ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 621
гр. Бургас, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно
дело № 20212100600339 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор при Районна прокуратура -
гр. Бургас, ТО - гр. Несебър срещу определение № 260048 от 2.03.2021 г.,
постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д.№ 18/2021 г. по описа на
Районен съд - гр. Несебър. С посоченото определение съдът на основание чл.
248, ал. 5, т. 1 НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на
прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения
при изготвяне на обвинителния акт.
С протеста се предлага отмяна на атакувания съдебен акт като
неправилен, незаконосъобразен и необоснован.
Подсъдимият Х. Я. И. и неговият защитник не са представили писмено
възражение срещу частния протест и не са изразили становище по неговата
основателност.
По делото е постъпило писмено становище от адв. Анета Таджер от
САК, в качеството й на пълномощник на притежатели на търговски марки. В
него са изложени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт и се моли неговата отмяна.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
делото и съобрази закона, прие следното:
Производството по н.о.х.д.№ 18/2021 г. по описа на Несебърския
районен съд е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - гр.
Бургас, ТО - гр. Несебър срещу Х. Я. И., ЕГН ********** с обвинение за
престъпление по чл. 172б, ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. с чл. 13, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр.
1
чл. 22, ал. 1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/.
В проведеното на 2.03.2021 г. разпоредително заседание районният съд
е констатирал наличие на отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила на досъдебното производство, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, свързани със следните
недостатъци в съдържанието на обвинителния акт:
1. В диспозитива на обвинителния акт е цитирана разпоредбата на чл. 13,
ал. 1 от ЗМГО, но не е посочено изрично в коя от трите предвидени
хипотези същата следва да се приложи. Това противоречи на изложеното
в обстоятелствената част на акта, че марките са сходни, а стоките, върху
които са поставени, са идентични и на посочената от прокурора
приложима разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО.
2. В обвинителния акт липсват обективни факти, които да налагат извод, че
са налице условията за вероятността от объркване на потребителя, а от
там и за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия.
3. Прокурорът неправилно е отъждествил термина „значителни вредни
последици“ с термина „значителни имуществени вреди“. Позовавайки се
на ТР № 6/1973 г. на ОСНК на ВС, съдът е посочил, че понятието
„вредни последици“ е по-широко от понятието „вреди“, защото то
обхваща освен имуществените вреди за дадено лице и всички други
негативни последици, които са настъпили за обществото като цяло –
засягане на правния ред, накърняване авторитета на държавни органи,
създаване на недоверие на гражданите в организационните и
регулаторни способности на държавата. В обвинителния акт не се
съдържат факти, които да аргументират тези показатели, а вместо това е
направена стойностна оценка на причинените от деянието „вредни
последици“ – сума в размер на 375 360.00 лева. Вредните последици от
престъплението обаче няма как да имат пазарна оценка, защото не такъв
е смисълът на понятието.
Районният съд е приел, че с оглед установените неяснота и непълноти
на обвинителния акт, на подсъдимия е накърнено правото на защита да
разбере какво конкретно престъпление е извършил, в което е обвинен, с
всичките му обективни и субективни елементи. Затова е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите
при изготвяне на обвинителния акт съществени и отстраними процесуални
нарушения.
Срещу това определение е подаден частен протест, който въззивният
съд намира за основателен по следните съображения:
В чл. 249, ал. 4 НПК е посочено, че допуснатото на досъдебното
производство процесуално нарушение е съществено и отстранимо, само
когато е довело до нарушаване на правата на обвиняемия и/или нарушаване
правата на пострадалия или неговите наследници. В т. 1 на същата алинея
законодателят изчерпателно е изброил правата на обвиняемия, нарушаването
2
на които приема за съществено процесуалното нарушение, като тези права са:
да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да
откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да
има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език
по чл. 55, ал. 4 НПК, когато не владее български език. В случая нито едно от
посочените права на обвиняемия не е било нарушено.
В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени всички
факти и обстоятелствата, които обуславят обективната и субективна
съставомерност на деянието, в извършването на което Х.И. е обвинен и
неговото участие в осъществяването му.
В протестираното определение неправилно е прието наличие на
противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния
акт относно посочената като приложима разпоредба на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО.
В диспозитива на акта, а и в обстоятелствената му част е пресъздадено
съдържанието на тази разпоредба, защото в нея е регламентиран обемът на
изключителното право върху марката. То включва правото на притежателя й
да използва марката, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без
негово съгласие да използват в търговската дейност всеки знак за стоки, при
условията на т. 1, т. 2 и т. 3. И в трите хипотези се има предвид използване на
знак, който е различен от марката, обект на закрила. По-нататък в
изложението е направена конкретизация, че в случая е нарушено
изключителното право на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, като
изрично е посочено, че използваните от обвиняемия в търговската му дейност
знаци са сходни на марките и са използвани за стоки, идентични на тези, за
които марките са регистрирани. В диспозитива на акта също е отразено, че
без да има правно основание, обвиняемият е използвал в търговската си
дейност /по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО/, като предлагал за
продажба и съхранявал с цел продажба стоки /дрехи/ с изобразени върху тях
знаци, сходни на търговските марки. По този начин прокурорът ясно е заявил
обвинителната теза относно конкретно нарушеното право на търговската
марка. Затова липсата на цифровото изписване на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО в
диспозитива на обвинителния акт не може да обоснове извод за допуснато от
прокурора съществено нарушение на процесуалните правила, изискващо
отстраняването му чрез изготвяне на нов обвинителен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и твърдяната от
районния съд непълнота на обвинителния акт, изразяваща се в липса на
обективни факти, които да налагат извод за съществуването на условия за
вероятността сходството на знаците да доведе до объркване на потребителите.
В обстоятелствената част на акта е отразено, че съществува сходство между
изобразените върху веществените доказателства знаци и посочените в акта
регистрирани марки и идентичност между самите веществени доказателства и
стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Отбелязано е на
какво се дължи сходството между сравняваните знаци – на идентични и
сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в
3
съставите им, на сходно общо впечатление от общи похвати на представяне
на знаците. Въз основа на тези факти прокурорът е формирал извод за
възможността сходството да доведе до объркване на потребителя, което
включва възможността за свързване на изобразените върху веществените
доказателства знаци с регистрираните търговски марки. Тези посочени в
обвинителния акт факти подлежат на доказване в съдебното производство, а
ако се установи, че степента на сходство между знака и марката е
незначителна, то и вероятността от объркване на потребителя ще бъде твърде
малка. Това обаче не изключва редовността на обвинителния акт.
На следващо място, несъмнено понятията „вреди“ и „вредни последици“
не са идентични. Както е пояснено в т. 1 на ТР № 6/1973 г. на ОСНК на ВС, в
обхвата на „вредните последици“ се включват както имуществените вреди,
така и такива, които нямат имуществен характер. В обстоятелствената част и
в диспозитива на обвинителния акт ясно и непротиворечиво е посочено, че от
деянието са настъпили „значителни вредни последици“. Наличието на това
квалифициращо обстоятелство на престъплението по чл. 172б, ал. 2 НК
прокурорът е обосновал с размера на вредите, причинени на притежателите на
изключителното право върху марките. Посочен е и начинът на определяне на
вредите - взета е предвид равностойността по цени на дребно на правомерно
произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на
нарушението. Отбелязано е, че именно този механизъм за оценка на вредите
при нарушаване на правото върху марката е възприет с ТР № 1/2013 г. на
ОСНК на ВКС. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено
още, че пазарната цена на вещите като оригинални стоки е на обща стойност
375 360.00 лева, която многократно надхвърля необходимата парична
стойност за наличието на „големи размери“ и „особено големи размери“ по
смисъла на ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС, както и на „значителни
имуществени вреди“. Чрез така изложените факти и обстоятелства е
аргументирана обвинителната теза за квалификация на деянието по чл. 172б,
ал. 2 НК, поради което в тази насока въззивният съд не съзира непълнота на
обвинителния акт. Дали съдът ще приеме, че тези факти и обстоятелства
засягат правата на маркопритежателите в по-сериозна степен и обуславят
посочената от прокурора правна квалификация на деянието е въпрос, на който
следва да се даде отговор с крайния съдебен акт.
С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав прие,
че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и е
съобразен със задължителните предписания, дадени с ТР № 2/2002 г. на
ОСНК, поради което районният съд неправилно е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на прокурора. Това налага отмяна на
атакуваното определение и връщане делото на първия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 345 НПК,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260048 от 2.03.2021 г., постановено по н.о.х.д.
№ 18/2021 г. по описа на Несебърския районен съд, с което съдебното
производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване
на допуснати съществени нарушения при изготвяне на обвинителния акт.
ВРЪЩА делото на Несебърския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5