№ 1948
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20221100507209 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 - ал. 4 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на длъжника Р. Н. Ф., действаща чрез пълномощника й адв.
С.С.Г., против постановление за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно
изпълнение (ПДИ) в частта на начислена пропорционалната такса за извършване на въвод
във владение на недвижим имот в размер на 288,54 лева с ДДС и начислените обикновени
такси и разноски в полза на частния съдебен изпълнител в размер на 221,50 лева, по изп.
дело № 20228390400182 по описа на частен съдебен изпълнител И.М.-К..
В жалбата се посочва, че поканата за доброволно изпълнение е получена от Р.Ф. на
03.06.2022 г., като още преди да е получена, ЧСИ е наложил запор на банковата сметка на
Р.Ф. и е събрал всички посочени в поканата суми, в т.ч. присъдени по изпълнителния лист и
определени разноски по изпълнението. В поканата, Р.Ф. е поканена в двуседмичен срок да
предаде владението на взискателите на по 5/24 идеални части от апартамент № 5, находящ
се в гр. София, район Лозенец, ул. ****. На 14.06.2022 г. в срока за доброволно изпълнение,
упълномощен представител на Р.Ф. за извършване на доброволното изпълнение, е предал
ключовете от процесния имот. В тази насока се заявява, че незаконосъобразно, преди
изтичане на срока за доброволно изпълнение, ЧСИ е начислил и събрал такса за извършване
на изпълнително действие въвод във владение. Оспорват се и начислените обикновени такси
и разноски в полза на частния съдебен изпълнител в размер на 221,50 лева с твърдения, че
същите са недължими.
От взискателя по изпълнението не е постъпило писмено възражение в срока по чл.
1
436, ал. 3 ГПК.
В мотивите към обжалваните изпълнителни действия на ЧСИ И.М.-К. се поддържа,
че жалбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата жалба и материалите
по делото, намира следното от фактическа страна:
Процесното изпълнително дело е образувано на 04.04.2022 г. при частен съдебен
изпълнител И.М.-К. по молба на взискателите В.Г.Б. и Р.Г.Г., представлявани по изп. дело
от адв. Е.В., срещу длъжника Р.Н. Ф.. Изпълнителното дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 29.03.2022 г. и изпълнителен лист от 29.03.2022 г., издадени от
Софийски районен съд, 143 състав, въз основа на решение от 16.07.2018 г. по гр. дело №
45743/2016г. по описа на СРС, потвърдено изцяло с решение от 07.01.2020 г. по в. гр. дело
№ 154/202019 г. по описа на Софийски градски съд, последното недопуснато до касация с
определение от 16.02.2022 г. по гр. дело № 2127/2020г. по описа на ВКС. Предмет на това
изпълнително делото са: 1. въвод във владение на всеки един от взискателите на по 5/24
идеални части (общо 10/24 идеални части) от следния недвижим имот, а именно: апартамент
№ 5, находящ се в град София, район Лозенец, улица „****, с обща площ без тарасата 68,55
кв.м., заедно със прилежащите: зимнично помещение с площ от 3,26 кв.м. и таванско
помещение с площ от 14,71 кв. м.; 2. заплащане на парична сума в размер на 7 464,51 лева -
присъдени съдебни разноски по гр. дело.
Видно от покана за доброволно изпълнение с изх. №5377/11.05.2022 г. е, че същата на
03.06.2022 г. е връчена на длъжника, като едновременно с изпращане на покана за
доброволно изпълнение са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Банка
ДСК“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД.
Безспорно е между страните, че на 26.04.2022 г. по делото е постъпило пълно
плащане на дължимите парични суми от наложения запор върху банкови сметки на
длъжника.
Видно е от съставен протокол от 14.06.2022 г. за доброволното изпълнение, че на
14.06.2022 г. длъжникът е предал на съдебния изпълнител 2 бр. ключове от процесния
апартамент.
С молба от същата дата от 14.06.2022 г. длъжникът е поиска от съдебният изпълнител
да му възстанови събраната пропорционална такса за въвод във владение на недв. имот в
размер на 288.54 лева с ДДС, тъй като длъжникът е изпълнил задължението си да предаде
владението на идеални части от процесния недв. имот в срока за доброволно изпълнение.
Молбата на длъжника за възстановяване на събраната пропорционална такса за въвод във
владение е оставена от съдебния изпълнител без уважение с разпореждане от 14.06.2022 г.,
тъй като задължението за предаване на идеални части от гореописания недв. имот е
изпълнено от длъжника след образуването на изпълнителното дело, в който случай
събраната пропорционална такса в полза на частния съдебен изпълнител е за сметка на
длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК.
2
На 17.06.2022г. е постъпила процесната жалба от длъжника срещу постановлението
за разноски, материализирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 5377/11.05.2022
г. в частта му относно:1/ начислената пропорционална такса за извършване на въвод във
владение на недв. имот в размер на 288.54 лева с ДДС и 2/ начислените обикновени такси и
разноски в полза на частния съдебен изпълнител в размер на 221,50 лева, която жалба е
администрирана от съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и следв. от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в едноседмичния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК, от
лице, което има право и интерес от обжалване – длъжника в изпълнителното производство,
и срещу подлежащ на атакуване акт на съдебния изпълнител, в който по смисъла на чл. 435,
ал.2, т.7 ГПК са определени разноски по изпълнението. В този смисъл са и задължителните
разяснения, съдържащи се в т. 2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по тълк. д.
№3/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следното:
Съгласно нормата на чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; 2.
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда и 3.
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
От тази норма следва, че длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното
производство само в изброените в същата хипотези. Във всички останали случаи, дори
когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. В конкретния случай длъжникът е изпълнил задълженията
си по изпълнителните листове след образуване на процесното изпълнително производство,
поради което дължи съответните такса и разноски. Само по себе си обаче авансовото
внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те
да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са
действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е
възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по
изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по
изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ таксите по изпълнението се събират за „извършване на
изпълнителни действия" и за "извършване на други действия", като размерът на таксите и
видът на разноските по изпълнението се определят с Тарифа на МС на РБ - ТТРЗЧСИ.
Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ предвижда, че за събиране на таксите по изпълнението се
изготвя сметка в два или повече екземпляра, в която се посочват разпоредбите, въз основа на
които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на
дължимите такси и разноски и размера на получената предплата.
3
В разглеждания случай основателно е възражението на длъжника, че неправилно в
постановлението за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение, е
включена сумата от 288,54 лева с ДДС по т. 22 от ТТРЗЧСИ - такса за въвеждане във
владение на недвижим имот. Както към момента на връчване на ПДИ на длъжника по
изпълнението, така и в последствие реално не е бил извършен въвод във владение, тъй като
то е предадено доброволно. Ето защо, макар посочената такса да е включена в
постановлението за разноски, тя е включена под условие, и че същата не се дължи ако в
срока за доброволно изпълнение длъжникът изпълни задължението си да предаде процесния
недвижим имот. Факт е, че след връчване на ПДИ, в срока за доброволно изпълнение той е
изпълнил задълженията си, поради което не се е стигнало до извършването на фактически
въвод във владение на взискателя от страна на ЧСИ. В крайна сметка не е налице
извършено принудително изпълнение - принудително въвеждане във владение на взискателя
и отстраняване на досегашния му държател - длъжник по изпълнението. Поради изложеното
като краен резултат се налага извода, че тези разноски по т. 22 от Тарифата реално не са
дължими и не следва да бъдат включени като разноски за взискателя.
По отношение на другите разноски включен в постановлението за разноски,
инкорпорирано в ПДИ, за които са заявени възражения и доводи за незаконосъобразност на
акта на ЧСИ, съставът на СГС приема следното:
С тълкувателно решение № 3/2015 г. ОСГТК, ВКС, е възприето разрешението, че по
своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е
деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има
обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно
поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не
изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.
Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими
за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част
от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на
вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи,
които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други
способи. Прието е още, че в тежест на длъжника не може да бъде възложена отговорността
за извършените от взискателя във връзка с нереализиран изпълнителен способ разноски.
Същите следва да останат в тежест на извършилия ги, като в тази връзка са и т. 6 и т. 11 от
ТР № 2/26.02.2015 година, постановено по т. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай съставът на съда приема за установено, че действително
дължими от длъжника са следните суми: 24,00 лева с ДДС за образуване на изп. дело (т. 1 от
ТТРЗЧСИ); 24,00 лева с ДДС за връчване на покана за доброволно изпълнение; 18,00 лева с
ДДС за налагане на 1 бр. запори на банкови сметки на длъжника в „Първа инвестиционна
банка“ АД (т.9 от ТТРЗЧСИ); 6,00 лева с ДДС за извършване на справка за банкови сметки
на длъжника (т.3 от ТТРЗЧСИ); 2,50 лева - разноски за платена д. такса в полза на БНБ (т.31
4
от ТТРЗЧСИ); 6,00 лева - пощенски разноски (т.31 от ТТРЗЧСИ); 24,00 лева за връчване на
1 бр. съобщения на „Първа инвестиционна банка“ АД за вдигане на наложени запори на
сметки(т.5 от ТТРЗЧСИ) и 3,00 лева за разноски за банкови преводи за плащания на събрани
суми по сметката на взискателя /т.31 от ТТРЗЧСИ/.
Безспорно е в производството, че запорът на вземания по банкови сметки на
длъжника в „Банка ДСК“ АД не се е отразил върху погасяване на задължението към
взискателя, доколкото същите са изплатени чрез запора на банковите сметки в „Първа
инвестиционна банка“ АД. Този способ по отношение на сметките в „Банка ДСК“ АД е
останал нереализиран в производството. С оглед последното, таксите, дължими към
съдебния изпълнител за неговото налагане и за връчване на съобщение за вдигането му
общо в размер на 42 лева, следва да останат в тежест на взискателя по изпълнението.
Жалбата в тази част се явява основателна и следва да бъде уважена.
Основателна е и жалбата в частта, с която длъжникът обжалва начислените такси по
т. 5 ТТРЗЧСИ за връчване на съобщение на НАП по чл. 191 ДОПК и за връчване на 2 бр.
съобщения на взискателите и длъжника за приключване на изп. дело с препис от
разпореждането за приключване в размер на общо 72 лева. Съгласно т. 5 ТТРЗЧСИ за
изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка,
препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на
взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК, се събира такса 20 лв. Връчването на съобщение на
НАП по чл. 191 ДОПК и съобщения на взискателите и длъжника за приключване на изп.
дело не са сред предвидените в разпоредбата на т. 5 от Тарифата, поради което за
връчването им не следва да се начислява такса за връчване.
Поради изложеното сумите от 288,54 лева по т. 22 от ТТРЗЧСИ - такса за въвеждане
във владение на недвижим имот и сумата от 114 лева – обикновени такси и разноски по изп.
дело, посочени в ПДИ, се явяват недължими, същите са неправилно определени и вменени
в тежест на длъжника по изпълнението. Ето защо в тази част постановлението за разноски,
обективирано в ПДИ, следва да се отмени като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 1 - ал. 4 ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски, инкорпорирано в покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ с изх. №5377/11.05.2022 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И.М.-К.,
с район на действие – Софийски градски съд, по изп. дело № 20228390400182, в частта, с
която в тежест на длъжника по изпълнението Р. Н. Ф. с ЕГН:********** са възложени от
ЧСИ разноски по изпълнението, представляващи такса за извършване на въвод във владение
на недвижим имот в размер на 288,54 лева с ДДС и обикновени такси и разноски по изп.
дело в размер на 114 лева.
ПОТВЪРЖДАВА постановление за разноски, инкорпорирано в покана за
5
доброволно изпълнение /ПДИ/ с изх. №5377/11.05.2022 г. на частен съдебен изпълнител
/ЧСИ/ И.М.-К., с район на действие – Софийски градски съд, по изп. дело №
20228390400182, в останалата обжалвана частта, с която в тежест на длъжника по
изпълнението Р. Н. Ф. с ЕГН:********** са възложени от ЧСИ разноски по изпълнението,
представляващи обикновени такси и разноски по изп. дело в размер на 107,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6