Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 260044
гр.Бургас,
13.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 2355 по описа на БРС за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „Т.” ЕООД с ЕИК: *********, чрез адв. И.С. – БАК, със
съдебен адрес: ***, против Наказателно постановление № 02-0002737 от 28.05.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 40, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни
работи на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 КТ, на дружеството-жалбоподател
е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2500,00 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради материална
незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. С. – БАК, който
поддържа и доразвива изложените в жалбата доводи. Пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр.
Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва
жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е
безспорно доказано, като пледира за потвърждаване на НП и присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от разписката
(л.9) НП е връчено на представител на жалбоподателя на 15.06.2020г., а жалбата
е депозирана на 22.06.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 05.01.2020г.
между „С.“ АД и „Т.“ ЕООД бил сключен договор за техническа поддръжка и
обслужване (л. 15), по силата на който се възлага на жалбоподателя, като
изпълнител, да извърши строително монтажни работи на територията на завод „С.“.
Договорът започнал да се изпълнява, като един от работниците на „Т.“ ЕООД бил Л.Н.на
длъжност „електромонтьор“. Част от дейностите следвало да се извършват на
покрива на производствен цех в завода, където имало прозоречни конструкции от
стъкло. Същите конструкции не били обезопасени по никакъв начин. На 02.03.2020
г., около 13:30 часа, настъпила смъртна трудова злополука, като работникът
Димитров паднал през прозореца на покрива от около 10 метра.
Поради
възникналия инцидент, на същата дата, около 18:00 часа, била извършена проверка
от Дирекция „Инспекция по труда”.
Проверката била водена от св. Д. – старши инспектор, която огледала
мястото на падане на работника. На покрива на цеха се качил директорът на
ДИТ-Бургас, който направил снимки. По-късно снимков материал бил представен и
от органите на полицията.
Свидетелката Д. преценила, че с поведението си
дружеството „Т.“ ЕООД е осъществило административно нарушение по на чл. 40, т.1
от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, поради което и на 14.04.2020г.,
в присъствието на управителя съставила АУАН № 02-0002737/24.04.2020г. Актът бил
предявен на управителя, който го подписал и получил препис от него, без да
направи възражения.
Въз основа на АУАН-а, на 28.05.2020г. било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните
факти, нарушават разпоредбата на чл. 40, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни
работи,
поради което и на основание чл. 416, ал.5, вр. чл.
413, ал.2 от КТ, наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2500,00
лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателстваи снимков материал,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като
цяло жалбоподателят не оспорва фактите по преписката, а обсъжда правната им
оценка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Следва да се отбележи, че не е било налице основание за
отвод на директора на ДИТ-Бургас, тъй като макар същият да е бил на място на
покрива, актосъставителят не се е позовал на неговите
възприятия, а е използвал снимковия материал, изпратен от органите на
полицията. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни
норми. Доводът за нарушение за това, че актосъставителят
и свидетелите не били на мястото, е неоснователе. На
първо място, напълно е възможно актосъставителят и
свидетелите да не са присъствали на място, като това е изрично отбелязано и в
самия АУАН съобразно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. На следващо място, св. Д. е била на
мястото на нарушението, а освен това е придобила впечатления и от други доказателствени източници.
По същество, съдът счита, че възраженията на жалбоподателя за това, че не
той е следвало да обезопаси площадката, респективно да понесе отговорност, в
случай на неизпълнение на това задължение, са неправилни. Съгласно пар. 1, т. 10 от ДР на наредбата "работодател" е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно
наема работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и
носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.). Видно е, че именно
жалбоподателят е възложил на своите работници извършването на съответната
работа. В това има и нормална житейска логика, тъй като едно дружество, което
се занимава с извършване на СМР най-добре би трябвало да знае как да обезопаси
съответната площадка.
На следващо място, неоснователен е доводът, че не се касаело за отвор по
смисъла на чл. 40, т. 1 от наредбата. Видно от тази разпоредба, при извършване
на строителни и монтажни работи, съгласно който отворите в строителни и
конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават
опасност за падане от височина се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване и се означават и/или сигнализират по подходящ начин.
Същественото е да е налице опасност от падане от височина, като безспорно
покритие от стъкло, каквото е налице в конкретния случай създава такава
опасност, поради което следва да се приеме, че е налице отвор по смисъла на
закона.
Не се спори и от самия жалбоподател, че е било възложено извършването на
строително монтажни работи. Доказана е и връзката на извършваните СМР с
въпросната прозоречна конструкция, тъй като тя се намира на покрива, а
възложената работа е за демонтиране на изгнили покривни вентилатори и укрепване
на нови покривни конструкции.
Видно от снимковия материал, покривът, и по-конкретно прозоречните
конструкции, които представляват отвори, не са били обезопасени по никой от
посочените в наредбата начини.
Събраните по административнонаказателната
преписка доказателства безспорно установяват , че санкционираното дружество не
е спазило изискванията за здравословни и безопасни условия на труд на строежа,
предвид на това, че отворите в строителните и конструктивни елементи на строежа
не са обезопасени и означени, което създава предпоставки за настъпване на
злополуки по време на работа и е в нарушение на чл.40, т.1 и т.2 от Наредба № 2/22.03.2004г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
Административно наказващият орган правилно, въз основа на
събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно
нарушение като при определяне размера на административното наказание правилно е
определен такъв около минималния като адекватен на извършеното нарушение. Касае
за нарушение, свързано със създаване на голяма опасност за живота и здравето,
тъй като височината е била десет метра, като правилно санкцията не е била
определена в минимален размер.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното
искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност
по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение
в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002737 от 28.05.2020г. на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 40, т.1
от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни имонтажни работи на
основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 КТ, на „Т.” ЕООД с ЕИК: *********,
е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2500,00 лева.
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД с
ЕИК: *********, да заплати на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по
труда" сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС