Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
22.07.2021
година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осми април през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след като разгледа
докладваното от съдия В. Ангелова,
гражданско дело № 5248 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 59317 от 05.03.2020 г., постановено по
гражданско дело № 50509 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 86 състав, бил прекратен гражданския брак, сключен на
14.01.2019 г. между Н.Д.Н. и Д.И.Я., като дълбоко и непоправимо разстроен и
осъдил всеки Н.Н. да заплати по сметка на Софийски районен съд окончателна
държавна такса в размер на по 50 лева.
Недоволна от така постановеното решение останала Д.И.Я.,
ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство, която
обжалва същото с оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразили се в
това, че тя и упълномощения от нея адвокат не били уведомена за насроченото по
делото съдебно заседание, с което тя била лишена от правото да изложи своите
аргументи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд изцяло и върне делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд при призоваване на страните.
В хода на съдебното дирене, редовно призована,
въззивницата не се явява и представлява и не сочи причини за това.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от Н.Д.Н., ищец в първоинстанционното и въззиваема страна в
настоящото производство, с която оспорва същата като неоснователна. Излага се
подробни съображения в тази насока се и моли съда да остави жалбата без уважение.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, оспорва въззивната
жалба и поддържа подадения във връзка с нея отговор. Счита постановеното от
първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно и пледира за
неговото потвърждаване.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата
е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан във
въззивната жалба, съдът констатира, че решението на първоинстанционния съд не е
влязло в сила в нито една своя част.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с
брачен иск от Н.Д.Н. срещу Д.И.Я. с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК -за
прекратяване на брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозирала
отговор на исковата молба, като оспорвала брачния иск, като недоказан и
неоснователен. Оспорвала изложените в исковата молба фактически твърдения, като
на свой ред твърдяла, че след сключването на брака ищецът се разболял и тя се
грижела за него и му купувала лекарства и го гледала докато бил в болница.
Сочи, че не е осъждана и оспорва твърденията, че е измамница. Твърди, че
съпругът й се е заобиколил с лоши роднини, които го настройвали против нея,
заради разликата във възрастта им. Твърди също, че ищецът отправял неприлични
предложения на съседките им в кв. „Враждебна“ и те искали от нея да го
„озапти“. В отговора си ответницата сочела адрес за призоваването си в гр.
София, кв. „*******, както и че по делото щяла да бъде представлявана от
адвокат Г.С. от САК. С изключение представения препис от отговора за връчване
на ищеца, към отговора не били представени каквито и да е приложения, в това
число соченото като представено свидетелство за съдимост на ответницата, както
и пълномощно за посочения адвокат. Извън посочения адрес за призоваването си в
кв. „Враждебна“, с отговора си ответницата не посочила съдебен адрес за своето
призоваване. Тя не посочила такъв и в хода на първоинстанционното производство.
Със съобщението, с което на ответницата били връчени
съдебните книжа по чл. 131 от ГПК, на същата били разяснени задълженията й по
чл. 41 от ГПК и последиците от неизпълнението им.
С определение № 275556/14.11.2019 г. съдът внесъл
делото в открито съдебно заседание, като го насрочил за разглеждане на
19.02.2020 г. от 14 часа.
За това съдебно заседание, призовката до ответницата
била върната по делото в цялост с отбелязване, че лицето живее и работи в
Италия, което сведение било дадено от В.И.Т..
В проведеното на 19.02.2020 г. открито съдебно
заседание, първоинстанционният съд приел, че ответницата е призована редовно по
реда на чл. 41 от ГПК, като дал ход на делото, извършил доклад на същото,
произнесъл се по доказателствените искания на ищеца и събрал допуснатите
доказателства. В същото съдебно заседание съдът дал ход по същество и обявил,
че ще се произнесе с решение по спора.
При тези процесуални действия, първоинстанционният съд
постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивния съд споделя
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не
счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
При цялостната проверка на действията на
първоинстанционния съд по връчване на съдебни книжа и призовки на страните, в
частност на ответницата, въззивният съд не констатира сочените в жалбата
съществени процесуални нарушения, довели до лишаване на въззивницата от участие
в производството по делото. Както се посочи и по-горе, същата на 30.09.2019 г.,
лично получила съдебните книжа по делото с указания по чл. 131 от ГПК на
посочения от ищеца адрес в гр. София, ул. 33 (кв. ********Със съобщението, с
което й били връчени съдебните книжа по делото, същата била предупредена за
задълженията си по чл. 41 от ГПК, а именно, ако отсъства за повече от месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес, а при неизпълнение на това
задължение, всички съобщения за тази страна се прилагат по делото и се считат
връчени.
В отговора си посочила за призоваването си адрес в гр.
София, кв. ********, като твърдяла, че ще бъде представлявана от адвокат Г.С.
от САК, но не представила пълномощно за него. Следва да се отбележи, че
регистъра на адвокатите към САК има регистрирани поне седем адвокати носещи
собственото име Г. и с бащино или фамилно име С., като за съда липсва
задължение да издирва кой от тях е имала предвид ответницата, като е посочила,
че ще бъде представлявана от адвокат.
С оглед посочения от ответницата адрес за
призоваването й в подадения от нея отговор, призовката за насроченото съдебно
заседание й била изпратена на този адрес. От направеното отбелязване във
върната в цялост призовка ответницата живеела и работела в Италия. В този
смисъл, констатациите на първоинстанционния съд за неизпълнение на задължението
на ответницата за уведомяване по чл. 41 от ГПК са правилни и се споделят и от
настоящия съдебен състав. Първоинстанционния съд е действал законосъобразно,
приемайки, че същата е редовно призована по реда на чл. 41 от ГПК за датата на
съдебното заседание, поради което извършените в това съдебно заседание действия
не страдат от сочените в жалбата пороци. Съдът е извършил всички необходими
съдопроизводствени действия по изясняване на фактическата страна на спора и
след събиране на допуснатите относими доказателства, приключил съдебното
дирене, изслушал съдебните прения и след тяхното приключване, обявил, че ще се
произнесе с решение. С оглед изложеното, и обжалвания съдебен акт не страда от
сочените в жалбата пороци. В случая, при връчването на необходимите съдебни
книжа и призованане на страните първоистанционният съд е действал съобразно
изискванията на процесуалния закон и не е допуснал нарушение на същите, които
да ограничат правото на участие на която и да е от страните в процеса. Следва
да се отбележи, че самата въззивница е възприела поведение на недостатъчна
процесуална активност, като сама се е поставила в положението да не участва
пълноценно в производството по делото. Същата не е представила пълномощно за
посочения от нея адвокат от САК, за кого твърдяла, че ще я представлява по
делото и не посочила съдебен адрес за призоваването си. Същевременно, напуснала
посочения за призоваването си адрес, без да уведоми съда за това и без да
посочи друг адрес за своето призоваване. При това положение, не може да се
приеме развитата от нея в жалбата й теза, че е лишена от възможност да участва
в производството по делото.
При цялостната проверка на решението по реда на чл.
269 от ГПК, съдът намира същото за валидно и допустимо. По въпросите за
неправилността на решението, преценката на съда е ограничена до посоченото в
жалбата. При липсата на други конкретно развити доводи във връзка с неправилността
на решението, преценката на съда следва да се ограничи до анализ на сочените
пороци на решението. Все пак следва да се отбележи, че при тази проверка съдът
не констатира такива нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване
правото на защита и на участие на въззивницата в първоинстанционното
производство, които да съставляват основание за отмяната на постановеното
решение.
С оглед изложеното и поради съвпадението на правните
изводи на въззивния съд с тези изложени от първоинстанционния съд обжалваното
решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да се потвърди, а
подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
По разноските
:
Съдът не е сезиран с претенции за присъждане на
деловодни разноски от страните, като не дължи служебно произнасяне по този
въпрос.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271 от ГПК,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 59317 от 05.03.2020 г., постановено
по гражданско дело № 50509 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 86 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………
2. ……………