Решение по дело №259/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юли 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20227160700259
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 143

 

Гр. Перник, 15.07.2022 година.

  

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 259 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.З.С. с ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000349 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 09.05.2022 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени заповедта.

В проведеното на 13.07.2022 година съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед.

В проведеното на 13.07.2022 година ответникът по жалбата – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Младши автоконтрольор М.В.Л.при ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ в присъствието на свидетеля И.А.К. е съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 401897 /лист 3/ на Кирил Дафинов Кирилов, за това, че на 09.05.2022 година, в 16:20 часа, в община Радомир, на път Кюстендил – Радомир управлявал колесен трактор, собственост на ЗПК „***“, като при извършване на проверка е установено, че водача управлява без да е правоспособен водач.

Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: СРМПС № 0000297 и регистрационна табела с № РК ***.

Съставения АУАН не е подписан от нарушителя.

Със Заповед № 313з-362/28.02.2022 година на Директора на ОДМВР Перник, на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР Перник от съответните длъжностни лица.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000349 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 09.05.2022 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, тъй като водачът е управлявал МПС без да е правоспособен водач, като с това е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основание чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежен съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на  принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а “ от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година директорът на ОД на МВР Перник е оправомощил началниците на сектори и групи в ОП на РУ при ОД на МВР Перник, който е издал и оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителната административна мярка в настоящото съдебно производство – виж т. 1.2 .

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в приложимата редакция, се налага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя колесен трактор за срок от 6 месеца до 1 година, за това, че е предоставен за управление от лице, без да притежава СУМПС. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока за който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящия случай не е сторено. Това е довело до нарушаване на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да може съдът, на свой ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията по чл. 146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае или тълкува съображенията на административния орган – те следва да бъдат изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени дали съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания административен акт като незаконосъобразен.

На следващо място съобразно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредните последици от извършеното. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 15796 от 20.12.2017 година, постановено по адм. дело№ 10768/2017 година, VII отделение и Решение № 910 от 23.01.2018 година, постановено по адм. дело № 9379/2017 година, VII отделение.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000349 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 09.05.2022 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Относно разноските:

Страните не претендиран разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000349 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 09.05.2022 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.

 

Съдия: /п/