Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260167     Година 20.04.2021    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На седми   април            Година две хиляди двадесет и първа,

В публичното заседание в следния състав:

                                                     

                                              Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

                                                    

 

Секретар МИЛЕНА ЛЕВАШКА

                             

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 186 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са искове с правно основание по чл. 422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД.

         Ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* гр.София иска от съда да признае за установено по отношение на А.Д.П. ЕГН ********** ***, че дължи солидарно, в качеството си на солидарен длъжник, заедно с „Родопи Рест“ ЕООД ЕИК ********* - кредитополучател,  плащане на следните суми по Договор за банков револвиращ кредит № 003/369/26022016 от 26.02.2016г., Анекс № 1 от 19.01.2017г., Анекс № 2 от 18.01.2018г., Анекс № 3 от 16.02.2018г. и Анекс № 4 от 15.03.2018г., сключен между ищеца и ответника в качеството на солидарен длъжник, а именно: 38 534.24лв. главница, ведно със законна лихва върху сумата от 08.10.2019г. до изплащането й; 287.81лв. лихва върху редовна главница за периода 19.04.2018г. – 19.04.2018г.; 5 839.18лв. лихва върху просрочена главница за периода 19.04.2018г. – 07.10.2019г.; 1 985.58лв. наказателна лихва при просрочие за периода 19.04.2018г. – 07.10.2019г., за които  ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 1181 от 22.10.2019г. по ч.гр.д. № 2087/2019 на РС Асеновград.

Твърди, че на 26.02.2016г. сключва договор с „Родопи Рест“ ЕООД ЕИК ********* в качеството на кредитополучател и с ответника в качеството на солидарен длъжник, по който е отпуснат банков револвиращ кредит с разрешен лимит до 15 000лв. С Анекс № 1 кредитният лимит е увеличен до 40 000лв. с краен срок за издължаване 26.02.2017г. Със следващите анекси е предоговорен падежа за връщане на кредита като с Анекс № 4 той става 19.04.2018г. Твърди, че на падеж сумите, които се дължат, не са платени, поради което е подадено заявление по чл.417 от ГПК.

Твърди, че уговорената възнаградителна лихва първоначално е 10.5%, с Анекс № 1 е намалена на 9 %. Уговорени са две неустойки, обезпечаващи изпълнението на договора – по чл.4.2 и чл.4.3, като и двете са под формата на лихва. Първата се дължи при забавено плащане на главницата и е в размер на договорената възнаградителна лихва с надбавка 2%. С Анекс № 1 е уговорено разсрочване на главницата с погасителен план, но поради неизпълнението му е уговорено отсрочване на главницата със следващите анекси на падеж 19.04.2018г. Неизпълнението на задължението за издължаване на сумата за главницата по анексите е довело до начисляване на неустойката по чл.4.2 от договора върху просрочената главница и се претендира в размер на 5 839.18лв.

 Втората лихва се дължи при забава на договорна лихва или главница и договорна лихва и е в размер на 5 %. Представлява наказателна лихва, фиксирана е в размер на 5 % и се начислява по кредита за главница и лихва при просрочие. Поради невръщане на падеж 19.04.2019г. на дължимата главница от 38 534.24лв. и редовна лихва от 287.81лв., е начислена наказателната лихва от 5 % за периода от 19.04.2018г. до подаване на заявлението 07.10.2019г., размерът е 1 985.58лв.

Посочва, че за периода от 26.02.2016г. до 06.02.2017г. по кредита са ползвани като усвоени суми в общ размер на 61 000лв. За периода от 01.03.2016г. до 21.05.2018г. са погасени суми за главница общо в размер на 22 465.76лв.

Уточнява, че падежът за връщане на кредита е настъпил и на това основание се търсят сумите. Погасителен план е уговорен с Анекс № 1 за част от ползваната главница, но поради неизпълнението му с последващите анекси главницата е отсрочена до крайния падеж 19.04.2018г.

Характерът на предоставения кредит дава възможност за многократно усвояване и връщане на суми изцяло или частично, поради което погасителен план не може да има уговорен.

Изразява становище, че уговорените лихви по чл.4.2. и чл.4.3 от договора имат правната природа на договорна неустойка. Липсва законова забрана и е налице свобода на договарянето, поради което е на становище, че няма забрана неустойката да се уговори чрез два начина на изчисляване, т.е. да се кумулират неустойки при неизпълнение. Счита, че следва да се има предвид кумулативно двата начина за определяне и че в резултат на това се касае за една неустойка, която има както обезщетителен, така и санкционен характер и цели да репарира банката за вреди от неизпълнението и да стимулира длъжника да изпълнява задълженията си. Това не противоречи на добрите нрави, защото представлява едно единно обезщетение за вреди, съставено от две индивидуално уговорени клаузи.

Възразява, че договорът е търговска сделка и за страните също е търговски, включително и за солидарния длъжник, тъй като кредитополучателят е търговец. За това ответникът няма качеството на потребител и не се ползва от защитата на ЗЗП. Обезпеченият от  ответника - ФЛ дълг е на търговско дружество, с което към момента на сключване на договора и Анекс № 1 се е намирал във функционална връзка като негов собственик и управител, поради което, задължавайки се, не е действал извън рамките на своята търговска и професионална дейност. Оттук не може да се ползва от защитата на ЗЗП и възраженията за нищожни клаузи на договора са неоснователни.

Възразява, че при търговските сделки се изисква по – голяма грижа от търговците при сключване и изпълнение на договорите, както и че има завишена отговорност при неизпълнение на задълженията. Качеството търговец на кредитополучателя предполага по – висока степен на професионализъм, притежаване на необходимите знания и опит за договаряне на условията по кредита и клаузите му относно лихви и неустойки като санкция. При търговците, с оглед на това, не се позволява намаляване на неустойката поради прекомерност. За това счита за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на договорните клаузи за неустойка поради противоречието им с добрите нрави, тъй като те са съобразени с търговския характер на сделката.

Ангажира доказателства, претендира разноски за исковото и за заповедното производство, представя справка по чл.80 от ГПК.

 

Ответникът не признават исковете по основание и размер. Признават сключването на процесния договор и анексите към него. Поддържа, че заемът е за револвираща кредитна линия, при която кредитният лимит се предоставя многократно за усвояване, съответно и се връща многократно. Обективно признава, че падежът на кредита е 19.04.2018г.

Възразява, че след като по кредита сумите се теглят и внасят постоянно до определен кредитен лимит, банката е следвало да изготви погасителен план за връщане на усвоените суми и краен срок за това, какъвто не е съставен и липсва. Възразява, че не е определен краен срок за погасяване на кредита. Кредитът е бил усвоен на 18.04.2018г. и е с краен падеж за погасяване на следващия ден 19.04.2018г., а лихвите по редовен дълг се заплащат на 20 – то число. Съгласно чл.12.1 от договора е предвидено да съществува план за погасяване на кредита, какъвто твърди, че няма. Оттук възразява, че липсва изискуемост на договора и не е настъпил падежа му, нито вземанията са обявени за предсрочно изискуеми, поради което претенциите са неоснователни.

Възразява, че разпоредбите на чл.11.2.2 и чл.11.2.3 са нищожни, защото за едно и също неизпълнение се начисляват няколко вида неустойки – неустойка по чл.4.2 и неустойка по чл.4.3 при едни и същи забавени плащания. Твърди, че кумулирането на няколко вида неустойки при една и съща забава и върху едни и същи забавени плащания няма обезщетителна функция, а само санкционна и за това клаузите са нищожни като противоречащи на добрите нрави.

Възразява, че за солидарния длъжник тези клаузи са недействителни като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, защото се предвижда потребител да заплаща необосновано високо обезщетение. Солидарния длъжник е физическо лице, не осъществява търговка дейност чрез кредитополучателя, не е съдружник, поради което в правоотношението си по договора е потребител, защото солидарната му отговорност е обезпечение на изпълнението на кредитополучател – търговско дружество.

Възразява и, че начисляването на неустойка върху просрочена договорна лихва е нищожно като анатоцизъм.

Твърди, че по договора са заплащини суми за неустойки, които са нищожни и поради това недължими платени, като със заплатените за това суми следва да се намали размера на главницата. При условията на евентуалност, ако исковете бъдат уважени,  ПРАВИ ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 30 000лв., представляваща получена без основание от ищеца сума за погасяване на нищожни неустойки.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

 

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:

От постъпилото в оригинал ч.гр.д. № 2087/2019 на АРС IІ н.с. се констатира, че ищецът е подал на 08.10.2019г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника и „Родопи Рест“ ЕООД ЕИК ********* за плащане на сумите, предмет на исковата претенция. На 22.10.2019г. е издадена Заповед № 1181, с която искането е уважено, и въз основа на нея – изпълнителен лист от 23.10.2019г., с който  „Родопи Рест“ ЕООД ЕИК ********* и ответното физическо лице са осъдени да заплатят сумите солидарно. На 27.11.2019г. е подадено възражения по чл.414 от ГПК само от физическото лице. Поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ Бойка Андреева по изп.д. № 20199080401506 е връчени на 14.11.2019г. и за това възражението е в законовия срок. Ищецът е уведомен за необходимостта да предяви иск със съобщение на 19.02.2020г., исковата молба е подадена по куриер с дата на клеймото 11.03.2019г., поради което срокът е спазен. Това обосновава допустимост на иска, за която съдът следи служебно, поради наличие на правен интерес – ищецът е снабден с изпълнителен лист в заповедно производство, но поради повдигнат от длъжника спор се нуждае от силата на пресъдено нещо на съдебното решение.

Справката в АВ – ТР потвърждава, че от 13.01.2015г. до 08.09.2017г. ЕСК и управител на „Родопи Рест“ ЕООД ЕИК ********* е ответникът А.Д.П..

На 26.02.2016г. между ищеца в качеството на банка, „Родопи Рест“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя А.Д.П., в качеството на кредитополучател, и физическото лице А.Д.П. в качеството на солидарен длъжник, е сключен в писмена форма Договор за банков револвиращ кредит № 003/369/26022016, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя – ЮЛ, банков револвиращ кредит до 15 000лв. за текущи разплащания, свързани с основната дейност на дружеството. Условията за ползване на сумата са плащане на лихва върху ползваната главница /лихва за редовен дълг по чл.4.1 от договора/ в размер на 10.5 %; краен срок за усвояване /т.е. ползване, теглене/ на суми до 25.02.2017г.; падеж за връщане на ползваните суми /главница/  26.02.2017г. Уговорен е падеж за плащане на възнаградителната лихва: 20 – то число от месеца всеки месец.

Според чл.4.2 от договора, дължи се лихвен процент, начисляван върху просрочената главница, за срока на просрочието, формиран като сбор от приложимия годишен лихвен процент за редовен дълг по чл.4.1 и надбавка за просрочие от 2 %. Тази лихва става незабавно изискуема при просрочена главница.

С чл.4.3 е уговорено плащане на фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния кредит, при просочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг, в размер 5 %, която става незабавно изискуема при просрочие на главница или на лихва и главница.

На 19.01.2017г. страните подписват Анекс № 1, с който се променят следните условия на договора за кредит: размерът на банковия револвиращ кредит се увеличава до 40 000лв., пак за текущи разплащания, свързани с основната дейност на дружеството. Годишният лихвен процент за редовен дълг по чл.4.1 се променя на 9 % за периода от 19.01.2017г. до 19.01.2018г. Крайният срок за усвояване на суми по кредитната линия е до 18.01.2018г., а падежът за връщане на задълженията става на 19.01.2018г. С Анекс № 1, с т.7.1.1 е уговорен погасителен план за главницата: погасяване на кредита на 12 вноски като от 20.02.2017г. се плащат 11 месечни вноски от по 100лв. всяка, дължими на 20 – то число всеки месец, и една вноска в размер на 38 900лв., дължима на 19.01.2018г.

На 18.01.2018г., т.е. ден преди настъпване на падежа за връщане на сумите по кредита, е подписан Анекс № 2, с който се уговаря краен срок за ползване на сумите до 18.02.2018г. и падеж за погасяване на задълженията за главница на 19.02.2018г.

На 16.02.2016г., т.е. два дена преди настъпване на новия падеж за връщане на кредита по Анекс № 2, страните подписват Анекс № 3, с който променят срока за усвояване на суми до 18.03.2018г. и краен срок за издължаване /погасяване/ на главницата на 19.03.2018г.

На 15.03.2018г., което е четири дена преди настъпване на падежа за връщане на сумите по Анекс № 3, страните подписват последен Анекс № 4, с който уговарят краен срок за ползване на суми по договора до 18.04.2018г. и краен срок за  издължаване /погасяване/ на главницата на 19.04.2018г. Това е последният сключен анекс към договора и с него е уговорен падеж за връщане на главницата 19.04.2018г., която дата е настъпила към дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред РС Асеновград на 08.10.2019г.

Ищецът е представил извлечение от счетоводните си книги за процесния договор за кредит, движение по кредитни контракти от 26.02.2016г. до 05.03.2020г., текущо състояние по кредита за начислени годишен лихвен процент, размер на кредита, размер на просрочена главница, начислени лихви за просрочие, начислени възнаградителни и наказателни лихви върху главница и т. нат., информация от разплащателната сметка на ЮЛ – кредитополучател за периода 26.02.2016г. – 04.03.2020г., справка за транзакциите по същата банкова сметка ***, лихвен лист за кредита. Въз основа на тях и след нужните справки при ищеца, е изготвено изслушаното заключение на в.л. В.Ш. по ССчЕ, неоспорено от страните, дадено компетентно и безпристрастно, което съдът кредитира. Вещото лице пояснява, че с този вид договор е дадено правото на кредитополучателя да усвоява и погасява /револвира/ многократно изцяло или частично възстановените суми до максималния разрешен размер в рамките на срока на усвояване.

Доказва се от ССчЕ, че до 19.01.2017г., т.е. до подписване на Анекс № 1, по кредита са усвоени суми в размер на 15 000лв. на 26.02.2016г., 11 000лв. на 02.03.2016г., по 5 000лв. на 15 и на 16.03.2016г., а са върнати 11 000лв. на 01.03.2016г. и 10 000лв. на 11.03.2016г., или до Анекс № 1 ползваните суми по кредитната линия са до кредитния лимит от 15 000лв. След 19.01.2017г. кредитът е усвояван до лимита от 40 000лв. Всичките изтеглени суми за периода на действие на договора са 61 000лв., а всичките погасени суми за главница за периода от 01.03.2016г. до 21.05.2018г. са 22 465.76лв., в резултат на което разликата между двете суми е 38 534.24лв., която представлява неплатена главница както на падеж 19.04.2018г., така и към момента.

Съгласно Таблица 1 в заключението, кредитополучателят е погасил 11 000лв. на 01.03.2016г., 10 000лв. на 11.03.2016г., по 100лв. от 27.02.2017г. до 13.04.2018г. , т.е. 12 вноски по 100лв., което е в изпълнение на погасителния план, уговорен в т.7.1.1 по Анекс № 1, и 265.76лв. на 21.05.2018г. По договора не е внесена дванадесета вноска с остатък от 38 534,24лв. с падеж 19.04.2018г. по Анекс № 4. Това е размерът на дължимата главница както към датата на падежа за връщането й по договора, така и към датата на сезиране на РС Асеновград със заявлението по чл.417 от ГПК и към ход на делото по същество.

