Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №     9

гр.Сливен, 08    януари  2016  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд, гражданско отделение - ІІ - ри граждански състав     в публично съдебно заседание на  осми декември   две хиляди и  петнадесета   година  в  състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1770/2015 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е    иск , който намира правното си основание в чл.  422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1  от ГПК и  цена на иска  5 704.04  лева.

В  Исковата  си молба  ищецът  - ОБЩИНА СЛИВЕН чрез ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ЗЕМЕДЕЛИЕ, ГОРИ И ВОДНИ РЕСУРСИ” твърди, че   по реда на чл. 410 от ГПК депозирали Заявление за издаване на заповед за изпълнение  на парично задължение въз основа на неплатени Фактури по Договор № 12 от 27 декември 2012 г.  сключен  между тях и  ответника - „ЛЕС ДОМ” ЕООД,  било образувано ч.гр.д. № 1081/2015 г. по описа на СлРС и в срока за възражение от длъжника е постъпило такова, поради което предявяват настоящия иск.

Цитирания договор бил за сеч и извоз на прогнозни количества стояща дървесина на корен по реда на „Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесината и недървесни горски продукти от тях”.

 Самата сделка била обективирана във Фактури  № ********** от 18 май 2013 г. и № ********** от 27 май 2013 г. като по първата фактура били извършени частични плащания в размер на 2 000 лева.  Останали за плащане по тази фактура  1 403.13 лева. По втората фактура дължимата сума била в размер на 3 402.40 лева, т.е.  към момента на предявяване на настоящия иск по цитираните  фактури ответното дружество дължало сумата 5 704.04 лева като главницата била в размер на 4 805.53 лева, а мораторната лихва  - 898.51 лева.

Отправяни били многократни устни покани към ответника да изпълни задължението за плащане на сумите в срок.     

Поради  изложеното за Община Сливен  бил породен правен интерес от събирането на дължимите суми по съдебен ред.

На основание чл. 86 от ЗЗД с допусната забава ответникът  е създал основание и за отговорността си за обезщетение за вреди, равно на законната лихва за периода на забавата.  

Поради изложеното  моли съда да  постанови решение с което  да осъди   ответника - ОБЩИНА СЛИВЕН чрез ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ЗЕМЕДЕЛИЕ, ГОРИ И ВОДНИ РЕСУРСИ”  да им заплати  сумата

- 1 403.13 лева остатъчно плащане по Фактури  № ********** от 18 май 2013 г., ведно със законната лихва, считано от 18 май 2013 г. до окончателното изплащане на сумата  и

- 3 402.40 лева  плащане по   № ********** от 27 май 2013 г. ,  ведно със законната лихва, считано от 27 май 2013 г. до окончателното изплащане на сумата; Претендират направените разноски по делото.

С ИМ – Уточнение  с вх. № 14506 от 30 юли 2015 г.  ищецът - ОБЩИНА СЛИВЕН чрез ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ЗЕМЕДЕЛИЕ, ГОРИ И ВОДНИ РЕСУРСИ”  предявяване установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК.  

В дадения едномесечен срок е предявен Отговор от  Управителя на ответното дружество. Не се оспорва, че между страните е сключен Договор  цитиран в ИМ и че ответника е издал фактури като първата на стойност 3 403.13 лева по която е извършено частично плащане в размер на 2 000 лева. Оспорва всички останали факти,  посочени в ИМ. Оспорва се, че в изпълнение на Договора  ответното дружество е добило и извозило дървесината,  описана във втората фактура на стойност  3 402.40 лева. Твърдят, че никога дружеството не е отсичало, добивало и извозвало дървесината,  описана в тази фактура. За тази дървесина не били издавани и необходимите документи, предвидени в Договора.  Тази фактура не била получавана от законния представител на ответника или негови служители,  поради което и същата не била осчетоводявана в дружеството и не бил ползван данъчен кредит по нея.  Оспорва се представената с ИМ Фактура от 27 май 2013 г.  Счита, че предявения иск е частично основателен само до размер на сумата 1 403.13 лева, представляваща остатъчно плащане по първата фактура. 

Ищецът  - ОБЩИНА СЛИВЕН чрез ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ЗЕМЕДЕЛИЕ, ГОРИ И ВОДНИ РЕСУРСИ”, се представлява във второто с.з. от  юриск. Д., която поддържа предявеният иск.

            Ответникът -  „ЛЕС ДОМ” ЕООД, редовно призован се  представлява от адв. Петър ШИДЕРОВ от АК – Сливен, който оспорва предявения иск и поддържа възраженията, изложени в Отговора и допълнителния Отговор на ИМ.  

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ответникът е сключил  Договор № 12 от 27 декември 2012 г. за сеч и извоз на прогнозни количества стояща дървесина на корен по реда на „Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесината и недървесни горски продукти от тях”.

 Представени са Фактури  № ********** от 18 май 2013 г. и № ********** от 27 май 2013 г.   и   Извадка от   счетоводната програма на ищеца за извършено частично плащане  по Фактура  501290 18,05  на 9 септември 2013 г.   в размер на 500 лева,  на 3 октомври 2013 г. в размер на 1000 лева и 16 юли 2013 г. в размер на 500 лева или общо  2 000 лева.

С Допълнителната ИМ е представено Допълнително споразумение за разсрочено плащане на дължими суми към сключен договор от 27 декември 2012 г.  между страните на 21 януари 2015 г.  по отношение на Фактури  № ********** от 18 май 2013 г. и № ********** от 27 май 2013 г. и определен  срок, размер на плащанията и  падеж.   Споразумението е подписано от С. Симеонов Стоянов и поставен печат на подписа му - „ЛЕС ДОМ” ЕООД.

            По делото са представени Опис на добитите материали в отдел 151А на 8 май 2013 г., Превозен билет  002194 от 23 април 2013 г.  с изписано превозва се от Стефан Стоянов,  Превозен билет  002195 от 23 април 2013 г.  с изписано превозва се от Евгени Попов и  Превозен билет  002222 от 25 април 2013 г.  с изписано превозва се от Евгени Попов, Представен е Предавателно-приемателен протокол № 54 от 17 май 2013 г. с подпис на приел, фирма „ЛЕС ДОМ” ЕООД  и печат, Предавателно -приемателен протокол №  42 от 22 април 2013 г. с подпис на приел, фирма „ЛЕС ДОМ” ЕООД  и печат, Опис на добитите материали в отдел 151  на 20 май 2013 г., Превозен билет  000084 от 23 април 2013 г.  с изписано превозва се от Евгени Попов,  Превозен билет  000085 от 17 май 2013 г.  с изписано превозва се от  Мирс... Тодоров.

            Приети са като доказателство Предавателно -приемателен протокол № 36 от 23 април 2013 г. с подпис на приел, фирма „ЛЕС ДОМ” ЕООД  и печат, Опис на добитите материали в отдел 171  на 08 май 2013 г., Протокол от 17 май 2013 г.  подписан  между Васил Василев, Иван Иванов и С. Стоянов с поставен подпис  за „ЛЕС ДОМ” ЕООД и Превозен билет  002241 от 27 април 2013 г.  с изписано превозва се от Евгени Попов,  Превозен билет  002240 от 27 април 2013 г.  с изписано превозва се от Димитър Недялков, Превозен билет  002223 от 25 април 2013 г.  с изписано превозва се от Евгени Попов,  Превозен билет  002205 от 24 април 2013 г.  с изписано превозва се от Димитър Недялков   и  Превозен билет  002204 от 24 април 2013 г.  с изписано превозва се от Евгени Попов.

Представен е Предварително-приемателен протокол № 40 от 08 май 2013 г. с подпис на приел, фирма „ЛЕС ДОМ” ЕООД  и печат, Опис на добитите материали в отдел 171  на 13 май 2013 г.,  Превозен билет  002286от 10 май 2013 г.  с изписано превозва се от Николай ...... не се чете   и  Превозен билет  002276 от 09 май 2013 г.  с изписано превозва се от Николай Стойков и Протокол от 16 май 2013 г.  подписан  между Васил Василев, Иван Иванов и С. Стоянов с поставен подпис  на „ЛЕС ДОМ” ЕООД.

            Представен е Предварително-приемателен протокол № 41 от 08 май 2013 г. с подпис на приел, фирма „ЛЕС ДОМ” ЕООД  и печат, Опис на добитите материали в отдел 151 А на 13 май 2013 г.,  Превозен билет  002277 от 09 май 2013 г.  с изписано превозва се от Николай  Стойнов.

 Със заповед   № 636 от 01 април.2015  г.  постановена по ч.гр.д. № 1081/2015 г.  по описа на СлРС  съдът  е   разпоредено ответникът в настоящото  производство да заплати  на ищеца сумата  4 805.53   /четири хиляди осемстотин и пет лева и 53 ст./ лева, представляваща неплатени две фактури, съгласно Договор от 27.12.2012 г. за продажба на прогнозни количества маркирана стояща дървесина на корен за Обект № 1213, включващ подотдели 171 „а” и 151 „а”, находящ се в землището на с. Раково, общинска собственост, мораторна лихва в общ размер на 898.51   /осемстотин деветдесет и осем лева и 51 ст./ лева, начислени за периода от 18.05.2013 г. до 26.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 31.03.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 115.59   /сто и петнадесет лева и 59 ст./ лева, представляващи заплатена държавна такса.

В дадения му двуседмичен срок ответникът е депозирал възражение без да е изразил мотиви в него. 

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която  отговаря, че  процесната фактура № ********** от 27 май 2013 г.  издадена от  ОП „ЗЕМЕДЕЛИЕ, ГОРИ И ВОДНИ РЕСУРСИ” не е отразена в счетоводството на „ЛЕС ДОМ” ЕООД и  „ЛЕС ДОМ” ЕООД не е ползвало права по приспадане на данъчен кредит по тази фактура.

По делото е назначена и съдебно-графологична експертиза вещото лице по която  отговаря, че Протокол без номер от 27 май 2013 г.  подписът е положен от С. Симеонов Стоянов, а подписите срещу „Приел”  в Приемно-предавателен протокол № 42 от 22 април 2013 г. и Приемно-предавателен протокол І 54 от17 май 2013 г. не са положени от Манчо Йовчев Манчев.

По делото са събрани и гласни доказателства  като  свидетелят     НЕЙКОВСКИ заявява, че той е  издал  Превозния билет № 000084 от 17 май 2013 г. в 11.52 часа. Пишело  неговото  име.  Натоварвал се материала на камиона, замервал се колко кубика са натоварени, удряли се марки на камиона и от апарата, който издавал билетите излизали 3 екз. – единият отивал с камиона, с другия се отчитал в предприятието, а третия се съхранявал при  него.   На неговият екземпляр нямало имената на шофьора на камиона.  На първия и втория екз.  се пишели имената, номера на камиона и контролната марка, с която е маркирана самата дървесина. Името на фирмата било вкарано в самия терминал, както били вкарани отдел, подотдел, временния склад, купувача  „Лес дом” и адреса му.  Познавал водача на камиона защото извършвал такава дейност.   По принцип самата фирма можело да докара друг камион, пак пишели фирмата „Лес дом”, отдел 151  и   номерата на новия камион и имената на шофьора, който кара.   Билета 000085 от 17 май 2013 г. в 14.09 часа  бил издаден от него, от отдел 151А, купувача бил  „Лес дом” ЕООД – 7 куб. пространствени, габър са натоварени на камиона.  Както казал, че познава  предния  шофьор така, познава  и този защото те извършвали превозна дейност.  КС 400140 е номера на неговия терминал с който се издават превозните билети. Количеството записано в превозните билети отговаряло на действителното. Дървесината като асортимент отговаряла на това което е записано в превозния билет.  И при двата случая не  е присъствал представител на „Лес дом” ЕООД.  Големия тир бил на Евгени, така знаел. За малкия не може да каже чия собственост е.  Те вземали от други фирми камиони и си правели услуги по между си.  Шефката издавала заповед,  при положение, че  ако самата фирма  нямало  приведени пари нямали право да експедират.   Това било заповед.   Щом са извършили натоварване би трябвало да е имало пари по сметката.  Протокола без номер от 27 май 2013 г. е  подписал той  на първо място. Първия подпис бил негов.  Този протокол го правели в счетоводството на база на този уведомителен бюлетин, в който бил описал, че има превозен билет и  кубиците на превозената дървесина.   Счетоводството си оправят сметките между фирмата и   предприятието.  Документ никой не му бил представил. Той имал позволително за сеч. Тази фирма „Лес дом”   представила разрешение за добиване на определено количество дървесина.  Управителя на фирмата „Лес дом” ЕООД Стоянчо, както го знаели звъннал предния ден и му казал, че ще товари  и колко кубика  ще товари  и по обратния път казвал на шефката, че от „Лес дом”  искат да товарят и питал  имало ли пари. Тя казала, че е платено и той изпълнявал това,  което му казала шефката.

Свидетелят ВАСИЛЕВ заявява, че той е издал  Превозен билет   КС 400191 от 23 април 2013 г.  за 7 куб.  и   е попълнил с химикал номера на автомобила, пътува до Стралджа, превозва се от Стефан Стоянов.  Той издал и втория билет   КС 400191/002195 от същата дата  и с химикал   попълнил номера на автомобила и  името на превозвача.   Той издал и превозен билет 4000191/002222 от 25 април 2013 г.  Знае шофьорите на автомобили.  Дървесината,  описана в билетите отговаряла на това,  което е  натоварено в камионите.  Всеки ден като слезели описваме билетите в Опис и ги предавали в счетоводството. Правели Опис на натоварената дървесина.    Опис от 8 май 2013 г.  е изготвил той.  Подписа  бил него.   Този Опис установявал номерата на билетите и превозената дървесина.   Винаги бил возил с представител на фирмата.   Нямал спомен кой представител на фирмата  него ден    е присъствал  при товареното.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Не се спори в производството че между страните е сключен  Договор № 12 от 27 декември 2012 г. за продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен по реда на Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и  общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти от тях.

Ищецът претендира заплащане на сумата 5 704.04 лв., , от които 1403.13 лв., представляваща задължение по фактура  № **********/18.05.2013 г.  и сумата 3 402.40 лв. по фактура № **********/27.05.2013 г.

С отговора на исковата молба ответното дружество не оспорва дължимостта на сумата 1403.13 лв. по първата фактура, по която е извършено частично плащане.

Оспорва се задължението по втората фактура за сумата 3 402.40 лв., тъй като същата не оформяла действителна правна сделка по продажба на дървесина и нейното издаване било лишено от основание.

По делото са приети като доказателства превозни билети, които бяха предявени на св. Нейковски, който заяви, че са издадени от него. В показанията си свидетелят сочи, че след натоварване на материала на камион се замервало количеството, което е натоварено, слагали се марки на камиона и от апарат излизали три екземпляра превозни билети: единия за камиона, другият служел за отчет в предприятието , а третия се съхранявал от него. Името на фирмата било вкарано в самия терминал Превозването се извършвало на камиони, не присъствал представител на ответното дружество.

В тези превозни билети като продавач е посочена Община- Сливен, а като купувач ответното дружество. Тези превозни билети играят роля на товарителница и свидетелстват за реално изпълнение на превоза.

Като доказателство по делото е приет Протокол от 27.05.2013 г. на основание договор за продажба на прогнозно количество дървесина и отчетени превозни билети, като комисия в състав : Иван Казаков, Андрей Нейковски и С. Стоянов- представител на ЛЕС ДОМ ЕООД е установила реално извозеното количество дървесина. Ответното дружество оспори този документ с твърдения, че подписа на протокола не е положен от С. Стоянов.

Видно от приетата съдебно- графологична експертиза подписа в този протокол е положен от С. Стоянов, поради което оспорването остана недоказано.

Ответното дружество оспори и предавателно- приемателен протокол № 54 от 17.05.2013 г. и  Протокол № 42/22.04.2013 г. за преминаване на собствеността върху добитата дървесина след заплащането й с твърдения, че подписа не е положен от лицето Манчо Манчев и че това лице не е упълномощавано да представлява „Лес Дом” ЕООД.

Вещото лице по назначената графологична експертиза даде заключение, че действително подписа в оспорените протоколи не е положен от Манчо Манчев.

На 21.01.2015 г. е сключено допълнително споразумение за разсрочено плащане на дължими суми към сключен договор от 27.12.2012 г. между Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” и ответното дружество, представлявано от С. Стоянов. Страните са се споразумели, че дължимото плащане към датата на сключване на споразумението е в размер на 5 731.54 лв., получена от сбора на издадени  и неплатени фактури №№ ********** и №501299, като плащането следва да бъде извършено от договарящ с пор. Номер 2 разсрочено и погасявано на три равни вноски и една изравняваща вноска. Споразумението е подписано от С. Стоянов.

Действително се установи от приетата съдебно- икономическа експертиза, че фактура № ********** от 27 май 2013 г.  издадена от  ищеца,  не е отразена в счетоводството на ответното дружество и то не е ползвало права по приспадане на данъчен кредит по тази фактура.

          Обстоятелството, че фактурата не е осчетоводена от ответника и не е ползван данъчен кредит не е доказателство за липсата на продажба на дървесина по тази фактура, а се касае за пропуск в отчетността, от който ответникът не може да черпи права. Освен това и подпис на фактурата от получателя не е задължителен реквизит, предвид разпоредбата на чл. 7, ал.1 от Закона за счетоводството за редовността на първичния счетоводен документ

В процесния случай с оглед събраните доказателства по делото е безспорно установено, че между страните са били налице договорни отношения по договор за продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен по реда на Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии- държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина От превозните билети, приети като доказателство по делото се установи, че посочените в тях количества дървесина са натоварени и експедирани на името на ответното дружество, независимо, че при натоварването не е присъствал представител на дружеството. Тези количества са отразени  и в протокола от 27.05.2013 г., подписан от представителя на дружеството С. Стоянов.

Ответното дружество прави възражение с отговора на исковата молба за нищожност на споразумението, с което  страните по него са се споразумяли за дължимостта на сумите по издадените две фактури и начина на плащане поради липса на основание, тъй като издаването на фактура №  **********/27.05.2013 г. било без основание. Съдът намира този довод за неоснователен.   Така постигнатото споразумение е валидно и допустимо, сключено е между правосубектни страни - страните по първоначалния договор и не е нищожно като лишено от основание. По силата чл. 26, ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. В процесния случай това не е налице. Между страните има сключен договор. Тяхно суверенно право е да предоговорят клаузите на договора и да преуредят правата и задълженията си. В процесния случай страните се споразумяват, като ответното дружество се е задължило да заплати на  ищеца сумите по издадените две фактури по уговорения в споразумението начин и при предвидените условия. Възражение за нищожност на споразумението поради липса на основание е неоснователно, тъй като от самото съдържание на представеното споразумение личи, че то има своето основание.. Споразумението е подписано от страните по делото, съдържа признание на съществуващ дълг, както и уговорка за срока и начина на погасяване на приетото за безспорно между страните по него парично задължение. Поради това и предвид установената от закона свобода на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, според която разпоредба страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, съдът намира, че не са налице основания да се отрича действителността на постигнатото между страните споразумение.

            Предвид изложеното предявеният иск като основателен и доказан следва да се уважи изцяло.

            Ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва  върху сумата  1403.13 лв. от 18.05.2013 г.  и върху сумата 3402.40 лв. от 27.05.2013 г. В заповедното производство е присъдено обезщетение за забава  до 26.03.2015 г. поради което съдът следва да уважи предявеният иск до тази дата.

Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху сумата 1403.13 лв. за периода от 18.05.2013 г. до 26.03.2015 г. е  264.84 лв., а върху сумата 3402.40 лв. за периода от 27.05.2013 г. до 26.03.2015 г. – 633.67 лв., изчислени по Калкулатор. Бг.

Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл. 86, ал.1 от ЗЗД не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата, като е установена презумпцията, че вредата е равна на размера на законната лихва. Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ , в момента на предаването на стоката по процесната фактура, за ответното дружество  е възникнало задължението за заплащане на нейната цена.

Ответникът на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски в производството в размер на 128.95лв. д.т.  и разноски в заповедното производство в размер на 115.59 лв.

С решението си на осн. чл. 194, ал.3 от ГПК, съдът следва да признае оспорването на Протокол от 27.05.2013 г. на основание договор за продажба на прогнозно количество дървесина и отчетени превозни билети за недоказано.

Съдът следва да признае оспорването на предавателно- приемателен протокол № 54 от 17.05.2013 г. и  Протокол № 42/22.04.2013 г. за преминаване на собствеността върху добитата дървесина след заплащането й за доказано.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  „ЛЕС ДОМ” ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  кв. Даме Груев 34 – Г – 1  , че дължи на  ОБЩИНА СЛИВЕН  чрез ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ЗЕМЕДЕЛИЕ, ГОРИ И ВОДНИ РЕСУРСИ”  с ЕИК 0005906540695  със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Цар Освободител № 1 сумата 1403.13 лв., дължима по фактура № **********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 31.03.2015 г. , мораторна лихва върху сумата за периода от 18.05.2013 г. до 26.03.2015 г. в размер на   264.84 лв., сумата 3402.40 лв., дължима по фактура № ********** , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 31.03.2015 г., мораторна лихва върху сумата за периода от 27.05.2013 г. до 26.03.2015 г. в размер на  633.67 лв. за които суми е издадена Заповед №  636/01.04.2015 г. по ч.гр.д. № 1081/2015 г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА „ЛЕС ДОМ” ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  кв. Даме Груев 34 – Г – 1  да заплати на  ОБЩИНА СЛИВЕН  чрез ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ЗЕМЕДЕЛИЕ, ГОРИ И ВОДНИ РЕСУРСИ”  с ЕИК 0005906540695  със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Цар Освободител № 1 разноски в исковото производство в размер на 128.95лв. д.т.  и разноски в заповедното производство в размер на 115.59 лв.

 

  

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

             

 

 

 

       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ № 867/03 октомври 2008 г.

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Топлофикация – Сливен”  ЕАД  със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа” № 23, че ХРИСТО НИКОЛОВ ДЕРМЕНДЖИЕВ  от гр. Сливен, кв. Дружба 24 – А – 9   НЕ  ДЪЛЖИ сумата 1 005.34 /хиляда и пет лева и 34 ст./ лева главница за консумирана и неплатена топлинна енергия за периода от   01 ноември 1999 г. до 30 юни 2002    г.  за обект в гр. Сливен, кв. Дружба 24 – А – 9      ведно с мораторна лихва за забава изтекла към 04.10.2006  г. в размер на  367.31   /триста шестдесет и седем лева и 31 ст. /, законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2006 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 28.45 лв.,

 

ОСЪЖДА „Топлофикация – Сливен „    ЕАД със  седалище и адрес  на управление „Стефан Караджа” № 23 да заплати на  ХРИСТО НИКОЛОВ ДЕРМЕНДЖИЕВ  от гр. Сливен, кв. Дружба 24 – А – 9         направените по делото разноски в размер на 57.54 лв. държавна такса. и 240 лв. адв. възнаграждение.