Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на четвърти юли две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Стоян Колев
при секретаря АННА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 560 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 КСО.
Образувано е по жалба на И.З.Т., ЕГН **********, пост. адрес: ***, против
Решение № 1040-09-2/21.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Кюстендил с което
е потвърдено Разпореждане № 0-09-000-00-01511794 от 03.12.2021 г. издадено от
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ -
Кюстендил, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист Е20200447028 с
период 18.02.2021г. до 22.03.2021г.(вкл.).
Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспореното Разпореждане №
0-09-000-00-01511794 от 03.12.2021 г. издадено от ръководителя по изплащането
на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил и потвърждаващото го
Решение № 1040-09-2/21.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Кюстендил поради
противоречие с материалноправни норми и несъответствие с целта на закона. По
съществото на спора жалбоподателят отрича да е извършвал трудова дейност в
процесния период, като възразява срещу изложените в двата акта констатации за
получавано трудово възнаграждение от търговските дружества с които е бил в
трудови правоотношения. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и на
потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание и по съществото на спора чрез пълномощника си - адв. С.,
поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът – Директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с писмено становище
подадено чрез процесуален представител – гл. ю. к. Манчева, оспорва жалбата.
Поддържа, че същата се явява неоснователна, по съображенията в оспореното
решение, което като съобразено с доказателствата по делото е законосъобразно.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и
съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържащите се в преписката доказателства се установява, че жалбоподателят
е назначен на длъжността „Управител транспорт“ (код по НКПД: 13243004, код по
НКИД: 49.41 - „Товарен автомобилен транспорт“) при работодателя „МИГОНИ
ЛОГИСТИК“ ООД, гр. Кюстендил с Трудов договор № 001/10.02.2020 г. установява се
от съдържащите се по преписката справки, че трудовият договор е сключен на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ при непълно работно време – за 2 часа дневно при
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 211,25 лв.
От длъжностните лица при ТП на НОИ Кюстендил е била
инициирана проверка въз основа на искане от ТП на НОИ - Варна Изх. №
21115-03-613#1/03.08.2021 г. за уточняване на осигурителен доход. Проверката е приключила
с издаването на констативен протокол № КП-5-09-00980527\18.08.2021г. от главен
инспектор по осигуряване в ТП на НОИ - Кюстендил. В протокола са направени
констатации, че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е подадено своевременно,
съгласно изискванията на Наредба № 5/29,12.2002 г. на министъра на труда и
социалната политика. В Дневника на приетите болнични листове, воден от
осигурителя на основание чл. 6, ал. 1 от НПОПДОО, не са завеждани никакви
документи, представяни от наетите по трудови правоотношения лица. От отчетните
форми за явяването/неявяването на работа за м. 02/2021 г., м. 03/2021 г., м.
04/2021 г. и м. 05/2021 г. работните дни на И.З.Т. са отразени като
действително отработени, включително и за периода на временната
неработоспособност (от 18 февруари до 21 май). Липсват дни в „Отпуск по
болест“. Начисленията в разчетно-платежните ведомости напълно съответстват на
присъствените таблици. Във ведомостите за м. 02/2021 г., м. 03/2021 г., м.
04/2021 г. и м. 05/2021 г. са начислени трудови възнаграждения за отработени
дни, съответстващи на законоустановените за съответния месец, в уговорения
размер 211,25 лв. Осигурителният доход е 211,25 лв., а чистата сума за
получаване - 163,93 лв. Липсват начисления в „Болнични и дни от ДОО“. Сумите са
изплатени срещу положени подписи. Данните с Декларация обр. № 1, съгласно
Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ, за четирите месеца са подадени коректно от
осигурителя и съответстват на начисленията. Изложена е констатация, че по
представени разплащателни документи за времето от 18.02.2021 г. до 21.05.2021 г. (вкл.), И.З.Т. е упражнявал
трудова дейност, за която подлежи на осигуряване за общо заболяване и
майчинство и са му изплатени трудовите възнаграждения. При извършена проверка
относно коректността на подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО за целия период на трудовата заетост на заетост на Т. - от м. 02/2020 г.
до м. 01/2021 г., както и за м. 05/2021 г. не са констатирани несъответствия
между данните и начисленията в разплащателните ведомости. Спазвани са
разпоредбите на чл. 6, ал. 3 от КСО по отношение минималния размер на
осигурителния доход, определен с Приложение № 1 към чл. 9, ал.1, т. 1 от ЗБДОО
за 2020 г. и 2021 г.
Към протокола са приложени и всички, събрани в хода на
производството доказателства.
Като е имало предвид констатациите в протокола, началник
сектор КРД при ТП на НОИ Кюстендил е постановил разпореждане № 0-09-000-00-01511794/03/12/2021г.,
с което е отказал отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване на жалбоподателя по болничен лист №
Е20200447028 и удостоверение, приложение №9 към НПОПДОО с данни относно правото
на парично обезщетение, представено в НОИ с Вх. №
Р14-09-000-00-**********/18-11-2021г. В мотивите на разпореждането са изложени
съображения, че в регистъра на осигурените лица относно жалбоподателя е
подадена информация за отработени всички дни за м. 02/2021г с получено и/или
начислено трудово възнаграждение от осигурителите "Мигони логистик" ООД,
гр. Кюстендил и "Монтажи Пробг" ООД, гр. Девня. Прието е, че съгласно
чл. 46, ал. З КСО парично обезщетение не се изплаща на лица, упражняващи
трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и
майчинство, през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.
По преписката няма данни кога разпореждането е връчено на жалбоподателя,
като жалбата срещу същото е изпратена от жалбоподателя на 21.12.2021г. и
постъпила в ТП НОИ Варна с вх. № 1012-03-448/22.12.2021 г., в последствие
препратена към ТП НОИ Кюстендил.
Жалбата е разгледана от Директора на ТП на НОИ Кюстендил и е приета за
неоснователна, като е отхвърлена с процесното Решение № 1040-09-2/21.01.2022г. Изложено
е в мотивите на решението, че при
осъществяване на последващ контрол върху изплатени парични обезщетения ТП на
НОИ - Варна установява, че в електронния регистър на болничните листове и
решенията по обжалването им няма данни от органите на медицинска експертиза за
издадени бланки болнични листове за други осигурители в т.ч. и за „Мигони
логистик“ ООД, гр. Кюстендил. Прието е, че в отчетните форми за
явяване/неявяване на работа за м. 02/2021г., м.03/2021г., м.04/2021г. и
м.05/2021г. по отношение на жалбоподателя са отразени действително отработени
дни, без дни във временна неработоспособност. Във ведомостите за м. 02/2021 г.,
м.03/2021г. , м.04/2021г. и м.05/2021г. са начислени трудови възнаграждения за
отработени дни, съответстващи на законоустановените за съответния месец и в
уговорения размер. Сумите са изплатени срещу положен подпис. Въз основа на
разплащателните документи е прието за установено, че е упражнявал трудова
дейност, за която подлежи на осигуряване за общо заболяване. Съставеното
разпореждане за установяване на дълг № РВ-3-03-01004090/17.09.2021 г. от
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Варна е провокирало
жалбоподателя да поиска издаване на бланки болнични листове и за другите двама
работодатели „Монтажи пробг“ ООД, гр. Девня и „Мигони логистик“ ООД, гр.
