РЕШЕНИЕ
№ 287/15.4.2022г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – X – административен състав, в открито съдебно заседание на
шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. МАРИЯ ХУБЧЕВА 2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ |
|
при секретар |
ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
СТЕФАН ЯНЕВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА
ШОТЕВА
|
|
|
касационно адм.
дело № 916 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл. 284 и чл. 285 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС) и е образувано по касационна жалба на Н.Н.А., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик чрез назначения особен представител адвокат
Н.К., против Решение № 864 от 05.11.2020 г., постановено по адм. дело №
819/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлен като
неоснователен, предявеният от Н. Н. А. иск, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София да бъде осъдена да му заплати сумата от 20 000
лева, представляваща обезщетените за неимуществени вреди за периода от
14.04.2014 г. до 30.07.2020 г., причинени от бездействието на
администрацията на Затвора Пазарджик да осигури на ищеца достъп до котлон и
фурна.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното
решение е нищожно, недопустимо, неправилно, поради нарушение на материалния
закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и явна необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение като
бъде постановено друго, с което да се уважат предявените искове, съответно да
бъде отменено обжалваното съдебно решение и делото да бъде върнато за ново
разглеждане с указания по прилагането на закона.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, явява се лично и с назначения му служебен защитник адв. К., иска отмяна
на решението на първоинстанционния съд, както и да бъде уважена подадената
касационна жалба, като бъде присъдено в пълен размер обезщетението, поискано в
предявените искове.
Ответникът по касационната жалба – „Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – представляван от юрк. Р., смята
предявената претенция за неоснователна и недоказана, тъй като на началника на
Затвора – Пазарджик е дадена оперативна самостоятелност да преценява при
възможност да бъдат осигурени котлон и малка фурна. Счита обжалваното решение
за законосъобразно, много добре обосновано и иска да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че решението
на първата инстанция е правилно и законосъобразно. Обследвани са всички
възможни доказателства, които е представил ищецът, но в случая е осигурен
достъп в друго помещение. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК
от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С решението си Административен съд Пазарджик – VIII състав е отхвърлил като неоснователен предявеният от Н. Н.
А. иск, с който се иска Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София
да бъде осъдена да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетените за неимуществени вреди за периода от 14.04.2014 г. до 30.07.
2020 г., причинени от бездействието на администрацията на Затвора
Пазарджик да осигури на ищеца достъп до котлон и фурна.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съдебен състав е приел
за установено следното:
Лишеният от свобода Н.Н.А. изтърпява
наказание „доживотен затвор“ в Пазарджишкия затвор.
С молба от 23.12.2014 г., ищецът е поискал от Началника
на Затвора Пазарджик да му разреши на свиждане да получи котлон, който при
нужда да ползва в килията. С резолюция от 29.12.2014 г. на Началника на
Затвора, молбата на ищеца била оставена без уважение, тъй като котлона не фигурирал
в списъка за разрешените вещи.
С молба изх. № ВМ-223/25.03.2015 г. до Главния директор
на ГДИН, подадена чрез Началника на Затвора Пазарджик ищецът отново поискал да
му бъде разрешено ползването на котлон в килията му. С писмо вх. № 1522/28.04.2015 г., на Началника на Затвора Пазарджик му било
съобщено да уведоми лишения от свобода, че молбата му е неоснователна, тъй като
разрешените вещи, които могат да се ползват в местата за лишаване от свобода се
определят със заповед на министъра на правосъдието, съгласно чл. 82 ал.7 от
ППЗИНЗС. Ищецът бил уведомен срещу подпис на 28.04.2015 г.
С молба от 19.05.2017 г., адресирана до Началника на
Затвора Пазарджик, ищецът уведомил, че котлонът и фурната вече са сред
разрешените вещи и помолил да му бъде разрешено да получи такива отвън. С
резолюция от 23.05.2017 г. на Началника на Затвора Пазарджик, молбата на ищеца
била оставена без уважение. Било указано, че може евентуално да бъде разрешено ползването
на котлон и фурна след ремонта и евентуалното обособяване на специално за целта
помещение.
По делото са приложени Заповед № ЛС-04-602 от 04.04.2014
г., Заповед № ЛС-04-1365 от 16.08.2017 и Заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2018 г.
всички на министъра на правосъдието, с които е утвърден списък на разрешените
вещи, премети и хранителни продукти, които могат да се ползват и държат от лишените от свобода.
По делото в качеството на свидетел е разпитан св. К.д.и.,
от показанията на когото се установява, че вследствие на липсата на кухня,
ищецът се чувствал безпомощен, дискриминиран, отхвърлен от обществото, изпитвал
безпокойство и чувство за малоценност.
Въз основа на
тези факти, първоинстанционният съд е
констатирал, че в очертания от касатора предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от
незаконсъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в
неосигуряване на ищеца на достъп до котлон и фурна.
Ищецът е бил в Затвора Пазарджик в
периода от 14.04.2014 г. до 20.07.2020 г. През посочения период не му е било
разрешено внасяне и ползване на котлон и фурна. Съгласно разпоредбата на чл.
122 ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието утвърждава списък на
разрешените вещи и предмети, които
осъдените, настанени в затворите могат да ползват и да държат при себе си.
Котлонът и фурната не са били включени в списъка с разрешените вещи, фигуриращи в списъка към
Заповед № ЛС-04-602 от 04.04.2014 г., поради което няма как ищецът да
претендира обезвреда за неимуществени вреди в периода до издаването на Заповед
№ ЛС-04-1365 от 16.08.2017 г., в която за първи път е уредена възможността в
заведенията за лишаване от свобода да се ползват котлон и фурна. В последната
посочена заповед в утвърдения с нея списък, в раздел III, т.3, обаче
ползването на котлон и малка фурна става с разрешението на началника на
затвора, в специално обособено помещение. Т.е котлонът и фурната вече са
включени в списъка за разрешени вещи, но решението дали да бъдат внесени такива
вещи по искане на някои от лишените от свобода лица е изцяло в рамките на
оперативната самостоятелност на началника на затвора, чиято преценка обхваща
конкретните особености на всеки отделен случай. Както е известно, оперативната
самостоятелност на административния орган не подлежи на съдебен контрол и няма
как отказите, базирани на преценката на началника на Затвора Пазарджик дали да
разреши ползването на котлон или фурна, да съставляват нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд приема, че ищецът не е доказал
настъпването на неимуществени вреди, тъй като не е доказал, че в резултат на
липсата на лично приготвена от него храна той е понесъл неимуществените вреди,
които сочи. Той твърди, че неразрешаването на котлон или фурна в
пенитенциарното заведение е създало чувство за безпокойство и малоценност, но
липсват доказателства, че от това е настъпило реално увреждане за ищеца. Не се
твърди, а и не са представени доказателства, че в процесния период, доставената
на ищеца храна в Затвора Пазарджик е била недостатъчна или некачествена, в
резултат на което последният е претърпял неимуществени вреди.
Крайният
извод на първоинстанционния съд е, че от
съвкупния анализ на доказателствата по делото, не
са налице релевираните от касатора бездействия, които да нарушават забраната по
чл. 3, ал. 1 от закона за унизително отношение
спрямо осъденото лице. Не е налице претърпяна вреда,
както и
причинно-следствена връзка между твърдените бездействия и претърпените
неимуществени вреди.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал
е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата
на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
съдебна инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята
ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури,
от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен
над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се
има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани.
Правилен е изводът на решаващия съд, изведен от установената
по делото фактическа обстановка, че с оглед събрания доказателствен материал по
делото, исковете с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се явяват неоснователни.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба като неоснователна - без уважение.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пазарджик, X – състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 864/05.11.2020 г., постановено по
адм. дело № 819/2020
г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/