Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                         №287

                                        гр. Габрово, 03.07.2019г.

                                     

                               В  И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание  на  двадесет и пети юни през две хиляди  и деветнадесета година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА  и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№2614 по  описа  за  2017г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

 

         

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание  чл.422,ал.1 от ГПК.

           В исковата  молба  се твърди, че на 30.05.2012г. е сключен договор за  потребителски  паричен  кредит PLUS-01666521 между  „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Г.С.С., по силата на който дружеството е предоставило на последния 840 лева. Била сключена застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 40 лева. Договорения лихвен процент за периода на  договора бил 40.34%, а ГПР- 85.08%. Задължението е следвало да бъде погасено за срок от 12месеца, като  месечната  вноска е определена в  размер  на  86.22лв.

        По данни на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ответникът е заплатил по договора вноски на стойност 948.98 лева.

          На 14.10.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Мост финанс мениджмънт” АД бил сключен договор за цесия с който било прехвърлено  вземането  по договор   за потребителски  паричен  кредит PLUS-01666521/30.05.2012г.. Към  датата  на сключване  на договора  за цесия  задължението  на  ответника  е в  общ размер от  114.22лв., от които главница в  размер  на 67,84 лв. и акцесорни вземания: за договорна лихва за периода 20.06.2012г.– 20.05.2013г. в размер  на 17,81лв. и неустойка за периода 20.05.2013г. – 24.08.2017г.  в размер  на   28,57 лв.. След датата на предсрочната изискуемост „Мост финанс мениджмънт” АД начислява на ответника и законна лихва за забава  върху главницата от датата на обявяване на предсрочната изискуемост - 20.05.2013г. до 24.08.2017г. в размер на 28.57 лева. Цесионера изпратил съобщение до длъжника за извършената цесия, което обаче не било получено.

Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1963/2017г. за вземанията, които придобил по договора за цесия, но ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което се иска установяване на вземането по заповедта за изпълнение.

           ИСКА СЕ, съдът да признае за установено между страните, че ответникът Г.С.С., дължи на „Мост финанс мениджмънт” АД, следните  суми: главница в  размер  на 67,84 лв. и акцесорни вземания: за договорна лихва за периода 20.06.2012г.– 20.05.2013г. в размер  на 17,81лв. и неустойка за периода 20.05.2013г. – 24.08.2017г.  в размер  на   28,57 лв., както и законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 28.08.2017г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

         Ищецът  претендира  да  му  бъдат присъдени  направените  разноски  в  исковото  и  в  заповедното производство.

          Ответникът, чрез назначеният му процесуален представител адвокат  С.Д. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Възраженията, които се излагат в отговора са относно уведомлението за извършена цесия на длъжника, като се посочва че прехвърлянето на вземането не е било съобщено по надлежния ред нито от цедента, нито от цесионера, поради което цесията не може да породи действие спрямо този длъжник. Прави възражение за неравноправна клауза на чл. 5 от договора за кредит относно хипотезите на просрочване на две или повече месечни погасителни вноски, за които считано от падежната дата на  втората непогасена вноска вземането на кредитора става незабавно и автоматично предсрочно изискуемо в целият му размер без да бъде изпратено съобщение от кредитора. Счита, че тази клауза е неравноправна и нищожна съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

         Твърди се че предсрочната изискуемост на кредита в случая е настъпила преди сключването на договора на цесия – 14.10.2015 г. Като се вземе предвид, че цесията не е съобщена надлежно на длъжника, уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост не поражда правен ефект спрямо длъжника, доколкото последното не изхожда от кредитора. Акцесионерът не разполага с правомощия да съобщава предсрочна изискуемост, която е настъпила преди датата на цесията. 

        Третото лице- помагач  на  страната  на ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, клон България, ЕИК204915054, седалище и адрес на управление: гр. София, Ж.К. “Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14,със законен представител: Димитър Димитров, с пълномощник: юрисконсулт Петко Палазов  е представило писмено становище в указания срок. Счита, че  процесното  вземане   е безспорно  и доказано.  

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          От приложеното ч.гр.д. №1963 по описа за 2017г. на РС-Габрово, се установява, че на  ищеца е издадена  заповед за изпълнение по чл. 410  ГПК за следните суми: главница в размер на  67.84лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  28.08.2017г. до изплащане  на вземането; сумата  17.81лв.- договорна лихва за периода 20.06.2012г.–20.05.2013г.  и сумата  28.57лв.- неустойка  за периода  20.05.2013г.-24.08.2017г.

          Препис  от  заповедта   е  връчена на  длъжника  на  18.09.2017г., който  е подал  възражение с вх.№10665/29.09.2017г. по реда  на  чл.414 от ГПК.

          В указания едномесечен  срок  ищцовото  дружество  е депозирало  искова молба с вх.№11958/10.11.2017г., за  да запази ефекта  на  подадената  заповед  за изпълнение.

