдебни решения по гр.д № 53/2017г.
по описа на РС – Девин.
В съдебната практика, изложена в Решение № 553 от 27.06.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 196/2012 г., IV г. о., ГК, при допуснато касационно
обжалване по въпросите: При „ексцес“, кои обстоятелства са от значение за
преценката на съда, какъв е дължимият по справедливост размер на
обезщетение за търпените неимуществени вреди? и по процесуалноправният
въпрос: Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства при
постановяване на съдебното решение? е възприето следното разрешение: Ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението /ексцес/, нему се дължи
ново обезщетение за самото влошаване, но само ако се намира в причинна
връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Съобразно
т.10 от Постановление на Пленума на ВС №4/30.10.1975г. е необходимо, при
присъждане на първоначалното обезщетение, влошаването на здравословното
състояние да не е било предвидено и съобразено от съда, съответно
влошаването да е дало отражение на присъденото с първоначалното решение
обезщетение за имуществени вреди. С решение №196/2011г., IV г. о. на ВКС
по гр. д. № 1724/2009 г. по реда на чл.290 ГПК е изяснено, че при ексцес за
пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на
пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено
утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.
Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените.
При определяне размера на обезщетението за причинени
неимуществени вреди от ексцес на състоянието съдът преценява дали самото
то е предизвикало нови емоционални, психически, психологически терзания
на личността, болките и страданията върху целостта на организма и здравето
на увредения или е увеличило интензитета на болките и страданията от
старото състояние. Чрез обезщетяване на увредения за причинените му
неимуществени вреди, той получава парично удовлетворение, с които да
компенсира отрицателните, неприятните емоции. Целта на обезщетението в
случая е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на
пострадалото лице. При ексцес, обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването,
14
без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Ексцесът
е ново състояние, различно от това, констатирано при самото увреждане и
вредите от което са вече обезщетени, като това състояние не може да бъде
дефинирано предварително, а в хипотезите на трудова злополука се отчитат
спецификите на всеки конкретен случай.
Влошаването на здравето е факт, от който пострадалият извлича
за себе си благоприятни правни последици и затова носи тежестта да го
докаже. Законът не предвижда отклонение от общите правила за доказване на
този факт, нито е поставил като условие за възникване на вземането за
обезщетяване на вреди от ексцес при трудова злополука, установяването на
влошаването на здравето от компетентни медицински органи /различно е
положението при установяване на ексцес от професионално заболяване,
който, също както и самото заболяване, по правило се установява само с
решения на компетентни медицински органи/. Наличието на констатирана
временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи
не е елемент от фактическия състав, при който възниква вземане за
обезщетяване на вреди от ексцес при трудова злополука. /Решение №
60172/22.06.2021г. по гр. Дело № 3604/2020г., IV г.о. /
Съдът след цялостна преценка на събраните в настоящото
производство писмени и гласни доказателства, намира за установени
релевантните факти обуславящи, ангажиране отново отговорността на
работодателя за причинени вреди от ексцес на заболяването в резултат на
станалата трудова злополука, предвид приетата по делото СМЕ, от която
вещото лице установи, че е налице причинно-следствена връзка от
настъпилата трудова злополука през 2015г. и оформената в последствие
„посттравматична артроза и последваща подмяна на ставата“, случили се
според приетите по делото „Епикриза КОТ“, издадена от МБАЛ „Св. Г.“ - Пл.
за постъпването му на лечение на 21.06.2021г., изписан на 30.06.2021г. за
извършени оперативни процедури, с много голям обем и сложност на таза,
тазобедрена и колянна става, с назначени контролни прегледи в рамките на 30
дни от изписването. „Епикриза КОТ“, издадена от МБАЛ Св. Г. ЕАД – Пл. за
постъпването му отново на 02.07.2021г., изписан на 14.07.2021г. за
хирургично лечение при „животозастрашаващи инфекции на меките и костни
тъкани“, с назначени контролни прегледи в рамките на 30 дни от
изписването. „Епикриза КОТ“ за постъпването му на 21.07.2021г., изписан на
26.07.2021г. с окончателна диагноза „Усложнения от механичен произход,
свързано с вътреставни протези, луксацио протезис, коксесинистра“.
Придружаващо заболяване „счупване на гръбначния стълб“, като отново
основанието за постъпване на лечението е „луксирана тазобедрена става“,
постъпва за наместване, изписан с подобрения и назначени контролни
прегледи 30 дни от изписването, а след 25 дни сваляне на гипса по препоръка.
От представените епикризи е видно, че периодът на активно хирургично
лечение е от 21.06.2021г. до 21.07.2021г., последвано от следоперативно
възстановяващо лечение и контролни прегледи, със сваляне на гипс. От
момента на диагностицирането на луксацията 21.06.2021г. до възстановяване
на ищеца от усложненията, свързани с „луксация на лява тазобедрена става“
/Епикриза кот 21.07.2021г./ са налице относими факти към отговорността за
вреди, които към момента на присъждане на първото обезщетение не са били
взети предвид, а така също е относим и периода на продължаване на
инвалидизирането на ищеца с ново ЕР №2247 за нов тригодишен период от
23.03.2019г. до 23.03.2022г.
15
От приетото заключение по СМЕ, както и от приложените
Епикризи – Кот ИЗ 38238/2021г; ИЗ 41026/2021г.; ИЗ 45491/2021г. е
установено започнало оперативно лечение на 21.06.2021г. до 26.07.2021г.,
които са относими към основанието „ексцес“ в здравословното състояние на
ищеца, за което да се присъди ново обезщетение, при доказана причинно
следствена връзка с получените травми от станалата на 10.04.2015г. трудова
злополука. Налице е ексцес в здравословното състояние на ищеца, считано от
21.06.2021г., когато ищецът е постъпил отново в УМБАЛ „Св. Г.“ за
оперативно лечение, което е в пряка причинно следствена връзка със
станалата трудова злополука, за което съдът без да дублира вече присъдените
обезщетения, трябва да определи такова за търпените от ищеца болки,
страдания и неудобства от възникналите усложнения, свързани със
заболяването на ищеца от трудовата злополука - ново протезиране на лява
тазобедрена става с проведено оперативно лечение и наместване, което е
довело до ново по-тежко състояние на ищеца.
Налице са доказателства в тази посока, поради което основният
въпрос е за размера на дължимото обезщетение, което следва да се определи
по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, във връзка с
изложеното задължително тълкуване в раздел II, ППВС 4/1968г. за
определяне размера на вредите, след отчитане характера на увреждането и
конкретните обстоятелства, свързани с причиняването му, търпени болки,
страдания, дискомфорт, влошаване качеството на живот на пострадалия.
Причинените на ищеца неимуществени вреди, които са в пряка причинно
следствена връзка с ексцеса от заболяването от трудовата злополука се
установяват от представените по делото мед. документи - епикризи, СМЕ и
свидетелски показания, според които лечението е проведено с оперативни
процедури с много голям обем и сложност на таза, тазобедрена и колянна
става, които са създали на ищеца дискомфорт, болки и страдания, установени
от св. З. К. - ищецът е бил напълно неподвижен, въобще не е могъл да се
грижи сам за своите ежедневни нужди, а е бил изцяло с чужда помощ и грижи
/ от нея и св. св. Е. К./ в периода на оперативното лечение за около един месец
от 21.06.2021г. до 26..07.2021г. и следоперативен възстановителен период, за
около един месец с протекли усложнения. Безспорно от представените мед.
документи е проведено ново лечение, свързано с травмите на ищеца от
станалата на 10.04.2015г. трудова злополука, което е довело до влошено
физическо и психическо здравословно състояние на ищеца - изпаднал в
отчаяние от търпените болки и страдания, принуден бил да взема
обезболяващи и успокояващи психиката медикаменти, не виждал
перспектива за оздравяване и е бил неспособен да се обгрижва сам.
Безспорно тези факти са относими към основанието „ексцес“ на
заболяването, проявил се и е установен на 21.06.2021г. за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, които определени съобразно принципа
на справедливостта съдът оценява в размер на 15 000.00лв., дължима от
21.06.2021г. от датата на постъпване на лечение в УМБАЛ „Св. Г.“. При
определяне на този размер, съдът отчита и вече получено обезщетение от
ищеца за причинените му неимуществени вреди за здравословното му
състояние до 21.06.2021г.
Обезщетението в размер 15000.00лв. е дължимо със законна лихва
за забава от датата на ексцеса, проявен и установен на 21.06.2021г., по
аргумент от чл.84 ал.3 ЗЗД.
16
От този размер на отговорността следва се приспадне процент на
съпричиняване, определен с влезлите в сила решения по гр. №53/2017г. по
описа на РС – Девин, съгласно Решение №61/15.02.2019г. по в. гр. д. №
274/2018г. по описа на ОС Смолян – 25%, тъй като по отношение на този
въпрос се разпростира силата на пресъдено нещо, съгласно чл.298, ал.4 ГПК,
т.е новото обезщетение ще бъде в размер 11250.00лв.
По възражението за прихващане на основание чл. 104 ЗЗД,
изложено в отговора.
Ответникът прави възражение за прихващане между евентуално
присъдената сума в полза на ищеца и вземането на ТП ДГС - Д., въз основа на
издадения обратен изпълнителен лист по ГД № 53/2017г. на Районен съд –
Девин възлизаща на 30 628.15 лева - надплатена главница, 12 333.21 лева
законна лихва върху сумата от 10.04.2015г. до 28.03.2019г., 2 063.30 лева
разноски по ГД № 53/2017г., 4 000.00 лева надплатени разноски за адвокат и
ЧСИ за неоснователно внесената сума, за събирането на които вземания е
образувано ИД по описа на ДСИ при PC – Ловеч, което да бъде извършено до
размера на по-малкото вземане, като при намаляването да се спази
поредността - разноски, лихва и главница.
При наличие на доказателства, установяващи по несъмнен начин
„ексцес“ на заболяването, което е основание за присъждане на ново
обезщетение за неимуществени вреди и при наличие на данни за надплатено
обезщетение по изпълнителен лист, издаден по Решение №61/15.02.2019г. по
в. гр. д. № 274/2018г. по описа на ОС Смолян, е налице основание за
уважаване на възражението за прихващане, като присъдените суми в
настоящото производство подлежат на прихващане с дължимите от ищеца
суми, установени от заключението на в.л. М. Р., въз основа на решението на
ВКС, Окръжен съд - Смолян е издал обратен изпълнителен лист №
20064/2020г., по силата на който ищецът трябва да заплати на ТП ДГС - Д.
сумата от 23 371.78 лева, заедно със законната лихва от 07.11.2016г.,
изчислена до 18.11.2021г., датата на съдебното заседание – 11 926.10 лева или
– 35 297.88 лева, което представлява дълга, който ищецът трябва да
възстанови на ТП ДГС - Д., заедно с 2 063.30 лева - разноски по ГД №
53/2017г., общо сума в размер на 37 361.18 лева до 18.11.2021г., като до
момента ищецът не е върнал суми по издадения обратен изпълнителен лист.
Дължимите от ищеца суми по издадения обратен ИЛ следва да бъдат
приспаднати в поредност разноски, лихва и главница по вземането на
ответника по издадения обратен изпълнителен лист №20064/07.08.2020г. на
Окръжен съд – Смолян.
Отчитайки всички описани обстоятелства, съдът прие, че искът е
основателен в размер 15 000.00лв., с приспадане на 25% съпричиняване в
размер 11 250 .00 /единадесет хиляди двеста и петдесет/ лева обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/, в следствие на ексцес на
заболяване от трудова злополука, настъпила на 10.04.2015г. за претърпените
от ищеца болки и страдания от настъпилата на 21.06.2021г. „луксация на лява
тазобедрена става“ и последвалите усложнения на травмирания крайник по
приложените „Епикризи - кот“, издадени от МБАЛ „Св. Г.“ ЕАД за
постъпване на хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на
меките костни тъкани на 02.07.2021г., изписан на 14.07.2021г. и за
постъпване на 21.07.2021, изписан на 26.06.2021г. за оперативни процедури
на таза и долния крайник.
17
Този размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява
съответен на критерия по чл.52 ЗЗД, като съответстващ на принципа на
справедливост, а за разликата до претендираните от ищеца за обезщетяване
неимуществени вреди от ексцес от злополуката 30000.00лв. се явява
прекомерно завишен, предвид присъденото вече обезщетение от трудовата
злополука и поради това в тази част е неоснователен.
Основателен е иска за претендираните имуществени вреди,
установени по размер от изслушаната по делото ССчЕ и приложени по делото
фактури, от които се установяват сторените разноски по лечението на ищеца,
съгласно приложени към исковата молба фактури: 1/ №
**********/22.06.2021г.; 2/ № **********/22.06.2021г.; 3. №
**********/29.06.2021г.; 4. № **********/29.06.2021г.; 5. №
*********/30.06.2021г.; 6. № *********/13.07.2021г.; 7. №
**********/25.07.2021г. на стойност 2 858.84 лева., а след редуцирането с 25
%, платените разходи стават 2 144.13 лева - разходи по фактури.
Предвид изричното искане в исковата молба за присъждане на
обезщетението със законната лихва, считано от датата на установения ексцес
21.06.2021 до окончателното изплащане, ще следва да бъде присъдена и
законната лихва съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД от момента на увреждането
21.06.2021г., тъй като задължението произтича от непозволено увреждане и
длъжникът изпада в забава от деня на увреждането и без покана.
При този изход на делото, предвид заявената от ищеца претенция
за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38,
ал.2, във връзка с ал.1, т.2 Закон за адвокатурата, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 и
т.4 Наредба №1/2004г. за МРАВ в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски по представен списък по чл.80 ГПК,
съобразно уважения размер на исковата претенция 11250.00 лв. + 2144,13лв.,
от заявените 1810.00 лв. се дължат 755.00лв., който размер съответства на
уважената част от иска.
От ответника е заявено също искане за присъждане на разноски и
такива му се дължат, на основание чл.78, ал.3 ГПК, по представен списък по
чл.80 ГПК в размер 1530.00лв. за адвокатско възнаграждение и 650.00лв. за
експертизи, от които в негова тежест следва да се възложат само сторени
разноски от ответника за правна помощ, предвид разпоредбата на чл.83 ал.1
т.1 ГПК, която го освобождава от дължимите към бюджета такси и разноски,
предвид трудовия характер на спор. Ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлена част от иска / 18750.00 лв./, според която следва в
тежест на ищеца се падат сторени разноски за адв. възнаграждение в размер
900.00лв., съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника, следва да се
възложи дължимата държавна такса, съобразно уважената част от иска.
Ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса, съгласно чл.83, ал.1,
т.4 ГПК и в този случай ДТ се възлага на осъдената страна, определена на
основание чл.1 от Тарифа за държавните такси по ГПК в размер 535,76 лева и
сторените разноски за СМЕ в размер 200.00лв., платени от бюджета, в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девин.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
18
ОСЪЖДА ТП ТП „Държавно горско стопанство Д.”, с ЕИК:
********* при ЮЦДП, с адрес: гр. Д., обл. См., ул. Орф. №*, представлявано
от инж. М. Ив. С., чрез адв. В.Р. да заплати на А. З. К., с ЕГН **********, от
с. Зм., обл. См., ул. В. № *, чрез адв. Д.Д. Н., със съдебен адрес: гр. Л., ул. Т.
№ * сумите: 1/ 11 250 .00 /единадесет хиляди двеста и петдесет/ лева -
неимуществени вреди /болки и страдания/, в следствие на „ексцес“ на
заболяването от трудова злополука, настъпила на 10.04.2015г., съгласно
Разпореждане № 38/15.05.2015г. на ТП на НОИ – Смолян при горско -
технически участък, намиращ се в землището на с. К., отдел 210 „Г”, местност
„Ч.”, подместност „Ш. ч.”, общ. Д., обл. См., в резултат на която е претърпял
на 21.06.2021г. „луксация на лява тазобедрена става“, ведно със законната
лихва, считано от 21.06.2021г. до окончателното погасяване на сумата и 2/
2 144.13 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
съставляващи сторени разходи за лечение, в следствие на претърпяна на
21.06.2021г. „луксация на лява тазобедрена става“, ведно със законната лихва,
считано от 21.06.2021г. до окончателно погасяване на сумата и разноски в
размер 900.00 лева, определени съобразно уважена част от иска на основание
чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 Закон за адвокатурата, във връзка с чл.7,
ал.2, т.2 и т.4 Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно уважената част от иска от заявения размер по
представен списък по чл.80 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 11 250.00 лева до предявения
размер от 30 000.00 лева неимуществени вреди, като неоснователен и
недоказан.
Присъдените суми на А. З. К., с ЕГН **********, от с. Зм., обл.
См., ул. В. № * в настоящото производство 1/ 11 250 .00 /единадесет хиляди
двеста и петдесет/ лева - неимуществени вреди /болки и страдания/ и 2/
2 144.13 /две хиляди сто четиридесет и четири.13 / лева , обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи сторени разходи за лечение, в следствие на
претърпяна на 21.06.2021г. луксация на лява тазобедрена става, ведно със
законната лихва, считано от 21.06.2021г. до окончателното погасяване на
сумата подлежат на прихващане с дължимите от А. З. К., с ЕГН **********,
от с. Зм. суми на ТП ТП „Държавно горско стопанство Д.”, с ЕИК: *********
при ЮЦДП, с адрес: гр. Д., обл. См., ул. Орф. №* надплатени суми въз основа
на издаден изп. лист по невлязло си сила решение №61/15.02.2019г. по в. гр. д.
№274/2018г. по описа на Окръжен съд – Смолян, а въз основа на Решение
№41/05.03.2020г. по гр.д. №2679/2019г., IV г.о. ВКС е издаден обратен
изпълнителен лист №20064/07.08.2020г. на Окръжен съд – Смолян и е бил
издаден изпълнителен лист за присъдени разноски по ГД №53/2017г. по описа
на РС Девин, по силата на които А. З. К. трябва да заплати на ТП ДГС - Д.
сумата от 23 371.78 лева, заедно със законната лихва от 07.11.2016г.,
изчислена до датата на с.з. 18.11.2021г. – 11 926.10 лева или – 35 297.88 лева,
заедно с 2 063.30 лева - разноски по ГД № 53/2017г., общо сума в размер на
37 361.18 лева до 18.11.2021г., в поредност – разноски, лихви и главница, като
приема за основателно възражението за прихващане, според чл.104 ЗЗД –
двете насрещни вземания се погасяват до размера на по - малкото от тях по
изявление на едната страна, отправено до другата.
Осъжда А. З. К., с ЕГН **********, от с. Зм., обл. См., ул. В. № *
да заплати на ТП ТП „Държавно горско стопанство Д.”, с ЕИК: *********
при ЮЦДП, с адрес: гр. Д., обл. См., ул. Орф. №* разноски за адвокатско
19
възнаграждение в размер 900.00лв., съобразно отхвърлената част от иска по
представен списък по чл.80 ГПК, на основание чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ТП ТП „Държавно горско стопанство Д.”, с ЕИК:
********* при ЮЦДП, с адрес: гр. Д., обл. См., ул. Орф. №* да заплати
държавна такса в размер 535,76 лева и 200.00лв. разноски от бюджета за
експертиза, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Девин.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
20