№ 3262
гр. Варна , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502256 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 396 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от „Енерго-Про Продажби" АД, гр. Варна, чрез
процесуален представител юриск. Василики Сиапера частна жалба срещу Определение №
4576/25.08.2021г. по ч.гр.д. № 12291/2021 по описа на ВРС, с което е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя за допускане обезпечение на бъдещите му искове срещу
„Многопрофилна болница за активно лечение Девня" ЕООД, гр, Девня, за сумата от 15
450.69 лева, представляваща главница за консумирана, но незаплатена ел. енергия, цена за
мрежови услуги, законоустановени надбавки и лихви за просрочие по фактури, издадени в
периода от 10.03.2020г. до 09.07.2021г., както и мораторна лихва, изчислена от падежа на
всяка от фактурите до дата 23.08.2021г., чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР на
откритите на името на бъдещия ответник банкови сметки в опериращите на територията на
страна банки.
Частният жалбоподател излага становище за неправилност на обжалваното
определение по съображения, че не е налице пречката по чл.393, ал.2 от ГПК за налагане на
запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, с оглед
разпоредбата на чл.520, ал.1 от ГПК. Сочи, че забраната на цитираната норма се разпростира
единствено по отношение на средствата, постъпили като субсидия от държавния бюджет, но
не и върху останалите приходи, движимо и недвижимо имущество, елемент от
патримониума на длъжника, спрямо които принудителното изпълнение било допустимо
съобразно правилото на чл.520, ал.З от ГПК и приетото в мотивите към т.13 от TP № 2/2015
по т. д. № 2/2013 на ВКС. Като допълнение към изложеното жалбоподателят излага, че
бюджетът на лечебните заведения се формира и от други приходи и постъпления, примерно
изброени в чл. 97 от ЗЛЗ, но той не разполагал с данни в кои сметки на бъдещия ответник
има наличности с такъв произход, а посоченото обстоятелство можело да се установи
единствено в рамките на изпълнителното производство. По изложените съображения счита,
че не са налице забраните по чл. 393 от ГПК за налагане на обезпечителната мярка, поради
което моли за отмяна на определението и уважаване на искането за допускане на
1
претендираното обезпечение на бъдещ иск.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството по реда на чл.390 от ГПК пред Варненския районен съд е образувано
по молба на „Енерго-При Продажби" АД за допускане обезпечение срещу „Многопрофилна
болница за активно лечение - Девня" ЕООД чрез налагане на обезпечителна мярка „Запор"
на банкови сметки на бъдещите му искове за осъждане на ответника да заплати сумата от
14413,91 лева, представляваща главница за предоставена и незаплатена ел.енергия и
мрежови услуги за периода месец март 2020 - месец юли 2021г., както и сумата от 1036,78
лева - мораторна лихва върху главницата.
Освен положителните предпоставки – допустимост и вероятна основателност на
бъдещия иск, за да допусне обезпечение на същия, съдът следва да провери дали не са
налице отрицателните такива, предвидени в нормата на чл. 393 от ГПК. Първата алинея от
цитираната разпоредба урежда императивна забрана за обезпечаване на иск за парично
вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл.
5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, както и върху вземания на лечебни заведения от
Националната здравноосигурителна каса. На основание ал. 2, чл. 393 от ГПК законодателят
е предвидил още едно ограничение за налагане на запор като обезпечителна мярка, а именно
вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, като същите са посочени в
нормата на чл. 520, ал. 1 от ГПК - средствата по банковите сметки на общините и другите
бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет.
При служебна справка по партида на „МБАЛ Девня“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ се
установява, че капитала на дружеството се притежава еднолично от Община Девня.
Действително бъдещият ответник по правната си структура представлява дружество с
ограничена отговорност, но освен търговско дружество е и лечебно заведение с национално
значение по смисъла на чл. 54 от ЗЛЗ. Тя е бюджетно субсидирана болница, по отношение
на която законодателят е създал защита за получаваните от държавата субсидии,
включително и когато те се предоставят чрез бюджета на общините. С разпоредбата на чл.
99, ал. 4, вр. чл. 99, ал. 1 от Закона за държавния бюджет за 2021 г. изрично е предвидена
забрана предоставените целеви средства от държавния бюджет чрез бюджетите на
общините за възложени от държавата дейности и услуги да служат за обезпечение.
Безспорно бъдещият ответник представлява бюджетно субсидирано лечебно заведение,
чиито дейности са финансирани и възложени от държавата в изпълнение на задължението и
́
за закрила на здравето на гражданите и достъп до здравеопазване, прокламирани в
разпоредбата на чл. 52 от Конституцията на Република България.
С оглед гореизложеното се достига до безпротиворечивия извод, че е недопустимо
налагането на запор на банковите сметки на болницата, тъй като финансирането на същата
се извършва с публични средства и за постигане на общественополезни нужди, възложени
от държавата. Налагането на запор би възпрепятствало ответника от осъществяване на
дейността му и изпълнението на задълженията му по чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, което в крайна
сметка ще рефлектира върху правата на гражданите за достъп до здравеопазване. Още
повече, че е ноторно известно, че „МБАЛ Девня“ ЕООД осъществява дейности по клинични
пътеки, субсидирани със средства от НЗОК, които не могат да бъдат предмет на обезпечение
съобразно императивната забрана на чл. 393, ал. 1, предл. 5 от ГПК.
По посочените съображения не може да се сподели възражението на частния
2
жалбоподател, че запорът следва да се допусне единствено по отношение на средствата,
които не са субсидирани от държавния бюджет, тъй като подобно разграничение не може да
бъде извършено в рамките на обезпечителното производство доколкото с молбата се
претендира запор на всички банкови сметки, открити на името на болницата. Запорирането
им, както вече беше изложено, би довело до невъзможност на болницата да осъществява
своите функции и задължения, като по този начин ще бъдат засегнати правата на гражданите
до конституционно прокламираното им право на достъп до здравеопазване. Този резултат,
оценен от законодателя като недопустим, не може да бъде оправдан от твърдяната от
молителя обезпечителна нужда поради нейното явно несъответствие с претендираната
обезпечителна мярка и нейните потенциални последствия.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение, с което е отказано допускането
на обезпечение на бъдещите искове чрез запор на банковите сметки на лечебното заведение
е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4576/25.08.2021г. по ч.гр.д. № 12291/2021 по
описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на „Енерго-Про Продажби" АД за
допускане обезпечение на бъдещите му искове срещу „Многопрофилна болница за активно
лечение Девня" ЕООД, гр, Девня, за сумата от 15 450.69 лева, представляваща главница за
консумирана, но незаплатена ел. енергия, цена за мрежови услуги, законоустановени
надбавки и лихви просрочие по фактури, издадени в периода от 10.03.2020г. до 09.07.2021г.,
както и мораторна лихва, изчислена от падежа на всяка от фактурите до дата 23.08.2021г.,
чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР на откритите на името на бъдещия ответник
банкови сметки в опериращите на територията на страна банки.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3