№ 2955
гр. Варна , 20.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502047 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 16449/21.07.2021г., подадена от Община
Варна, представлявана от Кмета – длъжник по изпълнението срещу Постановление от
09.07.2021г. по изп.д. № 20218950401847 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 и с
район на действие, този на ВОС, с което са определени разноски по изпълнението,
съдържащо се в Покана за доброволно изпълнение изх. № 14618/09.07.2021г.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразно начисляване на
разноските по изп.д. Съдържа доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
като несъответен на извършените действия по процесуално представителство, изразяващи се
единствено в образуване на изп.д. Наред с това се сочи, че няма данни за реално плащане на
същото. Начислените такси по ТТРЗЧСИ от друга страна са завишени, като счита, че
единствено дължимите са тези по т. 1 и т. 5, всяка по 24 лева. Липсва разпореждане на ЧСИ,
с което се приема разноските, както и указание за обжалваемостта им, което ограничава
правата на длъжника и отнема възможността му за защита. Отделно, с платежно нареждане
от 08.07.2021г. сумата по ИЛ е изплатена на взискателя, като изпълнителното дело е
образувано в същия ден. Налице е доброволно изпълнение, поради което длъжникът не
следва да търпи последиците от принудителното изпълнение, като не дължи разноски.
Отправила искане в тази връзка да се отменят приетите разноски с извод за недължимост.
В писмени възражения депозирани в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят
И.Г. оспорил допустимостта на жалбата с доводи, че компетентен да се произнесе по
искането на длъжника за редуциране на разноските по изп.д. е ЧСИ, който следва да се
произнесе по реда на чл. 248 от ГПК с постановление, което от своя страна може да се
обжалва от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Уточнил, че след образуване на изп.д.
1
на 08.07.2021г., на 09.07.2021г. по банковата му сметка постъпила дължимата сума по
издадения ИЛ. ЧСИ е уведомен за плащането веднага. Взискателят е внесъл дължимите
авансово такси за образуване на изп.д., за изпращане на ПДИ до длъжника и за запор на
банкови сметки. Други такси не се претендират от взискателя. Начислената такта по т. 26 от
ТТРЧСИ се начислява от ЧСИ и се дължи на същия. Вземането се погасява със заверяване
на сметката на кредитора, което в случая се е случило на 09.07.2021г. след образуване на
изп.д. Ето защо разноските по изп.д. са за сметка на длъжника. Отправил в тази връзка
искане жалбата да се остави без разглеждане, евентуално – без уважение.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по въз основа на молба на ИВ. П. Г. от
08.07.2021г. и издаден изпълнителен лист от 07.07.2021г. по гр.д. № 875/2021г. по описа на
ВОС, в който е удостоверено правото му на принудително изпълнение срещу Община Варна
за парично вземане в общ размер на 168.56 лв. – присъдени съдебни разноски.
С Платежно нареждане от 08.07.2021г. Община Варна наредила в полза на
взискателя сумата по изпълнителния лист /л. 7 от настоящото дело/.
ПДИ е връчена на длъжника на 13.07.2021г., видно от известие за доставяне от
същата дата, като в съдържанието й са определени разноски в размер на 300 лв. /адвокатско
възнаграждение/ и в размер на 150.43 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, от които по т. 26 в размер на
56.23 лв. с ДДС. От данните по изп.д. е видно, че със Сметка от 09.07.2021г. са определени
разноски за образуване на изп.д. – 20 лв.; за изготвяне и връчване от ЧСИ на покана – 20 лв.,
както и за налагане на запор – 15 лв., или общо с ДДС – 66 лева. Със Сметка от 30.07.2021г.
са определени разноски за изготвяне на покана, призовка по т. 5 от Тарифата в размер на 20
лв., както и за изготвяне на копие от изп.д. по т. 8 – 20 лв. или общо с ДДС – 48 лева.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК гласи, че разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, с изключение на случаите, в които: делото се прекрати съгласно чл. 433
от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство;
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; разноските,
направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Депозираната жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване
съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно приети разноски по изпълнението и
2
удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Жалбата обаче е
процесуално недопустима като преждевременно подадена, доколкото при първоначално
определяне на разноски от СИ, компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече
начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е
овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и
събира същите. Такъв орган е именно съдебният изпълнител. Едва актът на съдебния
изпълнител, постановен по възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски,
подлежи на съдебен контрол.
Това е така, доколкото действията на съдебния изпълнител в изпълнителното
производство, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника по изпълнението с
жалба по реда на чл. 436 и сл. от ГПК, са посочени изчерпателно в разпоредбите на чл. 435,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Всички визирани в тези разпоредби действия са типични, същински
действия по изпълнението, насочени към реализиране на подлежащото на принудително
изпълнение вземане на взискателя, във връзка с което е образувано конкретното
изпълнително дело. Отговорността на страните за разноски в гражданския процес е
регламентирана в ГПК от 2007г. в неговата Част I - Общи правила, гл. VIII – чл. 78 и сл.,
както и чл. 79 от ГПК, където е уредена изрично отговорността за разноски и такси за
изпълнението. Систематичното място на правната уредба на отговорността за разноски дава
основание на настоящия съдебен състав да направи извод, че волята на законодателя при
приемане на ГПК от 2007г. е била отговорността за разноски да бъде уредена в общите
правила на процесуалния закон и тези правила да намерят приложение във всички етапи от
развитието на гражданския процес, вкл. в процеса за принудително изпълнение като негов
закономерен завършек. Поради това именно в част V на ГПК – Изпълнително производство,
не се съдържат специални разпоредби за разноските в изпълнителния процес, а спрямо
същите са приложими общите правила на част I, конкретно чл. 78 вр. чл. 79 и сл. от ГПК.
Доколкото в случая длъжникът не е сезирал ЧСИ с възражение срещу определените
в постановлението разноски, в т.ч. за прекомерност на определеното адвокатско
възнаграждение, за начислените разноски за изпълнителни способи, които не са приложени,
както и за размера на опредената такса по т. 2, б от ТТРЗЧСИ и за недължимост на
разноските определени със Сметка от 30.07.2021г., както и въобще за недължимост на
разноски, то депозираната жалба следва да се приеме, че по същество е възражение за
недължимост на разноски, обективиращо искане за редуциране на същите, по което
компетентен да се произнесе е самият ЧСИ. Ето защо образуваното въз основа на нея
съдебно производство следва да се прекрати, като жалбата се изпрати на компетентния ЧСИ
за произнасяне. Едва постановеният от ЧСИ по възражението акт, ще подлежи на съдебен
контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК жалба с вх. № 16449/21.07.2021г., подадена от Община Варна, представлявана от
Кмета – длъжник по изпълнението срещу Постановление от 09.07.2021г. по изп.д. №
20218950401847 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 и с район на действие, този
на ВОС, с което са определени разноски по изпълнението, съдържащо се в Покана за
доброволно изпълнение изх. № 14618/09.07.2021г. и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз
основа на нея в.гр.д. № 2047/2021г. по описа на ВОС, I ГО.
ВРЪЩА делото на ЧСИ с указание за произнасяне по постъпилата жалба, която по
правната си същност е молба за изменение на определените разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок, който за жалбоподателя започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4