Решение по дело №4897/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3396
Дата: 9 ноември 2022 г. (в сила от 14 декември 2022 г.)
Съдия: Геновева Илиева
Дело: 20223110104897
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3396
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110104897 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от С. Д. срещу ЗАД “Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК ***, гр. ** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
4 475, 97 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана
като остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в резултат
на настъпило на 02.02.2022г. пътно – транспортно произшествие в гр. ***, предизвикано от
водач на лек автомобил марка “Митсубиши Спейс Рънър”, рег. № ***, управлява нот А.К.,
застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица, със срок на застрахователно покритие от 12.11.2021г. до
11.11.2022г., при което е настъпила щета по лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 350“, рег.
№ ***, изразяваща се в пълно увреждане на дясна задна врата, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 14.04.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът С. Д. твърди, че е собственик на лек автомобил марка
„Мерцедес МЛ 350“, рег. № ***, който е бил паркиран на 02.02.2022г. в гр. ***.
На същата дата, собственият му автомобил бил увреден от водача на лек автомобил
марка “Митсубиши Спейс Рънър”, рег. № *** НН, управляван от А.К., който при
извършване на маневра на заден ход блъска процесното МПС, увреждайки напълно задна
дясна врата.
Виновният за произшествието водач бил застрахован в ЗАД “Б.В.И.Г.” АД по договор
за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок
на застрахователно покритие от 12.11.2021г. до 11.11.2022г.
Доколкото между участниците е имало съгласие по обстоятелствата при които е
настъпило произшествието, водачите на двете превозни средства съставили и подписали
двустранен констативен протокол за ПТП.
Настъпилото увреждане било установено от застрахователя на виновния водач, който
след извършен оглед определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 454,
26 лв., което според ищеца не е достатъчно, за да се възстанови автомобила в същото съС.ие
1
и в същото качество, като преди увреждането, което обуславя и интересът му от
предявяване на осъдителна претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, е депозирал писмен отговор,
с който не се оспорват твърденията, че лек автомобил марка “Митсубиши Спейс Рънър”,
рег. № *** НН, е застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица, действащ към деня на произшествието, че в срока на
действието му е настъпило произшествие, за което застрахователят е уведомен, чиито
представители са извършили оглед, както и че е заплатил обезщетение в размер на 454, 26
лв.
Оспорват се сочения от ищеца механизъм на настъпване на произшествието, както и
степента на увреждане на задна дясна врата, поправянето на която, не изисква подмяна на
детайла, а само извършване на бояджийски услуги.
Предвид изложеното, се поддържа, че изплатеното обезщетение е достатъчно да
овъзмезди претърпените от ищеца имуществени вреди.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорни са между страните с оглед изложените от тях твърдения следните
релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени
средства:
1./ На 02.02.2022г. около 06.00 ч. в Република България, гр. ***, е настъпило пътно-
транспортно произшествие с участието на А.К., водач на лек автомобил марка “Митсубиши
Спейс Рънър”, рег. № *** и С. Д., собственик на лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 350“,
рег. № ***.
Доколкото при пътно – транспортното произшествие са настъпили имуществени
вреди и между участниците в него е имало съгласие по обстоятелствата, при които то е
реализирано, двамата водачи – А.К. и С. Д., са съставили и подписали двустранен
констативен протокол за ПТП.
В раздел 10 „Зоната на първоначалния удар“ и 12 „Обстоятелства“ от съставения
протокол, участниците са отразили, че при извършване на маневра завиване на заден ход,
водачът на лек автомобил марка “Митсубиши Спейс Рънър”, рег. № ***, е ударил с теглича
си паркирания лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 350“, рег. № *** в неговата задна дясна
част, причинявайки щети по задна дясна врата.
Участниците в произшествието са удостоверили графично разположението на двата
автомобила след удара и са отразили мястото на съприкосновение.


Двустранният констативен протокол е попълнен по образец, съобразно Приложение
№ 3 към чл. 5, ал. 1 от Наредба Iз – 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето
им при ПТП и реда за информиране между МвР, КФН и Гаранционен фонд, който е
предоставен безплатно от застраховател по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В него участниците са отбелязали всички съществени обстоятелства при настъпване
на произшествието, както и индивидуализиращи белези на автомобилите, собствениците и
водачите им, свидетелствата за управление, застрахователите по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, настъпилите материални щети, скица на произшествието, посока
на автомобилите чрез стрелки, отбелязана в т. 13 „Скица на пътната обстановка и ПТП“ и
подписи на водачите.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че двустранният констативен протокол за
ПТП удостоверява настъпване на пътно-транспортно произшествие на посочената в него
2
дата и участниците в него.
За установяване на механизма на настъпване на произшествието е изслушано
заключение на САТЕ, от което се установява, че щетите по задната дясна врата на
паркирания лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 350“, рег. № ***, са резултат на пряк
контакт от автомобил, движещ се в близост на увредения.
В резултат на удара е бил разкъсан метала на задната дясна част на увредения
автомобил, което налага, според експерта подмяната му с нова врата и боядисване.
2./ Към деня на произшествието, водачът на лек автомобил марка “Митсубиши Спейс
Рънър”, рег. № ***, е бил застрахован в ответното дружество по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на
застрахователно покритие от 12.11.2021г. до 11.11.2022г.;
3./ въз основа на писмената претенция застрахователят е извършил оглед и изготвил
снимков материал, при който е установил увреждане на задна дяснва врата, изискваща
ПОДМЯНА и боядисване.
4./ застрахователят е определил и изплатил застрахователно обезщетение на
увредения в размер на 454, 26 лв.
Въз основа на ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че предявеният на
осн. чл. 432, ал. 1 КЗ иск е доказан в своето основание - настъпило пътно – транспортно
произшествие в срока на действие на договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
участниците в него, обстоятелства, при които е реализирано, удостоверени, чрез съставяне
на протокол по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.”б” ЗДвП и експертното заключение по допуснатата
САТЕ, настъпилите щети по лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 350“, рег. № ***,
намиращи се в причинно – следствена връзка с противоправното поведение на водача на
другия водач, изразяващо се в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, задължаващ всеки водач на
пътно транспортно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, от което
са произтекли вреди, установени от представител на застрахователя, съдържащи признание,
че увредената задна дясна врата изисква подмяна и боядисване и САТЕ.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че с факта на плащане на сумата от
454, 26 лв., застрахователят е признал, както посочения в протокола механизъм на ПТП,
така и настъпилите щети по увредения автомобил.

По размера на заявената претенция

С исковата молба ищецът С. Д. е заявил частичен размер на претенцията от 100 лв. от
общо 4 383, 61 лв. В последното съдебно заседание, ищецът, чрез упълномощения си
представител, е предприел изменение на иска, чрез увеличаване на неговия размер до сумата
от 4 475, 97 лв., по – висок от първоначалния от 4 383, 61 лв., чрез което процесуално
действие се стига до изменение на вида на иска от частичен в иск за целия размер на
вземането, явяващо се процесуално допустимо.
За установяване размера на заявената претенция, по инициатива на ищцовата страна,
е допусната съдебно – автотехническа експертиза.
От неоспорено заключение, кредитирано в цялост се установява, че сумата
необходима за възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени в сервизи,
притежаващи и непритежаващи сертификат за качество, деня на застрахователното събитие,
възлиза на 4 930, 23 лв. при отчитане, че задната дясна врата се предлага единствено като
3
оригинална резервна част от официалния представител на „Мерцедес“, която подлежи на
подмяна, тъй като при удара е получено разкъсване на метала, от който е изработен външния
панел на детайла, факт, установяващ се както от ПРИЗНАНИЕТО, направено в опис на
претенция, изготвена от представител на застрахователя, така и от снимковия материал,
използван от експерта по СТЕ.
Ако врата се закупи от алтернативен доставчик на части, то стойността, необходима
за възстановяването му, би била 4 223, 60 лв.
Средната стойност на необходимия труд и материали за възстановяване на
увреденото МПС по средни пазарни цени към деня на произшествието, предлагани от три
сервиза, извън официалния на марката „Мерцедес“, възлиза на 4 729, 51 лв.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. Това
разрешение е валидно, както за обезщетение по пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, аналогична на
чл. 226 КЗ /отм./, така и при регресен иск по чл. 213 КЗ /отм./. В този смисъл и Решение
№79/2.VII.2009г. по т.д. №156/2009г. на ВКС, Решение №6/2.II.2011г. по т. д. № 293/2010г.
на ВКС; Определение №159/16.03.2011г. на ВКС по т. д. №731/2010 г., II т.о. и други.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване предпоставките за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност", като предявеният иск следва да бъде уважен до
претендирания размер от 4 457, 97 лв., представляваща разлика между дължимото
застрахователно обезщетение от 4 930, 23 лв., вкл. стойността на нова задна дясна врата,
която е оригинална, факт, който не е оспорен от застрахователя и боядисване и сумата,
която е изплатена от 454, 26 лв., ведно със законната лихва от деня на депозиране на
исковата молба – 14.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца С. Д. следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски, чиито размер, според представения списък и
ангажираните доказателства възлиза на 1 039, 04 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Размерът на уговореният и заплатен адвокатски хонорар от 660 лв. с ДДС, не следва
да бъде намаляван по възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като надхвърля минимално
установения по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 651, 98 лв. с ДДС и е съобразен с действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, гр. ** ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. Д., ЕГН
**********, гр. *** сумата от 4 475, 97 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и пет
лева и деветдесет и седем ст./, представляваща остатък от неизплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, в резултат на настъпило на 02.02.2022г. пътно –
транспортно произшествие в гр. ***, предизвикано от водач на лек автомобил марка
“Митсубиши Спейс Рънър”, рег. № ***, управлява нот А.К., застрахован по договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на
застрахователно покритие от 12.11.2021г. до 11.11.2022г., при което е настъпила щета по лек
автомобил марка „Мерцедес МЛ 350“, рег. № ***, изразяваща се в пълно увреждане на
дясна задна врата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
4
14.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, гр. ** ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. Д., ЕГН
**********, гр. *** сумата от 1 039, 04 лв. /хиляда тридесет и девет лева и четири ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5