№ 55
гр. Варна , 10.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава С. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600153 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Второинстанционното производство е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК и
протича по реда на глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на
подсъдимия Д.Д.-адв.С.И. от ВАК срещу определение на Окръжен съд
гр.Варна, постановено по НОХД №101/2021г., с което на 26.03.2021г. в
разпоредителното заседание по делото, съдът е отказал да прекрати съдебното
производство по реда на чл. 248 ал.5, т.1 от НПК и върне делото на
прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения, на основание чл.249 вр. чл. 248, ал.1, т. 3 НПК.
В жалбата, подадена в законния срок, се поддържа становището, че
определението е неправилно и незаконосъобразно. Защитникът излага
съображения, че обвинителният акт не отговаря на всички процесуални
изисквания на чл.246 от НПК, като за конкретика препраща към писменото
им становище, депозирано до съда преди РЗ. Видно от последното,
твърденията на защитата се отнасят до липса на основни реквизити на ОА по
отношение на време и място на извършване на престъплението.Изложените в
обстоятелствената част факти съдържат противоречия, неясноти и
непълноти. Счита се, че е нарушено правото на подсъдимия да разбере
фактите по обвинението и да организира своята защита. Жалбоподателят иска
съставът на ВАпС да отмени обжалваното определение и постанови ново, с
което да върне делото на прокурора за отстраняване на твърдените
нарушения.
Придвижването на жалбата и материалите по делото до Апелативен съд
гр.Варна сочи, че съставът на ВОС поддържа изразеното в определението
1
становище и едновременно с това ангажира произнасяне на настоящия
състав.
Варненски апелативен съд се запозна с материалите по делото, прецени
съображенията в разглежданото определение и счете жалбата за допустима,а
по същество- неоснователна.
Със своето определение, първоинстанционния съд е приел, че на
досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правата на
подсъдимия, или пострадалите по чл.249,ал.4 от НПК.
Видно от обвинителния акт, подсъдимия е предаден на съд по
обвинение по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и пр.3, във вр. с чл.115 от НК за това, че на
17.05.2020г. в село Горен чифлик, обл.Варна по особено мъчителен начин и с
особена жестокост умишлено умъртвил Ахмед Али Ахмед.
Изискването на чл.246 от НПК досежно съдържанието на обвинителния
акт е гаранция, че същия ще изпълни предназначението си, а именно да
определи предмета и пределите на доказване в съдебното производство, както
и да обезпечи правото на подсъдимия да разбере фактическите и правни
параметри на обвинението, за да организира своята защита. За да отговори
ОА на тези изисквания, в обстоятелствената му част задължително
прокурорът трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тези
факти се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението/т.4.2
от ТР№2/2002г. на ВКС/.
Настоящият състав намира, че в обстоятелствената част на ОА са
изложени факти, които обезпечават правото на подсъдимия да разбере
обвинението и да се защити по него, като същите не създават противоречие с
конкретното обвинение. Както в чл.219,ал.3,т.3 от НПК, така и в чл.246,ал.2 и
3 от НПК, определящи съдържанието на обстоятелствената и диспозитивна
част на обвинителния акт, не е поставено като задължително изискване
посочването на часа, а единствено времето на извършване на деянието. То
може да бъде изразено „ в дата, час, или период от време, или във всички тях
взети заедно“. Законът не е дефинирал, че обвинението трябва да посочва и
часовите парамертри на деянието /в този смисъл вж Решение №338 от
20.10.2008г. по н.д.№301/2008г.,на трето н.о. на ВКС/. Що се отнася до
диспозитива на обвинението, същият следва да съдържа в синтезиран вид
състава на престъплението, в което се обвинява подсъдимия.
Отнесени към конкретния случай, тези изисквания са били напълно
съобразени при изготвянето на ОА относно инкриминираното престъпление.
В диспозитив е посочена датата, мястото и квалификацията на деянието, а в
обстоятелствената част се съдържат конкретни факти по отношение
поредните действия на подсъдимия при осъществяването му. Коректно са
2
посочени и доказателствените материали, от които се установяват посочените
обстоятелства. По отношение на последните,в хода на РЗ, съществува забрана
за съда да бъдат обсъждани-чл.247,ал.4 от НПК.
Всички поставени от защитата въпроси касаят съставомерни признаци
на деянието, съобразно дадената от прокурора квалификация, които ще бъдат
предмет на обсъждане и доказване в хода на същинското съдебно
производство.
В изключителните правомощия на прокуратурата е да повдига и
предявява обвинение срещу определено лице във връзка с неговото
неправомерно поведение, което осъществява признаците на състав на
престъпление, както и да избира формата на изпълнителното деяние и
времето на неговото извършване.Съдът като арбитър в процеса е задължен да
спазва основите начала на наказателния процес- състезателност и
равнопоставеност на страните, които предопределят и границите на съдебния
контрол за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на
обвинителния акт. Не е задължително прокурора да анализира
доказателствата или да излага подробна аргументация за приетата от него
правна квалификацията на деянието. Видно от обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурора е изложил обективни факти, а правната оценка
за тях е предоставена на съда. Непълнотата или противоречието в
доказателствата, събрани в досъдебната фаза ще намерят своето разрешение в
хода на съдебното следствие, а не в хода на разпоредителното заседание. В
този смисъл необосноваността на обвинението не е от категорията
съществени процесуални нарушения.
Съобразявайки изложеното, съставът на Апелативен съд счита, че при
изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на правото на
защита на обвиняемия. Съдът счита, че прокурорът е развил в дължимата
пълнота и яснота предявената обвинителна теза от фактическа и правна
страна, в съответствие с разпоредбата на чл.246 от НПК и изискванията на ТР
2/2002г. на ВКС спрямо обвинителния акт, който поставя рамките на
предмета на доказване в процеса, предпоставящи и осъществяването на
правото на защита - обвиняемият следва да знае в какво точно е обвинен и
срещу какво да се брани. В обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът изчерпателно е посочил всички факти, които е счел за
обосноваващи обективните и субективни признаци на престъплението и
участието на обвиняемия в него- времето, мястото и начинът на
извършването му отнесени към съставомерните признаци на престъплението.
Описаните фактически обстоятелства очертават ясно предмета на доказване и
дават възможност на подсъдимия да разбере обвинението и да организира
пълноценно защитата си.
С оглед на изложеното съставът намери, че не е допуснато процесуално
3
нарушение от категорията на отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия.
Изложеното обосновава извод, че разглежданото определение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд гр.Варна, постановено
в разпоредително заседание на 26.03.2021г. по НОХД №101/2021г., с което
съдът е приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правата
на подсъдимия, или пострадалите по чл.249,ал.4 от НПК, поради което е
отказал да прекрати съдебното производство по реда на чл. 248 ал.5, т.1 от
НПК и върне делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения, на основание чл.249 вр. чл. 248, ал.1, т.
3 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4