Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 с-в в открито заседание на петнадесети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Съдия: Свилен С.
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен С. гр.дело № 3590 по описа за 2021 година, прецени:
Делото
е образувано след изпращане по подсъдност на гр. дело № 49134/2019 г. на СРС
167 състав. Ищецът А.Я.О. е подал до първоначално сезирания съд документ,
озаглавен „Възражение – сигнал – искане“, уточнен с молба вх. № 25027281 от
16.02.2021 г. (гр. дело № 49134/2019 г. л. 180-181) и имащ характер на искова
молба по смисъла на чл. 125 от ГПК. С уточняващата молба от 16.02.2021 г.
ищецът посочва като ответници проф. С.С., д-р Г.М. и д-р И.К., които според твърдението на ищеца
работят в УМБАЛ „Света А.“. Ищецът О. прави искане за заплащане от ответниците на сумата от 120 000 лева, по 40 000
лева от всеки ответник, за твърдяно от него увреждане на здравето му, причинено
от ответниците. Като ответници по делото са
конституирани С.И.С., Г.Й.М. и И.В.К..
Ищецът
А.Я.О. излага, че през м. април 2016 г. постъпил за лечение в Окръжна болница
София. По време на визитация по нареждане на ответника С.И.С. на ищеца били
„гипсирани“ и двата крака, въпреки че левият му крак бил с „отворена рана –
течаща“. След това ищецът бил преместен в болница в гр. Бухово. По негово
оплакване бил преместен в болница „Пирогов“, където гипсовата превръзка на
левия крак на ищеца била свалена. Била извършена операция и пластика на левия
крак на ищеца.
Ищецът
твърди, че здравословното му състояние било силно увредено поради „лекарска
немарливост, небрежност, лекарска грешка и некомпетентност“.
На
основание изложените обстоятелства, ищецът прави искане до съда да осъди ответниците да му заплатят обезщетение в размер на
120 000 лева, по 40 000 лева всеки ответник.
Ответниците Г.Й.М. и И.В.К. оспорват исковете с възражения за липса на противоправни действия. Оспорват се фактическите твърдения
на ищеца за постъпването за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и в лечебно
заведение в гр. Бухово. Излагат твърдения за последващо
постъпване на ищеца за лечение в УМБАЛ „Св.А.“***. Ответниците
твърдят, че са провели лечението в съответствие с изискванията за добра
медицинска практика.
Ответникът
С.И.С. в отговора на исковата молба, подаден в дадения му нов срок, и в съдебно
заседание чрез пълномощника си оспорва иска.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Ищецът А.Я.О. е претърпял ПТП на
23.04.32016 г., вследствие на което е получил следните травматични увреждания:
открито счупване изкълчване на лява глезенна става,
счупване на костите на дясната подбедрица – тибия и фибула. След
произшествието ищецът е бил приет по спешност в Клиниката по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Св. А.“***. Лечението било проведено от лекарски екип
с лекуващ лекар д-р В.С.(епикриза стр. 5, том I л. 148). Началник на клиниката бил
ответникът д-р С.И.С.. По време на престоя му в лечебното заведение било
проведено оперативно лечение на двата долни крайника, репозиция
на фрактурите и наложена гипсова имобилизация – тип
„ботуш“ на левия крак и тип „крачол“ на десния крак. Ищецът бил изписан от
клиниката на 10.05.2016 г. с препоръки да носи имобилизация
на двата долни крайника за срок от 60 дни. Ищецът е постъпил втори път в същото
лечебно заведение на 13.06.2016 г. с диагноза „стара фрактура на дясна подбедрица за долекуване и стара
открита фрактура-луксация на лява глезенна
става“. Било проведено оперативно лечение на десен долен крайник с поставяне на
пирон на Кюнчер. Като лекуващ лекар в епикризата е отбелязан ответникът д-р Г. М.. Ищецът е бил
изписан на 01.07.2016 г. На 22.11.2016 г. ищецът отново постъпил в Клиниката по
ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св. А.“, където му било проведено
оперативно лечение на лявата глезенна става с
поставяне на два спонгиозни винта. Като лекуващ лекар
е отбелязан д-р М.К., а като изписващ лекар д-р В.С.. Ищецът бил изписан на
01.12.2016 г. Ищецът е провеждал лечение и рехабилитация в Специализирана
болница за продължително лечение и рехабилитация Панчарево.
Понастоящем
ищецът е трудноподвижен и се придвижва с помощни
средства.