Кюстендил. Такива бланки са били издадени и данни за тях са постъпили в
електронен регистър на болничните листове от органите на медицинската
експертиза на 29.10.2021г, и 10.11.2021г. На 18.11.2021 г. осигурител „Мигони
логистик“ ООД, гр. Кюстендил подава данни към ТП на НОИ - Кюстендил по реда на
чл. 8, ал. 1 НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение по болнични листове
Е20200447028 за периода 18.02,2021г. до 22.03.2021г., Е20212666318 за периода
23.03.2021г. до 21.04.2021г. вкл. и Е20212666323 от 22.04,2021г. до
22.04.2021г. вкл., като данните в регистър на осигурените лица са непроменени и
са във вида установен при проверката извършена през м.08.2021г. от контролен
орган на ТП на НОИ- Кюстендил. Въз основа на което са постановени разпореждания
за отказ за изплащане на парично обезщетение по трите болнични листа,
включително обжалваното 0-09-000-00-01511794/03.12.2021 г. по болничен лист
Е20200447028. В постановеното разпореждане за отказ е упоменато и наличието на
данни в регистър на осигурените лица с пълно отработено време и изплатено
възнаграждение от „Монтажи пробг“ ООД, гр. Девня.
Административният орган е приел в мотивите си, че издадените
болнични листове и тяхното представяне в последствие пред осигурителите
„Монтажи пробг“ ООД, гр. Девня и „Мигони логистик“ ООД, гр. Кюстендил не са
единствено основание за възникване на право на парично обезщетение от фондовете
на ДОО. Прието е от правна страна, че от подадените данни и проверените
документи е установено, че жалбоподателят е упражнявал трудова дейност, за
която подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство и са му изплатени
трудовите възнаграждения. Поради това органът е приел, че не е налице основание
за изплащане на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 КСО, като
заместващо трудовото възнаграждение, тъй като такова вече е изплатено и с
действията си е нарушил чл. 46, ал. З КСО.
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя, по реда
предвиден в чл. 192 ГПК, приложим съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК,
от третото неучастващо по делото лице „Мигони логистик“ ООД, гр. Кюстендил бяха
изискани извлечение от дневника за регистрация на болничните листи м. 02, 03.,
04. и м. 05.2021 г.; Справка отработените дни през м. 02, 03., 04. и м. 05.2021
г., начисленото и изплатено трудово възнаграждение, както и дните, през които
лицето е ползвало отпуск за временна неработоспособност; Уведомления, справки и
документи за представените бол. листи на И.З.Т. в ТП на НОИ - Кюстендил и
справка за подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в ТД на НАП -
Кюстендил, в т.ч. и за тяхната корекция за м. 02., м. 03., м. 04. и м. 05.2021
г.
От представено по реда на чл. 192 ГПК извлечение от дневника за регистрация на
болничните листи м. 02, 03., 04. и м. 05.2021 г. (л. 36) е видно, че относно
жалбоподателя е регистриран болничен лист с № Е20200447028, дата на издаване
28.10.2021 г., период 18.02.2021г. до 22.03.2021г.(вкл.) и дата на приемане от
работодателя – 15.11.2021 г.
От представени по реда на чл. 192 ГПК отчетни форми за явяване/неявяване на
работа при работодателя „Мигони логистик“ ООД, гр. Кюстендил за месеци февруари
и март 2021 г. ( л. 37 и 39) се
установява, че за периода 18 – 28 февруари 2021 г. (общо
7 работни дни) жалбоподателят не е бил на работа, като е отбелязан с буква
„Б“. По същия начин е отразено че жалбоподателят е в болнични и за периода от
01 – 31 март 2021 г (общо 22 работни
дни) във формата за явяване/неявяване на работа за месец март.
Разчетно-платежната ведомост на работодателя „Мигони логистик“ ООД, гр.
Кюстендил за м. февруари 2021 г. (л. 38) отразява получена сума за работна заплата
след облагане в размер на 124.80 лева за отработени 13 работни дни от общо 20
такива за м. февруари 2021 г.
Разчетно-платежната ведомост на работодателя „Мигони логистик“ ООД, гр.
Кюстендил за м. март 2021 г. (л. 40) отразява липса на начислена и получена
сума за работна заплата за м. февруари
2021 г. Отразени са за отработени 0 (нула) работни дни от общо 22 такива.
Видно е от приложената на лист 45 от делото справка от ТП НОИ Кюстендил, че
с вх. №Р14-09-000-00-**********/18.11.2021 г. работодателят „Мигони логистик“
ООД, гр. Кюстендил по електронен път е депозирал болничен лист № Е20200447028 за
период 18.02.2021г. до 22.03.2021г.(вкл.) (л. 48), ведно с придружително писмо
(л. 46), удостоверение за дните в които жалбоподателят е бил в отпуск по болест
– 7 дни за м.02.2021 г. и 22 дни за м. 03.2021 г. (л. 47).
Предвид описаната фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е депозирана от активно процесуално
легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения
административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките
на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, като
съответства на изискванията на закона за форма и съдържание. Предвид това съдът
приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
По валидността на акта:
Обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Кюстендил и потвърденото с
него разпореждане на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при
ТП – Кюстендил на НОИ, са издадени от материално компетентния административен
орган, по аргумент на чл. 118, ал. 1, респективно чл. 117, ал. 3 КСО. Спазени
са изискванията за форма при издаване на оспорения административен акт. Предвид
това, съдът намира, че оспореният акт не страда от порои водещи до неговата
нищожност.
По процесуалната и материална законосъобразност на акта:
Като фактически основания за издаване на разпореждането от 03.12.2021 г. е
посочено, че в Регистъра на осигурените лица е подадена информация за
отработени всички дни за м.02/2021г с получено и/или начислено трудово
възнаграждение от осигурителите "Мигони логистик" ООД, гр. Кюстендил
и "Монтажи Пробг" ООД, гр. Девня.
В процесното разпореждане липсват мотиви въз основа на кои доказателства,
органът е приел, че осигуреният е полагал труд и е получавал трудово
възнаграждение за периода 18.02.2021 г. – 22.03.2021 г. респ. изводите си във връзка с приложението на чл. 46, ал. 3 КСО. В потвърждаващото
решение на Директора на ТП на НОИ Кюстендил са изложени мотиви, че предвид подадените
данни и проверените документи е установено, че Т. е упражнявал трудова дейност,
за която подлежите на осигуряване за общо заболяване и майчинство и са му
изплатени трудовите възнаграждения, т. е не е налице основание за изплащане на
парично обезщетение по реда на чл.40, ал. 1 от КСО. Законът изисква да има установеност на конкретни доказателства, които да
съдържат данни, обосноваващи извод за недължимост на претендираното обезщетение,
а такива не се визират от органа. Касае
се за задължителен реквизит на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК,
вр. чл. 117, ал. 3 КСО, който в случая отсъства.
Директорът на ТП на НОИ е приел от една страна, че в процесния период
жалбоподателят е престирал труд и е получавал трудово възнаграждение, съответно
че не е налице основание за изплащане на парично обезщетение по реда на чл. 40,
ал. 1 КСО, като заместващо трудовото възнаграждение, тъй като такова вече е
изплатено. От друга страна е приел и че с
действията си жалбоподателят е нарушил чл. 46, ал. З КСО, т.к. упражнява
трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и
майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. При
посочените доводи, но в противоречие с установените по делото фактически обстоятелства
за отсъствие на конкретна трудова дейност, е направен извода, че оспорващия е
продължил да работи по трудовото правоотношение и да получава заплата, като и
за него не е отпаднало задължението за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО за периода на неработоспособност. Констатираното противоречие между
фактическите и правни основания на оспореното решение, както и отсъствието на
конкретни данни за полагане на труд в процесния период от страна на
жалбоподателя, съдът счита за липса на мотиви на административния акт и за
основание за незаконосъобразност на същия.
Съдът намира и че процесното решение е постановено при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените, правила. Издадено е при
неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 2,
чл. 35 и чл. 36 АПК, без административният орган да е събрал всички необходими
доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Съгласно чл. 35 от АПК, актът се издава след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение аз случая и се обсъдят възраженията на
заинтересованите граждани и организации. С това правило законодателят е
закрепил засиленото служебно начало в административното производство, допълнено
с правилата на чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК. В производството по издаване на
атакуваното решение, директорът на ТП на НОИ-Кюстендил не е изпълнил визираните
задължения, като липсата на точно и конкретно изложени данни и факти във връзка
с правните изводи за осъществяване на трудова дейност от жалбоподателя,
възпрепятства същия като адресат на акта да организира защитата си, като
препятства и съда да направи проверка относно приложението на материалния закон
спрямо фактическите обстоятелства.
Освен това оспореното решение е постановено и при неправилно приложение на
материалния закон. По делото липсва спор, че жалбоподателят е осигурено лице по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, с валидно сключен трудов договор по чл. чл.
67, ал. 1, т. 1 КТ при непълно работно време – за 2 часа дневно, по който е
упражнено правото на ползване на отпуск за временна неработоспособност.
Въпреки доказателствената тежест, нито в хода на административното
производство, нито в хода на съдебното дирене, административният орган е
представил доказателства в подкрепа на изводите си, че оспорващия осъществява
трудова дейност по см. на чл. 46, ал. 3 КСО като „управител транспорт“ за целия
период, за който е издаден актът от здравните органи. Липсват данни за това същият
през процесния период на временна неработоспособност поради болест да е престирал
труд при работодателя. Обратното, безспорно от доказателствения материал по
делото се установява, че Т. не е извършвал каквито и да е действия по упражняване
на труд при „Мигони логистик“ ООД, гр. Кюстендил или при друг работодател.
Следователно при отсъствието на доказателства за осъществяване на трудова
дейност от оспорващия, незаконосъобразно - в противоречие с материалния закон, му
е отказано отпускане на парични обезщетения за временна неработоспособност
поради болест.
Оспореното решение е несъответно на целта на закона.
По делото се установи, че на жалбоподателя не е начислявано и не е изплащано
възнаграждение като „управител транспорт“ през процесния период, като за
месеците февруари и март на 2021 г. са събрани и надлежни доказателства за това
по реда на чл. 192 ГПК. За същия период, на жалбоподателя е са издаден процесния
болничен лист Е20200447028 с период 18.02.2021г. до 22.03.2021г.(вкл.), който
удостоверява временна неработоспособност, но въпреки това е налице отказ за
отпускане на обезщетение. Така на практика лицето е лишено от обезщетение със
суми от фондовете на ДОО за времето, през което не получава възнаграждение,
което пък противоречи на целта на осигурителното законодателство (чл. 40, ал. 1 КСО). Налице е основанието за незаконосъобразност на атакувания административен
акт по чл. 146, т. 5 АПК. Издаването на индивидуален административен акт в
противоречие с целта на закона нарушава принципа на съразмерност, прокламиран в
чл. 6 АПК и води до незаконосъобразност на този административен акт.
Предвид изложените съображения, съдът счита оспореното
решение на директора на ТП на НОИ-Кюстендил за незаконосъобразно и го отменя,
както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията
и помощите от ДОО с отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност.
На осн. чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се изпрати на административния
орган за ново произнасяне документацията депозирана с придружително писмо вх.
№Р14-09-000-00-**********/18.11.2021 г. от работодателя „Мигони логистик“ ООД,
гр. Кюстендил за изплащане на парично обезщетение на основание чл. 40 и чл. 11 КСО съобразно дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съгласно чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ КСО
решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-09-2/21.01.2022
г. на Директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на И.З.Т.,
ЕГН **********, пост. адрес: ***, против Разпореждане № 0-09-000-00-01511794 от
03.12.2021 г. издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите от ДОО в ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отказано изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по
болничен лист Е20200447028 с период 18.02.2021г. до 22.03.2021г.(вкл.), като
ВРЪЩА преписката на административния орган за
продължаване на административното производство, при съобразяване на
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: