Р Е Ш Е Н И Е
№….........../26.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 8759 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу П.Д.А., ЕГН **********, и Д.П.Д., ЕГН **********,***, пасивно
субективно и обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците
дължи на ищеца сумата от 1372,98 лв.,
представляваща ½ част от дължимата главница в общ размер на 2745,97 лв.
за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за
периода от 24.01.2017 г. до 25.02.2019 г., формирана като сбор от стойността на
издадените фактури в периода 27.02.2017 г. – 28.02.2019 г. за обект с абонатен
№ ***, находящ се в гр. Варна, ***, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 03.04.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и
сумата от 174,55 лв., представляваща ½ част от дължимото обезщетение
за забава в общ размер на 349,10 лв., начислено за периода от 27.03.2017 г. до
26.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 5306/2019 г. по описа на Районен съд - Варна.
По твърдения в исковата молба ответниците,
в качеството им на потребители на водоснабдителни и канализационни услуги за
обект, находящ се в гр. Варна, ***, за който е разкрита партида с клиентски № ***,
са ползвали предоставени от ищеца услуги, които не са заплатили. Ищецът
поддържа, че за периода от 24.01.2017 г. до 25.02.2019 г. всеки от ответниците
дължи сума общ размер на 1372,98 лв. за предоставените му ВиК
услуги, представляваща ½ от дължимата главница за сочения период,
формирана като сбор от стойността на издадените в периода 27.02.2017 г. –
28.02.2019 г. фактури, както и сума в общ размер на 174,55 лв., представляваща
½ от дължимото обезщетение за забава, начислено за периода от 27.03.2017
г. до 26.03.2019 г. Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която ответниците са
депозирали възражения.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на ищцовото дружество описаните вземания за главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
03.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение
за забава. Претендира и сторените в заповедното и в исковото производство
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. П.К., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответниците, действащи чрез общия им процесуален представител адв. Р.Д., депозират отговори на исковата молба с
идентично съдържание, в които излагат становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Не оспорват, че са титуляри на
разкритата при ищцовото дружество партида с абонатен
№***, че не са плащали претендираните суми, както и че математическите
изчисления относно размера на вземанията са точни. Оспорват да са инициирали
получаването на ВиК услуги, както и да са потребявали такива на посочения адрес. Отделно оспорват
дължимостта на сумата от 1907,48 лв. по издадената фактура №
**********/15.09.2017 г., касаеща период на
потребление от 10.08.2017 г. до 18.08.2017 г. Поддържат, че не е ясно по какъв
начин са формирани и отчитани сумите, не са издавани ежемесечни фактури, не е
ясно каква е методиката за определяне на количествата вода и дали същите са
реално потребени. Предвид становището за недължимост на главницата, оспорват дължимостта и на
претендираното обезщетение за забава.
По изложените
аргументи по същество молят за отхвърляне на предявените искове и претендират
сторените по делото разноски.
В открито съдебно
заседание ответниците не се явяват и не се представляват. В депозирани от
процесуалният им представител адв. Р.Д. писмени молби
същият поддържа подадените отговори и формулираното
искане по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и
ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, са отделени
следните обстоятелства: 1.) че ответниците са титуляри на разкритата при ищцовото дружество партида с абонатен № *** за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ***; 2.) че стойността на фактурираните ВиК услуги за този обект в периода от 24.01.2017 г. до
25.02.2019 г. е в размер на общо 2745,96 лв., а на обезщетението за забава
върху тази главница – 349,10 лв., както и 3.) че изискуемостта на процесните
вземания е настъпила и същите не са заплатени. Тези обстоятелства са отразени и
в приложената справка за недобора на частен абонат № *** (л. 28).
Ищцовото дружество е представило
карнети по партида с абонатен № *** (л. 64-65), за
извършени отчитания за периода от 27.07.2015 г. до 25.02.2019 г., в които като
абонати са посочени лицата Д.П.Д. и П.Д.А. (след зачертаване на първоначално
вписаното лице – К.В.). За периода от 24.01.2017 г. до 10.08.2017 г. в карнетите са отразени показанията на водомера и
консумираната вода в кубични метри, представляваща разлика между отразените от
инкасатора показания в деня на съответното отчитане и показанията, отразени при
предходния отчет. След последния отчет на 10.08.2017 г., в който е отчетено
показание на водомера „626“, подписано от потребителя, на 18.08.2017 г. е
вписано показание „1278“ и са начислени 652 куб.м консумирана вода, като в
графата за забележка е отбелязано „протокол от проверка № 31/18.08.2017 г.,
след 31.08.2017 г. средна консумация – 3-ма живущи“. В следващия период от
26.09.2017 г. до 25.02.2019 г. липсва подпис на потребителя в отредената за
това графа, като са начислявани следните количества консумирана вода месечно:
за периода от 26.09.2017 г. до 23.01.2018 г., вкл. – по 16 куб.м, за периода от
22.02.2018 г. до 24.04.2018 г., вкл. – по 10 куб.м, за периода от 28.05.2018 г.
до 27.08.2018 г., вкл. – по 12 куб.м, като в тези периоди са отразени показания
на водомера и начислените количества вода съответстват на разликата между
записаното старо и ново показание, а за последния период от 25.09.2018 г. до
25.02.2019 г., вкл. са начислени по 15 куб.м вода месечно и в графата за
показание на водомера е записано „средна консумация“.
При съпоставка на отразените в карнетите показания
и тези, обективирани в справката за недобора, се установява пълна идентичност
на вписаните стойности за стар и нов отчет, респективно за фактурираното
количество вода, формирано като разлика между тях. В справката е отразено, че
за периода от 24.01.2017 г. до 25.09.2017 г. фактурираните количества вода са
от реален отчет, а от 26.09.2017 г. до 25.02.2019 г. дължимите суми са
начислявани служебно (с вписани нулеви показания за стар и нов отчет).
От приложения констативен протокол № 31/2017 г. (л. 66) се изяснява, че на
18.08.2017 г. двама служители на „В.и к.“ ООД, са извършили проверка на адрес в
гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 308, вх. 14, ап.
16, относно състоянието на водомер с абонатен № *** и са констатирали, че на
водомерното положение е монтиран водомер с № 688544 със скъсана пломба на
холендера № 185346 и е установено показание на водомера от 1278 куб.м. Дадено е
предписание водомерът да се препломбира в срок до
31.08.2017 г., ведно с указание, че след тази дата ще се начислява средна
консумация на брой хора, като е отразено живущите да са трима. В протокола е
отбелязано, че при проверката е присъствал Мехмед Али – съпруг на П.Д.А., който
е подписал съставения документ, наред със служителите на ищцовото
дружество.
Към доказателствения материал по делото е приобщен и карнетен
лист по партидата на главния водомер на адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 308, вх. 14, за отчетен период от
23.05.2017 г. до 25.02.2019 г. (л. 68). От съдържанието на същия се установява,
че на 24.08.2017 г. е отчетено показание на водомера „3550“ и в графата за
забележка са вписани 774 куб.м.
Приложена е и справка за месечни консумации на индивидуални водомери към
общ водомер № *** върху облог от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. (л. 67), в която е отразено, че за м. 08.2017 г. общата
консумация на всичките двадесет на брой абоната, включени към водопроводното
отклонение на общия водомер, е 779 куб.м, като от тях 662 куб.м са отчетени по
партидата на ответниците с абонатен № ***.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД (л. 5 и сл.), одобрени с решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР (л. 15), публикувани в централен и местен
ежедневник (л. 19 и 20). Приложени са и решения на ДКЕВР от 15.12.2017 г. (л. 21) и от
28.04.2017 г. (л. 24) за ценообразуване на ВиК
услугите, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД.
Събрани са и гласни доказателствени
средства чрез разпит нна ангажирания от ищеца
свидетел Р.И.В.(л. 76-гръб). От показанията й, които съдът кредитира изцяло
като достоверни, се изяснява, че същата е инкасатор при ищеца, отчитащ
потреблението в процесния обект, до който ответницата П.А. редовно е
осигурявала достъп и е подписвала лично карнетната
тетрадка в указаната за това графа. Свидетелката посочва, че лично е попълнила
представените по делото карнетни листове, като до
27.08.2018 г. е извършван реален отчет, а след това е начислявано служебно
количество пода по средна консумация поради констатирана неизправност на
водомера.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 5306/2019
г. по описа на Районен съд – Варна се установява, че въз основа на подадено на 03.04.2019
г. заявление от „В.и к.” ООД срещу
П.Д.А. и Д.П.Д. е издадена заповед № 2862/04.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е
редовно връчена на длъжниците на 07.04.2019 г. и на 15.04.2019 г. всеки от тях,
действащ чрез адв. Р.Д., е подал бланково възражение
по чл. 414 ГПК, с което е претендирал и присъждането на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. Установителните искове за
вземанията, предмет на оспорената заповед, са предявени в указания на заявителя
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК вземания за главница за незаплатена консумирана вода за отчетен период
от 24.01.2017 г. до 25.02.2019 г. по издадени от ВиК
оператора фактури, както и лихва за забава върху главницата, начислена за
периода от 27.03.2017 г. до 26.03.2019 г., относно обект на потребление с абонатен № ***, находящ се в гр. Варна, ***. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи,
при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна
връзка между него и ответниците, реалното количество на доставените ВиК услуги, отчитани и фактурирани по предвидения в
приложимите Общи условия ред, както и тяхната стойност, а в случай, че се касае
за служебно начислени количества - предпоставките за извършеното начисляване.
Безспорно по делото е, че ответниците са
титуляри на разкритата при ищцовото дружество партида
с абонатен № ***, отчитаща потреблението в процесния обект, поради което същите имат качеството на
потребители на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.
2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД,
одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР (приложими за процесния
период от 2017 г. до 2019 г.), респ. между страните
по делото е налице валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди във
водоснабдения имот от страна на ищеца, в качеството му на ВиК
оператор. На основание чл. 71, ал. 3, предл. второ от
ОУ същите обвързват потребителите от момента на придобиване на правото на
собственост или на ползване върху съществуващия и присъединен към
водоснабдителната и/или канализационна система обект, в който случай не е
необходимо сключването на отделен писмен договор за присъединяване. С оглед на
последното, възражението на ответниците, че не са инициирали получаването на ВиК услуги, е ирелевантно, доколкото от събраните по делото
доказателства (подписани от ответницата А. карнети и
свидетелски показания) се изяснява, че обектът се ползва от тях.
Редът и начинът на измерване, отчитане и
разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и
пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на Глава ІІІ от ОУ от 2014
г., както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г.
(Наредба № 4).
Според приложимата
нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като на отчитането
на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или
отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, за което ВиК
операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите са
длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от чл. 32 и чл. 33 от ОУ).
От обсъденото
съдържание на приобщените карнети е видно, че от
началото на процесния период - 24.01.2017 г., до 10.08.2017 г. фактурираните
количества вода са от реален отчет, като последно положеният подпис в графата
за потребител е от крайната дата на този отчетен период. Доколкото автентичността
на карнетния лист, представляващ частен свидетелстващ
документ, не е оспорена от ответната страна, съдът приема, че документът е подписан
от абоната или негов представител, с което е удостоверено съответствието на
показанията на водомера с отразените в отчета данни, по аргумент от
разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ. Следователно с подписването на карнета за
извършен отчет на 10.08.2917 г. абонатът е приел отчетените на тази дата
показания на водомера, респективно до тогава посочените в карнета кубични метри
вода са реално потребени и предявеният главен иск за обсъждания
период от 24.01.2017 г. до 10.08.2017 г. е доказан по основание. Същият е
доказан и по размер от приложената справка за недобора, изчисленията в която са
изрично признати от ответниците. Според посочения документ за потребените ВиК услуги в този
период са издадени фактури в периода от 27.02.2017 г. до 15.09.2017 г., на обща
стойност от 101,33 лв.
От доказателствата се
установява, че след горепосочения период – на 18.08.2017 г. е констатирана
неизправност на водомера, отчитащ потреблението в процесния обект (скъсана
пломба на холендера), като е дадено предписание за нейното отстраняване в срок
до 31.08.2017 г. На същата дата служителите на „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД, извършили проверката в обекта, са отчели показание на водомера от
1278 куб.м. Последното е вписано и в карнета, като на потребителите са начислени
652 куб.м вода (като разлика между новото и старото показание от 10.08.2017 г.)
за отчетен период от 10.08.2017 г. до 18.08.2017 г., за което е издадена
фактура № **********/15.09.2017 г. на стойност 1907,48 лв. Дължимостта
на тази сума е оспорена изрично от ответната страна, като съдът намира
възражението за основателно по следните съображения:
Според чл. 17, ал. 3 от
ОУ и чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 при сгради-етажна собственост всеки
потребител поставя индивидуални
водомери, които са елементи на сградната водопроводна
инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа, като ВиК
операторът пломбира холендера на индивидуалните водомери към водопроводната
тръба за сметка на потребителите. Доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка
на потребителите – чл. 17, ал. 4 от ОУ и чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4.
При
установяване на повреда чл. 20, ал. 1 от ОУ и чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4
предвиждат, че ВиК операторът прави предписание за остраняването й и определя срока за това, като демонтира
пломбата на холендера. След изпълнение на предписанието потребителят е длъжен
да уведоми оператора и да осигури достъп до водомера за извършване на
първоначално отчитане и пломбиране на холендера. Според чл. 20, ал. 3 ОУ, ако
не е поставен редовен (оборотен) водомер, през периода на повредата на
индивидуалния водомер и до изтичане на срока на предписанието количествата
изразходвана вода се опредлят по реда на чл. 26, ал.
2 (според средномесечния разход за съответния период
от предходната година), а при неизпълнение на предписанието след изтичане на
срока за това – по реда на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 (по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м – при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател, които количества при сгради – етажна собственост, се
завишават всяко тримесечие с 1,0 куб.м за всеки обитател).
От представените карнети, отчитащи потреблението в процесния индивидуален
обект, се установява, че две години преди датата на проверката през 2017 г. потребяваното количество вода е отчитано редовно на място
от служител на ВиК оператора, като средната
консумация възлиза на 4,58 куб.м месечно. Извършваният реален отчет на
индивидуалния водомер се потвърждава и от събраните свидетелски показания по
делото, според които потребителят е изпълнявал задължението си по чл. 24, ал. 1
от ОУ за осигуряване на достъп до измервателния уред на легитимните длъжностни
лица. Показанията на водомера от 626 куб. м последно са снети на 10.08.2017 г.
в присъствието на абоната и до този момент не са налице данни за неговата
неизправност. Такава е констатирана на 18.08.2017 г. при извършена проверка на
място от служители на ищцовото дружество, които наред
с установената скъсана пломба на холендера са отчели и показание на
индивидуалния водомер от 1278 куб.м. В съответствие с изискванията на чл. 20,
ал. 1 от ОУ и чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 при констатираната повреда ВиК операторът е направил предписание до потребителя за нейното
отстраняване и е определил срок за това в съставения за целта констативен
протокол. Доколкото обаче показанието от 1278 куб.м, явно сочещо прекомерна
консумация в обекта, е отчетено от неизправен измервателен уред, операторът не
е следвало да пренася това показание в карнета, респ. да определя като реално
потребление разликата между този отчет и данните от преходния (652 куб.м за
периода 10.08.2017 г. – 18.08.2017 г.) и да изисква от абоната плащане на тази
разлика. Вместо това количествата изразходвана вода за едноседмичния период на
повредата е следвало да бъдат определени според средномесечния разход за същия период от предходната
година, който в случая е известен, на основание чл. 20, ал. 3 във вр. чл. 26, ал. 2 от ОУ. Освен това ищецът е следвало да инициира
извършването на периодична проверка по реда на чл. 16, ал. 3 от ОУ и чл. 34,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 4 в изпълнение на задължението му да контролира изправността
на индивидуалните водомери на отделните потребители, което също не е сторено. Изложеното
води до извод, че начисленото количество вода, остойностено в размер на 1907,48 лв. с издадената фактура от
15.09.2017 г., не е отчетено по предвидения в ОУ ред и за ответниците като
потребители не е възникнало задължение за заплащане на посочената сума, поради
което предявеният установителен иск за същата се явява неоснователен.
Такъв е и
искът за главница за отчетния период от 18.08.2017 г. до 27.08.2017 г.
отново поради неспазване на реда за отчитане на изразходените количества
питейна вода, регламентиран в чл. 20, ал. 3 от ОУ. Няма данни предписанията за
поставяне на нова пломба на водомера да са изпълнени в указания за това срок до
31.08.2017 г., нито след изтичането му, поради което за срока на предписанието
от 18.08.2017 г. до 31.08.2017 г. ВиК операторът е трябвало да начисли служебно количество
вода съобразно известния средномесечен разход за
предходния период на годината, а след това - по методиката на чл. 25, ал. 8 от
ОУ. Тези правила не са спазени от ищцовото дружество,
тъй като от събраните писмени и гласни доказателствени средства по делото
(справка за недобора, карнетен лист и свидетелски
показания) се установява, че за разглеждания период е извършван редовен отчет
според снеманите показания на неизправения водомер, а не е прилаган
установеният компенсаторен механизъм на служебен отчет. Следователно и претенцията
за сумата от 466,50 лв., формирана
като сбор от издадените фактури в периода 27.09.2017 г. – 28.08.2017 г., вкл.,
следва да бъде отхвърлена.
За
следващия отчетен период от 27.08.2018 г. до 25.02.2019 г. методиката на
чл. 20, ал. 3 във вр. чл. 25, ал. 8 от ОУ е
приложена, като на абоната са начислявани служебно по 15 куб.м вода
месечно, което количество съответства на установената регламентация, предвид
липсата на данни дали жилището е топлофицирано и
установените трима негови обитатели
съгласно констативния протокол от 18.08.2017 г. Предпоставките за приложението
на тази методика са налице, предвид доказаната повреда на индивидуалния водомер
и неизпълнението на предписанието за нейното отстраняване в указания за това
срок, от което следва, че начислената сума от 270,66 лв. по издадените фактури в периода от 26.09.2018 г. до
28.02.2019 г. е дължима от ответниците, а предявените срещу тях искове в тази
им част – основателни.
В заключение, съдът
приема, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане
за главница срещу ответниците по фактурите, издадени в периода от 27.02.2017 г.
до 15.09.2017 г. на обща стойност от 101,33 лв. за потребени
ВиК услуги за отчетен период от 24.01.2017 г. до
10.08.2017 г., както и по фактурите, издадени в периода от 26.09.2018 г. до
28.02.2019 г. на обща стойност 270,66 лв. за отчетен период от 27.08.2018 г. до
25.02.2019 г. или общо 371,99 лв. С
оглед установената забава при изплащането на посоченото парично задължение,
потребителите на ВиК услуги дължат и мораторна лихва
в общ размер на 22,98 лв., формирана
като сбор от следните суми: 17,37 лв. за лихва върху главницата от 101,33 лв.,
начислена за периода от 25.03.2017 г. до 26.03.2019 г., и 5,61 лв. за лихва
върху главницата от 270,66 лв., начислена за периода от 25.10.2018 г. до
26.03.2019 г. За тези суми ответниците отговарят по равно при условията на разделност (безспорно между страните обстоятелство), тоест всеки от тях дължи на ищеца 185,99 лв.
главница (включваща половината
от главницата в общ размер на 101,33 лв. за отчетен период от 24.01.2017 г. до
10.08.2017 г. по издадените фактури в периода 27.02.2017 г. – 15.09.2017 г. и
половината от главницата в общ размер на 270,66 лв. за отчетен период от
27.08.2018 г. до 25.02.2019 г. по издадените фактури в периода 26.09.2018 г. –
28.02.2019 г.) и 11,49 лв. лихва (включваща половината от лихвата в общ размер на
17,37 лв., начислена върху главницата от 101,33 лв. за периода от 25.03.2017 г.
до 26.03.2019 г. и половината от лихвата в общ размер на 5,61 лв., начислена
върху главницата от 270,66 лв. за периода от 25.10.2018 г. до 26.03.2019 г.). До
посочените размери предявените установителни искове срещу всеки от ответниците
следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
За разликата над
сумата от 185,99 лв. до пълния предявен размер на вземането за главница срещу
всеки от ответниците от 1372,98 лв. (която разлика представлява половината от главницата
в общ размер на 2373,98 лв. за отчетен период от 10.08.2017 г. до 27.08.2018 г.
по издадените фактури в периода 15.09.2017 г. – 28.08.2018 г.), както и за
разликата над сумата от 11,49 лв. до пълния предявен размер на вземането за
лихва за забава срещу всеки от ответниците от 174,55 лв. (която разлика включва
половината от лихвата в общ размер на 326,12 лв., начислена върху главницата от
2373,98 лв. за периода от 17.09.2017 г. до 26.03.2019 г.), установителните
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 25,26 лв. (по 12,63 лв. срещу всеки ответник) за
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената
част от исковете, при общ размер на разноските по делото от 197,94 лв., от
които 97,94 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на общо 111,90 лв. (по 55,95 лв. срещу всеки
длъжник), като от тях, съразмерно с уважената част от исковете, в тежест на ответниците
следва да бъде възложена сумата от общо 14,28 лв. или по 7,14 лв. в тежест на всеки ответник.
Предвид
изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ответната страна
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, в полза на Адвокатско дружество „Д. и Г.“ следва да бъде
присъдено възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие
на всеки от ответниците в размер на по 300 лв., съобразно представения списък
на разноски (л. 60), или общо 600 лв.
Всеки от
длъжниците в заповедното производство (настоящи ответници) е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, чрез адв. Р.Д.,
за което по заповедното дело са приложени съответните пълномощни и договори за
правна защита и съдействие, в които е уговорена безплатна адвокатска помощ.
Следователно е полза на Адвокатско дружество „Д. и Г.“
следва да бъде присъдено и възнаграждение за процесуалното
представителство на всеки от длъжниците в заповедното производство в размер на
общо 600 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът П.Д.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, следните суми: сумата
от 185,99 лв. (сто осемдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки),
представляваща дължима главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект с абонатен № ***, находящ
се в гр. Варна, ***, включваща половината от главницата в общ размер на 101,33
лв. за отчетен период от 24.01.2017 г. до 10.08.2017 г. по издадените фактури в
периода 27.02.2017 г. – 15.09.2017 г. и половината от главницата в общ размер
на 270,66 лв. за отчетен период от 27.08.2018 г. до 25.02.2019 г. по издадените
фактури в периода 26.09.2018 г. – 28.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 11,49 лв. (единадесет
лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща дължима лихва за
забава, включваща половината от лихвата в общ размер на 17,37 лв., начислена
върху главницата от 101,33 лв. за периода от 25.03.2017 г. до 26.03.2019 г., и
половината от лихвата в общ размер на 5,61 лв., начислена върху главницата от
270,66 лв. за периода от 25.10.2018 г. до 26.03.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5306/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявените установителни искове срещу П.Д.А., ЕГН **********,
за разликата над сумата от 185,99 лв. до пълния предявен размер на вземането за
главница от 1372,98 лв. за период на
потребление от 10.08.2017 г. до 27.08.2018 г., както и за разликата над сумата
от 11,49 лв. до пълния предявен размер на вземането за обезщетение за забава от
174,55 лв. и за периода от 17.09.2017 г. до 26.03.2019 г.;
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът Д.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на ищеца „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, следните суми:
сумата от 185,99 лв. (сто осемдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки),
представляваща дължима главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект с абонатен № ***, находящ
се в гр. Варна, ***, включваща половината от главницата в общ размер на 101,33
лв. за отчетен период от 24.01.2017 г. до 10.08.2017 г. по издадените фактури в
периода 27.02.2017 г. – 15.09.2017 г. и половината от главницата в общ размер
на 270,66 лв. за отчетен период от 27.08.2018 г. до 25.02.2019 г. по издадените
фактури в периода 26.09.2018 г. – 28.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 11,49 лв. (единадесет
лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща дължима лихва за
забава, включваща половината от лихвата в общ размер на 17,37 лв., начислена
върху главницата от 101,33 лв. за периода от 25.03.2017 г. до 26.03.2019 г., и
половината от лихвата в общ размер на 5,61 лв., начислена върху главницата от
270,66 лв. за периода от 25.10.2018 г. до 26.03.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5306/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявените установителни искове срещу Д.П.Д., ЕГН **********,
за разликата над сумата от 185,99 лв. до пълния предявен размер на вземането за
главница от 1372,98 лв. за период на потребление от 10.08.2017 г. до 27.08.2018
г., както и за разликата над сумата от 11,49 лв. до пълния предявен размер на
вземането за обезщетение за забава от 174,55 лв. и за периода от 17.09.2017 г.
до 26.03.2019 г.;
ОСЪЖДА П.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 12,63 лв. (дванадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „В.и к.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 12,63 лв. (дванадесет
лева и шестдесет и три стотинки), представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ;
ОСЪЖДА П.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 7,14 лв. (седем лева и четиринадесет стотинки), представляваща
сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 7,14 лв. (дванадесет лева и
шестдесет и три стотинки), представляваща сторени в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр.
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
Адвокатско дружество „Д. и Г.“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, офис 7, представлявано от адв. Р.Д. – управител, сумата
от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответниците
П.Д.А., ЕГН **********, и Д.П.Д., ЕГН **********, в исковото производство, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата;
ОСЪЖДА „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
Адвокатско дружество „Д. и Г.“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, офис 7, представлявано от адв. Р.Д. – управител, сумата
от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на длъжниците
П.Д.А., ЕГН **********, и Д.П.Д., ЕГН **********, в заповедното производство, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: