Р Е Ш Е Н И Е
№ 403
Велико
Търново, 09.01.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми адм. състав, в открито съдебно
заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на прокурора от ВТОП
– Весела Кърчева
разгледа докладваното от съдията адм.дело №
504/2022г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1,
ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по Искова молба вх. № 3941/15.07.2022г. в АСВТ,
подадена от името на С.П.Р. ***, действащ чрез упълномощения адвокат.
Ищецът твърди, че на 07.07.2021г. униформени служители на РУ на
МВР – Елена и на жандармерията са му причинили физически болки и страдания
поради неправомерно използване на
физическа сила, помощни средства и оръжие при задържането му. Полицейски
служители насочили оръжие към него, измъкнали го от автомобила, съборили го на
пътното платно по очи, поставили му белезници с ръце на гърба. Изпитвал силни
болки в главата и тялото, а ръцете му били стегнати от белезниците. В това
положение престоял според него около 20 минути. После го преместили на тревисто
място в дясно от пътя като бил поставен да седне върху мравуняк. Престоял там
около 30 мин. и получил ухапвания по цялото тяло, зачервявания и алергични
реакции. На оплакванията му не обърнали внимание. Впоследствие бил отведен в РУ, където бил поставен в отделно помещение
привързан към метален стълб с белезници на едната ръка. Ищецът твърди още, че
използването на физическа сила и оръжие е било непровокирано. Отношението на
полицаите било нехуманно, защото използвали ритници, стъпили върху главата му и
го поставили върху мравуняк. Счита, че са нарушени чл.8,9 и 10 от Инструкция на
МВР №8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях. Освен това ищецът
твърди, че се почувствал унизен и с
подронен авторитет. Съгражданите му коментирали, т.к. някои станали свидетели
на задържането. Появили се клипове и снимки в социалните мрежи. След инцидента
странял от приятелите си, бил подтиснат и притеснен за здравето му и това на
семейството му. В местното училище, където учел синът му, децата пресъздавали
ситуацията със задържането му. При това се подигравали на детето. Това го мотивирало да
го изпрати при майка му, която е в чужбина.
При така изложените факти претенцията на ищеца е съдът да му
присъди парично обезщетение от 10 000,00лв. за претърпени неимуществени вреди от административна
дейност, в частност незаконосъобразни
действия на полицейски служители при изпълнение на служебните им задължения
по задържането му. Обезщетението се търси ведно със законната лихва от деня на
увреждането.
В открито с.з. ищецът се явява лично и се представлява от
упълномощения адвокат, който поддържа ИМ и ангажира доказателства. Представя
писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът
- Областна
дирекция на МВР – В. Търново, представляван от упълномощения процесуален
представител, ангажира писмен отговор. В същия изразява становище за вероятна
допустимост, но неоснователност на претенцията. Не отрича факта, че при
задържането на ищеца е употребена физическа сила, т.к. същият е оказал
съпротива, т.е. действията не са незаконосъобразни. За употребата на сила
полицаите са докладвали по съответния ред. Самата Заповед за задържането не е
обжалвана и е влязла в сила.
В о.с.з. ПП на ответника пледира за
недоказаност на исковата претенция по основание, евентуално завишена по
размер. Прави възражение за прекомерност
на АВ. Претендира разноски за ЮКВ.
Прокурорът
дава мотивирано заключение, че искът е
неоснователен и недоказан. Счита, че не са събрани достатъчно доказателства за
извършените незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се
в превишаване на техните правомощия и нехуманно отношение към ищеца. Установено
е безспорно, че ищецът е бил задържан, както и че спрямо него са били
използвани физическа сила и помощни средства. Представителят на Прокуратурата счита,
че това е било с оглед и в степен – обоснована и адекватна на неговото
поведение при осъществяване на проверката. Поради това прокурорът предлага на
съда да отхвърли предявения иск, както и акцесорния такъв за лихвата.
Като
прецени твърденията в исковата молба и доводите на защитата на ответната страна съдът намира, че се търси обезщетение
за вреди, причинени от административна дейност, осъществена от служители на МВР.
