Р Е Ш Е Н И Е
№1828
гр. Перник, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 01259 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба на М.Д.И.
*** АД, с която е предявен иск за
установяване несъществуването на парични вземания за сумата от 1802,91лв.,
представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2004г. до 30.04.2009г., за сумата от 603,13 лв. – законна лихва за забава
върху месечните плащания за периода от 01.03.2004г. до 17.03.2010г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата
и разноските, поради погасяването им по давност след издаването на
изпълнителен лист за същите суми по гр.д. №****/****г. на РС-Перник.
В срока по чл. 131 ГПК от
ответника не е постъпил писмен отговор.
Ищецът поддържа, че ответникът, в
качеството му на доставчик на комунални услуги имал вземания към за сумата от
1802,91лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2004г. до 30.04.2009г., за сумата от 603,13 лв. – законна
лихва за забава върху месечните плащания за периода от 01.03.2004г. до
17.03.2010г., ведно със законната лихва и разноските. Твърди, че за същите
вземания ответникът се снабдил с изпълнителен лист, издаден по гр.д. №****/****г.
на Районен съд-Перник.
Поддържа, че след издаване на
изпълнителния ответникът бездействал, при което по образуваното за събиране на
вземанията изпълнително дело не били предприемани изпълнителни действия и
изтекъл законоустановения давностен срок. Излага, че първото заведено изп. д. ****/****г. при ЧСИ А.В., е било
прекратено от ЧСИ с нарочно
постановление от 11.02.2017 г., като ЧСИ е посочил, че от 02.11.2011 г., взискателят не е поискал
извършването на изп. действия по делото и същото е прекратено на основание
чл.433, т.8 ГПК. Посочено е, че след като е бил поискан от взискателя и върнат
оригинала на изпълнителния лист е било заведено със същия второ изп. дело при
ЧСИ С.Б., като същото е заведено по
молба от 23.01.2018 г., под № 161 от 2018 г., и то след изтичане на
предвидените давности срокове. Моли се за уважаване на заявените претенции.
При така изложените съображения
отправя искане към съда да признае за установено по отношение на ответника, че
не дължи процесните вземания поради
погасяването им по давност след издаването на изпълнителен лист за същите.
Ответникът не взема становище по
предявения иск в срока по чл. 131 ГПК.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № ***** по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд, която е издадена в
полза на „Топлофикация - Перник” АД срещу М.Д.И. *** АД, с която е предявен
иск за установяване несъществуването на
парични вземания за сумата от 1802,91лв., представляваща стойност на доставена
неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004г. до 30.04.2009г., за
сумата от 603,13 лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за
периода от 01.03.2004г. до 17.03.2010г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата и разноските, поради
погасяването им по давност след издаването на изпълнителен лист за същите суми
по гр.д. №****/****г. на РС-Перник.
Обсъжданото
архивирано ч. гр. д. №***** по описа за
2010г. на Пернишки районен съд се състои единствено от заповед за изпълнение на
парично задължение, като липсват други документи, от които да се направи извод
за датата на влизане в сила на същата. В заповедта за изпълнение е отбелязано,
че е издаден изпълнителен лист на 29.07.2011 г., която е крайната възможна дата
за влизане в сила на обсъжданата заповед. В тоз смисъл съдът приема, че
заповедта влезнала в сила на 29.07.2011 г., като на тази дата е издаден и
изпълнителния лист.
Въз
основа на изпълнителния лист и по молба вх. № 45977 от 02.11.2011 г. на „Топлофикация
- Перник” АД е образувано изпълнително дело № ****/****г.
по описа на ЧСИ А.В.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи
запор върху трудовото възнаграждение, пенсии, да се извърши справка за
собственост на двжжими или недвижими вещи и т.н..
От
материалите по изпълнителното дело №****/****г.
по описа на ЧСИ А.В.се установява, че съдебният изпълнител е изпратил
съобщение до НАП за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена
покана до длъжника за доброволно изпълнение. Установява се още, че взискателят
е подал молба вх. № 7006 от 03.07.2014 г. за проучване имуществото на длъжника
и за налагане на запор, на вземания на длъжника и извършване на справки в НОИ и
НАП.
С
постановление от 11.02.2017 г. на съдебния изпълнител е прекратено изпълнително дело № ****/****г. по описа на
ЧСИ А.В..
Въз основа на
изпълнителния лист и по молба вх. № 1453 от 23.01.2018 г. на ответното
дружество е образувано ново изпълнително дело № 161/2018 г. по описа на С.Б..
От материалите по изпълнителното
дело № 161/2018 г. по описа на С.Б. се
установява, че са изпратени запорни съобщения на 31.01.2018 г., касаещо
налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „ИНВЕСТБАНК“ ЕАД . В това изпълнително дело е приложена още СЪОБЩЕНИЕ от банката, че се касае за пенсия на длъжника
и има върху това вземане и наложи и други запори, като писмото е с дата
01.03.2018 г. Запорното съобщение от ЧСИ до банката е било изпратено на
31.01.2018 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на
чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните
суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение,
заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010
г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение №
576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г.
о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било
проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод
за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да
избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение
при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това
не е повелята на закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр.
д. № 479 по описа за 2018 година на
Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 29.07.2011 г. (липсват доказателства,
че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече
предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността е прекъсната на 02.11.2011
г. с подаване на молба от Топлофикация - Перник” АД, № 45977 от
02.11.2011 г. и е образувано изпълнително дело № ****/****г. по описа на ЧСИ А.В.,
като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така,
тъй като в нея е направено искане за налагане на запор върху вземанията на
длъжника и извъшване на други действия по изп. дело и проучване на имуществото
на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело
№ 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Горното налага извод, че след прекъсването на
давността на 02.11.2011 г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която
изтича на 02.11.2016 г.
Съдът
намира, че в рамките на две години, считано от 02.11.2011 г. датата на подаване
на молбата за образуване на изпълнително дело, в която е направено искане за
прилагане на изпълнителен способ) не са извършени изпълнителни действия и не е
поискано извършването на такива. При бездействие на кредитора в период от две
години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се
осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически
факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Това води до извод, че на 02.11.2013 г. изпълнителното
производство по изп. д. по описа на ЧСИ А.В.е
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Този
извод не се променя от обстоятелството, че на 11.02.2017 г. е издадено
постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело,
тъй като изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и не е
необходимо издаването на акт на съдебния изпълнител.
Горният
извод не се променя и от обстоятелството, че през обсъждания двегодишен период
са изпращани писма до НАП с цел проучване имуществото на длъжника, както и
покана за доброволно изпълнение до длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са
обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и други.
Тъй като производството по изпълнително дело № ****/****
г. по описа на ЧСИ А.В.е премирано на 02.11.2013г., то извършените след тази
действия не пораждат действия, т. е. не се прекъсва давността с подаване на
молби от взискателя.
Горното
налага извод, че започналата да тече давност на 02.11.2011 г. е изтекла на 02.11.2016 г., а исковата
молба е подадена на 20.02.2019 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен
срок.
Второто изпълнително дело№ 161/2018 г.
по описа на С.Б., , е образувано на 31.01.2018
г., което след изтичане на давността. Това налага
извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 96,24
лева - държавна такса, 3 лева – банкова такса за извършен превод за заплащане
на държавна такса, и 400 лева – адвокатско възнаграждение, т. е. в общ размер
на 523,24 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Д.И., ЕГН**********, с адрес: ***, 68/Г/92 НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата в общ размер 2 406, 04 лв, както следва сумата от 1802,91лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004г. до 30.04.2009г., и сумата от 603,13 лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 01.03.2004г. до 17.03.2010г., и разноските, описани в изпълнителен лист, които суми са подробно описани и в заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 29.07.2011 г., издаден по ч. гр. д. №2619по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА„Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република” ДА ЗАПЛАТИ на Стоянка Жекова Стаматова, ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер
на 523,24 лева– направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № ***** по описа за 2010 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато в архив.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: