Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 288 и чл. 327 от Търговския закон. Ищцовата страна – „К. Л. – У. Х.”- GMBH със съдебен адрес гр. С., бул. „Х. Б.” № ..., етаж ІV, адвокат Ю. Л., излага в исковата си молба, че с договор от 17.04.2007 година продал на ответницата триосно полуремарке срещу цена от 21 765,12 евро, платима като първоначална вноска от 6 240 евро и дванадесет месечни вноски по 1 293,76 евро всяка. С друг договор от 07.03.2008 година продал на ответницата второ триосно полуремарке за цена от 28 344 евро платимо с първоначална вноска от 8 100 евро и дванадесет месечни вноски по 1 687 евро всяка. Първите осем вноски по първия договор ответницата заплатила. От този момент насетне извършвала частични плащания в разрез с уговорените срокове, като общо по двата договора останали неразплатени цената по втория договор и начислени лихви за забава относно просрочените плащания. По реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата от 20 244 евро, остатък от цената по договора от 07.03.2008 година, сумата от 6 666,05 евро, лихви за забава по двата договора, законна лихва и разноски. Ответната страна - А. Т. А., едноличен търговец с фирма „Л. – 12 – А. Т.”, гр. Г.О. - оспорва исковете с възражения, че ищецът не е собственик на процесните полуремаркета. Последните имали скрити недостатъци: разпадане на защитното цинково покритие по шаситата, които своевременно рекламирала, без ищецът-продавач да реагира. Страните подписали предварителни договори с други параметри, в съпоставка с процесните. На предложеното намаление на цената ищецът не се отзовал. Вземанията за лихва и неустойки били покрити с кратката тригодишна искова давност. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от приложените договори от 17.04.2007 година и от 07.03.2008 година, че страните са постигнали съгласие за продажба на сочените в исковата молба полуремаркета срещу цена, платима разсрочено от ответницата с първоначална и последващи дванадесет месечни вноски. Извършените плащания са покрили цената по първия договор. Останала е неразплатена цена по втория в размер на исковата сума – приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза. Липсват доказателства за последващи плащания или за погасяване на вземанията по друг способ. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. По безспорен начин по делото са установени перфектни откъм валидност сделки: два договора за продажба с предмет полуремарке по всеки един и конкретно фиксирана цена, търговска продажба по смисъла на чл. 318 и следващите от ТЗ, с оглед на правноорганизационната форма на ищеца – дружество с ограничена отговорност, и търговското качество на ответницата. В качеството си на продавач, ищецът е прехвърлил собствеността и е предал вещите, предмет на двата договора. Фактът не е спорен, установява се и от регистрацията на полуремаркетата на името на ответницата. С това ищецът точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ е изпълнил договорните си задължения и се явява изправна по спора страна. В качеството си на купувач, ответницата е приела собствеността и владението на процесните полуремаркета, но като не е заплатила своевременно стойността на първото и част от цената на второто от тях е в неизпълнение на основното си договорно задължение за цена по чл. 327 от ТЗ, заради което и предпоставките на чл. 79, ал.1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 288 от Търговския закон за ангажиране на отговорността й с присъждане на незаплатената част от цената и обезщетение за настъпилите вреди от забава са налице. В този смисъл исковете са доказани по основание. Доводите на ответницата са неоснователни. Дали страните са сключили предварителни договори е без значение, щом тези сделки са последвани от процесните две. Меродавно за поведението на страните е уговореното в договорите по исковата молба. Рекламационните си права по чл. 194 от ЗЗД по делото ответницата не е доказала. Разменената кореспонденция в тази насока не е годно доказателство за установяване на твърдените скрити недостатъци на продадените вещи. От гледище на системата доказателствени средства писмата на ответницата-купувач до ищеца за констатирани недостатъци по ремаркетата са извънсъдебни писмени твърдения, които подлежат на установяване по общите правила. Без правна стойност е офертата на ответницата за намаление на цената по двата договора, щом съгласие не е постигнато – чл. 14 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ. Установените от цитираната по-горе експертиза частични, макар и забавени плащания, отнесени към главницата по първия и част от главницата по втория договор прекъсват исковата давност спрямо вземането на обезщетение за вреди от забава, съгласно чл. 116, б. „а” от ЗЗД. Частичните плащания, щом са извършени по време на неизтекла още давност за вземанията за лихви, са конклудентни действия, имащи правната стойност на признание по смисъла на цитирания текс‗ на Закона за задълженията и договорите. От прекъсване на давността започва да тече нова, а тя към момента на предявяване на исковете не е изтекла. В разрез с тезата на ответницата, че притежава продадените вещи е възражението й, че ищецът-продавач не е бил техен собственик. По делото придобиване на права върху полуремаркетата по способ, различен от описаните в исковата молба две сделки не се доказа. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 2 255,26 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Осъжда А. Т. А., едноличен търговец с фирма „Л. А. Т.”, гр. Г.О., ЕИК: .............. , да заплати на К. Л. – У. Х.”- ........... със съдебен адрес гр. С., бул. „Х. Б.” № ...., етаж ІV, адвокат Ю. Л., сумата от 20 244 /двадесет хиляди двеста четиридесет и четири евро/ евро, част от цена по договор за продажба на триосно полуремарке от 07.03.2008 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху тази сума, считано от 03.06.2011 година до окончателното й заплащане, сумата от 6 666,05 /шест хиляди шестстотин шестдесет и шест евро и пет евроцента/ евро, обезщетение за вреди от забава в несвоевременното плащане на цената по договори от 17.04.2007 година и от 07.03.2008 година, за времето от падежа на просрочените вноски до предявяване на исковете, на основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 288 и чл. 327 от Търговския закон, както и сумата от 2 255,26 /две хиляди двеста петдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред В. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |