РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Перник, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора АНИТА Б. ДЖАМАЛОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221700600183 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 260003/ 28.02.2022 г., постановена по НОХД № 593/2019 год. по
описа на районен съд Перник е признат подсъдимия А. Х. Ц. със снета самоличност и ЕГН,
за НЕВИНОВЕН в това, че:
I.На *** /неделя/ около 09,40 часа на ул.„***“ /основна улица в града/ пред дом №
***, срещу заведение „***“ в гр.***, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото– нанесъл удари с ръце и
крака по цялото тяло на Б. Д. Л., с които му причинил кръвонасядане на лявото бедро,
охлузване на лявата подбедрица, довели до страдание за същия и наред с това през цялото
време викайки, го обиждал /наричайки го „боклук“/, ругаел го /с думите „***“/ и заплашвал
/с думите „ще те пребия“, „ще те унищожа“/, поставил метален бокс върху ръката си и се
опитал многократно да нанесе удари с него, като продължил да го заплашва /с думите „ей
сега ще те наглася“, „ще те науча аз тебе“, „ще те причакам с нож и ще те убия“, „ще те
убия“, „сега ще те убия, ще те очистя“/, хвърлил по него камък, /който ударил преден капак
и предно панорамно стъкло на автомобила на Л./, като деянието е извършено с
изключителна дързост, тъй като много грубо е засегнал интересите на обществото и
конкретната личност – обект на агресията му, продължително време /около 20 минути/, не
1
прекратил непристойните си действия, упорствайки в опитите си да изпълни заканите си
към Л., като по този начин е демонстрирал брутално пренебрежение към обществения ред и
личните права на Л., включително пред свидетели, очевидци на случая и деянието се явява
извършено при условията на повторност, след като е бил осъждан за престъпление по
чл.325, ал.1 от НК с определение за одобряване на споразумение № 82/23.03.2009 г. НОХД с
№ 373/2009 г. по описа на РС- Кюстендил, влязло в сила на 23.03.2009 г. – престъпление по
чл.325, ал.3, предл. 2 във вр. с ал.2, предл. 2-ро, алтернатива 2 във вр. с ал.1 от НК /ред. ДВ
бр.103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г./ и на основание чл.304 от НПК го оправдал по така
повдигнатото обвинение.
Със същата присъда подсъдимия А. Х. Ц. е признат за ВИНОВЕН в това, че на
***- неделя, около 09,40 часа на ул.„*** /пред дом № *** срещу заведение „***“ в гр.*** се
заканил с убийство на Б. Д. Л. с думите /“ще те причакам с нож и ще те убия“, „ще те убия“,
„сега ще те убия, ще те очистя“/ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му поради което и на основание чл.144, ал.3, предл. 1-во, вр. ал.1 от НК,
вр. чл.54, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДИЛ и му НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от една година и девет месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното
наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата
в законна сила.
Против така постановената присъда в частта с която подсъдимият е оправдан
касателно обвинението по чл.325 НК, в срок, е постъпил протест от РП Благоевград.
Подробно е обосновано нарушение на материалния закон, като се счита, че от събраните
доказателства несъмнено може да се направи извод, за това, че подсъдимия е извършил
престъплението по чл.325 НК. Моли се в тази й част присъдата да се отмени и вместо нея да
се постанови нова осъдителна такава.
Против така постановената присъда в срок е постъпила и въззивна жалба от
подсъдимия, чрез неговия защитник. В жалбата се сочи бланкетно, че постановената
присъда в осъдителната й част по отношение на престъплението по чл.144, ал.3 НК почива
на предположения, което е недопустимо. Моли се отмяна на обжалваната присъда в
осъдителната й част и постановяване на нова оправдателна такава.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че
протеста е основателен и като такъв следва да се уважи, а жалбата, като неоснователна да се
остави без уважение.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А. Х. Ц. и частния обвинител Б. Д. Л. са от един и същи град- ***.
Двамата се запознали през 2011-2012 година в зала за хазартни игри, находяща се в същия
град, тъй като споделяли едни и същи интереси, свързани със страстта им към участие в
2
хазартни игри.
През *** година, те се намирали в хазартна зала „***“ на гр.***. Подсъдимият
заявил на частния обвинител, че му дължи парична сума в размер на 300 лв. Заявил, че има
неуредени сметки в дискотека „***“ на града и парите трябва да му бъдат върнати. По повод
на това възникнал конфликт. Частният обвинител отговорил, че не той му дължи пари, а
напротив Ц. му има да връща пари в размер на 300 лв. Л. имал свое обяснение за
поведението на Ц. и то било, че няколко дни преди това споделил пред общи и на двамата
познати, че е спечелил от хазартни игри сумата от 8000 лв. Ц. заплашил Л., че има познати с
позиции в града и знаейки, че е *** му заявил,че ще предизвика уволнението му. Това
поведение на подсъдимия било непосредствено възприето от служител в игралната зала и
бивш служител на *** К.П.. Частния обвинител с цел да успокои подсъдимия му дал
парична сума в размер на 50 лв., като изрично му заявил, че му я предава, изпитвайки
съжаление към него. Същият бил под въздействие на прието количество алкохол и изпитвал
остра нужда от парични средства.
През месец май *** година частният обвинител видял подсъдимия да седи в
заведение, находящо се в сградата на Здравната каса в гр.***. Ц. също го видял и веднага
възобновил твърденията си, че частния обвинител му дължи пари. Л. не му обърнал
внимание и влязъл в Здравната каса, където имал работа. Имайки впечатления за сприхавия
характер на подсъдимия, в контекста на преценката си, че отново е употребил алкохол подал
сигнал до РУ МВР гр.Кюстендил. Поискал съдействие от органите на МВР, тъй като имал
съмнения, че подсъдимият може да прояви физическа агресия към него. На излизане от
здравната каса, виждайки частния обвинител подсъдимият му отправил обидни реплики и го
напсувал. При това частния обвинител му заявил да преустанови действията си, при което
подсъдимият станал от масата и се затичал след него. Благодарение на бързата намеса на
полицейските служители дошли във връзка с подадения сигнал до физическа саморазправа
не се достигнало. От посетилите мястото на срещата полицейски служители Л. разбрал, че
на подсъдимия е изготвен протокол за предупреждение.
Около 09,40 часа на ***дина Л. спрял пред кафе „***“ на ул.“***“ в гр.***. В
оформена градина пред заведението той възприел подсъдимия, който бил с непозната за него
жена. Частният обвинител влязъл в заведението, където бил обслужен от управителя на
същото и барман в момента св.К.Г.Т.. Излизайки от затвореното пространство на кафенето
Л. чул отправени от подсъдимия реплики:“боклук, ***“ както и, че ще го пребие. Частният
обвинител вече бил на около 15-20 метра разстояние. Възприемайки казаното от
подсъдимия се обърнал към него, като му заявил, че говори глупости и, че това поведение
ще му създаде само и единствено проблеми. При това Ц. станал от масата, затичал се към
частния обвинител и го застигнал. Последния възприел непосредствено, че подсъдимия е
под въздействие на употребен алкохол, но взел решение да осъществи диалог с него.
Смятал, че така е редно и нормално. Поканил подсъдимия да се качат на тротоара, а да не
разговарят на платното за движение. Ц. отново заявил, че частния обвинител му дължи пари,
което Л. категорично отрекъл. Между двамата започнал скандал с размяна на реплики.
3
Подсъдимия заявил, че ако не му върне парите ще го причака с нож и ще го убие. Започнал
да повишава силно тон и се приближил, като неочаквано замахнал към частния обвинител с
ръка и го ударил. Л. заел отбранителна позиция. Това подразнило допълнително
подсъдимия, който казал: “Ще те пребия. Ей сега ще те наглася. Ще те науча аз тебе“.
Частният обвинител решил да не бяга, а да се отбранява. Ц. започнал да нанася удари върху
него, а той се опитвал да ги предотвратява, като отстъпвал крачка назад или встрани. Тогава
подсъдимият започнал да го рита с крака. Отбранявайки се Л. умолявал подсъдимия да спре.
Последният обаче не само не преустановил, а напротив продължил агресивното си
поведение. Тогава частния обвинител успял да нанесе последователно два поредни удара в
областта на лицето на подсъдимия. В резултат на тях Ц. паднал на колене на земята.
Частния обвинител го притиснал към земята с ръце, хващайки го за ушите. В същият момент
усетил удар в задната част на главата и обръщайки се в неговата посока видял приятелката
на подсъдимия св.П.. Същата замахнала към него с найлонова чанта, пълна с багаж. В същия
момент подсъдимия се изправил и отново направил опит да нанесе удар по тялото на
частния обвинител. В този момент Л. видял, че към тях се приближава св.О., когото
познавал, като ***. С него била и св.Т. И.. О. познал и двамата, като им извикал да
престанат. Подсъдимият обаче продължил да нанася удари на Л.. Тогава О. хванал
подсъдимия за ръцете и му заявил, че това е *** и че трябва да преустанови поведението си.
На него подсъдимият отговорил, че познава много добре Л. и че той му дължи пари. В
пореден изблик на ярост извадил от джоба си метален бокс, поставил го на ръката си и се
обърнал към частния обвинител с репликата: “Сега ще те убия. Ще те очистя“.
Възприемайки думите и действията на подсъдимия и О. и Л. изпитали сериозно
притеснение относно възможността за тяхното реализиране. Св.О. хванал подсъдимият за
ръце и започнал да го убеждава да преустанови поведението си, а частния обвинител
отишъл в кафе „***“, където помолил намиращия се там като клиент св.Т. да подаде сигнал
до ОД на МВР гр.Кюстендил за инцидента. Веднага след това се върнал към мястото, където
бил св.О. и подсъдимият. През цялото време подсъдимият крещял срещу частния
обвинител: “Ей сега ще те наглася. Ще те науча аз тебе.Ще те причакам с нож и ще те убия“.
След това подсъдимият създал впечатление, че си тръгва. Направил две три крачки, след
което се навел, взел камък от земята, захвърлил го към Л., но не го уличил. Камъкът
попаднал върху автомобила на последния. Силно възмутен от това св.О. тръгнал с
решителни крачки към него, при което подсъдимият побягнал към дома си, който се намирал
в непосредствена близост. Силно притеснен от отправените реплики от страна на
подсъдимия към него Л. написал сигнал, който подал в ОДЧ на ОД на МВР гр.Кюстендил.
След това отишъл в ЦСНМП гр.Кюстендил, където му бил извършен медицински преглед.
Лекарите констатирали счупване в областта на метакалпарна кост на лява ръка.
Така установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства на
възприетата и от първоинстанционния съд и се доказа след направен самостоятелен
съвкупен и обстоен анализ.
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
4
изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на
своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и
съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към
решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни
доводи. Направените правни изводи са правилни.
При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил
престъплението по чл.144, ал.3 НК, за което е обвинен, при анализ на доказателствата който
напълно се възприема от контролната инстанция като свой, поради което не се налага
неговото преповтаряне.
Районния съд правилно е изяснил правната същност на това престъпление. А
именно това, че с осъществяване на състава му се цели преди всичко промяна в поведението
и действията на заплашения в посока желана от дееца т.е. въздейства се върху неговата
лична свобода на преценка. За обективната страна на престъплението по чл.144, ал.1 НК
първо е необходимо обективиране чрез думи или действия на закана с противоправно деяние
спрямо пострадалия /против неговата личност или имот или против личността или имота на
неговите ближни/ и второ това заканване да е от такова естество, че да е могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му у пострадалото лице. Това изцяло важи и за
квалифицирания състав по чл.144, ал.3 НК като единствената разлика е в това, че конкретно
заканата е с убийство. Последната не е необходимо да е била от такова естество, че да
възбуди основателен страх у пострадалия от нейното осъществяване. Напротив, теорията и
практиката еднозначно са възприели, че не е необходимо у съзнанието на дееца към
момента на отправяне на заканата по ал.3 да е налице оформено решение да я осъществи,
както и същата да е възбудила страх у пострадалия, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи /в този смисъл ТРОСНК 53/18.09.89 г. по н.д. 47/1989 г./.
При така изяснената фактическа обстановка и правна обосновка, районен съд
Перник е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството,
правната квалификация и размера на наказанието лишаване от свобода. Неоснователно е
оплакването в жалбата на Ц., че присъдата в тази й част е необоснована, а в мотивите на
районния съд се съдържат противоречия. Напротив, както се посочи и по- горе, първата
инстанция е обсъдила изключително подробно събраните доказателства, а правните й изводи
са в точно приложение на материалния закон.
Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление е точна.
Неоснователи са и доводите по постъпилия протест. Районния съд се е занимал
подробно с въпроса за съставомерността на деянието, като такова по чл.325 НК.
Направените фактически и изводи са точни. Липсва изискуемата от закона субективна
насоченост на дееца към това да демонстрира незачитане на установените правила и норми
5
за поведение в обществото. В тази насока контролираната инстанция е развила подробни и
убедителни доводи, към които въззивния съд изцяло се присъединява, поради което не се
налага тяхното преповтаряне.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване
или изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимия е признат за
виновен по предявеното му обвинение по чл.144, ал.3 НК и оправдан за престъплението по
чл.325 НК.
При определяне на наказанието, районен съд Перник е отчел всички
обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция, при което е приел, че няма нито смекчаващи, нито отегчаващи. Макар това да е
неправилно, тъй като изрично не е посочено, че се взема предвид данните от справката за
съдимост на подсъдимия, степента и интензитета на заканите, придружени с нанасяне на
удари и причиняване на телесни повреди, то крайния резултат е справедлив.
При тези данни, Районният съд е наложил наказание лишаване от свобода за срок
от една година и девет месеца, чието изтърпяване в условията на чл.66 ал.1 от НК е
отложено за срок от три години.
Това наказание според въззивната инстанция не се явява несправедливо.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване или
отменяване.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260003/ 28.02.2022 г., постановена по НОХД №
593/2019 год. по описа на районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6