№ 1180
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000503673 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 5033 от 18.08.20г., постановено по гр.д.
№10444/2019г. Софийски градски съд, ГК, I ГО, 19-ти с-в, е осъдил
ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на П. К. А. на
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата от 7 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 14.06.2019г. ,
като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв.
като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ да заплати на П. К. А. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
сумата от 1 600 лв. обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство.
Постъпила е в срок въззивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ чрез Софийска градска прокуратура срещу
решението в осъдителната му част.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени е завишен, необоснован и несъобразен с критерия на чл.52 от
ЗЗД и със задължителната съдебна практика, вкл. и с ППВС №4/1968г.
Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил направеното с
отговора на исковата молба възражение по реда на чл.5 от ЗОДОВ, доколкото
1
ищцата неплащайки дължимите лизингови вноски е дала повод за образуване
и водене срещу нея на процесните наказателни производства.
Моли съда, за отмяна на решението и отхвърляне на предявените
искове, при условията на евентуалност, моли присъждане на обезщетение в
по-нисък размер.
Въззиваемата страна П.А. не представя писмен отговор по жалбата.
Постъпила е в срок въззивна жалба от П.А. срещу решението в
отхвърлителната му част.
Жалбоподателката поддържа, че размерът на присъденото обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди е крайно занижен и
несправедлив. Твърди се, че решението в обжалваната му част е постановено
в нарушение на материалния закон - разп. на чл.52 от ЗЗД, като не са спазени
критериите за справедливост на присъденото обезщетение и то не съответства
на реално претърпените от жалбоподателката вреди. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е съобразил правилно и законосъобразно
събраните гласни доказателства.
Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пълния претендиран
размер от 50 000лв.
Въззиваемата страна – ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ не представя писмен отговор.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2,
ал.1 , т.3, предл. първо от ЗОДОВ от П. К. А. срещу ПРОКУРАТУРАТА на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за обезщетяване на претърпени неимуществени и
имуществени вреди от воденото срещу ищцата незаконосъобразно
наказателно производство.
В исковата молба ищцата твърди, че органи на ответника са образували
и водили срещу нея незаконно наказателно производство с обвинение в
престъпление от общ характер, продължило 7 години, като с тези си
действия са й причинили неимуществени вреди, изразяващи се в психически
страдания, стрес и притеснения в личен план, уронване на доброто име в
обществото, влошаване на общото здравословно състояние, в т.ч. получаване
на мозъчен инфаркт.
Твърди също, че е изживяла силно психическо напрежение и вътрешен
дискомфорт и стрес, поради факта, че срещу нея са били образувани три
досъдебни производства, по едно от които е било повдигнато обвинение,
като цялото наказателно производство, вкл. и с досъдебната му фаза е
2
продължило около 7 години, през което време ищцата е била регулярно
призовавана за разпити, била й е наложена мярка за неотклонение
„подписка“, което се е отразило крайно негативно както на психическото й
равновесие и е довело до депресия, така и на общото й здравословно
състояние.
По изложените съображения ищцата моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 50000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на
ответника.
Ищцата претендира и сумата от 1 600лв., като обезщетение за
претърпени имуществени вреди, съставляващи заплатен в наказателното
производство адвокатски хонорар за един адвокат.
Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в
постъпилия писмен отговор по чл.131 от ГПК, изразява становище, че искът
за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е недоказан по размер,
тъй като не са доказани претърпените вреди.
Твърди че, наказателното производство е приключило в разумен срок за
периода от 26.01.2018г., датата, на която е привлечена като обвиняема, до
постановяване на оправдателната присъда.
Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между
твърдените от ищцата преживени заболявания и и воденото срещу нея
наказателно производство. Прави възражение за прекомерност на търсеното
обезщетение.
Оспорва обстоятелството, твърдяно от ищцата, че същата е заплатила
адвокатски хонорар в наказателното производство в размер на 1600лв.
Прави, на осн. чл.5 от ЗОДОВ, възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, от страна, на която е имало неизпълнение
по лизингов договор, вкл. и чрез незаконосъобразно задържане на вещта,
видно от мотивите на оправдателната присъда и решението, с което е
потвърдена същата.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от
3
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а от събраните при
първоинстанционното разглеждане на делото доказателства се установява, че
с обвинителен акт и постановление за привличане на обвиняем от
26.01.2018г. по ДП.№15261/2016г. на ищцата е повдигнато обвинение в
извършването на престъпление по чл. 206, ал.1, предл. първо от НК. На
ищцата е била наложена мярка за неотклонение „подписка“ за периода от
20.02.2016г. до постановяване на оправдателната присъда.
С присъда от 14.11.2018г. по НОХД № 5234/2018г., по описа на
СРС, НО, 97-и с-в, ищцата е призната за невиновна и е оправдана по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 206 ал.1 предл.
първо от НК. Оправдателната присъдата е протестирана от
ПРОКУРАТУРАТА.
С решение № 547 от 14.06.2019г. по ВНОХД № 2318/2019г. по описа на
СГС, НК, V-и въззивен състав оправдателната присъда е потвърдена и и е
влязла в сила та 14. 06.2019г.
По делото са представени писмени доказателства, съставляващи
медицинска документация; съдът ги кредитира изцяло.
По делото е разпитана една свидетелка: Е. Д. Д., дъщеря на ищцата.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, съобразявайки и
разп. на чл.172 от ГПК.
По делото е допусната и приета като неоспорена от страните СМЕ,
чието заключение съдът изцяло кредитира като компетентно дадено.
Съгл. същото ищцата страда от редица заболявания, които са точно и
конкретно диагностицирани и изброени от СМЕ. Тези заболявания са от общ
характер, възрастово обусловени, и категорично не са свързани с воденото
наказателно производство. СМЕ дава заключение, че претърпеният през
2015г. мозъчен инсулт от ищцата също не може да се свърже категорично с
със стресовите събития от воденото наказателно дело.
Доказателства пред настоящата инстанция не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 259, ал.
4
1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва
да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледани по същество: въззивната жалба на ПРОКУРАТУРАТА на
РЕПУБКИКА БЪЛГАРИЯ е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА , а
въззивната жалба на П. К. А. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният иск за обезщетяване на претърпени от ищцата
неимуществени вреди с правно осн. чл.2, ал.1 , т.3, предл. първо е
основателен.
Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране
отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на
правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена),
претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от
изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.
Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа
обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е
основателен и доказан до размера на 3 000 лв.
Предвид постановяването на оправдателната присъда, с която
окончателно е приключило воденото срещу ищцата наказателно
производство, следва да се приеме, че действията на органите на ответника
5
срещу нея относно образуване на предварителното производство, вземане
мярка за неотклонение “подписка” и обвинение в извършване на
престъпление, поддържано пред първоинстанционния съд са били
незаконни по см. на чл.2 от ЗОДОВ.
Оправдателната присъда, постановена от първоинстанционния съд е била
протестирана. Макар и неподдържан пред въззивния съд, протестът не е бил
оттеглен.
Тези незаконни действия са довели до търпени от ищцата страдания,
изразяващи в изпитвани негативни емоции, притеснения и страх от загуба на
свободата й, и субективно чувство на срам и вина пред близкото й
обкръжение.
Съдът приема за доказан факта, че посочените по-горе действия на
органи на ответника са довели до дискредитиране доброто име на ищцата в
обществото, но следва да се съобрази факта, че не се твърди разгласяване на
обстоятелства, свързани с воденото наказателно производство от органи на
ответника.
Съдът приема за доказан факта, че воденото срещу ищцата наказателно
производство е предизвикало у нея изживяване на негативни емоции, стрес и
притеснения, но предвид заключението на СМЕ, съдът намира, че няма
пряка причинно-следствена връзка между преживените от ищцата
физиологични заболявания и воденото наказателно производство.
Съдът приема за ноторен и ненуждаещ се от доказване факта, че
повдигнатото и поддържано незаконно обвинение и наложената мярка за
неотклонение «подписка» са повлияли негативно върху психологическия
статус на ищцата и са й донесли психическо страдание и психосоматичен
дистрес, но същите не са прерастнали в епизодично или трайно увредено
психологическо състояние или в психическо заболяване.
Съдът изцяло кредитира показанията на свид. Д., но намира, че със
същите не се доказва преживяно от ищцата депресивно състояние или
депресия.
Депресията е клинично състояние (съгл. световно утвърдена и приета и в
Република България скала МКБ-10), чието диагностициране следва да бъде
извършено от лекар или от клиничен психолог и е недопустимо по
6
свидетелски показания да бъде приеман за доказан факта на заболяването.
Още повече, че и депресията, и депресивното състояние, и клиничната
тревожност са заболявания и/или психологически състояния, които дори да са
отшумели и преодоляни от пациента, могат да бъдат диагностицирани като
преживени в миналото.
Ищцата е получила и редица други заболявания, установени и изброени
от СМЕ, в т.ч. и мозъчен инсулт, но тези заболявания категорично не са в
пряка-причинно следствена връзка с воденото наказателно производство.
Въпреки това, настоящата съдебна инстанция съобразява
обстоятелството, че развитието на тези заболявания, е повлияно
неблагоприятно от преживения стрес и тревожност, предизвикани у
ищцата от воденото наказателно производство. В същото време следва да се
отчете и факта, че ищцата сама признава в наказателното производство
обстоятелството, че забавянето на плащането на дължимите от нея анюитетни
вноски се дължи на заболяване през 2008г., т.е. почти 4 години преди
образуване на първото досъдебно наказателно производство.
Съдът не приема за доказан и факта, твърдян от ищцата, че наказателното
производство е продължило значително извън приетия обичаен разумен срок.
Видно е, че по жалба от м. юли 2012г. срещу ищцата е било образувано
досъдебно наказателно производство, което обаче, е било окончателно
прекратено с постановление на СРП от 19.06.2013г., което постановление не
е било обжалвано и се е стабилизирано. Това досъдебно производство е
продължило по-малко от година.
Второ досъдебно производство е било образувано срещу неизвестен
извършител на 06.10.2016г., но с Постановление от 23.10.2017г. това
производство е било преквалифицирано срещу ицщата и е било възобновено
и прекратеното през 2013г., образувано срещу нея досъдебно производство.
Досъдебните производства са били обединени, те са били с идентичен
предмет и по същите с постановление от 26.01.2018г. ищцата е била
привлечена като обвиняема. Оправдателната присъда , постановена по
делото, образувано по този обвинителен акт е влязла в сила на 14.06.2019г.
Наказателното производство от датата на Постановлението с което се
постановява разследване срещу ищцата – 23.10.2017г. до влизане в сила на
оправдателната присъда 14.06.2019г. е продължило по-малко от две години.
7
Вярно е, че през целия период от 2012г. до 2019г. между ищцата и
лицето, подало жалбата, инициираща и двете досъдебни наказателни
производства, са се водили граждански дела, които също евентуално са
предизвикали стрес и психическо напрежение у ищцата, но този факт е
ирелевантен за настоящото производство.
Несъмнено, процесното наказателно производство, макар и продължило
не повече от три години общо е довело до негативни последици за психиката
и емоционалността на ищцата, до влошаване в определена степен на нейното
физиологично здраве, които обстоятелства съставляват претърпяни вреди по
см. на ЗОДОВ, но тези вреди не са били изключително тежки и с
непреодолим характер, различни от обичайно изживяваните в тази ситуация
болки и страдания.
Наложената на ищцата мярка за неотклонение «подписка» е от най-
леките, непроменяща с нищо обичайния й начин на живот и работа.
Предвид изложеното, съдът приема, че е изпълнен ФС на нормата на
чл.2, ал.1, т.3 предл. първо на ЗОДОВ и отговорността на ответника следва
да бъде ангажирана.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени негативни емоции, препятстване
възстановяването на доброто име на ищцата в обществото. Основни критерии
при определяне на страданията, претърпени от ищцата са характера на
обвинението, срокът и продължителността на водените следствени и
процесуални действия, както и конкретните обстоятелства, свързани с
негативните изживявания на ищцата и създаването на обективни трудности в
обичайния й живот, както по време на воденото наказателно производство,
така и след приключване на същото. При определяне на размера на
обезщетението следва да се съобрази и обществено-икономическата
обстановка в страната, както и обичайния стандарт на живот, въпреки че се
отнася до обезщетение на претърпени негативни емоции, които е трудно да
бъдат оценени от обективна страна в материални блага.
Предвид свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира,
съдът намира, че ищцата е изживявала за определен период от около 3
8
години негативни емоции, свързани с водените наказателни производства,
същите са довели до вреди, изразяващи се в негативни последици, вкл. за
здравословното й състояние. Наложената мярка за неотклонение „подписка“
също е предизвикала допълнителни негативни емоции и стрес за ищцата.
С оглед изложеното съдът намира, че сумата от 3000 лв. представлява
справедливо, съобразно с критерия на чл.52 от ЗЗД, обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Като е достигнал до друг извод относно размера на справедливото
обезщетение първоинстанционният съд е постановил едно незаконосъобразно
и неправилно решение.
По наведените във въззивните жалби оплаквания: Спорният въпрос с
оглед и двете постъпили въззивни жалби е размерът на следващото се
обезщетение за претърпените вреди.
Въззивникът-ответник в първоинстанционното производство счита, че
определеният общ размер на обезщетението за причинени неимуществени
вреди не съответства на тежестта и характера на уврежданията и не е
съобразен с чл.52 от ЗЗД, като е силно завишен. Предвид изложеното по-горе
настоящата съдебна инстанция намира оплакванията на въззивника ответник
за частично основателни. Присъденото обезщетение следва да бъде
намалено до размера на 3 000 лв. ведно със следващата се лихва върху тази
сума от 14.06.2019г. , датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Въззивникът-ищец в първоинстанционното производство смята, че
определеният размер на обезщетението от първоинстанционния съд е силно
занижен. Претендира сумата от 50 000 лв. като обезщетение.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че
оплакванията на този жалбоподател са неоснователни и недоказани.
Претендираната сума е изключително завишена, евентуалното присъждане
на обезщетение в такъв размер не би имало обезщететителен, а по-скоро
репресивен характер.
Присъденото с първоинстанционното решение обезщетение от 7 000 лв.
също е силно завишено. Изхождайки от разп. на чл.52 от ЗЗД и
задължителната съдебна практика, вкл. и ППВС №4/68 г., и практиката на
ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, следва да се приеме, че сумата
9
от 3000лв. за продължилото около три години незаконно наказателно
производство, съставлява справедливо, съобразено с всички критерии
обезщетение.
По наведеното от въззивника-ответник възражения за съпричиняване на
вредите, по реда на чл.5 от ЗОДОВ: Това възражение се поддържа и във
въззивната жалба. Възражението е направено своевременно, с отговора на
исковата молба и следва да бъде разгледано. Възражението е неоснователно.
Съгл. разп. на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
Съгл. трайната съдебна практика, за да се приеме, че има
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия от незаконосъобрзаните
действия на органи на ответника, то същият е следвало виновно да допринесе
за настъпването на тези вреди.
В какви действия и бездействия, следва да се изразява виновното
поведение на пострадалия, не се изброява изчерпателно, нито от
законодателя, нито в практиката на ВКС, но винаги вината в поведението на
пострадалия следва да подлежи на санкциониране по наказателен ред.
Недобросъвестни гражданско-правни действия, осъществено
административно нарушение, подлежащо на др. правни санкции поведение и
пр. от пострадалия, не могат да се приемат като действия, довели до
съпричиняване на вредите от един незаконосъобразно воден, поради, или и
поради, тези действия наказателен процес.
В случая, доколкото се отнася до осъществено поведение от ищцата,
квалифициращо я като неизправна страна по едни граждански договор, то
това поведение не може да бъде прието като обстоятелство, обуславящо
съпричиняване на претърпените вреди, нито за предпоставка, относима към
разп. на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и задължителната за настоящата инстанция практика
на ВКС: ТР №3/2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС, т.3; Решение
№183/02.12.2016г. по гр.д.№2224/2016г., ВКС, ГК, Трето гр.отд.; Решение
№112/14.06.2011г. по гр.д.№372/2010г., ВКС, ГК, Пето гр.отд.; Решение №
253/05.03.2020г. по гр.д.№704/2019г., ВКС, ГК, Четвърто гр.отд.; Решение
№188/17.10.2019г. по гр.д.№ 471/2019г. ВКС, ГК, Четвърто гр.отд. и пр.
10
По предявения иск за обезщетяване на претърпени от ищцата
имуществени вреди: възраженията на жалбоподателя-ответник досежно
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази му
обжалвана част са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Видно е от представените доказателства, че ищцата е заплатила
адвокатски хонорар в наказателното производство в размер на 1 600 лв. за
един адвокат, поради което и тази сума съставлява претърпени от ищцата
имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част до
размера на 3 000 лв. и да бъде постановено друго, с което предявеният иск за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди да бъде отхвърлен над
3 000лв. до уважения размер от 7 000 лв. ведно със следващата се законова
лихва от 14.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
По претенциите за разноски в настоящата инстанция:
С оглед изхода от правния спор, разноски за настоящата инстанция не
следва да бъдат присъждани на жалбоподателя-ищец в първоинстанционното
производство.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 5033 от 18.08.12020г., постановено по
гр.д. № 10444/2019г. по описа на Софийски градски съд , ГК, I ГО, 19-ти с-в,
В ЧАСТТА, с която е уважена исковата претенция на П. К. А. срещу
ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на
обезщетение на осн. чл.2 ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ за причинени
неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство по
ДП № 15261/2016г., 04 РПУ, СДВР и приобщената пр.пр.№ 22878/2012г. по
описа на СРП, и НОХД № 5234/2018г. по описа на СРС, НО, 97-и с-в за
11
извършено престъпление по чл. 206, ал.1, пр.1 от НК за разликата над
присъдената сума от 7 000 лв. (седем хиляди лева) ведно със следващата се
лихва от 14.06.2019г. до сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), ведно със
следващата се лихва от 14.06.2019г. като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. К. А. с ЕГН **********, съд. адрес
гр.***, ул.”***” № ***, ет. ***, ап. *** срещу ПРОКУРАТУРАТА на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес гр.София, бул.“Витоша“ №2 иск с
правно основание чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно водено
наказателно производство по ДП № 15261/2016г., 04 РПУ, СДВР и
приобщената пр.пр.№ 22878/2012г. по описа на СРП, и НОХД № 5234/2018г.
по описа на СРС, НО, 97-и с-в за сумата над 3 000 лв. (три хиляди лева ) до
сумата от 7 000лв. (седем хиляди лева), за сумата от 4 000лв. (четири хиляди
лева) ведно със следващата се законова лихва от 14.06.2019г. като
неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 5033 от 18.08.12020г.,
постановено по гр.д. № 10444/2019г. по описа на Софийски градски съд ,
ГК, I ГО, 19-ти с-в, в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Софийска Апелативна
Прокуратура.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12