           От  представените доказателства по делото, а именно: заверени копия на: договор за цесия от 14.10.2015 г., копие на потвърждение за цесия, приложение 1 към договор за цесия от 14.10.2015 г., договор за паричен заем номер PLUS-01666521/30.05.2012 г., уведомление до длъжника за извършена цесия, застрахователен сертификат, справка от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за извършени плащания по задълженията на Г.С.С., както и заключението на в.лице, по  делото  се  установява  следното:

       На 30.05.2012г. е  сключен договор за  потребителски  паричен  кредит PLUS-01666521 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Г.С.С., по силата на който дружеството е предоставило на последния 840 лева. Била сключена застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 40 лева. Договорения лихвен процент за периода на  договора бил 40.34%, а ГПР- 85.08%. Задължението е следвало да бъде погасено за срок от 12месеца, като  месечната  вноска е определена в  размер  на  86.22лв.

         На 14.10.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Мост финанс мениджмънт” АД е сключен договор за цесия с който било прехвърлено  вземането  по договор   за потребителски  паричен  кредит PLUS-01666521/30.05.2012г.. Към  датата  на сключване  на договора  за цесия  задължението  на  ответника  е в  общ размер от  114.22лв., от които главница в  размер  на 67,84 лв. и акцесорни вземания: за договорна лихва за периода 20.06.2012г.– 20.05.2013г. в размер  на 17,81лв. и неустойка за периода 20.05.2013г. – 24.08.2017г.  в размер  на   28,57 лв..

         По делото се установи, че правата на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД са надлежно прехвърлени на ищеца по делото „Мост финанс мениджмънт” АД, като цесията е съобщена в хода на настоящото производство с връчването на исковата молба с приложенията на ответника.

          От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че извършените плащания от ответника по процесния договор за  паричен  кредит са  общо  в  размер  на сумата 948.97лв.,  която включва: главница- 734.85лв.; договорна  лихва -168.40лв.; главница по застраховка -37.30лв. и лихва по застраховка- 8.42лв..

         Дължимите и неизплатени  суми са общо  в  размер  на 115.05лв., както  следва: остатък   главница-65.15лв.; лихви  по главница-19.96лв.; застраховка-2.70лв.; лихви  по застраховка- 0.85лв. и обезщетение за  забава -29.39лв.

        Ищецът по делото  „Мост финанс мениджмънт” АД е приобретател на вземането, на основание сключен на 14.10.2015г. договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ с  „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по силата на който е придобил вземането по договора за кредит изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Вземанията,предмет на прехвърляне са подробно изброени и индивидуализирани в списъка, представляващ Приложение № 1, което е неразделна част от договора. Такова приложение към цесионния договор от 14.10.2015г. има представено по делото/листи 15- 17 от делото/, двустранно подписано, като вземането от ответника  е  вписано под номер 989.

         Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.        

        Поради изложеното, съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен  кредит.

         Процесният договор от 30.05.2012г. по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от  ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

           Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

          В  този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит.  Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. 

          Правната норма на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

         Нормата на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД определя за нищожни договорите, които противоречат на закона. Противоречието се изразява в неспазването на императивна правна норма или основен правен принцип.

         Установената съдебна практика  на ВКС (Р № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и др.) приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

           Видно от представените заверени преписи на  договор  за потребителски  паричен  кредит PLUS-01666521 от  30.05.2012г. и общи условия по договор за кредит, че същите не са написани  по ясен и  разбираем начин, тъй като всички елементи на договора  написани  с  размер  шрифт по-малък  от  12.

         В  съответствие с гореизложеното, съдът  приема, че сключеният на  договор  за потребителски  паричен  кредит PLUS-01666521 от  30.05.2012г. е недействителен, съгласно разпоредбата на  чл.22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията  на чл.10,ал.1 от ЗПК, което има за правна последица потребителят да върне само чистата стойност на кредита. В тази хипотеза, той не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Този извод съдът извлича с граматическо тълкуване от употребата на законодателя в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на наречието „само“, което изключва всички други плащания по договора за кредит, независимо от техния характер.

          Ответникът е платил по кредита  главница  в  размер  на   734.85лв. Останала  е непогасена главница в  размер  на 65.15лв., съгласно заключението на  в.лице.

По  изложените  съображения, потребителят Г.  С.С.- ответника по делото дължи връщане  само на непогасената главница  в  размер  на  65.15лв., но не дължи начислените от кредитора суми за лихва и  неустойка, на основание чл.23 от  Закона  за  потребителския кредит.

В съответствие с гореизложеното, искът относно вземането за  главницата следва да бъде уважен   до   размер  на  сумата от   65.15лв., а в останалата част  до пълната  претендирана  сума  от 67.84лв., следва  да бъде отхвърлен, като  неоснователен и недоказан. Следователно  ответникът  дължи  на  ищеца сумата  от  65.15лв., ведно със законната лихва, считано  от датата на постъпване на заявлението- 28.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, по Заповед №3320/29.08.2017г. за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, издадена  по  ч.гр.д.№1963/2017г. на РС-Габрово.

Исковете относно  следните вземания: за договорна лихва за периода 20.06.2012г.– 20.05.2013г. в размер  на 17,81лв. и неустойка за периода 20.05.2013г. – 24.08.2017г.  в размер  на   28,57 лв.., следва да бъдат отхвърлени  изцяло, като неоснователни и  недоказани.

          С  огледа изхода на спора ответникът  следва да бъде осъден   да заплати  на ищеца направените разноски  в исковото  производство  съразмерно  с уважената част  от исковете общо  в  размер  на  185.38лв., на  основание чл.78,ал.1 от ГПК.

         С  огледа изхода на спора ответникът  следва да бъде осъден   да заплати  на ищеца направените разноски в заповедното  производство по ч. гр.д.№1963/2017г. по описа  на ГРС, съразмерно  с уважената част от исковете общо  в  размер  на  42.78лв., на  основание чл.78,ал.1  от  ГПК.

        На основание чл.223 от ГПК, решението е постановено  при участието на третото лице- помагач  на  страната  на ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” клон България.

        Воден  от  горното  съдът 

     

                         Р      Е      Ш      И:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

      

          ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, че Г.  С.  С., ЕГН**********, с адрес: ***, с назначен процесуален  представител: адвокат С. Светославова  Рачкова- Д. *** ДЪЛЖИ на “МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Ситняково” № 23, ет.6, представлявано от  Веселин Юлиянов Балджиев – изпълнителен директор, с пълномощник: юрисконсулт Я.Ц.М., сумата 65.15лв./шестдесет  и пет  лева и петнадесет ст./ - главница, ведно със  законната лихва  считано от 28.08.2017г.  до  изплащане на  вземането, по Заповед №3320/29.08.2017г. за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, издадена  по  ч.гр.д.№1963/2017г. на  Габровски районен съд, на  основание  чл.422,ал.1  от  ГПК, като  отхвърля иска за главницата  в останалата част до размер  на  претендираната  сума от  67.84лв./шестдесет  и седем  лева и осемдесет  и четири ст./, като  неоснователен и  недоказан.

          ОТХВЪРЛЯ  ИЗЦЯЛО  предявените искове по  чл.422,ал.1 от  ГПК, с които се претендира да бъде признато за установено, че Г.  С.  С. ДЪЛЖИ на “МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК200385975, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Ситняково” № 23, ет.6, представлявано от  Веселин Юлиянов Балджиев –изпълнителен директор, с пълномощник: юрисконсулт Я.Ц.М., следните  суми: сумата 17.81лв./седемнадесет  лева  и осемдесет и една ст./- договорна лихва за периода 20.06.2012г.– 20.05.2013г. и сумата 28.57лв./двадесет  и осем  лева и петдесет  и седем  ст./- неустойка за периода 20.05.2013г. – 24.08.2017г. по Заповед №3320/29.08.2017г. за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, издадена  по  ч.гр.д.№1963/2017г. на  Габровски районен съд, като неоснователни и  недоказани.

         ОСЪЖДА  Г.  С.  С., ЕГН**********, с адрес: ***, с назначен процесуален  представител: адвокат С. Светославова  Рачкова- Д. *** да заплати  на    “МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Ситняково” № 23, ет.6, представлявано от  Веселин Юлиянов Балджиев – изпълнителен директор, с пълномощник: юрисконсулт Я.Ц.М., направените разноски  в исковото  производство  съразмерно  с уважената част  от исковете  в  размер  на 185.38лв./сто  осемдесет  и пет  лева и тридесет  и осем ст./, на  основание чл.78,ал.1 от ГПК.

           ОСЪЖДА Г.  С.  С., ЕГН**********, с адрес: ***, с назначен процесуален  представител: адвокат С. Светославова  Рачкова- Д. *** да заплати  на    “МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Ситняково” № 23, ет.6 , представлявано от  Веселин Юлиянов Балджиев – изпълнителен директор, с пълномощник: юрисконсулт Я.Ц.М., направените разноски  в заповедното  производство  съразмерно  с уважената част от исковете   в  размер  на  42.78лв./четиридесет и два  лева и седемдесет  и осем ст./ ,на  основание чл.78,ал.1  от  ГПК.

        Решението  е постановено  при участието  на  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, клон България, ЕИК204915054, седалище и адрес на управление: гр. София, Ж.К. “Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14, със законен представител: Димитър Димитров, с пълномощник: юрисконсулт Петко Палазов, като трето  лице- помагач  на ищеца “МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ” АД, на  основание  чл.223  от  ГПК.

          Решението  подлежи  на въззивно обжалване  пред Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

                                                                                                       

                                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: