РЕШЕНИЕ
№
гр. В. Търново, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, десети състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесетата година, в състав:
Районен съдия: Д. Чалъкова
при секретаря В. Минчева и в присъствието на
прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 581/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.С.О. от гр. В. Търново против Наказателно
постановление № 20-1275-000389/05.03.2020 г. на ВПД Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР -
Велико Търново. С жалбата се претендира, че не е извършил нарушението и наказателното постановление е незаконосъобразно,
недоказано и постановено при погрешно възприета от наказващия орган фактическа
обстановка. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата
страна -
редовно призована, не изпраща представител и не заема становище по делото.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното
производство е инициирано срещу П.С.О. със съставянето на АУАН № 383/01.03.2020 г., за това, че на
същата дата, в 11:00 часа, в гр. Велико Търново, на бул. "България”, до № 41,
в посока ул. „Краков”, управлявал лек автомобил „Фолксваген УП” с рег. № ВТ 0680 КС, собственост на „Порше молити БГ” ЕООД, като по време
на управление водачът не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван
автомобила в нарушение на чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП. В АУАН е отбелязано, че водачът е сам в
автомобила.
АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 01.03.2020 г., с вписване: „Имам
възражения”, но без посочени конкретни съображения, като писмени възражения са
постъпили в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Позовавайки се на
констатациите в посочения АУАН, на 05.03.2020 г. срещу жалбоподателя е издадено и
атакуваното НП № 20-1275-000389/05.03.2020 г. на ВПД Началник Сектор
"Пътна полиция" при ОД МВР - В. Търново, с което за нарушението по
чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на О. е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 50 лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР
са му отнети 6 контролни точки.
Наказателното
постановление, видно от разписката към него, е връчено на дата 02.04.2020 г., за което е
положен подпис без отбелязване, че е получено от друго лице, различно от жалбоподателя.
Съгласно приетата по
делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Така описаната фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в съдебно заседание
от актосъставителя И. и свидетеля по акта Й.Д., както и от представените и
приобщени по делото писмени доказателства.
С оглед установените
фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против
атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, пред
компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
Съставеният АУАН и атакуваното НП отговарят на формалните
изисквания на закона и съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. При съставянето им съдът
не констатира нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване
на административнонаказателното производство и накърняване правото на защита на
жалбоподателя, в това число и при връчване на НП.
По делото не се спори от О., че на посочените в АУАН
и НП дата, място и час е управлявал посоченото МПС - л.а. „Фолксваген УП” с рег. № ВТ 0680 КС. При съобразяване нормата
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и свидетелските показания на актосъставителя и
свидетеля по акта /двамата служители на Сектор "ПП" при ОД на МВР -
Велико Търново/, кредитирани от съда като непротиворечиви, достоверни и
последователни, както и липсата на каквито и да било доказателства в противна
насока, съдът намира, че е безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а именно, че на 01.03.2020 г., в 11:00 ч., в гр. В.Търново, по бул. "България”,
до № 41, в посока ул. „Краков”, управлявал лек автомобил „Фолксваген УП” с рег. № ВТ 0680 КС, собственост на „Порше молити БГ” ЕООД, като по време
на управление водачът не използва обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила.
Тоест, жалбоподателят има качеството водач, доколкото е управлявал процесното
МПС към момента на спирането му за проверка от полицейските служители, но не е
използвал обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила, с което е нарушил чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП. От
страна на жалбоподателя няма представени никакви доказателства в подкрепа на
твърденията му, оборващи свидетелските показания на двамата полицейски
служители, възприели непосредствено и лично, че: „Видяхме л.а. водачът, на който беше без
поставен обезопасителен колан”, „Имахме пряка видимост към него.
Жалбоподателят беше сам в автомобила". И актосътавителят и свидетелят по
акта са били извън
служебния автомобил. По делото няма твърдения и не са представени доказателства за някои от изключенията за
неизползване на обезопасителен колан от водача, предвидени в разпоредбата на
чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, нито в посока на твърденията на жалбоподателя, че
автомобилът не би могъл да бъде задвижен, ако не си поставил обезопасителния
колан. Такива доказателства липсват по делото. Представените писмени такива от
жалбоподателя, с твърдението, че произхождат от работодателя му, също не е
доказано. Липсват каквито и да било отбелязвания върху документите,
установяващи, че произхождат от неговия работодател. В този смисъл съдът не би
могъл да се позове на същите. От изложеното се
налага извод, че административнонаказващият орган е извършил правилна
квалификация на деянието, за което е наложено съответното за извършеното
нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер от 50 лева, съобразно
нормата на чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
При
приложението на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение административнонаказващият
орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 11 от Наредбата, в
която е предвидено за процесното нарушение отнемане на 6 контролни точки,
поради което НП в тази му част също следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Не са налице
материалноправните предпоставки случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е типично за вида си, същото е пряко
свързано с личната безопасност на водачите на МПС и не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с обичайните нарушения от този вид.
Предвид
горните съображения,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1275-000389/05.03.2020 г. на ВПД Началник Сектор
"Пътна полиция" при ОД МВР-В. Търново, с което на П.С.О. от
гр. В. Търново за извършено нарушение
по чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 50 лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР
са му отнети 6 контролни точки, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.
Районен съдия: