Решение по дело №15/2024 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 25
Дата: 20 март 2024 г.
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20241730200015
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Радомир, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20241730200015 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ./29.11.2022 г. на началник група в ОДМВР- П.,
С-р „П. п.“- П., упълномощен със заповед № ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, на жалбоподателя П. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.П., мах.“Т.“ № 1, са
наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на
200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от същата в жалбата и доразвити в съдебно заседание от процесуалния му
представител- адв.Г. Б. от АК- П. обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло.
Наказващият орган- началник група в ОДМВР- П.., С-р „П. п.“- П., редовно
призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище,
че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно
постановление бъде потвърдено.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана
1
със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № ., на В.
А., на длъжност „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР- П., сектор „П. п.“. Според
констатациите в същия, в община Р., село Д. д., по път . (PER.), с посока на движение от
село Д. д. към село Г. д., жалбоподателят управлява лек автомобип „УА. 4.“, с
регистрационен номер РК.АН собственост на А. З. Х.в, род. на 05.07.1977 г. и при
извъркната проверка на км 38 + 300 се установило, че водачът управлява МПС което не е
регистрирано по надлежния ред. Същото е с прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10
от ЗДвП на 30.03.2017 г. 2. Водачаът не носи СРМПС за управляваното МПС, както и КТ
към СУМПС.
В АУАН е отбелязано, че жалбоподателят е нарушил чл.140, ал.1, пр.1, чл.100,
ал.1, т.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В Наказателното постановление е отбелязано, че жалбоподателят управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от
ЗДвП. Същото е издадено след издадено постановление за отказ да се образува досъдебно
производство за престъпление по чл.345, ал.2 НК и реализиране на административно
наказание.
В съдебно заседание е разпитана като свидетел актосъставителката В. А.. Според
показанията на същата, отнася се до автомобил, чиято регистрация била служебно
прекратена. Свидетелката потвърждава отразеното в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № ./29.11.2022 г. на началник група в ОДМВР- П., С-р „П. п.“- П.,
упълномощен със заповед № ./02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на
жалбоподателя П. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.П. мах.“Т.“ № 1, са наложени
административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срок и като такава е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е основателна, по следните съображения:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият съдебен състав намира, че
при провеждане на административно- наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в
съответствие с императивните изисквания на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Посочени са и всички
факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и
неговото авторство, като, както в АУАН, така и в НП, са описани и доказателствата.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в ОДМВР-
2
П., С-р „Пътна полиция“- П., упълномощен със заповед № ./02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
По съществото на спора, настоящият съдебен състав намира, че фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното
наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна
на административно- наказващия орган писмени доказателства, приложени в
административно- наказателната преписка, притежаващи характеристики на официални
документи, както и от свидетелските показания, е установена и доказана по безспорен
начин.
В обжалваното наказателно постановление е отбелязано, че административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена
разпоредба на чл.140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, предвижда налагане на глоба от 200 до 500 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът намира, че в случая липсва вина при извършване на нарушението. Това е
така по следните съображения:
Съществува законово задължение по чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП за
административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация
на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при
посещение на място в отдел „П. п.", при връчване на акт за установяване на
административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че
прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторното превозно
средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП ще е
несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване
по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Узнаването подлежи
на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки
конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на
административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния
процес не се предполага. В горния смисъл е и съдебната практика /Тълкувателно
постановление № ./05.04.2023 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и I
и II колегии на ВАС/.
В настоящия случай, след като наказващият орган не е установил наличие на
такова уведомяване, съдът намира, че е налице горната хипотеза, поради което това се явява
абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По разноските.
3
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане на основание
чл.143, ал.1 от ОДМВР- П. следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по
делото.
В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по
пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и са доказани по размер
доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са
изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има характера на разписка
за извършеното плащане. Изплатената сума от жалбоподателя възлиза на 600 лв.,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за
правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./29.11.2022 г. на началник група в
ОДМВР- П., С-р „П. п.“- П., упълномощен със заповед № ./02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на жалбоподателя П. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.П.,
мах.“Т.“ № ., са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
„глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР- Перник да заплати на П. В. П., ЕГН **********, с адрес
гр.П., мах.“Т.“ № ., сумата от 600 лв. (шестстотин лева)- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- Перник на
основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4