Решение по дело №361/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260041
Дата: 12 октомври 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20201510100361
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

12.10.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                 Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                             състав

02.10.

 

2020

 
 


на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

 

 
Съдебни заседатели:

      1.

Росица Ганева

 

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

361

 

2020

 
 


                              дело №                          по описа за                          г.

 

 „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски" № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, представлявано от изпълнителния директор Христина Миткова, чрез адв. А.Д.,***, е предявило срещу Л.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит, обективно съединен при условия на евентуалност с иск по чл.55 ЗЗД. Искането е за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца: 400 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 530982/25.08.2018 г.; 47, 46 лв. - обезщетение за забава за периода от 24.09.2018 г. до 30.09.2019 г., или общо дължима сума 447, 46 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

При условия на евентуалност е предявен осъдителен иск. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 400 лв., с която неоснователно се е обогатил.

Ищецът твърди, че се е намирал с ответника в договорни правоотношения, тъй като на 25.08.2018 г. сключили договор за потребителски кредит № 530982/25.08.2018 г., съгласно който кредиторът-ищец се е задължил да предостави на длъжника-ответник заемна сума в размер от 400 лв., а ответникът да я върне в 30-дневен срок от датата на нейното получаване.

Неразделна част от договора е погасителният план, в който е посочен ГПР 0% при погасяване на задължението в З0-дневен срок от отпускане на заетата сума. Съгласно чл.6 от договора, кредиторът изплаща кредита на потребителя в брой в деня на подписването на договора, като за получената сума потребителят собственоръчно подписва разписка по образец. С разходен касов ордер № 530982/25.08.2018г., на 25.08.2018г. на ответника е предоставена в брой заемна сума в размер на 400 лв.

Съгласно чл.4 от Общите условия на ищеца, ако заемателите погасят коректно задълженията си на уговорения падеж, не дължат лихви, неустойки и други разходи, като дължат връщане единствено на погасената главница. В случай, че кредитът бъде погасен след уговорения срок, потребителите дължат всички лихви и други плащания, посочени в договора за потребителски кредит. Разпоредбата на чл.9 от договора доразвива, че ако потребителят забави плащане на вноска по погасителния план, и по-конкретно не заплати па уговорения падеж, а именно 24.09.2018г., той дължи на кредитора законна лихва за забава, при ГПР в размер на 42.58%. Ответникът не е извършил плащане, поради което му е начислена лихва за забава.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. В законоустановения срок получил указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител. Сочи се, че липсва идентичност между вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и вземането, предмет на установителния иск по чл.422 ГПК. Оспорва се предявения при евентуалност иск, тъй като липсват елементите на фактически състав от предвидените в чл.55 ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил договор за потребителски кредит № 530982/25.08.2018 г., сключен на 25.08.2018 г. между него и Л.К.Х., със заемна сума в размер от 400 лв., погасителен план и общи условия, подписани за ответника. Съгласно чл.6 от договора, сумата по кредита се изплаща при подписването му, за което е представен и разходен касов ордер, подписан за получил сумата от името на ответника.

Приложено е ч.гр.д. № 2365/2019 г. по описа на ДнРС, по което са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК. Издадената заповед за изпълнение е за следните вземания: 400 лв. - главница; 12 лв. - възнаградителна лихва за периода от 25.08.2018 г. до 24.09.2018 г.; 47, 46 лв. - обезщетение за забава от 24.09.2018 г. до 30.09.2019 г.; 108 лв. - договорна неустойка за непредоставено обезпечение; 130 лв. - разноски за извънсъдебно събиране на вземането; 35 лв. - дължима такса за СМС известяване.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2365/2019 г. по описа на РС – Дупница. Ищецът следва да докаже сключването на договора за кредит, предаването на сумата по него, както и поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; следва да установи размера на задълженията на ответника за главница и лихва. По иска с правно основание чл.55 ЗЗД следва да установи получаването на сумата от ответника.

Ответникът не е оспорил сключването на процесния договор за кредит и получаването на заемната сума. Следователно за него е възникнало задължение за връщане на получената сума в договорения срок. Не са представени доказателства за извършени от ответника плащания, поради което съгласно чл.9 от договора той дължи и лихва за забава.

Неоснователно е възражението за липса на идентичност между вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и вземането, предмет на установителния иск по чл.422 ГПК. Видно от заповедта за изпълнение, тя е издадена за претендираните суми за главница и обезщетение за забава, както и за други вземания, за които не е предявен установителен иск. Независимо от изискването за идентичност между предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск и заповедта за изпълнение, не съществува пречка искът да бъде предявен за част от вземането по заповедта за изпълнение /изрично в Решение № 104 от 15.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 628/2018 г., I т. о., ТК/.

Ответникът не е направил възражение и не е представил доказателства за заплащането на дължимите суми. Поради това предявеният иск следва да бъде уважен чрез признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумите: 400 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 530982/25.08.2018 г.; 47, 46 лв. - обезщетение за забава за периода от 24.09.2018 г. до 30.09.2019 г., или общо дължима сума 447, 46 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса – 75 лв., възнаграждение за особен представител на ответника – 300 лв. и адвокатско възнаграждение - 300 лв./ в размер общо на 675 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 2365/2019 г. по описа на ДРС /в размер на 25 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв./ в размер общо на 325 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :          

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.К.Х., ЕГН **********, че дължи на  „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, сумите: 400 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 530982/25.08.2018 г.; 47, 46 лв. - обезщетение за забава за периода от 24.09.2018 г. до 30.09.2019 г., или общо дължима сума 447, 46 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Л.К.Х., ЕГН **********, да заплати на „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, сумата 675 лв. - разноски по водене на делото, както и разноски по ч.гр.д. № 2365/2019 г. по описа на ДРС в размер на 325 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: