№ 9750
гр. София, 05.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110168652 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от Е. К. С - С с ЕГН ********** и адрес: АДРЕС чрез
процесуалния си представител адв К. И. Б. – АК – Р срещу „ФИРМА“ АД ЕИК **********,
седалище и с адрес на управление: АДРЕС, представляван от ГТТ и АВМ - заедно и
поотделно, и срещу „ФИРМА” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представляван от ПБД -управител
Съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са
допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕ.:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2024 г.
от 13:30 часа, за които дата и час СПЕШНО да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Е. К. С - С с ЕГН **********
и адрес: АДРЕС чрез процесуалния си представител адв К. И. Б. – АК – Р, с която се иска:
- да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем
№********/31.08.2022 г., сключен между ищцата Е. К. С - С с ЕГН ********** и ответното
дружество - „ФИРМА” АД с ЕИК ********** поради противоречие с разпоредбите на ЗПК,
ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност, да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи
съдържащи се в договора, а именно - на клаузата, регламентираща размера на
възнаградителната лихва на 40%..
- да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция
№********/31.08.2022 г., сключен между ищцата и ответното дружество - „ФИРМА” ЕООД
с ЕИК ********* поради накърняване на добрите нрави и заобикалянето на задължителните
изисквания на ЗПК, а в условие на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата,
съдържаща се в чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, че ищцата дължи
възнаграждение на „ФИРМА” ЕООД в размер на 1044,72 лв.
Твърди се, че на 31.08.2022 г. Е. К С - С е сключила договор за паричен заем
№******** с „ФИРМА” АД. Страните са се договорили отпуснатияt заем да бъде в размер
на 2000,00 лева, посочен е ГПР в размер на 48,07%, ГЛП в размер на 40 % и лихвен процент
на ден, приложим при отказ от договора в размер на 0,11%, 12 на брой погасителни вноски,
1
посочени в таблица, която няма характера на погасителен план, а размера на двуседмичната
погасителна вноска – 204, 94лв. Общата сума, дължима по кредита била 2459,28 лв.
На същата дата - 31.08.2022 г., ищцата е подписала и допълнителен договор към
основния ДПЗ, а именно - „Договор за предоставяне на гаранция” /”ДПГ”/ с „ФИРМА”
ЕООД, което се явява дъщерно дружество на ответника „ФИРМА” АД. Съгласно Договора
за предоставяне на гаранция, в тежест на ищцата е възложено заплащане на допълнителна
сума към тази по основния ДПЗ, възлизаща на допълнителни 1044,72 лв. и така
задължението по акцесорния договор е над 50% от отпуснатия заем. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Договора за предоставяне на гаранция, плащането на допълнителната сума от 1044,72 лв. е
разбита в 12 месечни вноски, дължими на същите дати, на които следва да се заплатят и
вноските по основния ДПЗ и то в полза на „ФИРМА” АД, като при това положение общия
размер на всяка месечна вноска е 292,00 лв., а общата сума, която ищцата е следвало да
заплати на „ФИРМА” АД е в размер на 3504,00 лв. /а не посочените в основния ДПЗ -
2459,28 лв./ при отпусната заемна сума от 2000 лв. Обезпечението е единствено и само в
полза на кредитора „ФИРМА“ АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя.
Поддържа се, че процесният Договор за паричен заем е изцяло недействителен на
основание. 22 и чл. 23 от ЗПК, при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл.
11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, поради нарушение на
няколко от хипотезите изброени в разпоредбите, а именно - чл. 10, ал. 1 ЗПК правилата
относно съдържанието на договора - да е ясно и разбираемо за потребителя, тъй като
изначално съдържа подвеждащи клаузи, каквато е „таксата поръчител”, която практически е
дължима пряко на „ФИРМА” АД - заемодателя, но не е включена в ГПР при формиране на
общите разходи по кредита.; договорът не съдържа погасителен план, а единствено схема на
погасяване /дати/, следователно, в Договора няма ясен срок. В чл. 2, ал. 6.1 от ДПЗ не става
ясно каква част от всяка месечна вноска в какъв размер погасява главницата и в какъв
размер погасява лихвата.
Твърди се, че процесният договор е в нарушение също и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23
и 24 ЗПК. Същият не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и
за размера на лихвения процент на ден. Липса реда за прекратяване на договора за кредит /т.
23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребитЕ.те във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване /т. 24/. При сключване на ДПК, на ищцата не са били
представени Общите условия към него и тя не ги е подписала на всяка страница, каквито са
изискванията на ЗПК.
В условията на евентуалност се твърди, че същият договор съдържа нищожни
клаузи. Акцесорното споразумение, сключено във връзка с основния ДПЗ между „ФИРМА”
ЕООД, а именно - Договорът за предоставяне на гаранция, също е нищожно.
Поддържа се, че нищожна като противоречаща на добрите нрави е клаузата,
фиксираща размера на възнаградителната лихва на 40%, а допустимият размер на
договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва.
Също се счита за подвеждаща клаузата, в която е уговорен ГПР в размер на
48,07%, понеже ГПР е в размер, многократно надвишаващ допустимите 50%, тъй като
кредиторът - ответник не е включил в ГПР таксата гарант, която се явява условие за
отпускане на кредита и представлява или скрита лихва, или такса за усвояване и управление
на кредита, което се явява заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „ФИРМА“ АД, за което
цялото възнаграждение е поето от потребителя.Сочи се, че дружествата заемодател и
поръчител са свързани лица като собственик на капитала на поръчителя „ФИРМА“ ЕООД е
заемодателят по договора за заем – „ФИРМА“ АД.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество - ,,ФИРМА” ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват
2
по основание и размер.
Излагат се твърдения за недопустимост на производството поради липса на
интерес у ищеца за предявяване на настоящите искове, щом няма интерес от реституиране
на суми изплатени по нищожен договор.
Оспорват се исковете като изцяло неоснователни, понеже ДПГ е извън
приложното поле на ЗПК и не би могло на основание на разпоредбите на ЗПК да се иска
обявяването на договора за предоставяне на гаранция за недействителен. Оспорва
твърдението относно противоречието на ДПГ с морала и добрите нрави, понеже договора
влиза в сила, доколкото не е избрано да се предостави друго обезпечение и с оглед на това
решение от страна на ишцата, в качеството на потребител, е била склонна да предвиди
икономическите последици на така сключения договор.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Препис от исковата молба е връчен и на второто ответното дружество –
„ФИРМА“ Ад. В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват по основание и размер. Също излага твърдения за недопустимост на
исковете, поради липса на правен интерес.
Твърди се, че процесният договор е действителен и е в съответствие с
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския
кредит и претенциите на ищеца са напълно неоснователни, тъй като са основани на неверни
твърдения и непознаване на закона, на материята в областта на кредитирането и на липсата
на елементарни икономически познания.
Твърди, че лихвеният процент по процесния договор е фиксиран и е ясно посочен
в чл. 2, т. 6 от договора – 40 %, а условията за прилагането на лихвения процент също са
записани в договора, както и че анюитетните вноски се калкулират, като първоначално
процентът на лихвата е по-голям и постепенно намалява с течение на времето, а съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК няма изискване да се отрази в договора как лихвата се разпределя във
времето с изплащането на всяка една от дължимите вноски, но въпреки това в погасителния
план, представен на ищеца с подписването на процесния договор за заем, са посочени
размерът и броят на вноските, но и размерът на главницата и лихвата на всяка вноска. А по
отношение на ГПР се поддържа, че същия е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2
ЗПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В годишния
процент на разходите по процесния договор е включена само лихвата по кредита, тъй като
това е единственият разход по кредита за кредитополучателят. Правото на отказ от договора
е уредено в чл. 7, ал. 3 от договора за паричен заем и информира потребителя за това, че
може да упражни правото си на отказ съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗПК.
Поддържа се, че договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно
правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за
паричен заем и възнаграждението на дружеството-гарант, което ищецът и дружеството са
уговорили, не е част от заемното правоотношение по ДПЗ и не представлява пряк разход,
свързан с кредита, поради което не се включва в ГПР.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл.124, ал.1 ГПК.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на „ФИРМА“ АД е да установи валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, по
който заемодателят е изпълнил задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната
сума/ точно, както и наличието на възникнало в полза на ответника изискуемо вземане
срещу ищеца за заплащане на процесната парична сума за лихва на соченото основание.
3
-В тежест на „ФИРМА“ ЕООД е да установи валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца, породено от договор за възмездно поръчителство, по
който поръчителят е изпълнил задълженията си, както и наличието на възникнало в полза
на ответника изискуемо вземане срещу ищеца за заплащане на процесната парични сума за
възнаграждение по гаранционната сделка на соченото основание.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства
като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за
спора факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.7, ал.3 ГПК и чл.143 ЗЗП
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищцата и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4