Определение по дело №1966/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260042
Дата: 13 август 2020 г.
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20202100501966
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта

                            

 

 

                                     О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

    260042           13.08.2020 г.       гр.Бургас

 

 Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, на  тринадесети август през  две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                               Председател:Мариана Карастанчева                                                                      

                                                                            Членове:1.Пламена Върбанова

                                                          2.мл.с.Детелина Димова

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от   съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1966 по описа за 2020 година на Окръжен съд  Бургас и за да се произнесе,  взе предвид следното:

                      Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на „Марина Сандс“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, обл.Бургас, ул.“Търговска“ №11, ЕИК202447913 представлявано от управителя Красимир Аврамов, чрез адв. П. Шиварова, против  Решение № 120/22.05.2020г. по гр.д.№ 678/2019г. по описа на РС-Поморие, с което  е осъдено да заплати на ищеца „Бейковци“ ЕООД със седалище и адрес на управление в с.Бейковци, общ.Елена, обл.Велико Търново, ЕИК202183513, с адрес за кореспонденция в гр.Варна, ул.“27 юли“ №54, представлявано от управителя Елка Миновска, сумата 18 000 лв. възнаграждение по договор сключен между страните за изработка, доставка и монтаж на мебели, както и сумата 2285 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума за периода от 06.06.2018 г. до 11.09.2019 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума считано от 12.09.2019 г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; присъдени са разноски в размер на 2211,40 лева.

                     Във въззивната жалба се твърди, че  решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.На първо място се твърди, че районният съд неправилно възприел фактическата обстановка по делото, тъй като не изследвал въпроса относно сключен между страните договор от 18.04.2017г.- ответникът оспорвал сключването на този договор,  а съдът възприел  обратното. Въззивникът сочи, че не само не е възлагал  изработване на вещите , посочени в договор за поръчка, но не ги е и приемал.Възлагане изработката и доставката на мебелите било направено от между ищеца и  „Ел ми то“ ЕООД ,което се признавало от ищеца. Освен че липсвало валидно облигационно правоотношение между страните, липсвало и приемане на изработеното от ответника- въззивник, за което се излагат доводи, включая и цитирано решение на Апелативен съд-бургас, че плащането по фактура представлявало счетоводно уреждане на отношения между страните, но не и приемане на работа. Тъй като липсвал двустранно подписан между страните протокол за приемане на възложените работи/ посочено е решение на ВКС по т.д.№ 333/2011г.  второ т.о./ то значи и работата не била приета. Независимо от горното се изтъква, че уговорките между страните били посочени в договор №420/18.04.2017г., по който договор ищецът поел  задължение за изработка, доставка и монтаж на хотелско оборудване с посочени в жалбата срокове, етапи на изпълнение и т.н. Въпреки  огромната забава на изпълнение, ищецът получил голяма част от сумата, който факт не се оспорвал от ищеца по  делото и по тази причина ищецът бил неизправната страна по делото. Изложени са и съображения относно отхвърлено от съда възражение за прихващане,като се твърди и неуважаване от съда на доказателствени искания-разпит на свидетели и назначаване на експертиза.В случай, че въззивната инстанция приеме, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и че доверителят на адвокат П.Ш. следва да ангажира доказателства за доказване на възражението си за прихващане, моли съдът да й даде указания относно възможността да приеме процесуални действия ,които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие , непълнота и неточност на доклада и дадените указания.В тази връзка и в случай, че въззивната инстанция  прецени направените от въззивника искания  пред първата инстанция за относими и допустими, заявява  искания по чл.192 ГПК до трето лице „Ел ми  то“ ЕООД; допускане на въпроси към вещо лице по ССчЕ; да се допуснат до разпит четирима свидетели за установяване на неточно и некачествено изпълнение по договора; за разглеждане на възражение за прихващане в общ размер от 224823 лева, разбито по пера и по стойност във въззивната жалба.В тази връзка се представят платежни документи и се излагат доводи в подкрепа на възражението за прихващане.

               Постъпил е подробен писмен отговор от въззиваемия, в който заявява становище и доводи по всяко от твърденията и доводите на въззивника, като моли оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.Моли се оставяне  без уважение на доказателствените искания на въззивника по изложени в писмения отговор мотиви.Относно искането за прихващане със сумата от 100000 евро , заявено от въззивника, моли съдът да задължи въззивника да представи хотелския регистър на хотел „Марина сандс“Обзор за  месеците май и юни 2018г. за да се установи имало ли е туристи в хотела през този период от време, както и пълните преписки за рекламации от туристи, както и съдът да приеме отзиви на туристи за същия хотел, които отзиви в писмен вид като извадка от Фейсбук-страницата на хотела , представя с писмения отговор по жалбата.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.

 Не са налице основания за допускане доказателствените искания на въззивника, тъй като същия не  обосновава наличие за това на никоя от хипотезите по чл.266 ГПК. Видно е , че първоинстанционният съд е докладвал производството по делото и е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, като проекто-доклада е приет от  ответника без възражения по същия. От въззивната страна не се твърдят пропуски,непълнота и неточност на доклада на районния съд, във връзка с които ответника-въззивник да не е могъл да организира своевременно защита си и да ангажира доказателствата, които  депозира пред настоящата инстанция.

Относно доказателствените искания на въззиваемия настоящият съдебен състав намира, че въззиваемият не твърди и не обосновава наличие на предпоставката по чл.266,ал.3 ГПК за приемането им, с оглед на което същите не следва да се допускат от БОС.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОБЯВЯВА  на страните проекто-доклада  по в.г.д.№ 1966/2020г. по описа на Бургаски окръжен съд, за което препис от  настоящето определение се изпрати на всяка от страните по делото, а на въззивника се изпрати и препис от писмения отговор на въззиваемия по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника и въззиваемия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

.

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                    

 

                                                                         Членове:1/

 

 

                                                                                           2/мл.с.