Поради това искът за обезщетение е подсъден на административния съд. Претенцията
е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.1, ал.2 от същия
специален закон такъв иск се разглежда по реда, установен в АПК. Местнокомпетентен
да го разгледа е АСВТ като съд по мястото на увреждането, съгласно чл.7, ал.1
от ЗОДОВ.
В
случая е предявен осъдителен иск за присъждане на парично обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 хиляди лева, причинени от незаконосъобразна
административна дейност. Главният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
във връзка с чл.203 от АПК, а акцесорният такъв по чл.86, във вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД, вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ.
По
отношение допустимостта на производството съдът прие следното:
Заповедта
за задържането на ищеца № 260 ЗЗ-9/07.07.2021г., издадена от мл. инспектор в РУ на МВР Елена - не е обжалвана и е влязла в законна сила.
Поради това искът е предявен в хипотезата на чл.204, ал.4 от АПК, т.е. като
фактическо основание на предявения иск се изтъкват незаконосъобразни фактически действията на полицейските
служители, осъществени при и по повод задържането на ищеца на 07.07.2021г. Поради
това съотвтствието на същите с материалния закон следва да бъде преценено от АСВТ,
като съд пред който е предявен искът за
обезщетението.
Според
ВАС полицейското
задържане представлява сложна съвкупност от фактически действия на полицейските
органи и правни действия, състоящи се в издаване на заповед за задържане. Този
извод се основава на съдържанието на чл. 72 и сл. ЗМВР, което създава възможността издаването на заповедта за
задържане да следва действията по неговото извършване и посоченият в закона
момент, от който задържането се счита за извършено – от ограничаване правото на
придвижването на задъжаното лице, макар все още заповед да не е издадена. В този смисъл
вж. Решението по АД № 2970/2022 г. по описа на ВАС.
В
случая исковата претенция не се основава на твърдения за вреди от
незаконосъобразна заповед за задържане, а върху незаконния характер на действията по фактическото задържане на
лицето, предхождащи издаването на
заповедта за задържане. Така в Реш. по АД № 1128/2021г. по описа на ВАС. В тази
връзка в настоящото производство следва да се установи дали тези фактически действия, върху които се
основава исковата претенция се включват в кръга от действия, които са част от
процедурата по чл. 72 ЗМВР. Дали е била налице съпротива от страна на ищеца или
друг вид провокация при задържането. Налице ли са били основанията, предвидени закона както за употреба на физическа
сила, така и необходимостта от използването на помощни средства.
Искът
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е осъдителен и в
него като процесуален субституент на държавата участва съответното юридическо
лице/ЮЛ/, свързано с дейността на органа, който е постановил незаконосъобразния
акт или осъществил незаконосъобразни фактически действия. В случая като
ответник по иска съгласно изискванията на чл. 205 от АПК е посочено ЮЛ, чиито служители се твърди да са причинили
увреждане на ищеца. Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, която по силата
на чл. 37, ал. 2 ЗМВР е юридическото лице на бюджетна издръжка.
Искът
е предявен в срока по чл. 110 ЗЗД, във вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Не
съществува друг ред, по който да бъдат репарирани претендираните вреди, поради
което е допустим искът по чл.1 от ЗОДОВ, съгласно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ.
Предвид
изложените съображения съдът преценя ИМ
като допустима.
Разгледана по същество исковата
молба е НЕОСНОВАТЕЛНА, по изложените по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е
разпределена между страните с Определение от 18.08.2022г. чрез предварителния
доклад по делото, на основание чл.146,
ал.1, т.5 от ГПК. На
ищеца е указано, на основание чл.7, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.204, ал.5 от АПК,
че в производството за присъждане на обезщетение за вреди с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен да установи
фактите, на които основава своите искания. Фактическият състав на отговорността
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква да бъдат установени пред съда следните факти: неимуществени
вреди/вид, характер и интензитет/,
противоправно поведение на полицейските
служители – незаконосъобразно използване на физическа сила, помощни средства и
оръжие при действията по задържането, които са изпълнени като задължения по
служба.
Указанията
към ответника са да установи основания за изключване на отговорността/давност/
или нейното намаляване, т.к. съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ, ако увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а
съгласно втората алинея на с.р., когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява.
Делото е основано на писмени
доказателства, представени с ИМ и тези от ответника, представляващи з.к. от
административната преписка по издаване на заповедта за задържане. Представени
са и три броя ВДС-снимки направени при задържането на лицето и данни за
разстановката ан полицейските служители в деня н азадържането. Писмените
доказателства не са оспорени от
страните. Не са обявени служебно
известни на съда факти. Изслушани са показанията на свидетели – трима
полицейски служители, участвали в задържането и двама, водени от ищеца, които
не са очевидци на задържането, но са възприели проявите на физическо и
емоционално страдание у ищеца. Съдът кредитира с доверие показаниятаан
свидетелите, т.к. отразяват непосредствените впечатления на лицата и са дадени
под страх от наказателна отговорност. Към
доказателствената съвкупност по делото е приобщено и съдебно-медицинско
удостоверение за претъпените от ищеца травми със заключение, че по вид и начин
отговарят да са получени в резултата на действията по задържането на лицето на
предния ден.
Предвид изтеклия период от една
година между задържането и предявяване ан ИМ по делото не са ангажирани ВДС-
аудио и видео записи от камерата в полицейския автомобил или боди-камерите на
ПО.
След преценката по отделно и в
тяхната взаимна връзка на приетите при съдебното следствие доказателства, съдът
прие за установени следните факти:
1. От представените с адм. преписка
документи/вж. л.32 и сл./ се установява, че за времето от 06:00 часа на
01.07.2021г. до 24:00 часа на 11.07.2021г. предвид предстоящите избори на територията,
обслужвана от РУ-Елена при ОДМВР В. Търново е проведена специализирана
полицейска операция.
1.1. В тази вързка е утвърден план-разстановка, от който е видно, че на КПП
№2, изграден на път II-53 гр. Елена, ул. „Разпоповци” №2-гара
Елена на 07.07.2021г. за времето от 06:30 до 11:00 часа наряд са били
служителите от РУ-Елена мл. инспектор Н.Д. и мл. *** П.М., както и служители от
сектор „Специални тактически действия” при ОДМВР В. Търново - мл. Инспектор С.Д.
и мл. *** И.Й..
2. Около 09:00ч. П.М. забелязал
товарен автомобил „Форд Ф 150” с рег. № ***, който се движел в посока от В. Търново към Елена като водачът му е без
поставен обезопасителен колан. Полицейският служител М. подал с палка сигнал за
спиране. Водачът намалил скоростта и спрял вдясно на пътното платно. Възразил
гласно срещу проверката. Според показанията на св. Пл. М./л.78 гръб/: „Какъв си ти? За какво ме спираш сега? Какво толкова съм направил?“
3. П.М. бил облечен с униформа, със светлоотразителни жилетки,
разпознаваеми като полицай. Представил се на Р. и поискал от
последния да представи свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него
и свидетелство за регистрация на автомобила.
3.1. Р. представил документите, но бил
арогантен в държането си и започнал да отваря
вратата и да слиза от автомобила. Същият бил т.а. по-висок от стандартните - американски модел и отварянето на вратата ПИ приел като застрашаващо личната му сигурност. Поради
това М. му разпоредил да не слиза докато се
извършва проверка. Р.
възразил словесно: „Какъв си пък ти да ми казваш аз какво да
правя?“. Последвало
разяснение от ПО, че това е разпореждане да
се върне в личния си автомобил, а указанията ми са задължителни за изпълнение.
3.2. Тогава Р. седнал в автомобила, но при
негативни коментари започнал да
рови в личния си багаж. Последвало
разпореждане да
спре да рови в личния си багаж, защото може да има скрито оръжие – огнестрелно оръжие, хладно или друг предмет, с който може да
застраши живота и здравето на
полицаите. Поради това Пл. М. разпоредил на Р. да
слезе и да постави ръцете си така че да ги виждам. Било му отправено и предупреждение,
че с държанието си пречи на проверката и ако не изпълни полицейското разпореждане, ще използват
физическа сила и помощни средства да го
задържат за 24 часа. Р.
игнорирал предупрежденията и не изпълнил това
разпореждане.
4. Поради това М. пристъпил към задържане чрез
използване на физическа сила. Отворил вратата на автомобила и хванал Р. за
ръката, при което той започнал агресивно да го блъска и да се дърпа. ПИ Пл. М. го хванал за
фланелката и за ръката и го извадил от
автомобила. След това колегите му от сектор „Специални тактически действия“ към ОД на МВР му
съдействали и
поставили на Р. белезници.
4.1. Опитали да сложат белезниците
докато е прав, но Р. започнал да се дърпа и да ги блъска , което наложило да
го смъкнат на земята и да го поставят по очи на земята, при което той продължил да
се дърпа и да ги блъска. Първо му поставили белезник на
едната ръка и той продължи да се дърпа и да ги блъска. Поставили му и
на другата ръка. По това
време бил на земята и успели да го отстранят от пътното платно
и даподсигурят периметър, безопасен за тях и Р..
4.2.
След това колегите на М.
от СТД направили
личен обиск на лицето, проверили дали има някакви опасни предмети в него, след което го повдигнали и поставили да седне на парапета, който представлява ограда на предприятието ДАП в град Елена.
4.3.
Цялата проверка била извършена в обхвата на видеозаснемането. След това отвели Р. в помещенията на районното управление, там също имало
видеонаблюдение в цялата зона в РУ. В
момента, в който г-н Р. влязъл в РУ променил
отношението и като цяло поведението си. Започнал да
съдейства, подписал всички документи без възражения,. Бил му съставен и АУАН, който
подписал без възражения.
5. В районното управление ищецът бил задържан до попълване на документацията.
Приблизително около час и половина - за
съставяне на заповед за задържане, протоколи за извършен личен обиск, попълване
на декларации, съставяне на актове за извършените от
него
нарушения.
6. Свидетелят
П.М. потвърждава, че в същия ден всички полицаи са носели служебно оръжие, но в
нито един момент никой от тях не е изваждал от кобура личното си оръжие, защото
не се е налагало. Тези показания се потвърждават и от другите двама свидетели –
полицаят Ив. Й.и Ст. Д., вклч. по отношение на това, че оръжие не е
използвано/вж. л.81 2-ри абзац и л.100-гръб последен абзац/.
7.
Употребата на физическа сила и помощни средства, в случая белезници, се признава от всички разпитани
като свидетели полицейски служители успоредно с това, че поведението на Р. е
било провокативно и неуважително, не се е подчинявал и не е изпълнявал
полицейските разпореждания, както и се е съпротивлявал при поставянето на
белезниците, при което е получил наранявания, които не са били опасни за
здравето му и не са налагали да се потърси спешна медицинска помощ.
7.1.
За употребата на физическа сила и помощни средства от полицай М. е изготвена Докладна записка,
представена на вниманието на началника на РУ-Елена.
8.
От ищеца е представено съдебно медицинско
удостоверение/л.5/, което подкрепя твърденията му за получени наранявания по
тялото при задържането му. Оток около носа, палпаторни болки по главата и дясно
рамо, охлузвания по лактите и колената, както и странично охлузване по лява
гривнена става.
9.
За извършеното задържане е съставена Заповед№ 260 ЗЗ-9/07.07.2021г., издадена
от ПО П.М., служител на РУ МВР Елена.
Същата не е обжалвана и е влязла в
законна сила.
В
заключение съдът намира от фактическа страна за доказано, че полицаи от структурата
на ОДМВР В. Търново са употребили физическа сила и помощни средства /белезници/
при задържането на ищеца С.Р. на дата 07.07.2021г., за което впоследствие е
издадена и Заповед за задържане на лице по реда на чл.72 от ЗМВР. Наличието на
предпоставки за тези действия и съответстват ли те на закона ще бъде разгледано
по-доле в настоящото.
При
така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Приложим
материален закон при издаване и обжалване на акта са: Законът за отговорността
на държавата и общините за вреди/обн. ДВ бр. 60 от 1988г./, доколкото ФО, на
които се претендира обезщетение са факти и обстоятелства настъпили при
действието на същия; Законът за министрествоан вътрешните работи/обн. ДВ бр.53
от 27.06.2014г./. Приложим процесуален закон
са нормите на чл.203 и сл. от АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г./, субсидиарно на
основание чл.144 от АПК е приложим ГПК/обн. ДВ бр. 59 от 2007г./ относно
производството пред съда, а относно редовността на ИМ и доказването също се прилага ГПК по препратката
на чл.204, ал.5 от АПК.
Ищецът
в настоящото производство е гражданин на Република България и с оглед заявените
твърдения за факти, осъществени на нейна територия от лица, овластени от същата, притежава правен интерес от провеждането на
съдебна защита за проверка възникнало ли е правото му на обезвреда, съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не се оспорва от
страните, че полицейските органи са натоварени с провеждането на държавната
политика в областта на опазването на обществения ред и сигурност/вж. чл.2 от ЗМВР/, т.е. това е упражняване на държавна власт-изпълнителна, което по
правното си естество е проява на
административна дейност. Същата с оглед принципите, прогласени в чл.3 от ЗМВР
следва да е основана на закона и да зачита правата на гражданите и тяхното
достойнство. Тоест, това е правно регламентирана дейност, която съгл. чл.3,
ал.2 от закона подлежи на граждански контрол от предвидените в
законодателството органи, вклч. съдебен, както в случая. По силата на
специалния ЗМВР на полицейските
служители са възложени различни
административни правомощия. В случая предмет на изследване са тези,
разписани в нормата на чл.72 от ЗМВР – правомощието на полицейските органи да
задържат лице, при наличие на някоя от предвидените в ал.1 на с.р.
предпоставки, без предварителната санкция на съдебен орган.
От
установените по-горе факти е видно, че униформени служители на МВР са спрели
ищеца за проверка, легитимирали са се и
са започнали същата. В рамките на тази процедура ищецът проявил вербална
агресия и неподчинение на полицейските разпореждания да остане в колата и
ръцете му да бъдат на волана на автомобила, за да бъде контролиран. В самата ИМ
се съдържа признание на неизгоен факт, че Р. се пресегнал към седалката до
шофьорското място и взел с дясната си ръка телефонния си апарат. Към онзи
момент полицаите не знаят какво има в колата и какво ще извади срещу тях. Това
се случва след неколкократно предупреждение за последиците от неизпълнение на
полицейските разпореждания. В тази връзка единият ПИ, който води проверката го
издърпва от автомобила и с помощта на двама от колегите си го повалят на земята.
Тези двама полицаи му слагат белезници, като при тези действия съпротивата на Р.
продължава и поради това се налага съдействието на тези двама полицаи.
Впоследствие лицето е отведено в РУ на МВР Елена, където му е съставена Заповед
за задържане. Поради съдържанието на описаните действия на полицейските органи/ПО/,
които са извършени по служба, както и поради фактическата, логическа и юридическата
им връзка с последващо издадената Заповед за задържане на лице, съдът намира,
че това са безспорно фактически/технически/ действия, които са част от
процедурата по задържане на лице от ПО по чл.72 от ЗМВР.
Съдът
намира за доказано използването на физическа сила и помощни средства при задържането на ищеца, но
не намери доказателства за използване на оръжие при това. В тази връзка предвид
противоречието между показанията на полицаите и твърдението на ищеца, съдът взе
предвид, че показанията на полицаите помежду си не са противоречиви и са дадени
при предупреждение за наказателната отговорност за лъжествидетелстване. Същите
кореспондират с отразеното в мотивната част на самата Заповед за задържане,
която не е обжалвана от ищеца и е влязла в законна сила. Съответстват и на отразеното
в Докладната записка от 08.07.2021г./вж. л.38/ за повода за употреба на
физическа сила и помощни средства. От друга страна твърденията на ищеца са
защитна теза, за която той не носи такава отговорност. Освен това, житейски
логично е, ако към здравомислещ човек бъде насочено оръжие, той да не
провокира лицето, боравещо с него. А в случая безспорно се установи, че
дори след извеждането му от автомобила Р. продължава да се съпротивлява
физически, вклч. на поставянето на белезници. Поради тези съображения съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите полицаи, участвали при
задържането и не дава вяра на твърдението на ищеца, че е бил заплашен с оръжие.
Доколкото
става въпрос за осъществени фактически действия при осъществяване на полицейско задържане, т.е.
административна дейност, то в хипотезата на чл.204, ал.4 от АПК съдът дължи
произнасяне в мотивите на настоящото Решение, без изричен диспозитив, по въпроса дали тази административна дейност е
законосъобразна.
Изискванията
към тази дейност са разписани в ЗМВР, Инструкция №8121з-78/24.01.2015г. на МВР,
за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за
настаняване на задържани лица и реда в тях. Така според чл.75, ал.1 от ЗМВР при
извършване на задържане по чл.72 полицейските органи вземат мерки за
осигуряване на личната си безопасност. Алинея втора на чл.75 от ЗМВР разяснява,
че мерките по алинея първа се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето
предмети или вещи и готовност на
полицейските органи във всеки момент да въздействат върху задържаните лица с предупреждание, сила, помощни средства
или оръжие.
Нормата
на чл.85, ал.1 от ЗМВР предписва, че при изпълнение на служебните си задължения
полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само, когато това е абсолютно необходимо и
са изброени в десет пункта предпостваките за това. Между тях са такива като
отказ да се изпълни полицейско разпореждане или съпротива на полицейски орган и
др. Редът за употреба на физическа сила и помощни средства е разписан в Наредба
№ 8121з-418/14.03.2017г. на МВР, за реда за употреба на физическа сила и
помощни средства от служителите на МВР. Съгласно чл.5, ал.1 от посочената
Наредба от ПО П.М. е изготвена докладна записка до началника на РУ-Елена на
08.07.2021г. Описано е поведението на С.Р. и причините за задържането му.
Доказателствената сила на този писмен акт не е оспорена, а по същество
доказателствената стойност на същия е висока. Това е официален документ, изготвен от длъжностно
лице по повод службата му, участвало при задържането и то във времето
непосредствено след задържането. Настоящият
състав на съда приема за безспорно доказано, че от страна на ищеца е
осъществена провокация, вербална и с действия, изразяваща се в прекословие и неизпълнение
на полицейски разпореждания. Разпореждания, които са дадени от ПО, който се е
легитимирали и са ясно изразени,
непосредствено възприети от Р., но съзнателно игнорирани. Като това да остане в
колата, а не да отваря вратата на товарния автомобил и да слиза от него, както
и това да не рови в багажа си, за да могат ръцете му да са видни за полицая. Самото
фактическо задържане на лицето е извършено след неколкократни предупреждения и
разяснения, а в хода на същото е била налице физическа съпротива на ПО от
страна на Р., поради което са се
намесили още двама полицаи. Това в крайна сметка е обусловило и употребата на
помощно средство/белезници на ръцете/. Настоящият състав на АСВТ намира, че с
оглед конкретните факти и обстоятелства е било налице фактическо основание,
предвидено в хипотезата на чл.85, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР., за употреба на
физическа сила и помощни средства при задържането на Р.. Последният е отказал
неколкократно да изпълни разпорежданията на порверяващия полицай, което създава
предпоставки за застрашаване на живота и здравето на полицаите и осуетява
проверката. Поради това съдът приема за доказано, че от страна на ищеца е била
налице провокация и съпротива, които са основания, предвидени закона както за
употреба на физическа сила, така и за използването на помощни средства.
Използването
на сила и помощни средства в конкретния случай е било наложително, а начинът по
който са реализирани не противоречи на
изискванията на посочените по-горе нормативни актове. Съобразено е с
конкретната обстановка и личността на нарушителя/вж. чл.6 от Наредбата/.
Отправени са първоначално предупреждения/чл.3 от същата/. Преустановено е
незабавно след постигане на законовата им цел/чл.6, ал.4 пак там/. Белезниците
са свалени, когато в РУ лицето е започнало да съдейства.
Съдът
не сподели виждането на защитата на ищеца, че при задържането на ищеца е бил
налице акт на изтезание и е проявено унизително отношение, в нарушение на
изискванията на чл.9 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015г. на МВР. Не се събраха
доказателства, че Ст. Р. при задържането е бил поставен съзнателно върху
мравуняк и държан там продължително, нито че с крака е стъпвано върху главата
му. Нараняванията, които безспорно са били налице са резултата на неговата
съпротива при задържането и поставянето на белезниците. Не се установи
нечовешко или унизително третиране на задържания. Освен това, служителите са
проявили съпричастност и са му позволили да се обади на сина си и дори са го
върнали на място при колата му, за което нямат законово задължение.
Във
връзка с горното следва да се отбележи, че ако са били налице публикации в
социалните медии на снимки или видео от задържането съдържанието на същите не е известно на
съда, а ответникът отрича негови служители
да са свързани с това. Направени са при задържането фотоси, които са
приложени по делото.
От
изложенит до тук съображения се установи, че фактическите действия на
полицейските органи по задържане на ищеца Р. са законосъобразни – необходими, навременно
реализирани и своевременно преустановени. Действително същите са причинили на
ищеца наранявания по тялото, описани в съдебно-медицинското удостоверение.
Същият е претърпял физически болки и страдания. Бил е и емоционално накърнен,
чувствал се е подтиснат, умърлушен по думите на свидетелите и се е срамувал,
което е обяснимо. В тази връзка съдът дава вяра на показанията на св.Ч. и св.Д./вж. л.77 и сл.
от делото/. Житейски логично звучи детето, за което се твърди, че е син на
ищеца, да е преживяло също неготивни
емоции, дори да е подигравано в училище. Няма обаче доказателства по делото за
билогичната им връзка/освен неговите лични обяснения на л.82/. Няма данни за
това, че детето действително е учило в училище в гр. Елена. Поради това съдът
не приема за доказано, че изпращанео на детето в Австрия при майка му е в
причинна връзка със задържането на Р. на 07.07.2021г.
Във
връзка с горните аргументи, изводът на съда е, че Р. действително е петърпял
неимуществени вреди, описани в ИМ, които се изразяват във физически болки и
страдания, както и е преживял негативни емоции. Всички те са свързани със
задържането му. Дори да изключим съпричиняването по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ от
негова страна и да приемем, че претърпените вреди са в пряка причинна връзка с
тактическите действия по задържането му на 07.07.2021г. от полицейски служители
на ОДМВР В. Търново, то исковата му претенция пак се явява неоснователна,
предвид следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Фактическият състав на нормата включва три предпоставки - вреди, в пряка причинна връзка с административна дейност, упражнена в противоречие на
закона. Липсата
на един от елементите на фактическия състав освобождава държавата от
отговорност.
В
случая се претендират вреди от фактическите действия по задържането на лице от
органи на полицията, на основание чл.72 от ЗМВР. Вече бе изяснено по-горе в настоящото, че се касае за административна дейност, но употребата на физическа
сила и помощни средства при задържането не противоречи на ЗМВР, т.е. действията не са незаконосъобразни. Поради това, макар твърдените
неимуществени вреди да са в пряка
причинна връзка с тези фактически
действия, то държавата не дължи обезщетение на Р.. Защото не са налице в
кумулативна даденост всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Следва да бъде отхвърлен, като недоказан и поради това
неоснователен, предявеният иск с ПО чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, както и акцесорният
такъв за законната лихва за забава от дата на увреждането.
При този изход на делото съдът
намира за основателно искането на ответника за присъждане на разноски за ***ско
възнаграждение, дължимо на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ при отхвърляне на
исковете. Своевременно са поискани разноски за ЮКВ. Макар делото да е с
определен материален интерес, съдът намира, че на действителната му фактическа
и правна сложност, както и положените
процесуални усилия от защитата на ответника съответства сума в размер на
100,00лв., определени съгласно чл.24 от НЗПП.
Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК,
във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.10,
ал.4 от с.з., АСВТ в посочения по-горе състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан и поради това неоснователен,
искът предявен
от С.П.Р., ЕГН ********** срещу
Областна дирекция на МВР – В. Търново за присъжданена
обезщетение в размер на 10 хиляди лева, за
претърпени неимуществени вреди от незаконната употребата на физическа сила и
помощни средства от полицейски служители при задържането му на 07.07.2021г. в
гр. Елена, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението от деня на
увреждането до предявяване на ИМ/15.07.2022г./
ОСЪЖДА С.П.Р., ЕГН **********
да заплати на Областна дирекция на МВР – В. Търново съдебни разноски за
производството - ***ско възнаграждение в
размер на 100,00лв./сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: