Р Е Ш Е Н И Е № 260086
гр. Пазарджик, 03.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на тринадесети април, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретар Н В, разгледа докладваното от съдия
Димитрова т. д. N 243 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск от „Юробанк България" АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Околовръстен път № 260, срещу
ответниците Е.М.С. и Г.Д.С., с адрес: *** за реално изпълнение на задължения по
договор за банков кредит.
Искът е
за заплащане на предсрочно
изискуема главница в
размер на 38 270, 07 лв. и за главница с настъпил падеж в размер на 11 239,
90 лв., като втората претенция е заявена като частична, при твърдения за
по-голям общ размер на падежиралите до предявяване на иска погасителни вноски,
а именно – 13 387,74 лв. С молба от
29.06.2020 г. ищецът уточнява, че предявената с частичния иск сума съответства
на дължимите вноски от 02.11.2014 г. до 02.10.2019 г. и не е заявена цялата
претенция, включваща и дължими вноски от 02.06.2013 г. до 02.10.2014 г.
Претендира
се и законната лихва върху
всяко от двете вземания, считано от датата на завеждане на настоящата искова
молба до окончателното им плащане.
Обстоятелствата, на които се основават
исковете са следните:
С Договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 27.03.2008 г. банката-ищец предоставила на двамата ответници,
при условията на солидарност на длъжниците, заем от 50 000 лв. – за
покупка на имот и „други разплащания“. Срокът за връщане на кредита бил
уговорен в течение на 240 месеца, считано от датата та откриване на заемната
сметка на името на ответницата, което станало на 28.03.2008 г.
Ищецът твърди, че в последствие
отношенията между страните били предоговаряни с подписване на три поредни споразумения
от 2010 г.,2011 г. и 2012 г. И в трите споразумения се предвиждал указан в тях
период на облекчено погасяване от по 12 месеца и същевременно –
преструктуриране на дълга по определен начин, изразяващо се в „натрупване към
редовната главница“ на непогасени задължения за лихва към съответната дата на
предоговаряне, като след изтичане на периодите на облекчено погасяване
кредитополучателите дължали предвидените в погасителен план равни месечни
вноски. Датата да плащане на
погасителните вноски била 2-ро число на съответния месец, съгласно уговореното
в чл.15 на последното допълнително споразумение.
Ищецът твърди, че в резултат на така
извършеното „преоформяне“ на задълженията размерът на усвоената главница бил
увеличен на 53 632, 56 лв., като резултат от капитализиране на
възнаградителна лихва, станало със съгласието на другата страна, дадено при
подписване на допълнителните споразумения. Конкретния размер на капитализацията,
съгласно всяко едно от споразуменията е даден в таблица в молбата-уточнение от
29.06.2020 г. , в която е обяснен подробно и механизма на капитализацията и
нейната връзка с договореното облекчено погасяване през 12-месечните периоди,
през които не е се е погасявала главница, а само „намален размер на възнаградителната
лихва“. Именно натрупания през този период възнаградителна лихва се капитализирала
като част от главницата на дата – 1 година след подписване на съответното
допълнително споразумение, за което ответиците били дали съответното съгласие.
Ищецът признава, че ответниците са
погасили частично главницата по договора в размер на 1 974,75 лв., като са
платили в срок първите 25 погасителни вноски и са направили със закъснение едно
частично плащане с вальор от 09.12.2016 г. Първото просрочие са допуснали с
настъпването падежа на вноската, дължима на 02.06.2013 г., с което на основание
чл.18, ал.1 от договора за банката е възникнало правото да направи целия кредит
предсрочно изискуем. Заявява, че го обявява упражняването на това свое право
със самата исковата молба, по която е образувано делото и счита правото си за
упражнено с връчване на препис от нея на ответниците.
Ответниците са подали общ отговор в законния
срок, в който правят възражение за нередовности в исковата молба, които бяха
отстранени след указанията на съда, за недопустимост на иска, което е
неоснователно, тъй като отхвърлянето на иска по чл.422 ГПК, поради това че
преди подаване на заявлението пред заповедния съд не е било упражнено правото
за превръщане на кредита в предсрочно изискуем, не е пречка за завеждане на
осъдителен иск за същото вземане за главница по договора и възраженията за
неоснователност, както следва:
1.За изтекла погасителна давност, тъй като
предсрочната изискуемост била настъпила на 02.08.203 г., а исковата молба - заведена
на 29.10.2019 г. , т. е. след изтичане на 5-годишния давностен срок.
2.За подписване на допълнителните
споразумения от 30.04.10 г. и 16.05.2011 г. при условията на крайна нужда,
поради което същите били унищожаеми по смисъла на чл.27 ЗЗД. Крайната нужда се
изразявала в това, че пред заплахата да загубят единственото си жилище,
ответниците нямали друга възможност, освен да подпишат тези споразумения.
3.За нарушения от страна на банката и
проявена недобросъвестност при определяне на базовия лихвения процент,
респективно – наказателна лихва, което било довело до неоснователно увеличение
размера на задължението и до заплащане на по-големи суми за лихва, вместо за
главница. Възражението е относимо в частта за определяне размера на
възнаградителната лихва, доколкото няма данни за промяна на първоначалния
погасителен план, с оглед на твърдяното от ответниците намаление на БЛП и
разпоредбата на чл.3 от договора за кредит. Ако ответниците докажат своите
твърдения за намаляване на лихвения процент, това ще се отрази на размера на
погасяването на главницата, предвид евентуалното намаляване на вноската за
възнаградителна лихва, което е следвало да се извърши за съответния период на
начисляването й.
Ищецът се е възползвал от правото си на допълнителна
искова молба, в която уточнява, че най-ранният момент на настъпване на
предсрочната изискуемост на главницата и началото на погасителнтата давност за
това вземане би могъл да е денят на връчване на ответниците на преписа от
исковата молба по водения по-рано установителен иск, който бил предявен на
07.11.2004 г. и следователно 5-годишният давностен срок не бил изтекъл. Този
срок не бил изтекъл и считано от началната дата, от която се претендират вземанията
за падежирала главница /02.11.2014 г./. Възразява категорично срещу твърдението
за настъпване на предсрочната изискуемост още на 02.08.2013 г., при влязло в
сила решение за отхвърляне на иска за съществуване на вземането на предсрочно
изискуема главница, което отрича такава изискуемост да е била настъпила преди
подаване на заявлението за заповед за изпълнение на 12.04.2014 г.
Възразява срещу съществуването на „крайна нужда“, като
състояние станало причина за сключване на допълнителните споразумения, като
твърди, че такава не представлява възможността да се насочи принудителното
изпълнение към ипотекираното за обезпечение на кредита жилище, което би било
правомерна последица от неизпълнението. Твърди, че в съдебната практика крайната нужда се дефинирала
като състояние на липса на достатъчно материални средства за задоволяване на
основни потребности – за издръжка, лечение, за плащане на изискуеми задължения
и за набавяне на вещества, към които лицата имат зависимост. Освен това самите
споразумения не предвиждали „явно неизгодни условия“ за кредитополучателите, а
напротив – облекчен режим на погасяване за два поредни периода от по 12 месеца
и намаляване размера на месечните вноски по кредита /от 497,80 лв. съответно на
350 лв. и 362 лв./
Ищецът оспорва
твърденията за допуснати нарушения на договореното в чл. 3 от договора относно
определяне размера на дължимите лихви по кредита и в частност – в периода от
сключването му до датата на изготвяне на справката, приложена по делото.
В отговора на допълнителната искова молба по повод на
така направените в нея уточнения и допълнения ответниците заявяват, че
поддържат всички свои възражения, като допълват възражения срещу твърдението за
„облекчен ред“ на погасяване на кредита,предвидени със споразуменията, тъй като
намаляването на вноските за сметка на увеличение на лихвите, не можело да се
приеме за облекчен ред. Твърдение за „увеличение на лихвите“ с допълнителните
споразумения се прави за пръв път в отговора на допълнителната искова молба и
ответниците следва да уточнят поддържат ли такова възражение, като посочат в
кое споразумение и с каква конкретна клауза съответно са били увеличени
лихвите.
Съдът, по повод възраженията на ответника даде указания
на ищеца да уточни намаляван ли е БЛП на банката за жилищни кредити в периода
от 27.03.2008 г. до настоящишя момент, кога и с какви актове и това съобразено
ли е при определяне размера на дължимите от ответниците лихви, както и какво
предвиждат вътрешните правила на банката относно реда и основанията за промяна
на БЛП на банката по отношение на този вид кредити.
Пълномощникът направи уточнения на тези обстоятелства с
молба от 19.10.2020 г.
На
осн. чл. 155 от ГПК съдът съобщи на страните станалия му известен след служебна
справка в електронната папка на т. д. № 184/2014 факт, че на двамата ответници
/заемополучателите/ препис от исковата молба е бил връчен на една и съща дата -
16.01.2015 г. Разпечатката, отразяваща отбелязването в деловодната програма за
тази дата, е приложена по настоящото дело преди самото определение по чл. 374 ГПК. Горният факт е от значение да установяване твърденията на ищеца относно
настъпването на т. нар. предсрочна изискуемост на целия кредит.
Допуснати
бяха доказателства относно останалите релевантни за спора факти, като с доклада
по делото бе разпределена тежестта за доказването им.
След
преценка на събраните доказателства, обсъждайки доводите и възраженията на
двете страни, съдът достигна до следните изводи.
Правоотношението,
от което ищецът твърди, че черпи претендираните от него права, безспорно
съществува. Възникнало е на с
подписването на 27.03.2008 г. на Договор да кредит за покупка на недвижим имот.
Уговорките са предоставяне на кредит в размер на 50 000 лв. и тези за
начина на връщането му и определяне на възнаградителната лихва се установяват
от съдържанието на представения писмен договор между банката – ищец и двамата
ответници Сарафиеви, в качеството на кредитополучатели. Те са се задължили да
върнат кредита и са поели всички останали акцесорни задължения при условията на
пасивна солидарност.
Установено
е, че цялата кредитна сума е получена чрез превод по банкова сметка *** Е.М.С.,
с предишно фамилно име – А. С това банката е изпълнила своето главно задължение
по договора и има право да претендира точно изпълнение от страна на
кредитополучателите на всички техни задължения.
Крайният
срок за връщане на кредита е уговорен като 240 месеца от откриване на заемната
сметка, чрез превод в която да бъде усвоен,което е станало на 28.03.2008 г. Т.
е. крайният срок изтича през 2028 г.
Безспорно
се установи подписването от двете страни на три поредни допълнителни
споразумения към първоначалния договор за кредит на датите: 30.04.2010 г.,
16.05.2011 г. и 14.05.2012 г.
След
запознаване с клаузите на споразуменията става ясно, че с тях от една страна се
споразумяват за
намаляване размера на месечните вноски по кредита за период от по 12 месеца,
през които се внасят месечни вноски в по-малък размер от договорения по-рано,
съгласно погасителен план. Същевременно ответниците дават съгласие Ответниците
дават съгласие също така да бъде извършето т. нар. „капитализиране“ на
натрупаната през периода на облекченото погасяване и неплатена лихва. Като
резултат от капитализирането на лихвата, тя се трансформира като сума, с която
се увеличава размера на дължимата за погасяване главница. Така размерът на
главницата се е променил от 50 000 лв. на 53 632, 56 лв., като резултат от капитализиране на
възнаградителна лихва, станало със съгласието на другата страна, дадено при
подписване на допълнителните споразумения. Конкретния размер на
капитализацията, съгласно всяко едно от споразуменията е даден в таблица в
молбата-уточнение от 29.06.2020 г. , в която е обяснен подробно и механизма на
капитализацията и нейната връзка с договореното облекчено погасяване.
Тук
е мястото да се отбележи, че уговорката за капитализиране на лихвата е
действителна и не противоречи на закона, като трябва да се разграничи от т.
нар. анатоцизъм – начисляване на лихва върху лихва, който не позволен
/чл.10,ал.3 ЗЗД/, освен при специални условия, определени от БНБ. В конкретния случай към главницата не се
прибавят лихви за просрочие, а неплатена според първоначално уговорения срок
възнаградителна лихва, която въпреки наименованието си всъщност представлява
възнаграждението,което банката получава за предоставения кредит.Т. е. това е
една насрещна престация по договора, която следва да се заплати, наред с
връщането на дадената в заем сума.
Ето
защо прието с допълнителните споразумения преструктуриране на дълга и
олихвяване на просрочена договорна /възнаградителна лихва/ и прибавянето й към
главницата, всъщност представлява начин да се събере печалбата на банката, чието
заплащане от страна на кредитополучателите е уговорено с договора.В случая неплатената
своевременно договорна лихва се прибавя към дължимата главница и начисляването
на лихва върху нея не противоречи на чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г.
За
това съдът приема за доказано от фактическа страна твърдението, че като
последица от допълнителните споразумения и извършеното преструктуриране на
дълга размерът на главното задължение е променен – увеличен е.
Неоснователно
е възражението за недействителност на допълнителните
споразумения от 30.04.10 г. и 16.05.2011 г.,като сключени при условията на
крайна нужда. Няма основание за унищожаемост на тези споразумения по смисъла на
чл.27 ЗЗД, доколкото ответниците се позовават единствено на „заплахата да загубят единственото си
жилище“, която можело да бъде избегната единствено, ако подпишат тези
споразумения. В теорията и в съдебната практика крайната нужда се определя като състояние на липса на
достатъчно материални средства за задоволяване на основни потребности – за
издръжка, лечение, за плащане на изискуеми задължения и за набавяне на
вещества, към които лицата имат зависимост. Подобни твърдения нито за въведени
от ответниците в процеса, нито са посочени доказателства за обстоятелства,
които биха могли да се свържат с крайна нужда. Предоговарянето на условията до
договора, за да се избегне или отложи във времето евентуално принудително
изпълнение върху имота, който така или иначе със съгласие на длъжниците е
ипотекиран в полза на банката, няма нищо общо с основанието на чл.27,предл. последно
от ЗЗД.
Освен състояние, характеризиращо се със стичане на тежки
обстоятелства, принуждаващи едно лице да сключи определена сделка, то тази
сделка следва да е сключена при условия, които са явно неизгодни за
него.Неизгодните условия пък се свързват със съществено нарушение на принципа
на еквивалентност, за каквото в случая изобщо не може да става дума.
Напротив, страните са договори облекчен режим на
погасяване за два поредни периода от по 12 месеца, а за не води до това до загуба
за банката са предвидили обсъденото по-горе прибавяне на неплащаните през този
период договорни лихви към дължимата главница. По този начин не е налице
каквато и да било нееквивалентност,която да засяга интересите на
кредитополучателите и да ги ощетява.
За това отношенията между страните следва да бъдат
уредени в пълно съответствие с уговорките в допълнителните споразумения, като
се зачете т. нар. капитализиране на лихвата.
След подписване на
допълнителните споразумения е са
извършвани частични погашения, като
резултат от които е погасяване само част от начисляваната договорна
/възнаградителна лихва/. Размерът на погашенията е посочен в т.12 от
заключението на вещото лице Л.Я. – Т.. Относно
погашенията, извършени преди това, страните не спорят, но те също са отразени в
заключението в т. 6.
Спорът
се свежда до размерът на дължимата към настоящия момент главница. Съдът приема,
че ответниците не са погасили общо 51 782,59 лв., който размер се установи
по несъмнен начин от заключението на вещото лице, което съдът възприема изцяло
като обосновано, доколкото съответства на съдържанието на допълнителните
споразумения и представените доказателства за промените в БЛП.
Вещото
лице е дало заключение, че след прибавяне на капитализираната лихва, което
както вече бе отбелязано - не противоречи на закона и съответства на волята на
страните, и след приспадане на всички извършени погашения, актуалният размер на
дължимата главница е 51 657, 81 лв.
Остава
да се реши въпроса дали и кога е настъпила предсрочна изискуемост на целия
главен дълг и съответно – какъв е размера на неплатените вноски с настъпили
преди това падеж и каква част от главницата се дължи като предсрочно изискуема.
С
влязло в сила съдебно решение по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК
е прието, че при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
главницата не е била станала предсрочно изискуема. Следва да се приеме за
основателно твърдението на ищеца, че от момента на получаване на преписа от
исковата молба на банката по предявения установителен иск за съществуване на
вземането, са настъпили последиците на предсрочната изискуемост. Това така,
защото при наличие на обективните условия за предсрочна изискуемост тогава
/неплатена погасителна вноска с падеж 28.08.2011 г./ банката прави със самата
исковата изявление, че желае да се ползва от нейните последици. А това
изявление следва да се счита за достигнало до длъжниците логично с получаване
на преписа от исковата молба, което е станало на 16.01.2015 г. и за двамата ответници,
видно от списъка, приложен на л. 159 от настоящото дело.
Така
вземанията за главница, дължима от ответниците, са от една страна – неплатени и
просрочени вноски до 15.01.2015 г. и предсрочно изискуема главница,дължима,
считано от 16.01.2015 г. нататък. Давностния срок по отношение на предсрочно
изискуемата главница очевидно не е изтекъл, тъй като исковата молба е подадена
в съда на 28.10.2019 г. Съответно не са погасени по давност вноски, падежирали
преди настъпване на предсрочната изискуемост в периода от 28.10.2014 г. до
15.01.2015 г. А ищецът изрично е заявил, че първата падежирала вноска, която
претендира е с падеж 02.11.2014 г. и не претендира такива, станали изискуеми
преди тази дата.
Ето
защо няма основание за прилагане на института на давността по отношение на
която и да е част /части/ от процесното вземане на главница, въведено като
предмет на иска.
В
последна сметка, макар условно дългът на ответниците да се разделя на неплатени
вноски с настъпил падеж и на остатък от главница, станал предсрочно изискуем,
то става дума за едно и също вземане,кореспондиращо да задължението на
кредитополучателите да върнат изцяло получения кредит, при условия и в срокове,
предвидени в договора и анексите към него.
Размерът
на дълга в случая се определя като сбор от неплатени вноски с настъпил
падеж, преди превръщане на кредита в
предсрочно изискуем и станалата предсрочно изискуема главница. Този размер е
51 657, 81 лв. и остава непроменен, независимо от различната дата на предсрочната изискуемост,
твърдяна от ищеца и приета от съда.
Поради
погасяване по давност на неплатените вноски, падежирали повече от 5 години
преди датата на предявяване на исковата молба, които са общо 2 228, 25
лв. /т. 11 от заключението/ общия
актуален размер на дължимата от ответниците главница е 49 429, 56 лв. ,в
който размер следва да бъде уважен предявеният като частичен иск. За разликата
до 49 509, 97 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан по размери
при обстоятелствата, установени от съда./разликата е 80,41 лв./
Двете
страни претендират разноски, като ищецът е представил списък, съответстващ
напълно на действително направените разноски, които следва да му се присъдят
съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът
е заявил искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, към
който има приложено пълномощно, но не и доказателства за платено адвокатско
възнаграждение. Такива не са представени и до края на делото. Единствените
документирани разноски са 150 лв., платени като депозит за вещо лице. Част от
тази сума следва да се присъди съразмерно на отхвърлената част от иска.
По
изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.М.С., ЕГН ********** и Г.Д.С., ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на „Юробанк България" АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Околовръстен път № 260 сумата от
49 429, 56 лв., като реално
изпълнение на задължението за връщане на главница,по договор за банков
кредит, сключен на 27.03.2008 г., в това число – падежирали и неплатени вноски
за периода от 02.11.2014 г. до настъпване на предсрочна изискуемост на
16.01.2015 г. и предсрочно изискуема главница, заедно със законната лихва върху
цялата сума от датата на предявяване на иска – 28.10.2019 г. до окончателното
плащане.
Отхвърля иска /предявен като частичен/ за разликата от 49 429, 56 лв. до 49 509, 97
лв.
ОСЪЖДА ответниците да заплатят на ищеца
разноски по делото в размер на
4 641,21 лв.
Осъжда ищеца да заплати на ответниците
разноски по делото в размер на 0,24 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: