РЕШЕНИЕ
№ 701
гр. Велико Търново, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110102896 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
03.09.2019г. в *, водачът И. Ц. К. при управление на *, е предизвикал пътнотранспортно
произшествие, като е ударил и деформирал предна дясна врата на *. Ищецът изтъква, че в
качеството на застраховател по договор за застраховка „Каско” с * по отношение на
посочения автомобил, е образувал застрахователна преписка * за причинените вреди.
Навеждат се твърдения, че след извършен оглед на превозното средство е оценил щетите на
297,06 лв., която сума е изплатил на доверен сервиз за отстраняването им на 17.10.2019г.
Твърди се, че отговорността за причинените вреди е на ответника, който е нарушил
правилата за движение по ЗДвП, като не е осигурил достатъчно странично разстояние,
докато преминава с мотоциклета покрай паркираното превозно средство. Ищецът изтъква,
че на основание чл. 410 от КЗ е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало
право да претендира от ответника платеното застрахователно обезщетение, заедно с
разходите за определянето му в общ размер на 322,06 лв. С оглед гореизложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати
горепосочената сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител, в който оспорва исковата претенция. Изтъква, че липсват
доказателства за вина на ответника за настъпване на пътнотранспортното произшествие, че
процесният автомобил не е застрахован от ищеца и че твърдените вреди не са резултат от
1
произшествието. С оглед гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На* между ищеца и *е сключен договор за застраховка „Каско” с*. На 03.09.2019г.
автомобилът се ползвал от *. При преминаване по *полицейските служители решили да
извършат проверка на ответника, който се движил след тях *. Последвало спиране на
автомобила * като в същия момент ответникът ускорил скоростта * и при опита да го
заобиколи отдясно, ударил предната му врата. За произшествието е съставен констативен
протокол за ПТП, в който са описани деформации по ляв метален предпазител на
мотоциклета и по предна дясна врата на автомобила, а образуваната
административнонаказателна преписка приключила с издаване на наказателно
постановление спрямо ответника, с което са наложени глоби за нарушения по чл. 177, ал. 1,
т. 2 и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Ищецът е уведомен за настъпване на застрахователното
събитие, по повод на което е образувана застрахователна преписка *, като след оглед на
автомобила е констатирана посочената деформация на предна дясна врата. Щетата е
отстранена след ремонт в доверен сервиз от *като извършените разходи от 297,06 лв. са
платени от застрахователя на 21.11.2019г. На 27.11.2019г. той изпратил регресна покана на
ответника за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и разноските за
определянето му от 25 лв., която не е връчена поради ненамирането му на адреса.
Заключението на допуснатата съдебна техническа експертиза потвърждава посочения
механизъм на произшествието както и възможността повредата по вратата на автомобила да
се получи от взаимодействие с елементи от конструкцията на мотоциклета. Вещото лице е
установило, че пазарната стойност на щетите е 322,56 лв. както и че за отстраняването им е
необходимо цялостно боядисване на вратата, а не само на участъка, в който е била
деформирана.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. В
разглеждания случай е установено сключването на имуществена застраховка „Каско” по
отношение на превозното средство към момента на причиняване на вредите, както и
изпълнение от застрахователя на задължението по договора за изплащане на обезщетение на
застрахования за настъпилото събитие. Вредите на автомобила са причинени от
противоправно поведение от водача на мотоциклета, който в опита си да избегне полицейска
проверка не е изпълнил задължението си по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, при заобикаляне да се
съобрази с местоположението на останалите пътни превозни средства като извърши
маневрата по такъв начин, че да осигури достатъчно странично разстояние от тях.
Действията са извършени виновно, защото ответникът е могъл да предвиди, че при липса на
2
достатъчно разстояние може да удари превозното средство, което заобикаля. Нарушението е
в пряка причинна връзка с реализираното произшествие, при което е последвало
взаимодействие между елементи от конструкцията на мотоциклета и автомобила,
вследствие на което на последния са причинени щети. Наличието на повреди по боята на
вратата на автомобила, които са настъпили преди или след произшествието са ирелевантни
за реализиране отговорността на ответника, тъй като отстраняването на причинените от него
щети налага цялостно боядисване на увредения детайл. С оглед гореизложеното искът по
410, ал. 1 от Кодекса за застраховането е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер от 322,56 лв. От забавата за изпълнение на главницата е възникнало и
правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва за периода от
подаване на исковата молба - 19.10.2022г., до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 820 лв., представляващи направени по делото разноски за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за особен
представител, вещо лице и свидетел.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда И. Ц. К. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 322,06 лв. /триста двадесет
и два лева и шест стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” с* за причинени щети на
лек автомобил * от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.09.2019г. *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 820 лв. /осемстотин и двадесет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3