Решение по дело №193/2022 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 25
Дата: 31 март 2023 г.
Съдия: Калин Трифонов Тодоров
Дело: 20221400900193
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Враца, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20221400900193 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба вх. № 7596 от 23.12.2022г. ищците - страни по договор
за гражданско дружество от 14.01.2011 г., изменен на 19.01.2016 г., с
наименование на дейността "Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура" и ЕИК ***,
както следва: 1. "Инжстройинженеринг" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от П. С.; 2. "Конструксионес Аранс
Асинас" АД, испанско дружество, седалище и адрес на управление ***,
вписано в ТР под № А-***, представлявано от Х. А. А.; 3. "Теа 21" АД,
испанско дружество, седалище и адрес на управление ***, вписано в ТР под
№ А-***, представлявано от управителите "М. К." ЕООД, чрез управителя му
Х. А. М. и Х. А. Л. Ф., пълномощникът преупълномощен от П. С. - управител
на "Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура", въз основа на пълномощията на
управителя, дадени му от съдружниците с текста на чл. 21, т. 1 от
дружествения договор с измененото му съдържание с анекса към
дружествения договор от 19.01.2016 г., чрез адвокат Б. И. Ж., ***, са
предявили срещу ответника "Транском С” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. П., искове с
правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ вр. чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба ищците твърдят, че са кредитори с предявени
вземания в производството по несъстоятелност на ответника „Транском С”
1
ООД, което се провежда по т.д. № 124/2021 г. на Врачански окръжен съд,
които вземания са били включени от синдика в списъците с неприети
вземания. Поддържат, че в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ са направили възражение
срещу включването на вземанията им в списъка с неприети вземания, което е
било разгледано по същество от Врачанския окръжен съд и оставено без
уважение с Определение № 442/09.12.2022 г., обявено в ТР на 12.12.2022 г.
Посочват, че вземанията им са за мораторни лихви, дължими от 21.03.2018 г.
до 29.10.2021 г., както и за мораторни лихви, които следва да се начислят
върху главницата след 29.10.2021 г. до окончателното плащане на дълга,
която главница е включена в списъците за приети вземания, а също и
вземания за обезщетение по чл. 323 ТЗ - неолихвяеми суми. Изтъкват, че
вземанията им са присъдени с решение по в.т.д. № 4014/2019 г. на Софийски
апелативен съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от
07.04.2021 г., като производството по това дело не е приключило, поради
обжалване на решението. Твърдят, че основанието на вземанията на трите
дружества е едно и също, тъй като произтича и/или е свързано с изпълнението
на договор, сключен от тях, в качеството им на съдружници по договор за
гражданско дружество, с ответното дружество. Поддържат, че олихвяемата
главница, която е включена в списъците с приети вземания, представлява
подлежаща на връщане като платена на отпаднало основание цена на 52 броя
компенсиращи устройства по Договор за продажба на стоки с елементи на
изработка, изм. с Анекс № 2 от 10.11.2015 г. и Анекс № 3 от 15.03.2016 г.,
развален извънсъдебно на 10.08.2016 г. Посочват, че неолихвяемата сума е
обезщетение по чл. 323 ТЗ за загубата в размер на разликата между цената на
компенсиращите устройства по разваления извънсъдебно на 10.08.2016 г.
договор за продажба на стоки с елементи на изработка, и цената на
устройствата по заместващата сделка - договор от 10.08.2016 г., сключен
между купувача ДЗЗД “Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура” и “КамТехКом”
ЕООД. Изтъкват, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 07.04.2021
г. е образувано изпълнително дело № 674/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц., per.
№ ***, район на действие ОС - Враца, което е спряно на основание чл. 638, ал.
1 ТЗ. Твърдят, че предявените вземания са в размера им, отговарящ на
непогасения техен остатък към 29.10.2021 г., който е посочен в удостоверение
на съдебния изпълнител изх. № 4583 / 11.02.2022 г., издадено по
изпълнително дело № 2021***0400674. Излагат доводи, че след като
2
главницата е приета синдикът няма основание да отказва приемането на
вземането за мораторната лихва, че не е основание за неприемане на
вземанията сам по себе си и фактът, че изпълняемото решение не е влязло в
сила, че размерът на дължимото обезщетение за забава отговаря на
действително дължимата мораторна лихва и че при изчисление на размера на
дълга към 29.10.2021 г. задължително следва да се съобразят извършените до
откриване на производството по несъстоятелност действия по изпълнение на
дълга.
Молят съда, да приеме за установено, че ответникът "Транском С” ООД
/н./, гр. Враца им дължи суми в размери и на основание, както следва: А/ на
„Инжстройинженеринг” ЕООД, ЕИК ***: 24 330.34 лв. - законна лихва върху
дължима и приета в несъстоятелността главница за периода от 21.03.2018 г.
до 29.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 29.10.2021г. до
окончателното изплащане на дълга; 46 660.62 лв. неолихвяема сума - остатък
на дължима главница по чл. 323 ТЗ; Б/ на „Конструксионес Аранс Асинас”
АД, ЕИК А-***: 9 289. 38 лв. - законна лихва върху дължима и приета в
несъстоятелността главница за периода от 21.03.2018 г. до 29.10.2021 г., както
и законната лихва върху главницата от 29.10.2021г. до окончателното
изплащане на дълга; 46 660.62 лв. неолихвяема сума - остатък главница по чл.
323 ТЗ; В/ на „Гea 21” АД, ЕИК А-***: 32 440.85 лв. - законна лихва върху
дължима и приета в несъстоятелността главница за периода от 21.03.2018 г.
до 29.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 29.10.2021г. до
окончателното изплащане на дълга; 62 214.30 лв. неолихвяема сума -
главница по чл. 323 ТЗ, както и на всички ищци сумата 4800 лв. разноски по
изпълнително дело /адв. възнаграждение/, както и 50.80 лв. изплатени такси
по т. 5, т. 9 и т. 31 от Тарифата към ЗЧСИ.
Ответникът-длъжник „Транском С” ООД /н./, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. Враца, представлявано от М. П., редовно известен, в
срока по чл.367, ал.1 ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е взел
становище по исковете, не е направил възражения, не е посочил и не е
представил доказателства и не е поискал събирането на такива. След изтичане
на срока за отговор ответникът-длъжник „Транском С” ООД /н./, чрез
управителя си М. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове изцяло като недопустими и неоснователни. В подкрепа на
възражението си за недопустимост на предявените искове твърди, че не са
представени доказателства за представителната власт на представляващия
ДЗЗД „Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура". Поддържа, че спорното
правоотношение, от което кредиторът черпи права, се е развило в периода от
26.11.2014 година, когато е сключен договор за продажба на стоки с елементи
3
на изработка, до предявяване на молбата за приемане на вземането в
производството по несъстоятелност през 2021 година, като през този период
има различно разпределение в собствеността между участниците в
гражданското дружество. Посочва, че за двама от участниците в ДЗЗД – „Геа
21” АД Испания и „Конструксионес Аранс Асинас” АД, Испания, в
Търговския регистър на Испания има информация, че дружествата са
ликвидирани след процедура по несъстоятелност, което съгласно нормата на
чл. 363, буква в) от ЗЗД, обосновава единствения възможен извод за
прекратяване ех lege на дружествата по ЗЗД. Поради посоченото счита, че не
съществува гражданско дружество ДЗЗД "Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура"
по смисъла на ЗЗД, поради което липсва представителна власт на адвокат Б.
И. Ж.. В подкрепа на възражението си за неоснователност на предявения иск
длъжникът изтъква, че изложените твърдения и аргументи за дължимостта на
тези суми не намират опора в законовите разпоредби. Твърди, че
приложеното платежно нареждане за адвокатско възнаграждение е с дата след
извършеното „погасяване" от страна на ЧСИ, тъй като писмото на същия е
„постъпило" на 14.07.2021 година, а плащането е извършено на 29.07.2021 г.
Счита, че взискателят е „платил" след датата на погасяването именно с парите
от „погасяването", т.е. към датата на извършеното „погасяване", вместо да се
изготви разпределение от ЧСИ е извършено плащане към взискателя, като
към този момент не е съществувало вземане за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело. Моли съда да отхвърли предявените искове като
недопустими и неоснователни. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна в случай, че се представлява
от процесуален представител и същото възнаграждение не е определено
съгласно изискванията на НМРАВ.
Синдикът на дружеството-длъжник - И. В. Р., в срока по чл.367, ал.1
ГПК, в отговора на исковата молба също оспорва предявените искове изцяло
като недопустими и неоснователни. В подкрепа на възражението си за
недопустимост на предявените искове твърди, че след съставяне на списъците
на приетите и неприети вземания, е установил, че двете испански дружества,
участващи в гражданско дружество с наименование на дейността "Ай Джи Ей
ЖП Инфраструктура" с ЕИК ***, а именно - "Конструксионес Аранс Асинас"
АД и „Tea 21" АД, са с прекратена дейност в резултат на развило се
производство по несъстоятелност, което съгласно нормата на чл. 363, буква в)
4
от ЗЗД, обосновава единствения възможен извод за прекратяване ех lege на
дружествата по ЗЗД. Поради посоченото счита, че не съществува гражданско
дружество ДЗЗД "Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура" по смисъла на ЗЗД,
поради което липсва представителна власт на адвокат Б. И. Ж.. В подкрепа на
възражението си за неоснователност на предявените искове синдикът изтъква,
че не са представени достатъчно доказателства за съществуването на
процесното вземане, съображения за което е изложил и в производството по
несъстоятелност. Оспорва пълномощното на адвокат Б. Ж., поради
гореизложеното и счита, че не е редовно упълномощен да представлява
гражданското дружество по предявените искове, тъй като такова не
съществува в правния мир. Моли съда да отхвърли предявените искове като
недопустими и неоснователни. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждения на другата страна в случай, че се представлява
от процесуален представител и същото възнаграждение не е определено
съгласно изискванията на НМРАВ.
С молба вх. № 1800/14.03.2023г. по хода на делото ищците, чрез
процесуалния си представител, поддържат предявените искове и излагат
съображения за тяхната основателност, като представят и нови доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
намери за установено следното:
По допустимостта:
След служебна справка в Търговския регистър и електронната папка на
т.д. № 124/2021 год. по описа на ВрОС /производството по несъстоятелност/,
съдът прие, че предявените искове са допустими:
С решение № 16 от 25.10.2021 г., постановено по т.д. № 124/2021 год.
по описа на ВрОС, вписано в СВ на 26.10.2021г., на основание чл.630 от
Търговския закон, е открито производство по несъстоятелност на "Транском
С" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град Враца,
представлявано от М. П. Петрова - управител.
В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ с молба вх. № 3212/29.11.2021г. адвокат Б.
И. Ж., пълномощник на страни по договор за гражданско дружество с
наименование на дейността "Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура" и ЕИК ***,
както следва „Инжстройинженеринг" ЕООД, „Конструксионес Аранс
Асинас" АД и „Геа 21" АД, е предявил вземания на дружествата, вкл.
процесните, в откритото производство по несъстоятелност по т.д. № 124/2021
год. по описа на ВрОС. С молба вх. № 634 от 01.02.2022г. синдикът И. Р. е
5
представил по делото списък на приетите вземания, предявени в срока по
чл.685, ал.1 ТЗ и списък на неприетите вземания, предявени в срока по
чл.685, ал.1 ТЗ на кредиторите на длъжника. Списъците са входирани в АВ
със заявление № 20220131171944 и са вписани в ТР с № 20220204092104.
Видно е от същите списъци, че в списъка на приетите вземания са включени
вземания на ищците, представляващи главници по изпълнителен лист от
07.04.2021г., издаден по т.д. № 4014/2019г. на САС, както следва: на „Геа 21"
АД – в размер 89 840 лв.; на „Инжстройинженеринг" ЕООД – в размер 67 380
лв.; на „Конструксионес Аранс Асинас" АД – в размер 67 380 лв.
В списъка на неприетите вземания са включени вземания на ищците,
както следва: на „Геа 21" АД – 32 440.85 лв. - законна лихва върху главница
за периода от 21.03.2018 г. до 29.10.2021 г., както и законната лихва върху
главницата от 29.10.2021г. до окончателното изплащане на дълга; 62 283.65
лв. неолихвяема сума – главница; на „Инжстройинженеринг" ЕООД – 24
330.34 лв. - законна лихва върху главница за периода от 21.03.2018 г. до
29.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 29.10.2021г. до
окончателното изплащане на дълга; 46 712.74 лв. неолихвяема сума -
главница; на "Конструксионес Аранс Асинас" АД – 9 289. 38 лв. - законна
лихва върху главница за периода от 21.03.2018 г. до 29.10.2021 г., както и
законната лихва върху главницата от 29.10.2021г. до окончателното
изплащане на дълга; 46 712.74 лв. неолихвяема сума – главница. В срока по
чл.690, ал.1 ТЗ против този списък е постъпило възражение вх. № 1010 от
15.02.2022г. от кредиторите с неприети вземания, с което оспорват
включването на предявените от тях вземания в списъка на предявени и
неприети вземания. С определение № 442 от 09.12.2022г. по това дело съдът
по несъстоятелността по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ е оставил без уважение
възраженията на кредиторите "Инжстройинженеринг" ЕООД,
"Конструксионес Аранс Асинас" АД и "Геа 21" АД, депозирани чрез адвокат
Б. И. Ж., срещу списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685
ТЗ и срещу списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ
и е одобрил изготвения от И. В. Р. - временен синдик в производството по
несъстоятелността на "Транском С" ООД, ЕИК ***, списък на приетите
вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ и списък на неприетите вземания,
предявени в срока по чл. 685 ТЗ, заявени за вписване в ТР при АВ със
заявление № 20220131171944 и вписани с № 20220204092104. Определението
6
по чл. 692, ал. 4 от ТЗ е обявено в ТР на 09.12.2022г., а исковата молба е
входирана в съда на 23.12.2022г. и дата на п.к. 21.12.2022г. или в установения
в чл.694, ал.6 ТЗ 14-дневен срок. При тези данни, съдът намира, че исковете
са предявени от и срещу процесуално легитимирани страни по чл. 694, ал. 1,
т. 2 от ТЗ. С тях ищците желаят да установят съществуването на неприетите
от синдика вземания, което е допустим предмет на исково производство по
чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
По основателността:
С решение № 10295 от 02.04.2021 г. по т.д. № 4014/2019 г. на Софийски
апелативен съд, поправено с решение № 10510 от 12.08.2021 г. за поправка на
допусната очевидна фактическа грешка, след отмяна на решение № 71 от
25.04.2019 г. по т.д. № 128/2018 г. на ОС Враца, „Транскомс“ ООД, гр.Враца е
осъдено да заплати: 1. На основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД на съдружниците в
гражданско дружество по ЗЗД с наименование „Ай Джи Ей ЖП
Инфраструктура“, гр.Варна, както следва: на „Геа 21“ АД, Кралство Испания
- сумата 89 840 лв., на „Конструксионес Аранс Асинас“ АД, Кралство
Испания - сумата 67 380 лв. и на „Инжстройинженеринг“ ЕООД - сумата 67
380 лв., които суми се дължат ведно със законната лихва върху тях от
21.03.2018 г. до окончателното изплащане, представляващи заплатена на
отпаднало основание цена на 52 броя компенсиращи устройства по договор за
продажба на стоки с елементи на изработка от 26.11.2014 г., изменен с анекс
№ 2 от 10.11.2015г. и анекс № 3 от 15.03.2016 г., който е развален
извънсъдебно на 10.08.2016г.; 2. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на
съдружниците в гражданско дружество по ЗЗД с наименование „Ай Джи Ей
ЖП Инфраструктура“, както следва: на „Геа 21“ АД, Кралство Испания -
сумата 14 476.80 лв., на „Конструксионес Аранс Асинас“ АД, Кралство
Испания - сумата 10 857.60 лв. и на „Инжстройинженеринг“ ЕООД - сумата
10 857.60 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците от 10.08.2016 г. до 21.03.2018 г.; 3. На основание
чл.323 от ТЗ на съдружниците в гражданско дружество по ЗЗД с
наименование „Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура“, както следва: на „Геа 21“
АД, Кралство Испания - сумата 68 295.51 лв., на „Конструксионес Аранс
Асинас“ АД, Кралство Испания - сумата 51 221.63 лв. и на
„Инжстройинженеринг“ ЕООД - сумата 51 221.63 лв., обезщетение за
претърпяната загуба в размер на разликата между цената по разваления
извънсъдебно на 10.08.2016 г. договор за продажба на стоки с елементи на
изработка от 26.11.2014 г., изменен с анекс № 2 от 10.11.2015 г. и анекс № 3
от 15.03.2016 г. и цената по заместващата сделка - договора за продажба от
10.08.2016 г., сключен с „КамТехКом“ ЕООД. С решението са отхвърлени
предявените от „Транскомс“ ООД срещу съдружниците в гражданско
дружество по ЗЗД с наименование „Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура“ - „Геа
21“ АД, Кралство Испания, „Конструксионес Аранс Асинас“ АД, Кралство
7
Испания и „Инжстройинженеринг“ ЕООД искове за солидарното им
осъждане да заплатят сумата 34 560 лв., цена на 8 броя „двойна анкеровка за
компенсирана контактна мрежа“, и сумата 7 300.97 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 34 560
лв. за периода от 04.05.2016 г. до 01.06.2018 г. и е разпределена отговорността
за разноските пред двете инстанции.
Решението на въззивния съд е обжалвано пред ВКС и с определение №
50044 от 03.02.2023 г. по т.д. № 2293/2021 г. на ВКС, ТК, II отделение, не е
допуснато касационно обжалване на същото.
Установи се също, че въз основа на невлязлото в сила осъдително
решение № 10295 от 02.04.2021 г. по т.д. № 4014/2019 г. на Софийски
апелативен съд е издаден изпълнителен лист от 07.04.2021г. за присъдените с
решението суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист от 07.04.2021 г.
е образувано изпълнително дело № 674/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц., peг. №
***, район на действие ОС - Враца, което е спряно на основание чл. 638, ал. 1
ТЗ.
Видно е от представеното по делото удостоверение от ЧСИ И. Ц. изх. №
4583 / 11.02.2022 г., издадено по изпълнително дело № 2021***0400674, че с
постъпила на 14.07.2021г. по изпълнителното дело сума в размер 69 719, 12
лева са погасени част от вземанията по изпълнителния лист и дължими към
взискателите към 29.10.2021г. са останали сумите, отнесени към всеки от тях,
като следва: 1. на "Инжстройинженеринг” ЕООД, ЕИК ***: 67 380 лв. –
главница; 24 330.34 лв. - законна лихва върху главницата за периода от
21.03.2018 г. до 29.10.2021 г. и 46 660.62 лв. неолихвяема сума - остатък
главница по чл. 323 ТЗ; 2. на "Конструксионес Аранс Асинас” АД, ЕИК А-
***: 67 380 лв. главница, 9 289. 38 лв. - законна лихва върху главницата за
периода от 21.03.2018 г. до 29.10.2021 г. и 46 660.62 лв. неолихвяема сума -
остатък главница по чл. 323 ТЗ; 3. на „Гea 21” АД, ЕИК А-***: 89 840 лв
главница, 32 440.85 лв. - законна лихва върху главницата за периода от
21.03.2018 г. до 29.10.2021 г. и 62 214.30 лв. неолихвяема сума - главница по
чл. 323 ТЗ, както и на всички взискатели сумата 4800 лв. разноски по
изпълнително дело /адв. възнаграждение/, както и 50.80 лв. изплатени такси
по т. 5, т. 9 и т. 31 от Тарифата към ЗЧСИ.
С исковата молба са представени също фактура № 244/15.07.2021г. за
сумата 4800 лева адвокатски хонорар за образуване и представителство по
изп. производство на въззивно решение по т.д. № 4014/2019г. на САС с
доставчик адвокатско дружество „Ж. и Б.” и получател „Ай Джи Ей ЖП
Инфраструктура“ ДЗЗД и преводно нареждане от 29.07.2021г., издадено от
„Алианц Банк България” за превод на сумата 19 920, 00 лева от „Ай Джи Ей
ЖП Инфраструктура“ ДЗЗД в полза на адвокатско дружество „Ж. и Б.”.
8
В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ с молба вх. № 3212/29.11.2021г. адвокат Б.
И. Ж., пълномощник на страни по договор за гражданско дружество с
наименование на дейността "Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура" и ЕИК ***,
както следва "Инжстройинженеринг" ЕООД, "Конструксионес Аранс Асинас"
АД и "Геа 21" АД, е предявил вземания на дружествата към длъжника
"Транскомс" ООД в откритото производство по несъстоятелност по т.д. №
124/2021 год. по описа на ВрОС, в размер както следва: 1. „Tea 21" АД - 89
840 лв. - главница; 32 440.85 лв. - законна лихва в/у главницата за периода от
21.03.2018 г. до 29.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата от
29.10.2021 г. до окончателното изплащане на дълга; неолихвяема сума -
главница в размер на 62 283.65 лв.; 2. "Инжстройинженеринг" ЕООД - 67 380
лв. - главница; 24 330.34 лв. - законна лихва в/у главницата за периода от
21.03.2018 г. до 29.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата от
29.10.2021 г. до окончателното изплащане на дълга; неолихвяема сума -
главница в размер на 46712.74 лв.; 3. "Конструксионес Аранс Асинас" АД - 67
380 лв. главница; 9289. 38 лв. - законна лихва в/у главницата за периода от
21.03.2018 г. до 29.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата от
29.10.2021 г. до окончателното изплащане на дълга; неолихвяема сума -
главница в размер на 46 712.74 лв. В молбата е посочено, че олихвяемата
главница представлява подлежаща на връщане като платена на отпаднало
основание цена на 52 броя компенсиращи устройства по Договор за продажба
на стоки с елементи на изработка, изм. с Анекс № 2 от 10.11.2015 г. и Анекс
№ 3 от 15.03.2016 г., развален извънсъдебно на 10.08.2016 г., а неолихвяемата
сума е обезщетение по чл. 323 ТЗ за загубата в размер на разликата между
цената на компенсиращите устройства по разваления извънсъдебно на
10.08.2016 г. договор за продажба на стоки с елементи на изработка и цената
на устройствата по заместващата сделка - договор от 10.08.2016 г., сключен
между купувача ДЗЗД “Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура” и “КамТехКом”
ЕООД. Посочено е също, че за вземанията е предявен осъдителен иск и е
постановено подлежащо на изпълнение решение на въззивния Софийски
апелативен съд по т.д. № 4014/2019 г., по което за предявените вземания е
издаден изпълнителен лист от 07.04.2021 г. и е образувано изпълнително дело
№ 674/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц., per. № ***, район на действие ОС -
Враца, което е спряно на основание чл. 638,ал. 1 ТЗ. Пояснено е, че
вземанията са предявени в размер, отговарящ на непогасения техен остатък
9
към 29.10.2021 г. и посочен в удостоверение на съдебния изпълнител №
36622/29.10.2021 г.
За установяване на правосубектността на ищците - испански дружества
- членове в ДЗЗД "Конструксионес Аранс Асинас" АД и „Гea 21” АД, по
делото са представени от синдика и длъжника 2 бр. удостоверения от
електронната страница на търговския регистър на Испания, както и от
ищцовата страна удостоверения от 24.06.2022г. и от 19.07.2022г. с превод от
испанския търговски регистър. От същите се установява, че двете дружества
са обявени в несъстоятелност, но не са прекратени и заличени от търговския
регистър.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Преди да се произнесе по съществото на спора, съдът следва да се
произнесе по направеното от синдика и длъжника възражение за
недопустимост на производството, поради липсата на представителна власт
на адвокат Б. И. Ж. спрямо ДЗЗД "Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура". Съдът
намира това възражение за неоснователно.
На първо място, по делото не се установи наличието на предпоставката
за прекратяването на това гражданско дружество, визирана в нормата на чл.
363, буква в) от ЗЗД – прекратяване на един от съдружниците. Твърдяното от
синдика и длъжника прекратяване на дейността на двете испански дружества
"Конструксионес Аранс Асинас" АД и „Tea 21" АД, съдружници в
гражданското дружество, в резултат на развило се производство по
несъстоятелност, не обосновава извод за прекратяване ех lege на ДЗЗД "Ай
Джи Ей ЖП Инфраструктура", тъй като двете дружества, макар и обявени в
несъстоятелност, не са прекратени и заличени от търговския регистър. След
като съществуват като правни субекти, същите продължават да бъдат
съдружници в гражданското дружество, поради което последното не е
прекратено на основание чл. 363, б. „в” ЗЗД и е правосубектно.
Наред с изложеното, по делото са представени доказателства –
пълномощно от 19.01.2016г., с което трите дружества - съдружници в ДЗЗД
"Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура", чрез лицата, които ги представляват по
закон, са упълномощили Пламен Георгиев Стилиянов, от което лице адв. Б.
Ж. черпи представителната си власт по делото въз основа на
преупълномощаване по адвокатското пълномощно от 15.06.2017г., да
представлява гражданското дружество във връзка с договора за гражданско
дружество.
Изложеното налага извода, че адвокат Б. И. Ж. разполага с
представителна власт да представлява ДЗЗД "Ай Джи Ей ЖП
Инфраструктура" в настоящото производство.
На второ място съдът намира, че няма правната възможност да
10
извършва проверка за валидното учредяване на представителната власт на
пълномощника адв. Б. Ж. за предявяване на установителния иск по чл.694,
ал.2, т.1 ТЗ пред съда от името на гражданското дружество, и оттам да прави
изводи за допустимостта на предявения иск.
Пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено
пълномощно и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на
представителна власт на пълномощника и за обема на същата. Тази проверка
обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на
пълномощното като съдът не може да извършва проверка дали
удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е
направено. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват
само представляваната от него страна и пораждат действие само по
отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на
другата страна в производството. Съществуването на упълномощителната
сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и
пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното
страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда
при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за
насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването
на упълномощителната сделка, чрез оспорване на правосубектността на
упълномощителя. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени
от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за
което се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като
упълномощител в пълномощното. По силата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД това лице
може както да се позове на това, че действията на пълномощника са
извършени без представителна власт и не са породили действия за него, така
и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване
принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без
представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на
представителна власт на извършилия действията пълномощник. Трети лица
не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се
прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до
невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. В този смисъл в
т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г., постановено по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК е
посочено, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да
11
има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не
поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето,
от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от
ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове
само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници. Даденото тълкуване се отнася до действието
на договорите, сключени от пълномощник без представителна власт, но
даденото с него разрешение е принципно и следва да намери приложение във
всички случаи попадащи в приложното поле на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, какъвто е
и този за липса на представителна власт в исковото производство. В този
смисъл са Решение № 296 от 5.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1776/2016 г., IV
г. о., ГК и Определение № 137 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4177/2020 г.,
II г. о., ГК.
В случая упълномощителят ДЗЗД "Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура" не
се е позовал на липсата на представителна власт. От посоченото по-горе
следва, че твърдение за липса на представителна власт на предявилия иска
пълномощник може да бъде направено само от ДЗЗД "Ай Джи Ей ЖП
Инфраструктура", респ. от неговите правоприемници. Направеното от
синдика и от ответника-длъжник позоваване на липсата на представителна
власт на адв. Б. Ж. за предявяване на установителния иск е неотносимо към
спора в производството и не е необходимо съдът да предприема процесуални
действия във връзка с него. Липсата на представителна власт ще е налице,
когато по делото не е приложено пълномощно. В случаите, когато такова е
приложено, то е налице доказателство установяващо наличието на
представителната власт, поради което съдът извършва преценката дали
извършеното от пълномощника действие е без представителна власт, с оглед
на обема на предоставените с пълномощното права. Той обаче не може както
по искане на насрещната страна, така и служебно да извършва проверка дали
представителната власт на пълномощника е надлежно учредена или не без да
има позоваване в тази насока от страната, която твърди, че е ненадлежно
представлявана.
Изложеното налага извода за наличие на представителна власт за
пълномощника адв. Б. Ж. за предявяване на установителните искове по
чл.694, ал.2, т.1 ТЗ пред съда от името на гражданското дружество.
С оглед на изложените доводи за неоснователност на възражението на
12
синдика и длъжника за недопустимост на производството, съдът следва да се
произнесе по основателността на предявените искове.
Предявените искове са с правно основание чл. 694, ал. 2, точка 1 от
Търговския закон във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Исковото производство по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ във вр. с чл. 124, ал.
1 от ГПК, представлява допълнително производство, което има обслужващо
предназначение по отношение на производството по несъстоятелност. Касае
се за установителен иск относно съществуването или несъществуването на
релевантно за несъстоятелността вземане и поредността на удовлетворяване
на вземането. Този иск е под режима на общия исков процес и по отношение
на него важат правилата на състезателното исково производство. Този иск по
своя характер е специален, тъй като правните последици на решението имат
установителна сила не само по отношение на длъжника, синдика и съда по
несъстоятелността, но те се разпростират и по отношение на всички
кредитори съгласно чл. 694, ал. 8 от ТЗ.
В производството по установителния иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ във
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК ищецът носи доказателствената тежест по пътя на
пълното и главно доказване да установи наред с наличието на процесуалните
предпоставки за допустимост на исковото производство (разгледани в случая
по-горе в мотивите) така и всички обстоятелства, от които произтича
твърдяното вземане, неговият вид и размер. Длъжникът-ответник може да
оспорва съществуването на вземането, противопоставяйки на кредитора
възражения, които би могъл да направи и по един осъдителен иск. В негова
тежест е да докаже наведените с отговора на исковата молба твърдения, като
напр. извършени погасявания, ако има извършени такива за пълно или
частично погасяване на дълга, чрез извършено плащане, прихващане, за
изтекла погасителна давност, възражения за нищожност, унищожаемост или
разваляне на договора, както и всички свои възражения за поредността на
удовлетворяване на вземането, на който се позовава ищецът.
В настоящия случай, в подкрепа на твърденията си, че предявените
вземания съществуват, ищците се позовават на решение № 10295 от
02.04.2021 г. по т.д. № 4014/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което
дружеството-длъжник е осъдено да им заплати на основание чл.55, ал.1, т.3 от
ЗЗД суми за главници, които се дължат ведно със законната лихва върху тях
от 21.03.2018 г. до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
13
суми, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главниците от 10.08.2016 г. до 21.03.2018 г. и на основание чл.323 от ТЗ
суми, представляващи обезщетение за претърпяна загуба, както и на
издадения въз основа на това решение изпълнителен лист от 07.04.2021г. за
присъдените с него суми. Макар към момента на подаване на исковата молба,
респ. на молба вх. № 3212/29.11.2021г., с която са предявени вземанията на
дружествата към длъжника в производството по несъстоятелност по т.д. №
124/2021г. на ОС-Враца, решението на САС да не е било влязло в сила, то с
оглед постановеното по време на висящността на настоящото производство
определение № 50044 от 03.02.2023 г. по т.д. № 2293/2021 г. на ВКС, ТК, II
отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на решението на
САС, постановено по т.д. № 4014/2019 г., то към момента на устните
състезания по делото, това решение е влязло в сила и има сила на присъдено
нещо и изпълнителна сила.
Решението на САС и издаденият въз основа на него изпълнителен лист
от 07.04.2021г. еднозначно удостоверяват съществуващи вземания при
определен размер към 07.04.2021г. и определяем според установен в закона
механизъм, считано от 08.04.2021 г.
За събиране на вземанията въз основа на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 2021***0400674 на ЧСИ И. Ц., по което
длъжникът е извършил частично плащане. Видно е, от представеното по
делото удостоверение изх. № 4583 / 11.02.2022 г., издадено по
изпълнителното дело, че с постъпила на 14.07.2021г. сума в размер 69 719, 12
лева са погасени част от вземанията по изпълнителния лист и дължими към
взискателите към 29.10.2021г. са останали сумите, отнесени към всеки от тях,
като следва: 1. на "Инжстройинженеринг” ЕООД, ЕИК ***: 67 380 лв. –
главница; 24 330.34 лв. - законна лихва върху главницата за периода от
21.03.2018 г. до 29.10.2021 г. и 46 660.62 лв. неолихвяема сума - остатък
главница по чл. 323 ТЗ; 2. на "Конструксионес Аранс Асинас” АД, ЕИК А-
***: 67 380 лв. главница, 9 289. 38 лв. - законна лихва върху главницата за
периода от 21.03.2018 г. до 29.10.2021 г. и 46 660.62 лв. неолихвяема сума -
остатък главница по чл. 323 ТЗ; 3. на „Гea 21” АД, ЕИК А-***: 89 840 лв
главница, 32 440.85 лв. - законна лихва върху главницата за периода от
21.03.2018 г. до 29.10.2021 г. и 62 214.30 лв. неолихвяема сума - главница по
чл. 323 ТЗ, както и на всички взискатели сумата 4800 лв. разноски по
14
изпълнително дело /адв. възнаграждение/, както и 50.80 лв. изплатени такси
по т. 5, т. 9 и т. 31 от Тарифата към ЗЧСИ. Посоченото удостоверение на
съдебния изпълнител е официален документ, който не е оспорен от ответната
страна (не е оспорена дължимостта на сумите и техния размер) и се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него
размер на вземанията, съгласно чл.179, ал.1 ГПК.
Предметните предели на установяването в процеса по чл.694 ТЗ са
очертани още с молбата на кредитора за предявяване на вземането му пред
синдика, респективно с определението на съда по разгледаното възражение
срещу списъка. Поради това недопустимо е установяването на вземане,
индивидуализирано в исковата молба по чл. 694 ТЗ по основание, произход,
размер и обезпечение, различни от посочените в съставените от синдика
списъци на приетите и неприетите вземания, съответно от посочените в
определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. В константната практика на ВКС
по приложението на чл. 694 ТЗ е възприето принципното становище, че
предмет на съдебно установяване с иска по чл. 694 е вземането на кредитора,
което е предявено по реда и в сроковете на чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ в
производството по несъстоятелност на длъжника, но не е прието от синдика,
респ. е включено в списъка на приетите вземания с определението на съда по
несъстоятелността по чл. 692 ТЗ във връзка с подадено от кредитора
възражение. Допустимостта на иска предпоставя пълна идентичност между
предявеното в производството по несъстоятелност вземане и вземането, за
установяване съществуването на което е инициирано настоящето
производство по чл. 694 ТЗ. Всяко вземане се характеризира с юридическите
факти, които го пораждат /основание/ и със своя размер, а вземанията с
периодичен характер - и с периода, за който се дължат.
В този смисъл настоящите искове по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ може да
бъдат с предмет единствено установяване съществуването на неприетите в
производството по несъстоятелност вземания на кредиторите, с основанието,
на което са предявени и разгледани в това производство. Доколкото
кредиторите са предявили вземанията си към длъжника "Транскомс" ООД в
откритото производство по несъстоятелност по т.д. № 124/2021 год. по описа
на ВрОС, в размерите, посочени в удостоверението от ЧСИ И. Ц. от
11.02.2022 г., само за главниците, за законните лихви върху същите и за
неолихвяемите суми - остатък главници по чл. 323 ТЗ, а синдикът е включил
в списъка на неприетите вземания вземания на ищците, както следва: на "Геа
21" АД – 32 440.85 лв. - законна лихва върху главница за периода от
21.03.2018 г. до 29.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата от
29.10.2021г. до окончателното изплащане на дълга; 62 283.65 лв. неолихвяема
сума – главница; на "Инжстройинженеринг" ЕООД – 24 330.34 лв. - законна
лихва върху главница за периода от 21.03.2018 г. до 29.10.2021 г., както и
законната лихва върху главницата от 29.10.2021г. до окончателното
изплащане на дълга; 46 712.74 лв. неолихвяема сума - главница; на
15
"Конструксионес Аранс Асинас" АД – 9 289. 38 лв. - законна лихва върху
главница за периода от 21.03.2018 г. до 29.10.2021 г., както и законната лихва
върху главницата от 29.10.2021г. до окончателното изплащане на дълга; 46
712.74 лв. неолихвяема сума – главница, като възражението на кредиторите
против включването на тези вземания в списъка на предявени и неприети
вземания е оставено без уважение с определение № 442 от 09.12.2022г. по
това дело, то следва да се приеме, че предмет на установяване в настоящето
производство са само посочените по-горе неприети вземания.
Доколкото длъжникът не твърди, а и на синдика не е известно
обстоятелство, с което правният ред свързва погасяването на посочените
вземания, налага се еднозначен извод, че определените по основание и размер
вземания за законна лихва и неолихвяема сума - остатък главница по чл. 323
ТЗ, съществуват. По отношение на оспорените и включени в списъка на
неприети вземания вземания за лихви, дължими от 21.03.2018 г. /датата на
предявяване на иска/ до 29.10.2021 г. /датата на откриване на производството
по несъстоятелност/, както и на тези мораторни лихви, които следва да се
начислят върху главниците след 29.10.2021 г. до окончателното плащане на
дълга, които главници са включени в списъците за приети вземания, влязлото
в сила решение на САС също е факт, който прави вземанията безспорни и
ненуждаещи се от доказване, тъй като са присъдени с диспозитива на
решението.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявените искове с правно
основание чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на длъжника "Транском С” ООД, ЕИК ***,
съществуването на предявените от кредиторите "Инжстройинженеринг"
ЕООД, "Конструксионес Аранс Асинас" АД и "Теа 21" АД, като страни по
договор за гражданско дружество "Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура",
вземания, както следва: на "Геа 21" АД – 32 440.85 лв. - законна лихва върху
главница за периода от 21.03.2018 г. до 29.10.2021 г., както и законната лихва
върху главницата от 29.10.2021г. до окончателното изплащане на дълга; 62
283.65 лв. неолихвяема сума – главница; на "Инжстройинженеринг" ЕООД –
24 330.34 лв. - законна лихва върху главница за периода от 21.03.2018 г. до
29.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 29.10.2021г. до
окончателното изплащане на дълга; 46 712.74 лв. неолихвяема сума -
главница; на "Конструксионес Аранс Асинас" АД – 9 289. 38 лв. - законна
лихва върху главница за периода от 21.03.2018 г. до 29.10.2021 г., както и
законната лихва върху главницата от 29.10.2021г. до окончателното
16
изплащане на дълга; 46 712.74 лв. неолихвяема сума – главница, включени в
одобрения от съда по несъстоятелността по т.д. № 124/2021г. на ОС-Враца
списък на неприетите вземания, са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени.
С молба вх. № 3212/29.11.2021г. в производството по несъстоятелност
обаче не са предявени посочените в удостоверението на ЧСИ и претендирани
с исковата молба вземания общо от всички взискатели за сумата 4800 лв.
разноски по изпълнително дело /адв. възнаграждение/, както и за сумата 50.80
лв. изплатени такси по т. 5, т. 9 и т. 31 от Тарифата към ЗЧСИ, поради което
тези вземания не са разгледани, съответно приети или неприети в
производството по несъстоятелност. Поради това предявеният иск по чл. 694,
ал. 2, т. 1 от ТЗ във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на тези вземания е недопустим и производството по делото
по отношение на него следва да се прекрати.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл.621
ТЗ ответното дружество следва да заплати на ищците направените разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете.
Съдът намира за основателно направеното от длъжника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищците. От представените по делото фактура от 16.01.2023г. и преводно
нареждане от 09.02.2023г. се установява, че ищците са заплатили на
адвокатско дружество „Ж. и Б.” възнаграждение в размер 19 500 лв. с ДДС.
При предявени искове за сумата общо 226 446, 91 лева, минималното
адвокатско възнаграждение би следвало да бъде 16 449, 46 лв. с ДДС,
съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Следователно платеният от ищците
адвокатски хонорар значително надвишава горепосочения минимум. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищците следва да бъде намалено към минимума от 16 449, 46 лв. с ДДС. С
оглед на изложеното ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищците по съразмерност сумата 16 097, 09 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ при предявяване на исковете държавна
такса не е внесена предварително. Определена върху една четвърт от
17
вземанията, за които са предявени исковете, същата възлиза на 56611, 73
лева, като с оглед изхода на делото 55399, 03 лв. следва да бъдат внесени от
ответника, а 1212, 70 лв. от ищците в полза на Окръжен съд-Враца, както и в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер
на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ във вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на неприети вземания
на "Инжстройинженеринг" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
***, представлявано от П. С.; "Конструксионес Аранс Асинас" АД, испанско
дружество, седалище и адрес на управление ***, вписано в ТР под № А-***,
представлявано от Х. А. А. и "Теа 21" АД, испанско дружество, седалище и
адрес на управление ***, вписано в ТР под № А-***, представлявано от
управителите "М. К." ЕООД, чрез управителя му Х. А. М. и Х. А. Л. Ф., като
страни по договор за гражданско дружество от 14.01.2011 г., изменен на
19.01.2016 г., с наименование на дейността "Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура"
и ЕИК ***, по отношение на "Транском С” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК
***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. П., в размери
и на основание както следва: А/ на "Инжстройинженеринг” ЕООД, ЕИК
***: 24 330.34 лв. - законна лихва върху дължима и приета в
несъстоятелността главница за периода от 21.03.2018 г. до 29.10.2021 г., както
и законната лихва върху главницата от 29.10.2021г. до окончателното
изплащане на дълга; 46 660.62 лв. неолихвяема сума - остатък на дължима
главница по чл. 323 ТЗ; Б/ на "Конструксионес Аранс Асинас” АД, ЕИК А-
***: 9 289. 38 лв. - законна лихва върху дължима и приета в
несъстоятелността главница за периода от 21.03.2018 г. до 29.10.2021 г., както
и законната лихва върху главницата от 29.10.2021г. до окончателното
изплащане на дълга; 46 660.62 лв. неолихвяема сума - остатък главница по чл.
323 ТЗ; В/ на „Гea 21” АД, ЕИК А-***: 32 440.85 лв. - законна лихва върху
дължима и приета в несъстоятелността главница за периода от 21.03.2018 г.
18
до 29.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 29.10.2021г. до
окончателното изплащане на дълга; 62 214.30 лв. неолихвяема сума -
главница по чл. 323 ТЗ, които суми са дължими по изпълнителен лист от
07.04.2021г., издаден от Софийски апелативен съд въз основа на решение
10295 от 02.04.2021 г. по т.д. № 4014/2019 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в ЧАСТТА по предявения от
"Инжстройинженеринг" ЕООД, ЕИК ***, "Конструксионес Аранс Асинас"
АД, испанско дружество, и "Теа 21" АД, испанско дружество, като страни по
договор за гражданско дружество с наименование на дейността "Ай Джи Ей
ЖП Инфраструктура" и ЕИК ***, срещу "Транском С” ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. П., иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ във вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК за установяване съществуването на неприети вземания общо на
всички кредитори за сумата 4800 лв. разноски /адв. възнаграждение/, както и
за сумата 50.80 лв. изплатени такси по т. 5, т. 9 и т. 31 от Тарифата към ЗЧСИ
по изпълнително дело № 674/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц., peг. № ***, район
на действие ОС - Враца, поради недопустимост.
ОСЪЖДА "Транском С” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление ***, представлявано от М. П., ДА ЗАПЛАТИ на
"Инжстройинженеринг" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
***, представлявано от П. С.; "Конструксионес Аранс Асинас" АД, испанско
дружество, седалище и адрес на управление ***, вписано в ТР под № А-***,
представлявано от Х. А. А. и "Теа 21" АД, испанско дружество, седалище и
адрес на управление ***, вписано в ТР под № А-***, представлявано от
управителите "М. К." ЕООД, чрез управителя му Х. А. М. и Х. А. Л. Ф., като
страни по договор за гражданско дружество от 14.01.2011 г., изменен на
19.01.2016 г., с наименование на дейността "Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура"
и ЕИК ***, разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер 16 097, 09 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА "Транском С” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление ***, представлявано от М. П., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна
такса в размер 55399, 03 лв., както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева.
ОСЪЖДА "Инжстройинженеринг" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от П. С.; "Конструксионес Аранс Асинас"
АД, испанско дружество, седалище и адрес на управление ***, вписано в ТР
под № А-***, представлявано от Х. А. А. и "Теа 21" АД, испанско дружество,
19
седалище и адрес на управление ***, вписано в ТР под № А-***,
представлявано от управителите "М. К." ЕООД, чрез управителя му Х. А. М.
и Х. А. Л. Ф., като страни по договор за гражданско дружество от 14.01.2011
г., изменен на 19.01.2016 г., с наименование на дейността "Ай Джи Ей ЖП
Инфраструктура" и ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер
1212, 70 лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
държавна такса в размер на 5 лева.

Решението е постановено при участието на синдика на "Транском С”
ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ***, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните и синдика.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
20