Присъда по дело №380/2019 на Районен съд - Айтос

П Р И С Ъ Д А   №

 

гр. А., 10.12.2019  година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  ІІ състав,  в публичното заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                       

                        Председател:  М. ДЖАНКОВА

                                                                       Съдебни заседатели:                                  

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурор  МИЛЕНА СТОЙЧЕВА-ГЕНЧЕВА разгледа докладваното от съдията  ДЖАНКОВА НОХ дело № 380  по описа за 2019 година

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимата М.Х.М. – родена на *** ***, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, българска гражданка, неграмотна, безработна, омъжена, неосъждана, ЕГН ********** за  ВИНОВНА, в това, че след като е осъдена с Решение № 163/04.11.2016 година по гражданско дело № 482/2016 година по описа на РС – град А. влязло в сила на 28.11.2016 г. да издържа свои низходящи, а именно децата си Х. М. М., ЕГН ********** и Я. М. М., ЕГН ********** чрез техния баща и законен представител М.Ю.М. *** /където е следвало да бъде изпълнено задължението/ в размер на 105.00  /сто и пет/ лева месечно за всяко от децата или общо за двете деца 210.00 лева съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 32 месечни вноски, отнасящи се за периода от 28.11.2016 година до 28.07.2019 година, общо в размер на 6 720.00 /шест хиляди седемстотин и двадесет лева/ – престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на осн.чл.54 от НК налага наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки, наложени по реда чл.42 б.“а“, ал.2, т.1 и т.2 от НК:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА регистрация по настоящ адрес:***, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ периодични срещи с пробационен служител за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.

 

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Б.ки окръжен съд в 15-дневен срок считано от днес.                                                                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ:                      

 

 

 

 

МОТИВИ  към ПРИСЪДА № ….. / 10.12.2019 г.

 

по НОХД № 380/ 2019 година на А.кия районен съд

 

 

 

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на А.ка районна прокуратура против М.Х.  М.  - родена на *** ***, български гражданин, неграмотна, омъжена, безработна, неосъждана, с постоянен адрес *** и настоящ  в с. Р., обл.Б., ул.“ ***“  ***, ЕГН **********, по обвинение в това, че след като е осъдена  с Решение  №163/04.11.2016г. по гражданско дело № 482/2016 г. по описа на РС – гр. А. (влязло в сила на 28.11.2016 г.) да издържа свои низходящи, а именно децата си  Х. М., ЕГН ********** и Я. М. М. ЕГН **********, чрез техния  баща  и законен представител М.Ю.М. ***, да заплаща издръжка в с.Р., общ. Р., обл. Б.ка (където е следвало да изпълни задължението), в размер на 105,00 лева (сто и пет  лева) месечно за всяко от децата  или общо за двете 210.00 лв., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 32 месечни вноски, отнасящи се за периода от 28.11.2016 г. до  28.07.2019 г., общо в размер на 6 720.00 лв. (шест  хиляди седемстотин и двадесет  лева) –  престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс НК).

 

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-А. прокурор Милена Стойчева - Генчева, въз основа на събраните доказателства, поддържа повдигнатото обвинение по посочения текст от НК. Излага мнение, че предвид необремененото съдебно минало на подсъдимата, данните за личността й и демонстрираното процесуално поведение, съдът следва да я признае за виновна и определи наказание „пробация“ към минимума по закон, при следния комплекс от пробационни мерки: задължителни срещи с пробационен служител в рамките на осем месеца и задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година. Излага становище, че една такава система от пробационни мерки би била адекватна на извършеното престъпление.

 

Подсъдимата М.Х.М. в проведеното разпоредително заседание признава вината си, макар да застъпва уклончивата позиция, че е подпомагала понякога финансово децата си. Лично и чрез защитника си адв.Р.Н. от БАК признава отразената в обвинителния акт фактическа обстановка и моли за провеждане на съкратено съдебно следствие. Разпитана в хода на съдебното производство не дава допълнителни обяснения. Съдейства за разкриване на обективната истина, като признава виновността си за незаплащане на дължимата за децата си  издръжка.

 

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :

 

Подсъдимата М.   Х.  М.  е родена на *** ***, български гражданин, неграмотна, омъжена, безработна, неосъждана, съгласно служебно приложената справка за съдимост.

Съгласно  Решение  №163/04.11.2016г. постоновено по  гражданско дело № 482/2016 г. по описа на РС – гр. А., влязло в сила на 28.11.2016 г. подс.М.   Х.  М.  е  осъдена да заплаща издръжка на малолетните си деца - синовете си Х. М., ЕГН ********** и Я. М. М. ЕГН **********, чрез техния  баща  и законен представител М.Ю.М. *** в размер на по 105, 00 лева (сто и пет  лева) месечно за всяко едно от децата  или общо за двете 210,00 лева, считано от  датата на влизане в сила на съдебното решение – 28.11.2016г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.

От датата на влизане в сила на съдебното решение -  28.11.2016 до  28.07.2019 г. М.   Х.  М.  не извършила нито едно плащане, като по този начин не е изпълнила задължението си за издръжка на децата си в размер на повече от две вноски, а именно на  32 месечни вноски, общо в размер на 6 720 лв. (шест  хиляди седемстотин и двадесет  лева). Съгласно текста на чл. 143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, безусловно независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.  Съобразно чл. 142, ал.2І от СК размерът на издръжката се определя като съотношението на нуждата от издръжка на издържания и възможностите на лицето, което я дължи.

От изготвената справка от НОИ гр. Б. /л.47/ е видно, че М.  е имала регистриран трудов договор в периода на неизпълнение,  за времето от 18.04.2017 г. до 15.05.2017 г. от ***. Според справка на началник група ОП при РУ Р. Н. М.  същата не притежава моторни превозни средства. Съгл. писмо рег. № 451/2019 г. на Агенция по вписвания гр.А. в периода от 01.01.2000 г. до 22.03.2019 г. няма вписания, отбелязвания и заличавания в службата по вписвания гр. А. по персоналната компютърна партида на М.. Няма данни подсъдимата да е правила постъпки за прекратяване или намаление на издръжката, поради невъзможност за плащане.

Спрямо подс. М.  Х.  М.  на 23.01.2017 г. в Съдебно изпълнителна служба на РС А. е било образувано изпълнително дело № 42/2017 г. въз основа на представен изпълнителен лист по гражданско дело № 482/2016 г. по описа на РС – гр. А. за плащане на издръжка на децата Х.  М. и Я. М. М. по 105.00 лв. за всяко, по което съгл. писмо изх. № 1651/25.03.2019 г. на ДСИ при РС-А. Д.П. не са постъпили плащания (вж л.49). 

Разпитана  в качеството на обвиняема, в присъствие на упълномощен защитник адв. Р. Н. при БАК М. заявила, че е давала пари за издръжка на ръка на децата си и на съпруга си, но не е представила оправдателни документи или други доказателства в подкрепа на тези си твърденията си. Същите се опровергават от показанията на пострадалия и свид. Ю. М.. До приключване на досъдебното производство и до проведеното с.з. няма данни подсъдимата да е погасила задължението си.

 

C така описаното деяниетое под. М. Хр.М. е осъществила състав на престъплението от общ характер, за което й е предявено обвинението по чл.183, ал.1 от НК.

Oт oбeктивнa страна деянието е извършено чрез бездействие — посдсъдимата не е предприела предписаното от закона и вменено й в задължение от съдебното решение, дължимо поведение пo изплащане на парични суми за ежемесечната издръжка на свои низходящи.

 

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, кредитирайки показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели, както и приобщените писмени доказателства, събрани в хода на досъдебната фаза: справка за съдимост; материали от предварителната проверка; заверено копие от съдебен акт; справка от ДБТ – Р..

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установено с признанията на подсъдимата относно фактическата обстановка по обвинителния акт и приобщаване на показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и В.Л. и при условията на чл.373, ал.1 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК.

 

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

 

С оглед така приетата фактическа обстановка съдът приема за установено, че с поведението си подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

Причини за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната правов ред, а не на последно място – безотговорното отношение на подс.М., в качеството на родител към нуждите на ненавършилите пълнолетие нейни  деца, за чиято издръжка е отговорна.

Подсъдимата е съзнавала обществената опасност на извършваното и последиците му, но въпреки това е целяла настъпването им, поради ниското си гражданско съзнание и незачитане на установения правов ред.

 

ЗА ОПРЕДЕЛАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

 

При определяне на вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието с оглед актуалността на престъпленията против младежта, брака и семейството. Отчете значителната стойност на неизпълненото задължение  спрямо низходящи на подсъдимата – синовете Х. М. и Я. М. М. в размер на общо 6 720,00 лева и то на практика за целия период на задължението.

Съобрази се и с данните за личността на подсъдимата -  необремененото й съдебно минало. Отчете съдействието му за разкриване на обективната истина – с направените самопризнания в хода на съдебното производство.

 

Предвид изложеното съдът, изхождайки от принципа на справедливост и презюмпцията ан чл.36 от НК намира, че в конкретния случай следва изводът, че целите, както на специалната, така и на генералната превенция, ще бъдат постигнати с налагане на наказание при условията на чл.54 от НК, а именно “Пробация” при следникомплекс от пробационни мерки, наложени по реда на чл. 42 а, ал.2 , т.1 и т.2 от НК: Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично, изразяваща се в полагане на подписи пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца.

При определяне на наказанието спрямо подсъдимата М., съдът е счел, че с цел постигане целите на наказанието и с оглед поправянето на осъдената, съдът намира за по-адекватно наказанието пробация, вместо алтернативно предвиденото наказание лишаване от свобода.

При условията на чл. 189, ал.3 от НПК и предвид признаването на подсъдимия Стоянов за виновен в извършеното престъпление, на  същият принципно би следвало да бъде възложено  заплати направените деловодно разноски, но предвид  липсата на доказателства за сторени такива, съдът не  следва да обсъжда въпроса в  присъдата. 

 

Мотивиран от гореизложеното, А.кият районен съд постанови присъдата си.

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :