О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 15.01.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил,
в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 7 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.229 и сл. от АПК.
„Б.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, местност Л., Ч. ч. №*, представлявано от управителя Е. Й. П., чрез процесуалния си представител
адв. Й.Й., оспорва с частна жалба определение № 1459 от 02.12.2019г. на К р с по НАХД № 1604/2019год. Релевирани са основания за неправилност на
съдебния акт като се възразява срещу процедурата по чл. 58, ал.2 от ЗАНН за
връчване на НП. Твърденията са, че дружеството е търсено еднократно на посочения
адрес, поради което неоткриването на негов представител не обосновава изводите
за трайно отсъствие от същия адрес; че АНО
не е изпълнил задължението си да търси нов адрес на търговеца, различен от вписания такъв в
търговския регистър. Прави се искане за
отмяна на определението и за връщане на делото на районния съд за продължаване
на процесуалните действия по разглеждане на въззивната жалба срещу НП.
Ответникът – директорът на Д „И
по т“ – К., е представил писмено становище за
неоснователност на частната касационна жалба жалбата като счита оспореното
определение на КРС за правилно.
Административният
съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:
Производството
пред РС е образувано по жалба на „Б.“ ООД със седалище и адрес на управление:***,
местност Л., Ч. Ч., срещу Наказателно постановление
№ 10-0000850/20.03.2019г., издадено от директора на Д „И по т“ - К.
Върху оспореното наказателно
постановление има отбелязване от АНО, че същото се счита връчено на 09.04.2019г. съгласно чл.58 ал.2 от ЗАНН, тъй като нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен.
Въззивната жалба е изпратена по пощата на 28.10.2019г. и
е входирана в Д „Ипо т“ – К.
с № 19109165 от 30.10.2019г.
В административнонаказателната
преписка е приложен Констативен протокол, съставен от инспектори от ДИТ – К., видно от който на 05.04.2019г. същите
са предприели действия за връчване на НП на законен представител на „Б.“ ООД,
като при посещение на адреса на регистрация на дружеството в с. Г., е констатирано, че там няма
обект, седалище или адрес на управление на
„Б.“ ООД; не са открити управителите на дружеството или други лица,
които да го представляват. Същите
констатации са направени и в производството във връзка със съставянето и
връчването на АУАН, като последното е извършено по реда на специалната разпоредба
на чл. 85, ал.3 вр. с ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта. Видно от
материалите към преписката, до нарушителя са изпратени по пощата препоръчани
писма с обратна разписка на 12.11.2018г. и на 19.12.2018г., върнати с
отбелязване, че лицето отсъства, а на 16.01.2019г. АУАН е изпратен чрез
куриера „Български пощи“ ЕАД като отново е върнат като невръчен поради
отсъствие на адресата. Опит за връчване по пощата чрез известие за доставяне от
21.03.2019г. е извършен и за издаденото НП, като съобщението е
върнато с отбелязване, че лицето отсъства от адреса в с. Горановци.
При горните данни, наказващият
орган е приложил хипотезата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, като е приел, че НП е
връчено на 09.04.2019г. и е влязло в сила на 17.04.2019год.
Видно от писмо изх. №
18095938/09.11.2018г. на директора на ДИТ – К., издадено в хода на
административнонаказателното производство, от справка в търговския регистър
е установено, че от 20.03.2017г., „Б.“
ООД е със седалище и адрес на управление:***, местност Л., Ч. ч. Не е спорно по делото,
че това е актуалният адрес на
дружеството, вписан в ТР.
При изложените обстоятелства, КРС
е приел, че въззивната жалба е недопустима като просрочена, доколкото НП е
връчено при усл. на чл.58 ал.2 от ЗАНН; че наказващият орган законосъобразно е
приложил визираната норма, тъй като нарушителят не е намерен на посочения от
него адрес, който е адресът по седалището и управлението на дружеството, вписан
в ТР.
По горните мотиви КРС е
постановил оспореното определение, с което въззивната жалба срещу НП е оставена
без разглеждане, а съдебното производството е прекратено.
Определението
на РС е съобщено на жалбоподателя на 10.12.2019год., а частната касационна
жалба е подадена на 13.12.2019год.
Съобразно изложеното, частната касационната жалба се явява процесуално
допустима – подадена е от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен
акт, който подлежи на обжалване съгл. чл.229, ал.1, т.1 от АПК, в преклузивния срок по чл.230, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.231 вр. с чл.212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата се приема за неоснователна.
Оспореното определение на
районния съд е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на въззивната
инстанция за недопустимост на жалбата срещу НП са обосновани от доказателствата
по делото и законосъобразни с оглед приложимия закон. Наказващият орган е приложил хипотезата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН при наличие на предвидените в същата предпоставки. Съгласно
визираната норма, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от
деня на отбелязването. В конкретния случай дружеството – нарушител не е намерено на посочения адрес в с. Г., което релевантно обстоятелство
е надлежно удостоверено от служители на ДИТ – К. в съставения констативен
протокол от 05.04.2019г. Действително, посоченият от нарушителя адрес е посетен
еднократно, но доказателства за
продължително отсъствие на същия от този адрес се съдържат в
административнонаказателната преписка. Дружеството е търсено многократно и в
продължителен срок от време в производството по съставяне и връчване на АУАН,
като изпращаните съобщения по специалния ред на чл.85, ал.2 от Закона за
насърчаване на заетостта са връщани поради отсъствие на адресата. Горното
съставлява индиция за релевантния факт на трайно напускане на адреса от
нарушителя. Изводите в изложения смисъл в оспореното определение са обосновани
и правилни, а възраженията за обратното в жалбата са неоснователни.
По делото липсват доказателства,
а и не се твърди, че търговецът има нов адрес, с оглед на което законосъобразно
е връчването на НП на адреса по
седалището и управлението на дружеството, вписан в търговския регистър. Неотносими към казуса са релевираните доводи
за незаконосъобразност на приложения способ
по чл.58, ал.2 от ЗАНН поради
неизпълнение на задължението от АНО за търсене на нов адрес на
нарушителя. Както се посочи, последният е търговско дружество и адресът е този
по седалището и управлението му, вписан в търговския регистър, който в случая е
идентичен с посочения пред АНО. Осъществени
са предпоставките по чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Извън горното, в случая наказващият орган е удостоверил
връчването по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като в съдържанието на НП е посочил ясно обстоятелствата, обосноваващи приложението
на нормата.
Изводите на касационната
инстанция са, че процесното НП е редовно връчено при усл. на чл.58, ал.2 от ЗАНН и срокът за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН е изтекъл
към датата на подаване на въззивната жалба. Последната е просрочена и
процесуално недопустима. Правните съображения на въззивния съд в изложения
смисъл са законосъобразни, а оспореното
определение е правилно. Същото следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.229 от АПК, Административният съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1459 от
02.12.2019г. на К р с по НАХД № 1604/2019год.
Определението не подлежи на
обжалване.
Определението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.