Р Е Ш Е Н И Е
Номер 07.03.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На осми февруари
Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Цветелина Малинова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №04837 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.200 КТ.
Предявен е иск от Ф.Г.С., с ЕГН:********** и адрес:г*** против Дневен център за деца с увреждания “Добро сърце” , с адрес:гр. Перник, ул. „Нови пазар“ № 17, с правно основание чл.200 КТ, с който се иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 20 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в резултат на трудова злополука от 29.08.2016г. при изпълнение на трудовите му задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №51/09.09.2016г. от ТП на НОИ- гр.Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– 29.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата
Ответникът Дневен център за деца с увреждания “Добро сърце” е подал отговор в законоустановения срок, с който е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен. Ответникът твърди, че описания в исковата молба механизъм на настъпване на трудовата злополука не отговаря на истината. Сочи, че на ищцата е проведен първоначален и последващ инструктаж за безопасност при работа. Въпреки това тя е нарушила правилата за това, което е станало причина за настъпване на трудовата злополука. Твърди, че непосредствено преди започване на работата ищцата е била предупредена да не използва стълбата, от която е паднала, а друга такава, както и да извика трето лице, което да подържа стълбата, докато тя се качва върху нея. Въпреки това ищцата се качила върху стълбата, за да закачи на прозорците мокри щори. Вода от тях попаднала върху ламинирания паркет, върху който била поставена стълбата и това довело до нестабилността на последната. Освен това ищцата извършвала тази работа с неподходящи обувки – джапанки, които също допринесли за подхлъзването и. Преди започване на работа не бил осигурен работник, който да подпомага стабилността на стълбата. В тази връзка ответникът прави възражение с правна квалификация чл. 201, ал. 2 от КТ за съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на злополуката.
Ответникът твърди, че след настъпване на злополуката е било оказано пълно съдействие на ищцата за придвижването и до болнично заведения. Трудовото и правоотношение било прекратено по нейно искане на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ. При прекратяването му са и били изплатени общо 4737.00 лв., включително и за закупуване на импланти, поставени и при извършване на операцията.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът
намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по същество.
От фактическа страна:
Не се спори по делото, че ищецът е работил по трудов договор в ответния дневен център на длъжност “детегледач – хигиенист”, като към датата на злополуката е осигурен за всички социални рискове.
На ищеца е връчена длъжностна характеристика, като и е проведен и начален и периодичен инструктаж по безопасност на труда. По делото е приета като доказателство и връчена срещу подпис на ищеца инструкция за безопасност при работа с преносими стълби.
На 29.08.2016г. в 12.40ч. по време на работа ищцата и св. С.М.С. изпълнявали трудовите си задължения – почистване на материалната база в дневния център. В хода на работата ищцата се качила на преносима стълба, за да закачи щори. Преносимата стълба била поставена върху ламиниран паркет, като щорите били мокри и от тях водата се стичала върху паркета. Видно от обясненията на ищеца /стр.30 от делото/ при опит да слезе от стълбата с цел преместването и на друго място, стълбата се разтваря, при което ищцата пада. Ищцата извикала от болка, като колежката и извикала помощ.
Непосредствено след инцидента, с помощта на колегите, ищцата била закарана в МБАЛ “Рахила А.” . Там бил извършен преглед и направени рентгенови снимки и изследвания. Същия ден била транспортирана до УМБАЛ “Н. И. Пирогов” – гр. София.
Видно от заключението по съдебно- медицинската експертиза на в.л.М.М., при процесната трудова злополука ищецът е получил тежка раздробена фрактура в дистална трета на дясна подбедрица със счупване на двете кости /голям и малък пищял - тибия и фибула /, с разместване на костните фрагменти. От вътрешната / медиалната/ страна на подбедрицата получила и разкъсно- контузна рана, по думите на пострадалата вследствие раздиране на кожата от стълбата. При самата злополука пострадалата е изпитала силни болки и страдания с невъзможност да стъпва и да ходи . Постъпила по спешност за лечение в УМБАЛ “Н. И. Пирогов”. По спешност е извършена репозиция на костите и поставяне на външен фиксатор, почистване на раната, промивка с антисептичен разтвор, кожен шев и мазева превръзка с браунол. След оперативната интервенция отново е търпяла по-силни болки, които в следващите дни са намалели. При превръзките е търпяла болки и страдания . Изписана е след 9 дни, като на 07.09.16г. отново е приета за ново оперативно лечение т.е. за следващ етап от лечението . Извършена е кръвна репозиция на фрагментите и фиксирането им чрез 3 броя плаки с винтове. Постоперативно отново е търпяна по-силни болки и страдания . Изписана е след 7 дни, на 12.09.16 г., като лечението е продължило в амбулаторни условия. Не е стъпвала на крайника за 5 месеца, като е търпяла неудобства от това . Постепенно е започнала да натоварва крайника, като първоначално е стъпвала с помощно средство- бастун. При постъпването на 21.02.17г. в болницата за рехабилитация видно от епикризата е имала изразена оточност с деформитет , силно ограничен до липсващ обем на движения в глезенната става. При рехабилитацията е търпяла по-силни болки и страдания . Изписана е с подобрение — обем на движения до 10 гр. / флексия - екстензия /. На 29.05.17 г. отново е провела курс физиотерапия за 8 дни.
Възстановителния период е протекъл за времето на болничния отпуск от 29.08.2016 г. до 22.11.2017 г. за 451 дни. Заради продължаващ оток с накуцване при движения, болков синдром, остеопороза на костите, нестабилен стоеж на пета и пръсти, ограничени движения в глезенната става е призната 50% т.н.р. от 23.11.17 г. за срок от една година до 01.11.18г. Групата инвалидност се определя по съвкупност от заболявания включващи счупването - 40%; за ограничения обем на движения - 20%); плоскостъпие на дясно стъпало — 10%; за артериална хипертония втора степен -20%. При прегледа за изготвяне на експертизата вещото лице е констатирало, че походката е самостоятелна. Счупването е зараснало с деформации в костта / заради които се отчита непълна консолидация - на места има хипер калус, а на други места се установяват кистозни просветлявания /. Остеосинтезния материал не е отстранен. Налице са белези от оперативните разрези от външната страна на глезена с дължина около 15см. и от вътрешната страна - 20 см. Има белег от раната получена при травмата с по-тъмен цвят и размери 2/6 см . Тези белези представляват лек козметичен дефект . Оплаква се от болки с отоци при натоварване на крайника. От рентгенографията на 20.09.18 г. все още се установява остеопороза на костите на ходилото,която се дължи на продължителния възстановителен период- обездвижването /инактивитетна остеопороза/. Тази остеопороза предизвиква отоците и болковия синдром. Има все още ограничения в обема на движения в глезенната става в крайните фази. Състоянието би се подобрило при системно провеждане на балнеолечение и физиопроцедури с натоварване на крайника.
Видно от показанията на св.Весела Димитрова С., дъщеря на ищеца, след злополуката ищецът е изпитвал сериозни затруднения в ежедневното си обслужване, като е разчитал на същия свидетел за съдействие.
С декларация от 31.08.2016г. ответникът е декларирал злополуката като трудова. С разпореждане №51 от 09.09.2016г. РУСО- гр.Перник е признало злополуката за трудова такава.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от заключението по съдебно- медицинската експертиза на вещото лице д-р М.М., от показанията на свидетелите св.Весела Димитрова С., дъщеря на ищеца, С.М.С., Спаска Стаменова Захариева и Юлиана Стефанова Петрова, както и от останалите писмени доказателства, приети по делото.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки: наличие на трудова злополука, временна неработоспособност на работника, причинна връзка между злополуката и настъпилите вреди и вреди. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите.
В настоящия случай има влязло в сила Разпореждане №51 от 09.09.2016г. на РУСО- гр.Перник, с което злополуката, станала с ищеца на 29.08.2016г. е приета за трудова, като е установено, че злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа. Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между злополуката и настъпилите увреждания. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди вследствие на претърпяната от същия трудова злополука, то съдът намира, че са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
По размера
на обезщетението:
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.200 КТ при трудова злополука се обезщетяват всички вреди- имуществени и неимуществени, като последните се обезщетяват по реда на чл.52 ЗЗД по справедливост. Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС от 23.12.1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Като съобрази гореизложените критерии съдът намира, че в настоящия случай справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 15 000,00лв.
Видно от съдебномедицинската експертиза на в.л.М.М. при трудовата злополука ищецът е получил тежка раздробена фрактура в дистална трета на дясна подбедрица със счупване на двете кости /голям и малък пищял - тибия и фибула /, с разместване на костните фрагменти. Както при злополуката, така и в следващите дни ищецът е изпитал силни болки и страдания. Постоперативно ищецът отново е търпял по-силни болки в първите няколко дни, които с времето постепенно са намалели.
Ищецът не е стъпвала на крайника си за 5 месеца, като е търпяла неудобства от това. Постепенно е започнала да натоварва крайника, като първоначално е стъпвала с помощно средство- бастун.
Възстановителния период е протекъл за времето на болничния отпуск от 29.08.2016 г. до 22.11.2017 г. за 451 дни. Заради продължаващ оток с накуцване при движения, болков синдром, остеопороза на костите, нестабилен стоеж на пета и пръсти, ограничени движения в глезенната става е призната 50% т.н.р. от 23.11.17 г. за срок от една година до 01.11.18г.
Счупването е зараснало с деформации в костта / заради които се отчита непълна консолидация - на места има хипер калус, а на други места се установяват кистозни просветлявания /. Остеосинтезния материал не е отстранен. Налице са белези от оперативните разрези от външната страна на глезена с дължина около 15см. и от вътрешната страна - 20 см. Има белег от раната получена при травмата с по-тъмен цвят и размери 2/6 см . Тези белези представляват лек козметичен дефект
В резултат на трудовата злополука ищеца има ограничения в обема на движения в глезенната става в крайните фази. Състоянието би се подобрило при системно провеждане на балнеолечение и физиопроцедури с натоварване на крайника.
Съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен иска за разлика до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000,00лв. За да отхвърли размера на обезщетението до пълния му претендиран размер съдът отчете, че ответникът е заплатил стойността на операциите в УМБАЛ “Н. И. Пирогов” – гр. София на стойност около 4300,00лв.-4500,00лв.
При определяне размера на обезщетението обаче съдът отчете обстоятелствата, че злополуката няма съществени трайни последици, доколкото ищецът няма функционален дефицит.
На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определеното обезщетение се дължи и законната лихва от датата на увреждането- 29.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от ищеца на вредите от увреждането. Съдът намира, че в процесната злополука ищецът не е проявил нито умисъл, нито груба небрежност, които са единствените правнорелевантни форми на вината при трудова злополука. И двете форми на вина се отличават със субективното отношение на пострадалия към неговите действия. Съгласно практиката пострадалият следва да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат и да го е търсел или лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. Приема се, че следва да има тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. В настоящия случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за допуснат от ищеца ищеца умисъл или груба небрежност. Основните причини за настъпване на трудовата злополука са факторите на работната среда и трудовия процес. Наистина ищцата е използвала джапанки при извършване на работата вместо подходящите работни обувки. Но видно от показанията на св.Спаска Захариева щорите „винаги се закачат мокри, защото после не могат да се изгладят“, т.е. налице е трайно установена практика в процесния център, която е следвана от ищцата. Съдът намира, че видът на използваната стълба, както и неизползването на предпазни обувки са обикновена небрежност от страна на ищеца, която е правно ирелевантна в настоящето производство по гореизложени съображения.
По разноските за настоящето производство:
И двете страни са поискали да им бъдат присъдени направените по делото разноски.Ищецът е бил защитаван безплатно от адв. К. по реда на чл.38 ЗАдв., поради което и съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. К. сумата от 980,00лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника.
Ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1130,00лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 282,50лв.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 600,00лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 150,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Дневен център за деца с увреждания “Добро сърце” , с адрес:гр. Перник, ул. „Нови пазар“ № 17, да заплати на Ф.Г.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 15 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в резултат на трудова злополука от 29.08.2016г. при изпълнение на трудовите и задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №51/09.09.2016г. от ТП на НОИ- гр.Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– 29.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000,00лв.
Присъдената сума
да бъде платена по следната банкова сметка, *** „Сосиете Женерал Експресбанк“АД:
IBAN: ***: TTBBBG22
ОСЪЖДА Дневен център за деца с увреждания “Добро сърце” , с адрес:гр. Перник, ул. „Нови пазар“ № 17, да заплати на адв.В.К. сумата от 980,00лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника.
ОСЪЖДА Ф.Г.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на Дневен център за деца с увреждания “Добро сърце” , с адрес:гр. Перник, ул. „Нови пазар“ № 17, сумата от 282,50лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Дневен център за деца с увреждания “Добро сърце” , с адрес:гр. Перник, ул. „Нови пазар“ № 17, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 750,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 600,00лв. за държавна такса и сумата от 150,00лв. за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: