РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Светлана Анг. Станева
Николай К. СТоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. С. Въззивно гражданско дело №
20225300502822 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Т. Н. М., ЕГН **********, с. К., ул. „***, Г.
Г. М., ЕГН **********, с. К., ул. „***, Б. Н. М., ЕГН **********, с. К., ул. „***, и Г. Н.
М., ЕГН ********** с. К., ул. „Б., чрез адвокат С. Х., против Решение №
251/28.07.2022г., постановено по гр.д.№ 1088/2022г. от Районен съд – Карлово, I гр.с., в
частта, с която са отхвърлени като погасени по давност предявените от тях против И.
Б. М., с ЕГН **********, с. К., ул. „Б., възражения по чл.30 от ЗН за възстановяване на
запазената им част от наследството на Т. Н. М., накърнена с дарение от 15.05.1996г. на
4/6 ид. ч. от делбения имот, представляващ къща, стопанска постройка и дворно място,
застроено и незастроено с площ от 650 кв.м., находящо се в с. К., обл. Пловдив, който
имот по плана на селото има пл. № 651, за който е отреден парцел XII, в кв. 52, при
съседи: улица, П. И. Г, наследници на М М М. и П Г Г, което дарението е обективирано
в нотариален акт № 120, том II, дело № 544 от 15.05.1996г. на РС- Карлово; както и в
частта, с която е допусната съдебна делба между И. Б. М., Г. Г. М., Б. Н. М., Т. Н. М., и
Г. Н. М. по отношение на следния съсобствен недвижим имот, а именно: УПИ XII-651,
в кв. 52 по плана на с. К, одобрен със Заповед №141/1988г., представляващ дворно
място, цялото застроено и незастроено с площ от 650 кв.м., при граници и съседи:
улица, УПИ XIII-649, 652, УПИ Х-649 и УПИ XI-650, ведно с построените в имота
1
масивна жилищна сграда, стопанска постройка и навес и ведно с всички строителни
подобрения и приращения в мястото, при квоти: 20/24 ид.ч. за И. Б. М., 1/24 ид.ч. за Г.
Г. М., 1/24 ид.ч. за Б. Н. М., 1/24 ид.ч. за Т. Н. М. и 1/24 ид.ч. за Г. Н. М.. Поддържат, че
за УПИ XII-651, в кв. 52 по плана на с. К, одобрен със Заповед №141/1988г.,
представляващ дворно място /без сградите, подобренията и приращенията/, цялото с
площ от 650 кв.м., квотите са други, а именно: ½ ид.ч. за И. Б. М., 1/8 ид.ч. за Т. Н. М.,
1/8 ид.ч. за Г. Г. М., 1/8 ид.ч. за Б. Н. М., 1/8 ид.ч. за Г. Н. М., тъй като се е установило
по делото, че това дворното място не е било в режим на СИО между общите
наследодатели Б. М. М., поч. на 09.01.1995г. и Т. Н. М.. Считат, че евентуално, в
случай на доказване по делото на СИО по отношение на дворното място /без сградите
и приращенията/ между общите наследодатели Б. М. М. и Т. Н. М., то тогава, след
уважаване на възражението за възстановяване на запазена част, квотите следва да
бъдат: 44/72 ид.ч. за И. Б. М., 7/72 ид.ч. за Т. Н. М., 7/72 ид.ч. за Г. Г. М., 7/72 ид.ч. за Б.
Н. М. и 7/72 ид.ч. за Г. Н. М..
С въззивната жалба изрично посочват, че НЕ обжалват решението за квотите:
20/24 ид.ч. за И. Б. М., 1/24 ид.ч. за Г. Г. М., 1/24 ид.ч. за Б. Н. М., 1/24 ид.ч. за Т. Н. М.
и 1/24 ид.ч. за Г. Н. М., относно построените в имота масивна жилищна сграда,
стопанска постройка и навес и ведно с всички строителни подобрения и приращения в
мястото. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна И. Б. М., чрез адвокат М.
Р., е депозирал писмен отговор, с който се твърди, че въззивната жалба е изцяло
неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Предявен е конститутивен иск за делба с правна квалификация чл. 34 ЗС.
2
Производство по съдебна делба се намира в първа фаза- по допускане на
делбата.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки:
1/. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху
включения в делбената маса имот; 2/. предметът на делбата да бъде годен обект на
правото на собственост и 3/. в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в
процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл.
34, ал. 2 ЗС.
Ищецът И. Б. М. е предявил искова молба за допускане на делба на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и
незастроено с площ от 650 кв.м., находящо се в с. К., общ. Карлово, обл. Пловдив,
съставляващо по плана на селото, одобрен със Заповед №141/1988г. УПИ XII-651, в кв.
52, при граници и съседи: улица, УПИ XIII-649, 652, УПИ Х-649 и УПИ XI-650, ведно
с построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА и навес и ведно с всички строителни подобрения и приращения в
мястото. Правото на собственост върху процесния имот било придобито от
съсобствениците по следния начин: Имота бил собственост в режим на СИО на
неговия прадядо - Б. М. М. с ЕГН **********, б.ж. на с. К., починал на 08.01.1995г. и
на съпругата му Т. Н. М. с ЕГН **********, б.ж. на с. К., починала на 07.02.2013г.
След смъртта на прадядо му, имотът останал в обикновена съсобственост между
неговите наследници, а именно: - съпруга му - Т. Н. М., с право на собственост 4/6
ид.ч.; -синът му И. Б. М., ЕГН **********, с право на собственост 1/6 ид.ч. и - синът
му Н. Б. М., ЕГН **********, с право на собственост 1/6 ид.ч. За това обстоятелство
тримата се снабдили с нотариален акт за констатиране право на собственост върху
процесния имот № 200, том I, дело № 532/15.05.1996г. по описа на КрлРС. Веднага
след съставянето на този нотариален акт, прабаба му Т. Н. М. дарила на дядо му - И. Б.
М., ЕГН ********** притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от имота, като си запазила право
на ползване, което обстоятелство било обективирано в нотариален акт № 120, том II,
дело № 544/15.05.1996г. по описа на КрлРС. Дядо му И. Б. М., ЕГН **********
починал на 15.11.2014г., като единствен негов наследник останал сина му (баща на
ищеца) Б. И.. М., ЕГН **********. Така баща му придобил по наследство от своя баща
5/6 ид. части от правото на собственост върху процесния имот. Баща му Б. И. М., ЕГН
********** починал на 21.03.2019г. и ищеца, като единствен негов наследник
придобил по наследство от него и станал собственик на 5/6 ид.ч. от процесния имот.
Синът на общия наследодател - Н. Б. М., ЕГН ********** и с право на собственост на
1/6 ид.ч. от процесния имот починал на 23.01.2019г. и оставил като негови наследници
3
ответниците, а именно: - съпруга - Г. Г. М., която придобива по наследство от него и
става собственик на 1/24 ид.ч- от процесния имот; - син - Б. Н. М., който придобива по
наследство от него и става собственик на 1/24 ид.ч. от процесния имот; - дъщеря - Т. Н.
М., която придобива по наследство от него и става собственик на 1/24 ид.ч. от
процесния имот и - син Г. Н. М., който придобива по наследство от него и става
собственик на 1/24 ид.ч. от процесния имот.
Ответниците - Г. Г. М., Б. Н. М., Т. Н. М. и Г. Н. М. твърдят, че процесният
имот е наследствен, оставен от Б. М. М., но не са съгласни с твърдението, че имотът е
бил в режим на СИО между Б. М. М. и Т. Н. М.. Твърдят, че имотът е бил собствен
единствено на общия им възходящ Б. М. М., поради което възразяват срещу
посочените в исковата молба идеални част от собствеността. Твърдят, че евентуално
ако Т. Н. М. е разполага с идеални части от правото на собственост върху процесния
имот, на основание прекратено СИО и наследяване своя съпруг, същата, както се
твърди в исковата молба, се е разпоредила с този имот с безвъзмезден акт – дарение в
полза на един от своите синове, а именно И. Б. М., като по силата на договора тя е
прехвърлила изцяло притежаваните от нея идеални части. Доколкото И. Б. М. не е
единствен син на Т. М. и същата се е разпоредила изцяло в негова полза безвъзмездно,
касателно нейните идеални част от процесния имот, които доколкото им е известно в
последствие към момента на смъртта на Т. М., същата не е била оставила други активи,
които да попълнят нейната наследствена маса – дарителката е засегнала запазената
част на другия син, а именно Нешо Б. М., който се явява наследодател на ответниците.
Приживе за Н. Б. М. е възникнало право да иска възстановяване на запазена час от
наследството по реда на чл. 30 от ЗН, но с настъпване на неговата смърт и открИ. на
оставеното от него наследство, това право бъдейки наследимо, с приемането на
наследствената маса, постъпва в патримониума на ответниците, като негови
наследници. С оглед на това, че ищецът - съсобственик се е облагодетелствал от
направеното в полза на неговия наследодател дарение на запазена част, като в
настоящото производството правят възражение за възстановяване на запазена част от
наследството по реда на чл. 30 от ЗН спрямо ищеца, тъй като именно той към
настоящия момент, приемайки наследството на баща си Б. И. М. се явява обогатен
(надарен) от безвъзмездното разпореждане на дарителя, като претендира 20/24 идеални
части от правото на собственост върху процесния имот и се явява пасивно
легитимирана страна по възражението. Заявяват, че не знаят за други съсобственици,
които да имат учредено в собствена полза вещни права върху процесния имот, както и
че не знаят за други имоти, които да са съсобствени между страните в настоящото
производство. Поради изложеното, молят съда да допусне съдебна делба между
страните, но при различни от исканите в исковата молба квоти, а именно: в случай че
не се установи наличие на СИО между Б. М. и Т М. по повод процесния имот, то
делбата следва да се допусне при следните дялове: 1/2 идеална част за И. Б. М. и по 1/8
4
идеална част за Т., Г., Б. и Г. М.и. В случай че се докаже наличие на СИО между Б. и Т
М.и, то делбата следва да се допусне след възстановяване на запазена част от
наследството, с която Т М. се е разпоредила, като делбата следва да се извърши при
следните дялове: 44/72 идеални част за И. Б. М. и от по 7/72 идеални част за Т., Г., Б. и
Г..
В хода на делото, ищецът се позовава на придобивна давност по отношение на
4/24ид.ч. от имота, предвид възраженията на ответниците, направени с отговора на
исковата молба.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
Видно от представените удостоверения за наследници, изх. №№ 138 от
05.07.2021г., 135 и 139 от 05.07.2021г. на Кметство с. К., Община Карлово Б. М. М. е
починал на 08.01.1995г. и е оставил за законни наследници – преживяла съпруга - Т. Н.
М. и двама сина - И. Б. М. и Н. Б. М.. Т. Н. М. е починала на 07.02.2013г., И. Б. М. е
починал на 15.11.2014г. и Н. Б. М., починал на 23.01.2019г. Единият син на общия
наследодател - И. Б. М. е оставил само един наследник, в лицето на сина му - Б. И. М.,
който също е починал на 21.03.2019г., като негов единствен наследник е И. Б. М. –
ищец по делото. Вторият син на общия наследодател - Н. Б. М. е оставил за законни
наследници: преживяла съпруга - Г. Г. М. и три деца - Б. Н. М., Т. Н. М. и Г. Н. М. –
ответници по делото.
От приложените по делото писмени доказателства - Акт № 3 от 08.02.1947г. от
регистъра за женитбите за 1947г. на Каравеловска община, Карловска околия, Б. М. М.
и Т. Н. М. са сключили граждански брак на 08.02.1947г. След сключване на
гражданския им брак, съпругът - Б. М. М. е придобил възмездно по регулация към
процесния имот още 116 кв.м., каменен зид от 6.5 м. и една лоза, обективирано в
нотариален акт № 178, том I, дело № 404/1959г. на КрлРС.
След сключване на гражданския им брак, на Б. М. М. е издадено Строително
разрешение № 51 от 29.10.1959г. за строене на къща.
От приложените към делото писмени доказателства се установява, че на
16.04.1959г. на общия наследодател на страните е дадена строителна линия и
определено ниво във връзка със застрояване на жилищна сграда от 65 кв.м., а на
15.07.1966г. на общия наследодател на страните е дадена строителна линия и
определено ниво във връзка със застрояване на плевня от 24 кв.м.
Ответната страна оспорва представеното копие от Акт за женитба с аргумента,
че същия е нищожен, поради липса на законноустановената форма, регламентирана в
Закон за лицата-отм. (чл. 152), тъй като липсват бащините имена и местожителството
или местопребиваването на родителите на встъпващите в брак, както и отбелязване, че
5
са изпълнение изискванията на чл. 10 от Наредба-закон за брака-отм. Ответниците
молят съда да прогласи нищожността й.
От нотариален акт № 200, том I, дело № 532/15.05.1996г. на КрлРС се
установява, че на основание Постановление от 15.05.1996г. издадено въз основа на
обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 532/1996г., съгласно чл.
483 от ГПК-отм. е съставен нотариалния акт, с който са признати - Т. Н. М. на 4/6
ид.ч., И. Б. М. на 1/6 ид.ч. и Н. Б. М. на 1/6 ид.ч. за съсобственици по давностно
владение и наследство върху недвижим имот, представляващ – къща, стопанска
постройка и дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 650 кв.м.,
находящо се в с. К., обл. Пловдив, който имот по плана на селото има пл. № 651, за
който е отреден парцел XII, в кв. 52, при съседи: улица, П. И. Г., наследници на М. М.
М. и П. Г. Г.. Видно от материалите по нотариалното дело, обстоятелствена проверка е
инициирана по молба – декларация от наследниците на Б. М. М., б.ж. на с. К., а именно
- Т. Н. М., И. Б. М. и Н.Б. М.. Приложения в преписката Протокол от 15.05.1996г. за
извършване на обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост,
удостоверява изслушването на трима свидетели, а именно – П. И. Г, Н И. С и Г. А З
във връзка с установяване собствеността на молителите в нотариалното производство.
С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 120,
том II, дело № 544 от 15.05.1996г. на КрлРС, Т. Н. М. е дарила на сина си И. Б. М.
собствените си 4/6 ид.ч. от процесния имот.
Приетото по делото Писмо, изх. № 11-00-171-(1) от 21.03.2022г. на Община
Карлово удостоверява обстоятелството, че за периода от 1998г. до 21.03.2019г. имотът
в с. К., ул. „** ** е бил деклариран на лицето И. Б. М. с ЕГН **********, а от
21.03.2019г. до момента същият е деклариран на лицето И. Б. М. с ЕГН **********.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
правото на възстановяване на запазената част от наследството е потестативно,
наследимо, имуществено право, което се упражнява единствено по съдебен ред, чрез
конститутивен иск или по изключение чрез възражение в делбения процес и се
погасява по давност , която е общата 5 годишна давност. Съдът е приел, че давността
тече от открИ.е на наследството, а наследство се открива в момента на смъртта на
наследодателя, според правилото на чл. 1 от ЗН, като единствено моментът на смъртта
е от значение. Правилно районният съд е приел, че в разглеждания казус погасителната
давност е започнала да тече считано от датата на смъртта на Т. Н. М., която е
настъпила на 07.02.2013г. и същата е изтекла много преди предявяване на иска за
съдебна делба. Поради това е приел, че възражението по чл. 30 от ЗН е погасено по
давност и като такова следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че срокът за намаляване на дарения по чл.
6
30 ЗН почва да тече за всички наследници с право на запазена част от един и същ
момент - открИ.ето на наследството.
Т. Н. М. е починала на 07.02.2013г. Н. Б. М. нейн син имал право на запазена
част, но възражението по чл. 30 ЗН е направено с отговора на исковата молба –
01.10.2021 г. - след изтичането на давностния срок. Правото да се иска
възстановяването на запазена част се погасява по давност, тъй като по давност се
погасяват не само исковете за притезателни, но и исковете за потестативни права.
Действително давностните срокове са уредени в ЗЗД с оглед на притезателните права и
приложението на тази уредба по отношение на потестативните права, както и по
отношение на придобивната давност не може да бъде друго, освен съответно.
Също правилно районният съд е приел, че давностният срок за упражняване на
потестативните права започва да тече от възникването им, тъй като те може да бъдат
упражнени незабавно. Притезателните права се реализират чрез осъдителен иск, който
е неоснователен, ако е преждевременен, затова давностният срок започва да тече от
изискуемостта (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Потестативните права, както и притезателните
права, изискуемостта на които възниква от покана, могат да се упражнят след
възникването им, поради което давността почва да тече от този момент (чл. 114, ал. 2
ЗЗД).
Досежно възражението за нищожност на акта за женитба, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е неоснователно, тъй като същият е съставен в
законоустановената писмена форма, спазвайки правилата на чл. 119 и сл. от Закон за
лицата-отм., а именно – съставен в общината, където тези събития са се случили, от
длъжностното лице по гражданското състояние, като актът се подписан от заявителите,
свидетелите и длъжностното лице, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на районния съд.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че
страните в настоящото производство са съсобственици на процесния недвижим имот.
Първоначално, по силата на давностно владение, имотът е придобит от съпрузите - Б.
М. М. и Т. Н. М.. От показанията на всички свидетелите се установи, че общия
наследодател на страните, след като сключил брак с Т. Н. М., двамата заживели в
процесния имот, където им се родили и двамата сина – И. и Н.. По-късно, по
инициатива на Б. М. М., през 50-те години на минали век съпрузите построили нова
къща, а на мястото на старата изградили плевня. През 60-те години на минали век
съпрузите по инициатива на Б. М. М. построили нова къща, в нов парцел,
предназначения за малкия им син - Н. Б. М..
С влизане в сила на СК от 1968 г. (отм.) за пръв път се въведе институтът на
съпружеската имуществена общност. Съгласно чл. 13 от този кодекс всички
недвижими и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време
на брака, принадлежат общо на двамата, независимо от това на чие име са придобити.
7
От обхвата на имуществената общност по силата на чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г. (отм.) са
изключени само вещите и правата върху вещи, които са придобити преди брака, или
през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от ГПК
(отм.). Тези имоти са лична собственост на съпруга, на чието име са придобити. По
приложението на тези разпоредби има последователна и непротиворечива съдебна
практика на ВКС, включително и задължителна. Според ППВС 5/1972 г. т. 2
недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи принадлежат общо на двамата
съпрузи, ако придобИ.ето е станало, докато трае бракът. Моментът на придобИ.ето се
определя съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния
придобивен способ. Изключение от общността освен в изрично посочените случаи на
чл. 13, ал. 2 СК 1968 г. /отм./ е налице и ако те са придобити със средства, получени
срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, когато през време на брака
по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) се възложи неподеляемо жилище на единия съпруг
за частта от възложеното жилище, която съпругът-наследник има по наследство или
дарение, както и ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на
благоустройствените закони, бъде отстъпен друг имот само за частта покрита от
стойността на отчуждения имот.
Според чл. 103 СК от 1968 г. (отм.) правилата за имуществените отношения
между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила
по заварени бракове. Разглежданият случай е именно такъв.
Процесният имот е придобит по давност от съпрузите Б. М. М. и Т. Н. М. по
време на техния брак, който е прекратен със смъртта на съпруга Б. М. през 1995 г. и
имотът следва да се приеме за включен в обхвата на съпружеска имуществена общност.
Праводателите на съделителите по настоящото дело се легитимиралат като
съсобственици на процесните имоти с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка. Настоящият съдебен състав съобрази възприетото в ТР № 11/2012 г., ОСГК
на ВКС, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. Доказателствената тежест за оборването му се носи от страната,
която оспорва инкорпорираното в констативния нотариален акт съдържание.
Ответниците нито оспорват констативния нотариален акт, нито пък са провели
убедително обратно доказване на удостоверените с констативния нотариален акт
факти, а именно за придобИ.е на собствеността върху процесните имоти от страна на
Т. Н. М. на 4/6 ид.ч., И. Б. М. на 1/6 ид.ч. и Н. Б. М. на 1/6 ид.ч. по силата на
осъществявано от тях постоянно, спокойно, явно и непрекъснато владение,
продължило повече от десет години и по наследство. Затова и обвързващото действие
на нотариалното удостоверяване, за което е издаден нотариален акт № 200, том I, дело
№ 532/15.05.1996г. на КрлРС за собственост по давностно владение и наследство
върху недвижим имот следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав.
С настъпилата смърт на Б. М. М., неговият дял се наследява от наследниците
му по закон. Съгласно чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗН, преживялата съпруга и
децата на наследодателя наследяват в равни части наследствено имущество, а именно –
по 1/3 ид.ч. Така, Т. Н. М. притежава 4/6 ид.ч., от които: 3/6 ид.ч. на основание
придобивна давност на имота по време на брака и 1/6 ид.ч. по наследство от съпруга
си, а двамата сина на наследодателя - И. Б. М. и Н. Б. М. притежават по 1/6 ид.ч.
Безспорно се установи, че по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален
8
акт за дарение на недвижим имот с № 120, том II, дело № 544 от 15.05.1996г. на КрлРС,
Т. Н. М. е прехвърлила на сина си И. Б. М., собствените си 4/6 ид.ч. от имота. Така
същия е станал собственик на общо 5/6 ид.ч. от имота, от които: 4/6 ид.ч. на основание
договор за дарение и 1/6 ид.ч. по наследство от баща си. Частта възлизаща на 5/6 ид.ч.
или 20/24 ид.ч. от имота е наследена от ищеца, доколкото същия се явява единствен
наследник на дядо си И. Б. М., тъй като неговия син - Б. М.М. (баща на ищеца) е
починал. С настъпилата смърт на Н. Б. М., неговият дял, възлизащ на 1/6 ид.ч. или 4/24
ид.ч. се наследяват от наследниците му по закон – ответници по делото. Съгласно чл.
5, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗН, преживялата съпруга и децата на наследодателя
наследяват в равни части наследствено имущество, а именно – по 1/24 ид.ч.
Поради това правилно районният съд е допуснал до делба процесните имоти
при квоти: за И. Б. М. – 20/24 ид.ч.; за Г. Г. М., Б. Н. М., Т. Н. М. и Г. Н. М. – по 1/24
ид.ч. за всеки един от тях.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна е поискала присъждане на сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 680 лева съгласно представения договор за
правна защита и съдействие, като с оглед изхода на спора такива се дължат. Следва да
бъде посочено, че при наличие на спор по правата на съделителите, респективно
оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, ако предявеният иск
бъде отхвърлен, както и по присъединените искове във втората фаза на производството
и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения,
приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по
приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на
Пленума на ВС.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 251 от 28.07.2022 г., постановено по гр. д. №
1088/2021 г. по описа на Районен съд-Карлово, в частта, в която са отхвърлени като
погасени по давност предявените от Т. Н. М., ЕГН **********, с. К., ул. „Б***, Г. Г.
М., ЕГН **********, с. К., ул. „Б***, Б. Н. М., ЕГН **********, с. К., ул. „Б***, и Г. Н.
М., ЕГН ********** с. К., ул. „Б*** против И. Б. М., с ЕГН **********, с. К., ул. „Б.,
възражения по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на
Т. Н. М., накърнена с дарение от 15.05.1996г. на 4/6 ид. ч. от делбения имот,
представляващ къща, стопанска постройка и дворно място, застроено и незастроено с
площ от 650 кв.м., находящо се в с. К., обл. Пловдив, който имот по плана на селото
има пл. № 651, за който е отреден парцел XII, в кв. 52, при съседи: улица, П. И. Г,
наследници на М М М. и П Г Г, което дарението е обективирано в нотариален акт №
9
120, том II, дело № 544 от 15.05.1996г. на РС- Карлово; както и в частта, с която е
допусната съдебна делба между И. Б. М., Г. Г. М., Б. Н. М., Т. Н. М. и Г. Н. М. по
отношение на следния съсобствен недвижим имот, а именно: УПИ XII-651, в кв. 52 по
плана на с. К., одобрен със Заповед №141/1988г., представляващ дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 650 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ XIII-
649, 652, УПИ Х-649 и УПИ XI-650, при квоти: 20/24 ид.ч. за И. Б. М., 1/24 ид.ч. за Г.
Г. М., 1/24 ид.ч. за Б. Н. М., 1/24 ид.ч. за Т. Н. М. и 1/24 ид.ч. за Г. Н. М..
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. Н. М., ЕГН **********, с. К., ул. „Б., Г. Г. М., ЕГН **********,
с. К., ул. „Б.**”*, Б. Н. М., ЕГН **********, с. К., ул. „Б., и Г. Н. М., ЕГН **********
с. К., ул. „Б., да заплатят на И. Б. М., с ЕГН **********, с. К., ул. „Б., сумата от 680
лева /шестстотин и осемдесет лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10