По
делото е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза с участие на вещи
лица съдебно-медицински експерт и ортопед-травматолог. В заключението си вещите
лица са описали травматичните увреждания и проведеното лечение на ищеца,
проведените лечения и състоянието на ищеца по време на прегледа. При прегледа
на ищеца вещите лица са констатирали: пълна анкилоза
(пълна неподвижност на ставата, срастване на двете ставни повърхности, ставата
не може да се движи) на лява глезенна ставав медиална сублукация
(непълно изкълчване) и ограничена дорзална флексия на
ходилото на дясна глезенна става и липса на плантарна флексия (л. 322). При изслушването на вещите лица
в съдебно заседание на 27.01.2022 г. е отчетено състоянието на ищеца –
затруднение на движението и почти невъзможен моноподален
стоеж. Според вещите лица, състоянието на ищеца е било в причинна връзка преди
всичко с описаните травми. Според изявленията на вещите лица в съдебно
заседание, не е установена причинна връзка между действията на лекуващите
лекари и констатираното понастоящем състояние на ищеца. На вещите лица не е
зададен въпросът за своевременността и правилността на лечението.
За
изясняване на обстоятелствата по делото съдът е назначил нова
съдебно-медицинска експертиза със задачи относно лечението, което е следвало да
бъде проведено и лечението, което е проведено на ищеца и причините за
констатираното състояние на ищеца по време на прегледите за изготвяне на
експертизата. За вещото лице е възложена задача да установи има ли причинна
връзка между състоянието на освидетелствания О. и провежданото лечение в УМБАЛ
„Св. А. или конкретни действия на ответниците С.И.С., Г.Й.М.
и И.В.К.. Според вещото лице по новата съдебно-медицинска експертиза, причините
за състоянието на пациента са били характерът и тежестта на травматичните
увреждания и неспазване на препоръките след оперативното лечение. Констатирано
е, че при второто постъпване за лечение в УМБАЛ „Св. А.“ пациентът е бил без
гипсов ботуш, без имобилизация, която да поддържа
външния глезен в репонирано състояние. Това е довело
до неправилно зарастване на глезенната ставас последващите усложнения.
Според отговора на задача 5, вероятната причина за състоянието на долния десен крайник на освидетелствания е
преждевременно натоварване на десния крак, което довело до изкривяване на
пирона, забавено срастване на фрактурата и скъсяване на крайника с около 3 см.
Според вещото лице, действията на ответниците са били
в рамките на медицинския стандарт по ортопедия и травматология и правилата на
добрата медицинска практика.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните изводи на първоинстанцинония
съд:
Основателността
на предявения иск по чл. 45 ЗЗД се предпоставя от установеността
по делото на признаците на непозволеното увреждане по смисъла на цитираната
разпоредба: наличие на неправомерно деяние (действие или бездействие),
настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите и виновност, за която
е в сила оборимата презумпция по чл. 45 ал. 2 ЗЗД. В
конкретния случай, доколкото се твърди настъпване на вреди причинени от лекари, каквито са ответниците,
във връзка с провеждане на лечение, тяхното деяние (действия или бездействия) следва
да е при или по повод проведено от тях лечение – тези действия могат да бъдат
или неправомерни, т.е. в противоречие със задължителни нормативни изисквания,
или несъобразени със съответния медицински стандарт или правила за добра
медицинска практика. По делото са безспорно установени единствено вредите,
които е претърпял ищецът О., изразяващи се във влошено здравословно състояние –
неправилно срастване на увредените от произшествието лява глезенна
става и дясна тибия, довело до затруднения в
движението на долните крайници и почти невъзможен стоеж. Не се установяват
действия или бездействия на ответниците, които са
неправомерни или несъобразени с медицинския стандарт по ортопедия и
травматология или добрата медицинска практика. От приложената медицинска
документация и заключенията на вещите лица се установява, че при всяко от
постъпванията си в лечебното заведение, ищецът е получавал медицинска помощ и
лечение в пълен обем, предшествани и придружени от съответните изследвания и
консултации. Не е установена и причинна връзка между което и да е действие на ответниците и състоянието на ищеца понастоящем. Това обуславя извод за
неоснователност на предявените срещу ответниците деликтни искове, които следва да бъдат отхвърлени от съда.
В
полза на ответниците Г.Й.М. и И.В.К. не следва да се
присъждат разноски, тъй като не се претендират такива (том II.л. 450). Пълномощникът на ответника С.И.С.
претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА. Такова не следва да се
присъжда, тъй като не е представен договор за правна защита с уговорена
безплатна такава, нито на устантовени основанията на
чл. 38 ал. 1 ЗА за предоставяне на
безплатна правна защита на този ответник.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля
предявените от А.Я.О. ЕГН **********, адрес: *** срещу Г.Й.М. ЕГН **********,
адрес: ***, И.В.К. ЕГН **********, адрес: *** и С.Н.С. ЕГН **********, адрес: ***
осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за
вреди при провеждане на лечение в УМБАЛ „Св. Аннна“ в
размер на общо 120 000 лева, по 40 000 лева от всеки ответник.
Разноски
не се присъждат.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: