Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260137
гр. ВРАЦА,29.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в
публичното заседание на 14.12.2021г.,
в състав:
Председател:Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар
Г.Емилова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
т. дело
N` 53
по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл ГПК.
Т.Г.Т. ***,чрез пълномощник адв.Я.Д. от САК ,е предявила
иск против "ЗК Лев Инс" АД гр.София,с правно основание чл.432 КЗ
вр.чл.45 ЗЗД за сумата 35000 лева,представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие станало на 23.10.2020г.ПТП по вина
на И. Б. Г. като водач на л.а.м."Ауди А80",рег.№ СВ***ВС,с валидна
застраховка "ГО" към ответника,ведно със законната лихва от
21.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
При проверка редовността на исковата молба,съдът е
констатирал,че същата отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК,с
изключение на изискването на чл.128 ал.1 т.2 ГПК – не е внесена дължимата
д.такса в размер на 1400лв.,поради което и е дал указания за внасяне на
дължимата такса.Същата е направила искане за освобождаване от внасяне на
такса,и съдът я е освободил от предварително внасяне на такса по делото в
размер на 1400 лв.на основание чл.83 ал.2 ГПК.
Препис от исковата молба с приложенията е изпратен на
ответника,който в двуседмичен срок е подал отговор със съдържанието,визирано в
чл.367 ал.2 ГПК,с който оспорва иска по основание и размер,като прави
възражение и за неговата допустимост.
Препис от отговора е изпратен на ответника,който в
законоустановения срок не е предявил допълнителна искова молба.
След изпълнение процедурата по администриране на исковата
молба делото е било насрочено за
разглеждане в открито с.з.,в което страните поддържат изразените от тях
становища в исковата молба и отговора.
Събрани са писмени и гласни доказателства.Назначени са
специализирани медицинска и автотехническа експертизи.
Поддържа се в исковата молба,че на 23.10.2020г. около 19,45
часа, в гр. Враца, л.а. м."Ауди А80" с рег. №СВ***ВС, управляван от И.
Б. Г. с ЕГН **********,***, в района на №156, отнема предимството на ищцата Т.Г.Т.
с ЕГН **********, пресичаща на пешеходна пътека, удря я, и реализира ПТП с
нея.Причина за пътнотранспортното произшествие били неправомерните действия на
водача на л.а. „Ауди А80", peг. № СВ***ВС, който не е съобразил
поведението си с конкретни правила на ЗДвП, а именно: „ да не поставя в
опасност живота и здравето на хората; да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; да управлява МПС със
скорост, съобразена с конкретната пътна обстановка" и виновно е причинил
телесни увреждания на Т.Г.Т..Поддържа се също,че мястото на ПТП е посетено от
органите на МВР, по случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и образувано досъдебно производство №928/23.10.2020г. по описа
на РУ-Враца.Излага се,че от претърпяното ПТП ищцата получила
увреждания.Непосредствено след настъпване на ПТП била закарана в спешното отделение на МБАЛ
„Христо Ботев" АД гр.Враца с оплаквания от болка, оток и ограничени
движения в областта на лява коленна става и лява подбедрица. След извършени
прегледи, изследвания и рентгенографии,ищцата била диагностицирана с контузия
на коляното.Била освободена същия ден за домашно лечение с указания за прием на
назначената медикаментозна терапия и да не се натоварва.През следващите дни
болките в областта на левия крак се засилили, той започнал да се подува и
ищцата имала усещане за напрегнатост на крайника.На 27.10.2020г., пострадалата
отново потърсила лекарска помощ. При прегледа били установени пулсации на
крайника, хипоехогенна сянка в медиалната глава на м. соларис, както и
повърхностен надфасциален хематом в стадий на резорбация. Дадени били указания
да не натоварва крайника, да държи крака си в декливно положение и да следва
назначената терапевтична схема.На 02.11.2020г. Т.Т. отново потърсила лекарска
помощ, тъй като болките все още не
отминавали. На 03.11.2020г. ищцата постъпила в отделението за съдова
хирургия към МБАЛ „Христо Ботев" АД- гр. Враца с окончателна диагноза:
посттравматична А-В фистула на лява подбедрица както и голям субфасциален
хематом в медиален компартмент с размери около 10x8 см.На 04.11.2020г. било
пристъпено към оперативна интервенция - лигатура на посттравматичната А-В
фистула на лява подбедрица. Сутура АТП син. Евакуация на хематом, промивки,
дефинитивна хемостаза. Същата била извършена като след поставяне на спинална
анестезия е направена лонгитудинална инцизия на постравматичен хематом, след
което са евакуирани стари коагулуми. В подкожието бил намерен гноевиден
ексудат. В дълбочина била установена посттравматична А-В фистула между АТП и
ВСМ, която била прекъсната, лигирана и АТП - прошит. Направени били промивки с
кислородна вода и разреден йоден разтвор,а раната е оставена отворена.На
07.11.2020 г. било направено изследване на ранев материал и гной, при което се
установило и наличие на бактерии- Staphylococcus epidermis (Стафилококус
епидермидис). Лекувана била с висока доза медикаменти- Ciproflaxacin.
На 12.11.2020г.,според изложеното била извършена
последваща оперативна интервенция,като под локална анестезия бил направен
вторичен шев на отворен подколенен достъп вляво с отстраняване на кожния ръб.
При операцията оперативната рана била оставена отворена до излизане на чисти
посявки от МБ изследване.Пострадалата била изписана от болничното заведение на
19.11.2020г. след прекарани 16 дни под засилено лекарско наблюдение и проведено
лечение чрез вазодилататори, антикоагуланти, антиагреганти, антихипертензивни
медикаменти, водно-солеви разтвори. На 18.12.2020г. ищцата била потърсила
лекарска помощ, поради продължаващи оплаквания от болки около оперативната рана
в областта на лявата подбедрица и наличието на уплътнение в същата област.
Указано й било да продължи домашното лечение, да не натоварва крайника,и да
приема предписаната терапевтична схема.
Към настоящия момент ищцата все още не се била
възстановила.
Получените увреждания, според изложеното в исковата молба
причинили за продължителен период от време болки и страдания на пострадалата,
които и понастоящем са все още със значителен интензитет.Ищцата била в болничен
престой и домашното лечение за общ период от 78 дни.
През възстановителния период,надвишаващ шест месеца,
ищцата следвало да изпълнява щадящ режим в домашни условия, без физическа
активност и натоварване, което пречело на самообслужването и посрещането със
собствени сили на ежедневните битови потребности, за задоволяване на които тя
получавала помощ от своите близки.
Контузията на левия долен крайник и последвалите от нея
усложнения, били довели до невъзможност
ищцата да стъпва на него и да се придвижва. Силните болки, неотминаващи
въпреки приема на обезболяващи медикаменти, били предизвикали изостряне на
неврологичния статус на пострадалата. Те се засилвали и при най-малко движение.
В резултат на болковия синдром, Т.Г.Т. не можела да спи и да се отпусне.
От ведър, спокоен човек, опора на близките си, ищцата
била станала нервна и безпокойна, тревожна без видима причина. Фактът, че
понастоящем не можела да се движи и да се грижи за дома и семейството си, наред
със зависимостта от чужда помощ, я
потиснал допълнително. Наложило се да изостави упражняваната от нея
трудова дейност като готвачка. Чувствала се безполезна и непълноценна.
Преустановила социалните си контакти,
занемарила външния си вид, затворила се е в себе си,и нямала желание да
комуникира с близките и приятелите си. Инцидентът повлиял и на здравия й сън-
от деня на катастрофата всяка нощ сънувала кошмари и се будела с ужас.Проявил
се страх от автомобили.Психологическите последици от инцидента- изживян стрес и
душевни страдания, щели да съпътстват пострадалото лице до края на живота му. В
следствие на ПТП-то, ищцата е претърпяла и понастоящем търпи значителни и ежедневни
физически и психически болки и страдания.
Според изложеното в исковата молба, по отношение на
автомобил „Ауди А80", peг. № СВ***ВС била налице сключена застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗК „ЛЕВ ИНС"АД по
застрахователна полица № BG/22/120000372571, валидна към датата на събитието.
На основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят се задължавал да покрие в
границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В случая функционално
отговорен за вредите причинени от водача на „Ауди 80" с peг. №СВ***ВС бил
ответника ЗК „Лев Инс" АД.
Ищцата била сезирала ответника с писмена претенция с вх.
№ 995/21.01.2021 г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за
определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства. В
предвидения 3- месечен срок (чл. 496 от КЗ) ответното дружество не се
произнесло по образуваната при тях преписка,при което за ищцата възникнал
правен интерес от предявяване на правата и пред съда, доколкото същата се
явявала процесуално легитимирана от нормата на чл. 498 ал.З КЗ, според която
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ.
Ищцата претендира и разноски, в това число и за
адвокатска защита.
Образуваната пред ответника застрахователна преписка била
под №0000-1000- 03-21-7037/21.01.2021г.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер.Прави възражение и относно допустимостта му.Не оспорва,че пред него е
била образувана застрахователна преписка под горния номер.Поддържа,обаче,че до
ищцата и нейния пълномощник било изпратено писмо по реда на чл. 106 ал. 3 от
Кодекса за застраховането, с което били
изискани относими документи за установяване механизма на ПТП-то, съответно - с
оглед изясняване авторството на деянието, както и документи относно здравния
статус на заявителя.От ищцата не били представени никакви документи, поради
което извънсъдебно предявената претенция не била установена по основанието й, и
за застрахователя не е била налице обективна възможност да се произнесе по
заявеното извънсъдебно искане, сроковете, определени за това, регламентирани в
Кодекса за застраховането не били започнали да текат, и с оглед разпоредбата на
чл. 498 ал. 3 КЗ предявения иск се явявял недопустим.
По същество ответникът оспорва изцяло предявената искова
претенция за неимуществени вреди - по основание и по размер, както и всички
твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за
посочените вреди.
Възразява на твърденията в исковата молба, че процесното
произшествие е настъпило единствено поради действията на водача И. Б. Г. на
посочения лек автомобил „Ауди А 80", с peг. № СВ *** ВС.
По аргумент от разпоредбата на чл. 300 от ГПК, оспорва
твърденията в исковата молба за осъществено от водача на посочения лек
автомобил „Ауди А 80", с peг. № СВ *** ВС виновно противоправно поведение,
осъществило процесното произшествие, а именно неглижиране на нормите: да не
поставя в опасност живота и здравето на хората, да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, да управлява МПС
със скорост, съобразена с конкретната пътна обстановка, с неспазването на което
виновно е причинил телесни увреждания на ищцата.
Конкретните данни за фактическата обстановка, при която
се е осъществило процесното произшествие, включително състоянието на пътя и
пътната обстановка, съответно - причините за настъпване на транспортния
инцидент не били изяснени и за същите не били приобщени всички относими
доказателства.
Изразява несъгласие, че заявените като предмет на
настоящето производство нематериални вреди на ищцата са настъпили по причина от
виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди А 80", с
peг. № СВ *** ВС.Сочи,че с исковата молба не се представяли доказателства за
етапа, на който се намирало образуваното по случая досъдебно производство,
съответно - за преминаването му в съдебна фаза, поради което обстоятелствата,
при които е настъпило процесното произшествие и причините за осъществяването му
не били установени.
Поддържа се в отговора, че причина за настъпване на
събитието са единствено субективните действия на ищцата като участник в
движението - пешеходец.
Ищцата като пешеходка е могла при обикновено внимание да
възприеме пътната обстановка и другите участници в движението в момента на
започване на пресичането на необозначено място, като не е било налице пречка да
съобрази поведението си като пешеходец с пътната обстановка, с което да се
препяства възникването на опасност на пътя. Въпреки това, ищцата е навлязла на
пътното платно внезапно, под ъгъл, ограничаващ видимостта, като за водача на
МПС е било невъзможно да предотврати настъпването на транспортния инцидент.
Процесното произшествие било настъпило по причина от
поведението на пешеходката Т., поради извършено от нея нарушение на разп.на чл.
113 от ЗДвП, съгласно която при пресичане на платното за движение пешеходците
са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като спазват и правилото преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства, разстоянието, на което се намират, както и скоростта, с
която се движат и посоката им.
Заявява несъгласие за търпени неимуществени вреди, като
основание за предявената в настоящето производство искова претенция, както и с
твърденията за причинно-следствена връзка между заявените неимуществени вреди и
механизма на произшествието. Възразява относно изложените в исковата молба
твърдения за интензитет и проявление на твърдените неимуществени вреди, оказали
негативно отражение на събитието върху здравословното и емоционално състояние
на ищцата, предвид липсата на медицински документи, установяващи заболявания на
ищцата, доказано възникнали в причинна връзка с произшествието.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер,
като поддържа, че същата е прекомерна и заявена в противоречие както с чл. 45 ЗЗД, така и с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.Поддържа, че
исковата сума посочена от ищеца е в изключително завишен размер.Съгласно трайно
установената практика на Върховен касационен съд на Република България,според
изложеното в отговора за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при
определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване
на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и
обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията,
степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и
емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към
момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на
критерия за „справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата .
Като база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди следвало да се отчитат и стандартът на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Относно определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди
и при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск
индиция е икономическата конюнктура, която сама по себе си не представлява
критерий, нито база за определяне размера на обезщетението.
Ответникът оспорва изцяло исковата претенция за
присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като
неоснователна.Искът за лихви бил акцесорен и неоснователността на главния иск
водел до неоснователност на иска за лихви.
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ вр.с чл.45 ЗЗД.
Безспорни между страните,това е отразено и в доклада, са
следните факти:1/На 23.10.2020г.около 19.45ч.в гр.Враца е станало ПТП с участие
на И. Б. Г. като водач на л.а.м."Ауди А80",рег.№ СВ***ВС,и ищцата
като пешеходец 2/ л.а.м."Ауди А80",рег.№ СВ***ВС към датата на ПТП е
имал валидна застраховка „ГО” към ответника 3/по заявление на ищцата към
ответника е образувана застрахователна преписка №0000-1000-
03-21-7037/21.01.2021г.,по която не е изплащано обезщетение.
По делото е назначена и изслушана съдебна автотехническа
експертиза,която е отговорила на основния въпрос за механизма на възникване на
конкретното ПТП и други въпроси,поставени от страните. В заключението си вещото
лице сочи,че ПТП-то е възникнало на 23.10.20 г. около 19.45 ч. в гр.Враца на
ул.”Христо Ботев” срещу магазин „Лидл” в ж.к.”Дъбника”, на пешеходна пътека тип
„Зебра”,при което л.а. МАРКА „Ауди” , модел А80, рег.№СВ***ВС, управляван от И.
Б. Г., при движението си по ул.”Христо Ботев” в участъка на пътя пред магазин
„Лидл” с предна челна част на автомобила удря пресичащата пътното платно по
пешеходна пътека тип „Зебра” на ул.”Христо Ботев” срещу магазин „Лидл” отляво
надясно спрямо посоката на движение на л.а. пешеходка- ищцата, при което
пешеходката е получила наранявания. Произшествието е станало през тъмната част
от денонощието. Участъкът от пътя по ул.”Христо Ботев”, където е реализиран
ударът между л.а. и пешеходката е прав , хоризонтален, без надлъжен и напречен
наклон, с насоченост юг-север, в която посока се е движил л.а. Движението в
този участък е двупосочно. Платното за движение на ППС се състои от четири
ленти за движение-по две за всяка посока,разделени с двойна непрекъсната
линия,а в областта на пешеходната пътека са разделени с бетонова ивична линия с
ширина 1,1 м. и височина на бордюра-10 см. Две по две лентите за движение в
една посока са разделени една от друга с непрекъсната за дясното платно
/прекъсната за лявото/ осови линии. ПТП-то според в.л. е реализирано в
източното платно за движение. Общата му ширина е 6,6 м., като лявата лента в
посока огледа е с ширина 3,2 м., а дясната с ширина 3,4 м. Максимално разрешената
скорост към мястото на удара е 30 км. в час. Пътят в района на произшествието е
от едрозърнест асфалт,без неравности,и е бил сух. Л.а се е движел в посока от
надлеза над КАТ към светофарите на ж.к.”Дъбника” в дясното /източно/ платно за
движение на ППС, а пешеходката е пресичала пътното платно по пешеходна пътека
тип „Зебра” в посока от запад на изток, от ляво надясно спрямо посоката на
движение на л.а.Мястото на удара е станало на около два метра вляво от десния
ръб на платното за движение на ППС по ул.”Христо Ботев”. Ударът е настъпил на
пешеходната пътека във външната лента на платното за движение на л.а. в посока
изхода на гр.Враца към гр.Криводол. Пешеходката/ищца/, при пресичане на
платното за движение е била изминала по пешеходната пътека около 4,6 м. Л.а.
преди началото на аварийното спиране в условията на настъпилото ПТП се е движел с около 51,9 км. в час, а към момента
на удара е била около 37,3 км. в час. При движение с реална скорост от 51,9 км.
в час опасната зона за спиране на л.а. е била около 31,4 м.Според в.л. причина
за настъпилото ПТП е субективното действие на водача на л.а., изразяващо се в
закъсняла реакция на аварийно спиране с около 1,45 секунди, с което е поставил
сам себе си в невъзможност да предотврати настъпилото ПТП. С началото на
стъпване на пешеходката на пешеходната пътека възниква и момента на опасността
от ПТП, в който момент л.а. се е намирал на разстояния 44,88 м. от мястото на
удара. Участъкът е бил осветен от улично осветление, осигуряващо видимост на
водача към пешеходната пътека, респ. пешеходката, а също така и светлините на
фаровете осветяват цялостно дължината на пешеходната пътека от разстоянието
44,88 м. В началния момент на възникване на опасността пешеходката и водача са
имали директна видимост едни към друг и са могли да се възприемат като
участници в движението по пътното платно в посока светофарите. В.л. е
категорично,че към момента на удара с пешеходката са получени увреждания на
л.а. и на самата пешеходка.В.л. е посочило също така, както вече се изложи,че към
момента на удара тя е била изминала 4,6 м. по пешеходната пътека за период от
време от 3,19 секунди, за което време л.а. е изминал разстояние от около 44,88
м.Т.е в началото на навлизане на пешеходката на пешеходната пътека л.а. се е
намирал на разстояние 44,88 м. от мястото на удара, при опасна зона на спиране
на л.а. 31,4 м. при определената скорост на движение от 51,9 км. в час. В.л. е
категорично,че водачът на л.а. при движение със скорост от 51,9 км. в час е
имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез своевременно
реагиране с намаляване на скоростта или аварийно спиране при възникналата
опасност, като пешеходката не е попадала в опасната му зона на спиране, и при
движение с всяка скорост по-ниска от 51,9 км. в час ПТП-то е било предотвратимо.
Според в.л. пешеходката преди навлизане в пешеходната пътека е имала визуална
възможност да види и възприеме движението на л.а., отстоящ от нея на разстояние
от 44,88 м., да продължи престоя си на прохода на островчето, разделящо двете
платна за движение от около 3,12 секунди, да пропусне л.а да мине преди нея
през пешеходната пътека и по този начин да предотврати ПТП-то. Съдът възприема
заключението на автотехническта експертиза като задълбочено,обективно,и
обосновано, което не се оспорва и от страните по делото,и се подкрепя и от
останалите доказателства.
В хода на делото е представен заверен препис от протокол
от 13.12.2021 г. по НОХД №1209/2021 г. по описа на РС Враца, от който е
видно,че между водача на л.а. И. *** е постигнато споразумение, одобрено от
съда, по силата на което И. Б. се признава за виновен в това,че на 23.10.20 г.
около 19.45 ч. в гр.Враца, бул.”Христо Ботев”№156 ,при управление на л.а.
м.”Ауди”А80, рег.№СВ***ВС в нарушение на правилата за движение по пътищата-
чл.21 ал.1 от ЗДвП е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на лява подбедрица с голям подкожен хематом, наложило оперативното му
евакуиране, посттравматична артереовенозна анестемоза в същата област, причинили
трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за срок повече от един
месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека, като му е наложено и
съответно наказание.
Постигнатото споразумение има последиците на влязла в
сила присъда,която е задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските
последици от деянието съгл.чл.300 ГПК относно това дали е извършено
деянието,противоправността на деянието,и виновността на дееца.
По делото е назначена и изслушана и медицинска
експертиза,чието заключение също се възприема от съда като компетентно и обективно.Вещото лице в
заключението си сочи,че в следствие ПТП-то ищцата е получила контузия на дясно
коляно и контузия на лява подбедрица с последващо развитие на хематом, т.е.
кръвонасядане. Това е диагнозата, която е поставена при прегледа й в Бърза
помощ. След изписването й от болничното заведение, ищцата е посетила първо
личния си лекар, който е назначил антибиотична терапия, което е типично
адекватно лечение спрямо хематома заради повишения риск от инфекция, и е дал
направление за специалист - ортопед-травматолог. Прегледана е от съответния
травматолог, който я е насочил към ядрено- магнитен резонанс на дясно коляно.
Извършено е това изследване, установена е лезия на минискус с неопределена
давност, т.е. не може да се определи
дали тази лезия е в следствие ПТП-то или я е имала от преди това. Препоръчано е
консервативно-медикаментозно лечение от лекаря, който я е прегледал - с
лекарства. Не е била показана за оперативно лечение при прегледа при ортопед. След
време хематома в лявата подбедрица в срок от около 7 дни е бил доста нараснал и
е изпитвала болка, което е нормално за такава травма. Прегледана е от специалист
- съдов хирург, който я е препоръчал за „евакуация“, т.е. отстраняване на
хематома, за да се предотврати последващ риск от инфекция. Постъпила е в
отделение по съдова хирургия към МБАЛ „Христо Ботев“ и там е осъществено
лечение по всички норми в създалата се ситуация. Оперирана е, евакуиран е
хематома, след което са провеждани изследвания за установяване на
микрооранизми.Самото лечение е протекло по всички норми и без усложнения.
Посттравматичната АВ-фистула на лява подбедрица е артериовенозна фистула -
отвор в артерията или във вената и образуване на хематом след травма, т.е. след
ПТП-то. Тази травма,е имала нужда от оперативна намеса.При оперативната намеса
е направен разрез в областта на медиалната част - вътрешната част на
подбедрицата. „Посттравматична фистула”
според в.л. - това е диагнозата.При удар в тази област се получава фистула,отворче
на артерия или вена, която минава в тази област. След като се получи това
отворче се излива едно неопределено количество кръв, и въз основа на това се е
получил хематома.В съдова хирургия и бил евакуиран хематома с хирургичен разрез
в тази област и провеждана антибиотична терапия, което е задължително.Около 16
дни е било лицето втория път в болница/съдова хирургия/.Според в.л. първо се
прави операция за да се евакуира хематома,и тъй като в пространството, в което
е бил той остава една кухина, тази рана не се затваря, за да може остатъка от
хематома да излезе навън, да не се задържа в самия компартмент /отдел/ и след
като се установи, че вече няма риск от инфекция се налага вторичен шев,като
тази втора манипулация, не е операция. Доста индивидуално всеки един пациент се
възстановява, но в конкретния случай
оздравителният период е бил около 1 месец или 1 месец и 10 дни като пълно възстановяване.
Според в.л. болничния отпуск, който е бил разрешаван на ищцата не съответства
на времето, което е било действително необходимо за възстановяването й, което е
около 1 месец, 1 месец и 10 дни. Разстройството, което е получила ищцата според
в.л.не е опасно за живота и не води до трайни инвалидизации, т.е. няма трайни
увреди, които да съпътстват остатъка от живота й.Към момента на прегледа според
в.л.ищцата е напълно възстановена.
Заключението на в.л.е оспорено от ответника в частта,в
която е отразило,че получените от ищцата увреждания представляват лека телесна
повреда,което оспорване настоящият състав намира за основателно,предвид
останалите доказателства по делото,и конкретно представеното
споразумение,представено по-горе по наказателното дело,по което наказателният
съд е приел,че получените от ищцата увреждания представляват средна телесна
повреда.
По делото са събирани и гласни доказателства.Св.Л.Г. -
дъщеря на ищцата,заявява,че на 23.10.2020г. си била в къщи и майка и позвъняла
по телефона-плачейки и и казала, че е в спешния център и е блъсната на
пешеходната пътека от кола. Свидетелката с баща си веднага отишли в спешният
център. Ищцата била в количка, плачела и казала, че я болят краката. Там
започнали да я водят по кабинети, да я снимат, и да я преглеждат. След това
казали, че могат да си я приберат в къщи и че няма счупвания.Много я
боляло.Качили се в колата и се прибрали. След 2-3 дни ищцата трудно стъпвала на
крака си, като имала оток, който ставал все по-голям , и се оплаквала от болки
най-вече в крайниците /краката/. Тогава имала голям оток на крака долу, малко
над глезена и отишли на съдов хирург да я прегледа, защото било много подуто и синьо.
Съдовият хирург казал, че трябва да се направи спешна операция на самия хематом,
защото е голям. Вкарали ищцата за операция.Престояла 17 дни в болницата след
операцията, като раната не я затваряли.Последният ден преди да я изпишат
затворили раната.Била в отделение - съдова хирургия. След това си я прибрали в
къщи. След като се прибрали било и много трудно и била с патерица, като
свидетелката и помагала при къпане. Боляло я много и много трудно се движела с
патерица, като не трябвало изобщо да натоварва крака си, както и понастоящем не
трябва да го натоварва. Изпитва болки, като го натовари.Според свидеетелката трудно
стъпвала и сега на крака си, и ако малко повече постои на него има болки. На
другия крак установили, че има разкъсани връзки. Има останал от операцията
много голям белег около 20 см., за ищцата това било много неудобно и цяло лято
не искала да обуе къси панталони, защото и било неудобно от хората. За
разкъсаните връзки на другият крак нямало операция. Ищцата по професия е
готвачка и постоянно е на крак според свидетелката и като го натоварела повече
сядала, защото я боляло. Ищцата обичала да се разхожда и излизали със съпруга
си, но сега и било трудно да прави такива разходки, както преди. Сега когато пресичат
улицата ищцата винаги хваща свидетелката за ръка - и я стиска, има страх все
още, че може пак да се случи неприятната ситуация.Първоначално ищцата била 20
дни болнични, след това отишла на контролен преглед и ги продължили още 3
месеца.Свидетелката и помагала с всичко в къщи, държала я да стане, за да може
да отиде до тоалетната. Помагала й да се изкъпе.Ищцата лежала и се оплаквала от
болки, било й много трудно. Не можела да си изпълнява домакинските задължения и
затова свидетелката ги изпълнявала. Това продължило около 2-3
месеца.Свидетелката и помагала, защото й било трудно и я боляло. При промяна на
времето и при други натоварвания изпитва болка и я боли много. Сега работи на
старата си работа, но взима почивки, тъй като при натоварване много я боли. Не
е ходила на ТЕЛК и няма Експертно решение. Тя започнала да ходи на работа след
трите месеца болничен.
Съдът дава вяра на показанията на изслушаната
свидетелка,която въпреки близките си родствени връзки с ищцата – нейна дъщеря
добросъвестно депозира показания,които са последователни и логични и се
подкрепят и от останалите доказателства по делото.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства настоящият състав намира
предявения иск за доказан по основание. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя,което в случая е на лице. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.Безспорно е установено в конкретния случай,че
са налице и всички предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на прекия
причинител. Налице е виновно и противоправно поведение на водача, който при
управление на лек автомобил,е нарушил правилата за движение и е причинил процесното ПТП на 23.10.2020 г.Налице
е и споразумение между прекия причинител и Прокуратурата,както вече се изложи,имащо
характер на влязла в сила присъда,която е задължителна за съда съгл.чл.300 ГПК.
Безспорно е установено,че при станалото ПТП на ищцата е причинена средна
телесна повреда – изразяваща се в контузия на лява подбедрица с голям подкожен
хематом,която е в пряка причинна връзка с виновното и противоправно поведение
на водача,което се установява от
заключението на вещото лице по СМЕ, според което същата отговаря да е
причинена в следствие процесното ПТП,както и от заключението на съдебно
техническата експертиза конкретно в частта,касаеща механизма на възникване на
ПТП-то.Неоснователно е възражението на
ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата,нито останалите възражения,свързани с неоснователнст на предявения
иск.По категоричен начин се установява от заключението на автотехническата
експертиза,че вина за настъпилото ПТП има водача на л.а.,който се е движел с
превишена и несъобразена скорост/в представеното споразумение с РП Враца е
приета по-висока скорост на движение на л.а.от посочената такава от в.л./ и не
е реагирал своевременно и адекватно – не е намалил скоростта и не е предприел
аварийно спиране,като е разполагал с такава технологична възможност.При
реализиране на ПТП-то ищцата се е намирала на пешеходна пътека,като е била
извървяла 4,6 м.По категоричен начин е установено,че при ПТП-то ищцата е
получила увреждания,от които е претърпяла и търпи болки и страдания.
Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 432 ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493 ал.1 КЗ.Предявеният иск се
явява доказан по своето основание,като по делото е установено също така, че
ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ, да предяви претенцията си пред
застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498 ал. 3 КЗ.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания
на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не
е абстрактно,а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.Като има предвид обстоятелствата, при които са
причинени уврежданията ,техния вид, характер и времетраене ,възрастта на ищцата,оздравителния
период ,имайки предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи
съгласно практиката, съдът приема, че следва да се уважи предявения иск за неимуществе
вреди за сумата от 20000 лева.Присъдената сума се дължи заедно със законната
лихва до окончателното и изплащане,начиная от 21.04.2021г.В този размер следва
да се уважи предявения иск,като в останалата част се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски
по компенсация в размер на 315 лева ,а в полза на ОС – да заплати такса в
размер на 800 лв."ЗК Лев Инс" АД гр.София следва да заплати на адв.А.С.В.,ЕГН-**********
от САК на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищцата Т.Г.Т. *** адвокатско възнаграждение в размер на 1580 лева.
Съобразно отхвърлената част на иска ищцата следва да
заплати на ответника деловодни разноски по компенсация в размер на 771.Възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ответника съдът
намира за неоснователно с оглед характера,тежестта и сложността на спора,както
и минималния размер на адвокатското възнаграждение съгл.НМРАВ.
Водим от горното,ВрОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "ЗК Лев Инс" АД гр.София,по предявения
иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.45 ЗЗД да заплати на Т.Г.Т. *** сумата
20000 лева,представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие станало на 23.10.2020г.ПТП по вина на И. Б. Г.
като водач на л.а.м."Ауди А80",рег.№ СВ***ВС,с валидна застраховка
"ГО" към ответника,ведно със законната лихва,начиная от 21.04.2021г.
до окончателното изплащане на сумата,и 315 лв.деловодни разноски по компенсация
съобразно уважената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния
предявен размер от 35000 лв.
ОСЪЖДА "ЗК Лев Инс" АД гр.София да заплати на адв.А.С.В.,ЕГН-**********
от САК на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищцата Т.Г.Т. *** адвокатско възнаграждение в размер на 1580 лева.
ОСЪЖДА "ЗК Лев Инс" АД гр.София да заплати
такса в полза на ОС Враца в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. *** да заплати на "ЗК Лев Инс" АД
гр.София деловодни разноски по компенсация съобразно отхвърлената част на иска
в размер на 771 лева.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от уведомяване на страните.
Председател: