№ 864
гр. Русе, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520106472 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ от „Скалар Еко“
ООД срещу „Дженерали Застраховане“ АД.
Ищецът твърди, че на 16.08.2020г., около 16:20 ч. в гр. *** в посока кв.
***, на път ***, *** е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № ***, собственост на В.Д.,
управляван от Г.С. и лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ***,
собственост на И.Р.Р., управляван от Н. К. ТР., с прикачено ремарке модел
„Лидер 1Л1/П233“ с рег. № ***, собственост на „Скалар Еко“ ООД.
Вследствие на настъпилото произшествие са нанесени имуществени вреди на
ищцовото дружество, изразяващи се в тотална загуба на посоченото ремарке.
Твърди се, че настъпилото пътно-транспортно произшествие е изцяло
по вина на водача на лекия автомобил марка „Пежо“, който поради
неспазване на необходимата дистанция спрямо движещия се пред него
автомобил с ремарке е предизвикал удар със същия. Във връзка с настъпилия
инцидент е съставен двустранен констативен протокол, от който е видно
какъв е механизма на настъпване на инцидента и вината за същия. При
произшествието са увредени следните детайли на ремаркето: стъкло стоп
десен, дапа, теглич, шаси и техническия шперплат.
1
Между собственика на лекият автомобил марка „Пежо“ и ответното
застрахователно дружество имало сключен задължителен застрахователен
договор по „Гражданска отговорност на автомобилистите“, със срок на
действие от 15.04.2020г. до 14.04.2021г., валиден към датата на
застрахователното събитие.
С цел доброволно уреждане на отношенията с ответното
застрахователно дружество и на основание чл. 380 КЗ, ищецът предявил
застрахователната си претенция, във връзка с което била образувана щета №
***, по която последвал отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Поради това се моли в настоящото производство да бъде постановено
съдебно решение, с което ответното дружество „Дженерали застраховане“ АД
бъде осъдено да заплати на „Скалар Еко“ ООД сума в общ размер на 2814,86
лв. представляваща: 1239,00лв. – стойността на ремарке модел „Лидер –
1Л1/П233 с рег. № ***; 750лв. – стойността на оборудването на ремарке
модел „Лидер – 1Л1/П233 с рег. № ***; 552лв. – стойността на
транспортирането /репатрирането/ на ремарке модел „Лидер – 1Л1/П233 с рег.
№ ***; мораторна лихва в размер на 133,54 лв. върху 1239,00лв. за периода от
03.11.2020г. /датата, на която изплащането е отказано от ответника/ до датата
на депозиране на исковата молба; мораторна лихва в размер на 80,83 лв.
върху 750лв. за периода от 03.11.2020г. /датата, на която изплащането е
отказано от ответника/ до датата на депозиране на исковата молба; мораторна
лихва в размер на 59,49 лв. върху 552лв. за периода от 03.11.2020г. /датата, на
която изплащането е отказано от ответника/ до датата на депозиране на
исковата молба; законната лихва върху главница в размер на 2541 лв. от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както
и разноските направени по делото, включително адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Счита, че не са
налице предпоставки за ангажиране отговорността му по застраховка
„Гражданска отговорност“. По делото не били представени доказателства,
установяващи противоправно деяние от страна на застрахован в дружеството
водач, изразяващо се в нарушаване на конкретни правила за движение по
пътищата и от което нарушение да са настъпили претендираните вреди.
Твърди се, че на посочените в исковата молба дата и място е станало верижно
пътно-транспортно произшествие с участието на четири автомобила. В
2
дадени от водача С. обяснения пред застрахователя, заявил, че не е съгласен с
вменената му отговорност за нанесените щети по ремаркето на ищцовото
дружество, тъй като се е движел със съобразена с пътните условия скорост и е
поддържал необходимата дистанция от движещият се пред него участник в
движението, позволяваща му да спре. Твърди, че е блъснал намиращият се
пред него автомобил с ремарке вследствие на удар, който е получил в задната
част на автомобила от друг лек автомобил - „Мазда“. Към съставянето на
двустранен констативен протокол било пристъпено единствено по настояване
на служителите от Сектор „Пътна полиция“ посетили местопроизшествието, а
не поради факта, че е постигнато съгласие относно вината. Никъде в
попълнения двустранен протокол водачът С. не е посочил, че поема вината за
произшествието. Освен това се установило, че водачът на автомобила
„Мазда“ бил употребил алкохол, което било установено от служителите на
реда.
Предвид изложеното и доколкото процесното пътно-транспортно
произшествие било предизвикано от трето за застрахователното
правоотношение лице, от ответното дружество считат, че не притежават
пасивна материално-правна легитимация да отговарят по предявените искове.
В условията на евентуалност се оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между всички вреди, претендирани от ищцовото дружество
и процесното пътно-транспортно произшествие. Оспорва се и претендирания
от дружеството размер на застрахователно обезщетение. Твърди се, че
претендираната сума като вреда по ремаркето надхвърля действителната му
стойност, т.е. че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. В този
случай следвало да бъде съобразена и възможността ищецът да получи доход
от реализиране на запазени части от ремаркето каквато била установената
съдебна практика.
Оспорва се и нанасянето на вреди на оборудването на ремаркето като
наличие на причинно-следствена връзка между тях и твърдяното събитие.
Оспорва се като неоснователна и недоказана и претенцията за сумата
от 552лв. разходи за репатриране на процесното ремарке. Същото би могло да
бъде транспортирано до най-близкия автосервиз или до най-близкия център
за разкомплектоване на излезли от употреба пътни превозни средства.
Неоснователността на предявеният иск за главница водел до
неоснователност и на акцесорните искове за мораторни лихви.
3
В условията на евентуалност се твърди, че ответното дружество не е
изпаднало в забава предвид непредставянето от страна на ищеца на
доказателства за прекратяване регистрацията на моторното превозно
средство.
Оспорва се и претенцията на ищеца за разноски направени в
настоящото производство.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че на 16.08.2020г., около 16:20 ч. в гр. *** в
посока кв. ***, на път ***, *** е настъпило пътно-транспортно произшествие
между лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № ***, собственост на
В.Д., управляван от Г.С. и лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. №
***, собственост на И.Р.Р., управляван от Н. К. ТР., с прикачено ремарке
модел „Лидер 1Л1/П233“ с рег. № ***, собственост на „Скалар Еко“ ООД.
Също така безспорно е по делото, че първият автомобил застига втория и го
блъска с предната си част тегленото от него ремарке.
Спорно по делото е каква е причината за съприкосновението между
двете превозни средства – виновното поведение на водача С., който
неспазвайки необходимата дистанция блъска движещия се пред него
автомобил или е налице т.нар. независимо съпричиняване – управлявания от
С. автомобил е бил застигнат и блъснат отзад от друг автомобил и под
въздействието на инерционните сили от своя страна е блъснал процесното
ремарке.
По делото е представен двустранен констативен протокол от
16.08.2020г., съставен от водачите Г.С. и Н.Т., в който се съдържат данни за
управляваните от тях МПС, тяхното местоположение по време на удара и
видимите щети по превозните средства настъпили от произшествието.
Според представена по делото справка от Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – ***, на 16.08.2020г., в гр. *** в посока кв. ***, на път ***, ***
са настъпили две отделни ПТП с участието на лек автомобил „Мазда 5“ с рег.
№*** и л.а. „Пежо 307“ с рег. №*** и ПТП с участието на лек автомобил
„БМВ 525“ с рег. №*** и лек автомобил „Мазда 5“ с рег. №***. Също така
имало настъпило и ПТП между лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *** с
прикачено към него ремарке с рег. №*** и лек автомобил „Пежо 307“ с рег.
4
№***, за което произшествие водачите поради липсата на спор за вина са
попълнили двустранен констативен протокол. Според изготвената по случая
докладна записка, въз основа на данни от водачите на автомобилите се
установило, че първо е настъпило произшествието между лек автомобил
„БМВ Х5“, с рег. № *** с прикачено към него ремарке с рег. №*** и лек
автомобил „Пежо 307“ с рег. №***, след което последвал сблъсък във втория
автомобил на автомобила „Мазда 5“ с рег. №***, в задната част на който се
блъснал автомобила „БМВ 525“ с рег. №***.
Свидетелят Н. К. ТР. установява, че е служител на ищцовото
дружество и в деня на процесния инцидент е управлявал лекия автомобил
„БМВ Х5“, с рег. № *** с прикачено към него ремарке с рег. №***. На
излизане от гр. *** посока гр. София имало засилен трафик и в един момент
се наложило да спре, тъй като колите пред него също спрели. Тогава усетил,
че го удрят отзад. След като слязъл от автомобила видял, че в тегленето от
него ремарке се е ударил друг автомобил, а зад него имало ударени още два
автомобила. След като произшествието било посетено от полицейски
служители, те посъветвали свидетеля и водачът който го е ударил отзад да
попълнят двустранен протокол след като нямат спор. Тъй като нямало
„никакъв проблем“ с водача на автомобила, който го ударил попълнили
двустранен протокол. „Момчето“ не оспорило нищо, попълнило си данните в
протокола.
За транспортиране на увреденото ремарке от гр. *** до гр. Русе
ищцовото дружество е заплатило сумата от 552лв. по фактура от 28.08.2020г.
Няма спор по делото, че към датата на която е настъпило процесното
ПТП, за лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №*** е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно
дружество.
По искане на ищцовото дружество от 17.08.2020г. и по повод
настъпилото ПТП, в ответното дружество е заведена щета №***, по която е
извършен оглед и опис на настъпилите щети по ремаркето.
Видно от съдържанието на писмо - отговор от ответното
застрахователно дружество до Комисията за финансов надзор (стр. 143-145 от
делото), на база констатациите от извършения оглед, при който е
констатирано, че шасито на ремаркето е за подмяна, е взето решение
преписката да се приключи като „тотална щета“. Изчисленото от
5
застрахователя обезщетение е в размер на 1419,30лв., от които 867,30лв. за
уврежданията, причинени по ремаркето и 552лв. за транспортни разходи
съгласно представена за такива фактура. В процеса на обработката на
документи по преписката, в дружеството са получени обяснения от водача Г.
ЕМ. СЛ., управлявал автомобила „Пежо 307“ с рег. №***, от които било
видно, че същият оспорва вменената му отговорност за процесното ПТП, като
сочи, че е управлявания от него автомобил е блъснал тегленото ремарке от
предно движещия се автомобил в резултат на това, че е бил ударен отзад от
друг автомобил. Поради това дружеството предприело извършването на
допълнителна проверка и не изплатило определеното обезщетение.
С писмо от 22.02.2021г. ответното дружество е уведомило ищцовото,
че отказва да изплати застрахователно обезщетение, основавайки се на
„обясненията“ на водача Г.С. и липсата на основание за съставяне на
двустранен констативен протокол за процесното ПТП, което не попада в
хипотезата на чл. 4 от Наредба Із-41 от 12.01.2009г.
Според заключението на изготвената по делото автотехническа
експертиза, щетите по процесното ремарке причинени при ПТП от
16.08.2020г. са счупено стъкло задни десни светлини, деформирана лапа,
деформирано шаси, деформиран и разкъсан технически шперплат,
деформирано опорно колело и биха могли да бъдат получени при
установения механизъм на произшествието – удар между задната част на
ремаркето и предната част на лекия автомобил „Пежо 307“. Според
заключението на вещото лице, водачът на автомобила „Пежо 307“ Г.С. е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако
е спазвал минималната безопасна дистанция при движението си зад състава
от превозни средства – лек автомобил „БМВ Х5“ и тегленото от него ремарке.
Действителната стойност на ремаркето към датата на инцидента е 1110,14лв.
От техническа гледна точка разходите за ремонта му са по-високи /1800лв./ от
действителната стойност и икономически не е изгодно възстановяването му.
Размерът на обезщетението, определен при наличие на тотална щета, в т.ч
след приспадане от средно-пазарната стойност на ППС на стойността на
запазените части е 832,61лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
6
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. Няма спор по делото, че това условие е спазено и
исковата претенция се явява процесуално допустима.
Застраховката „гражданска отговорност“ покрива риска от възникване
на гражданска отговорност на застрахования през времетраене на
застрахователния договор. Застрахователят се задължава да обезщети всички
имуществени и неимуществени вреди, които застрахованият деликвент е
причинил на увреденото трето лице. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахованото
граждански отговорно лице. Застрахователят дължи ако и колкото дължи
застрахованият деликвент, длъжен е да заплати на увреденото лице
деликтното обезщетение до размера на застрахователната сума.
Трето увредено лице разполага с две права – първо, деликтно право
срещу застрахования причинител на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и второ,
пряко право срещу застрахователя на деликвента на основание чл. 432, ал.1
КЗ. Двете права съществуват успоредно и не се изключват взаимно. По свой
избор третото увредено лице може да упражни претенцията си или срещу
деликвента – застрахован, или срещу неговия застраховател.
В случая основното възражение на ответното застрахователно
дружество е, че не е налице основание за реализиране на деликтната
отговорност на водача Г. ЕМ. СЛ., съответно и не е възникнала функционално
обусловената от нея отговорност на застрахователя.
Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП по
своята правна същност представлява частен удостоверителен документ. В
гражданското производство този протокол има доказателствена стойност по
отношение на подписалите го лица. Съставянето на такъв протокол изрично е
предвидено като възможност в чл. 5 от Наредба Із-41 от 12.01.2009г.
В случая отразеното в съставения двустранен констативен протокол
удостоверява датата и мястото на произшествието, участвалите в него
превозни средства, тяхното разположение, механизма на настъпване на
произшествието и видимите увреждания по автомобилите. Отразеното в
протокола дава достатъчно основание да се приеме, че причината за
произшествието е противоправното поведение на водача на лекия автомобил
„Пежо 307“ Г.С., който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП, като не
7
е съобразил скоростта, с която се е движил и е ударил отзад движещия се пред
него състав от пътни превозни средства и е причинил щети по процесното
ремарке.
Ответното дружество е оспорило предпоставките за съставяне на
двустранен констативен протокол и отразеното в него като механизъм на
произшествието, поради което в негово тежест е при условията на пълно и
главно доказване да докаже това свое възражение, а именно да установи
различна фактическа обстановка от удостоверената в оспорения протокол. По
делото не са събрани доказателства в подкрепа на възражението на
застрахователя, а точно обратното, както представените материали от ОД
МВР – *** във връзка с установеното от полицейските служители, така и
заключението на изготвената автотехническа експертиза допълнително
установяват идентична фактическа обстановка с отразената в оспорения
двустранен протокол за ПТП.
В тази връзка следва да се отбележи, че дори и да беше допуснат и
разпитан по делото като свидетел Г. ЕМ. СЛ., включително и другите
поискани свидетели от ответника, показанията им не биха могли да бъдат
ценени за опровергаване съдържанието на протокола за ПТП. Въпреки, че С.
не е страна по делото, настоящият съдебен състав намира, че в случая
показанията му (и на други свидетели) биха били недопустими на основание
чл. 164, ал.1 т.6 ГПК за тези обстоятелства. Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена от тази на деликвента и допускането на
последния като свидетел по делото би довело до заобикаляне на правилата за
допустимост на свидетелски показания. Дори това становище на съдебния
състав за недопустимост на свидетелски показания да не бъде споделено, то
няма основание да бъдат кредитирани показания на Г.С., установяващи нещо
различно от удостовереното от него (неизгодни факти) в протокола за ПТП.
Противното разбиране би лишило добросъвестния собственик на увредено
при ПТП имущество да има възможност да претендира и получи обезщетени,
тъй като при отказ за съставяне на двустранен протокол е имало възможност
да изиска намесата на органите на пътна полиция и съставяне от тяхна страна
на констативен протокол за ПТП, който да даде възможност за разрешаване
на бъдещи спорове за отговорността за произшествието. В случая обаче тази
възможност за ищеца вече не съществува и същият би могъл да обоснове
претенцията си единствено на съставения двустранен протокол. Допускането
8
на опровергаването на съдържанието на този протокол от неговия съставител
би довело до създаване на правна нестабилност в отношенията между
участниците в ПТП и на практика би обезсмислило съставянето на такива
протоколи, каквато безспорно не е целта на законодателя.
По изложените съображения следва да се приеме, че исковата
претенция е доказана по основание. Относно размера до който следва да бъде
уважена, следва да се съобрази неоспореното заключение на вещото лице
относно вида и стойността на причинените щети по процесното ПТП.
Дължимата сума за обезщетение при тотална щета, каквато безспорно е
процесната, дължимото обезщетение е в размер на 832,61лв. според вещото
лице и която сума дори е по-ниска от тази която самото ответно дружество е
определило като дължима в писмото си до Комисията за финансов надзор -
867,30лв. За сумата над 832,61лв. до пълния предявен размер от 1239лв.
първият иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като пряка последица от процесното ПТП е имуществената щета за
ищеца, представляваща разход за репатриране на ремаркето. Не биха могли
да бъдат споделени възраженията на ответника, че е следвало то да бъде
оставено в най-близкия пункт или сервиз за разкомплектоване и то преди да
бъде разрешен въпросът за отговорността, за вида и размера на причинените
щети от произшествието. Също в горепосоченото писмо ответното дружество
е признало основателността и на тази застрахователна претенция. По тези
съображения основателна се явява и исковата претенция за сумата от 552лв.,
представляваща заплатената от ищеца сума за транспортиране на увреденото
ремарке до града в който е регистрирано.
По делото не е установено увреждането на някакво допълнително
оборудване по ремаркето. Данни за такова няма нито в съставения протокол
за ПТП, нито в описа на щетите от застрахователя, съответно не е установено
и от вещото лице. Поради това исковата претенция за сумата от 750лв. следва
да се отхвърли като неоснователна.
По претендираното от ищеца обезщетение за забава: ответникът е
възразил срещу дължимостта на такова, тъй като по делото не са представени
доказателства за дерегистрацията на процесното ремарке. Действително чл.
390, ал.1 КЗ изисква преди изплащане на обезщетение, определено като
тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
9
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. В този
смисъл установената съдебна практика (в това число и цитираната от
ответника - решение № 44 от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о.,
ТК) се приема, че "дължимостта на обезщетението по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.)
не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент,
предхождащ съдебното решение по иска. Съгласно чл. 193, ал. 3 КЗ(отм.),
предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета
на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията
му. Т. е. изпълнението на административната процедура обуславя плащането,
а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от
застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно
производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за
началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за
главницата (застрахователно обезщетение)".
В случая обаче се претендира обезщетение за тотална щета на пътно
превозно средство, което не е моторно и не е приравнено на такова съгласно
разпоредбата на чл. 481, ал.2 т.3 – ремаркета категория О1 – до 750 кг.,
поради което посоченото по-горе условие за изпадане в забава на
застрахователя не би могло да намери приложение. Няма основание за
разширително тълкуване на чл.390, ал.1 ГПК и прилагане на изискването и за
ППС, които не са моторни.
По изложените съображения предявените искове по чл. 86 ЗЗД следва
да бъдат уважени по отношение на признатите за основателни главници, но
не за периода който се претендират (от 03.11.2020г.), а от изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ за произнасяне на застрахователя –
17.11.2020г. Изчислени със софтуерен калкулатор, дължимите обезщетения са
съответно в размери 86,73лв. и 57,50лв. или общо 144,23лв.
При този изход на спора, всяка от страните има право на разноски
съобразно уважената и отхвърлената част от исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило разноски в размер на 961,64лв. от
които съобразно уважената част от исковете на присъждане подлежат
10
522,30лв.
Ответното дружество също е претендирало разноски, като са
представени доказателства за направени такива в размер на 200лв. (за вещо
лице) и се претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 300лв. Съобразно отхвърлената част от исковете следва да се присъдят
разноски в размер на 228,43лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК030269049, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков”
№68, представлявано от изп. директори Данчо Данчев и Жанета Джамбазка,
да заплати на „Скалар Еко“ ООД, с ЕИК117539925, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „Липник“ №123, сграда А, ет.4, представлявано от
Ивайло Раднев сумите: от 832,61лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди по ремарке модел „Лидер 1Л1/П233“ с рег. №
*** при ПТП от 16.08.2020г., 552лв. представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди – извършени разходи за транспортиране на
ремарке модел „Лидер 1Л1/П233“ с рег. № *** след ПТП от 16.08.2020г.,
ведно със законната лихва върху двете суми считано от 27.11.2021г. до
окончателното им изплащане, както и 86,73лв. и 57,50лв. представляващи
обезщетение за забава върху присъдените суми за периода от 17.11.2020г. до
26.11.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Скалар Еко“ ООД, с ЕИК117539925,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“ №123, сграда А,
ет.4 срещу „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК030269049, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков” №68
искове за заплащане на сумите: над 832,61лв. до пълния предявен размер от
1239лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по
ремарке модел „Лидер 1Л1/П233“ с рег. № *** при ПТП от 16.08.2020г.,
750лв. обезщетение за увредено оборудване на ремарке модел „Лидер
1Л1/П233“ с рег. № *** при ПТП от 16.08.2020г. и за сумата над 144,23лв.
до пълния предявен размер от 273,86лв. обезщетение за забава за периода
11
03.11.2020г. до 26.11.2021г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК030269049, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков”
№68, да заплати на „Скалар Еко“ ООД, с ЕИК117539925, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“ №123, сграда А, ет.4, сумата от
522,30 лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Скалар Еко“ ООД, с ЕИК117539925, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“ №123, сграда А, ет.4 да заплати
на Дженерали Застраховане” АД, ЕИК030269049, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков” №68, сумата от
228,43лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12