Начисляваната от банката лихва по чл.4.1 от договора е за ползване на предоставените от нея парични средства и представлява възнаградителна лихва по смисъла на чл.240 ал.2 от ЗЗД или цената на услугата „заем“. Начинът на начисляване и нейното погасяване е онагледен подробно от вещото лице Ш. в Приложение 1 към заключението. Банката е начислявала годишен лихвен процент според уговореното в чл.4.1 от договора и Анекс № 1 на 20 – то число всеки месец върху размера на ползваната и невърната главница. По договора начисляваната лихва е погасявана изцяло по размер, основно в срок до 20 – то число на месеца. Забава има за вноската с падеж 20.04.2016г. като забавата е с два дена на част от лихвата; за вноската с падеж 20.07.2016г. като забавата отново е с два дена за част от сумата; за вноската с падеж 20.02.2017г. като тук забавата е със седем дена за част от сумата; за вноската с падеж 20.08.2017г. с един ден забава; за вноската с падеж 20.12.2017г. има два дена забава; за вноската с падеж 20.02.2018г. има един ден забава за част от сумата; за вноската с падеж 20.03.2018г. има един ден забава за част от сумата. Общият размер на начислената възнаградителна лихва е 5 780.43лв., а платените суми за погасяване на тази лихва са 6 086.67лв., което е с 306.24лв. в повече от дължимото. Разликата в повече е внесена в периода от 23.04.2018г. до 21.05.2018г. при погасяване на лихва с падежи от 20.03.2018г. до 17.04.2018г.

Или изводът е, че възнаградителната лихва по чл.4.1 от договора е начислявана съгласно уговореното и е погасена изцяло. Начисленият размер е 5 780.43лв. и той е погасен изцяло към 21.05.2018г. като има надвнесена сума от 306.24лв. Следователно вземане за възнаградителна лихва банката няма.

С чл.4.2 от договора е уговорена обективно неустойка при забавено плащане на главницата, която се дължи за срока на забавата, т.е. неустойка за забавено изпълнение, в размер на договорената възнаградителна лихва и надбавка от 2 %. От заключението на вещото лице Ш. – Таблица 2, се установява, че банката е начислявала тази лихва в периода от 20.02.2017г. до 27.02.2017г. върху просрочена главница от 100лв. и за периода от 30.12.2017г. до 22.12.2017г. върху просрочена главница от 100лв. Начислените суми са 0.21лв. и 0.06лв. и са погасени на 27.02.2017г. и на 22.12.2017г. Главниците от по 100лв. се дължат по погасителния план по чл.7.1.1 по Анекс № 1 на 20 – то число на месеца. От Таблица № 1 се потвърждава, че двете вноски не са внесени съответно на 20.02.2017г. и на 20.12.2017г., поради което за срока на забавеното им плащане е начислена лихва за забава върху размера на забавената главница и това отговаря на условията на сключения договор. Лихвата е платена.

Пак според Таблица 2 банката е започнала начислява на неустойка за забавена главница от 13.10.2018г. до 08.10.2019г. върху главница от 38 534.24лв. Начислената лихва е 4 154.15лв., платени са 308.09лв., неплатени суми за лихви са 3 845.79лв. Следователно банката е започнала да начислява неустойка за забавена главница върху размера на непогасената главница от 38 534.24лв. Размерът на неустойката е съобразно уговореното. Неустойката е начислена от 03.10.2018г., което е след настъпване на падежа по договора за връщане на остатъка от главницата 19.04.2018г. Изводът е, че така начислената неустойка за забавено връщане на главницата е съобразно уговорките по договора, главницата не е платена до 08.10.2019г., како и начислената неустойка от 3 845.79лв., поради което тази сума се дължи.

Според заключението на вещото лице Ш. и Таблица 3, банката е начислявала лихва по чл.4.3 от договора при забавено плащане на дължимите месечни суми за лихва. От 20.04.2016г. до 21.03.2018г., т.е. за времето до падежа за връщане на главницата, банката е начислила лихва 5 % върху размера на ползваната невърната главница при настъпила забава в плащането на лихвите, констатирано по – горе. Начислената лихва за това е 74.26лв. и тя е погасена изцяло. От 12.08.2019г. до 08.10.2019г. банката е начислила лихва по чл.4.3 в размер на 5 % върху невърнатата главница 38 534.24лв. за 57 дена просрочие в размер на 305.06лв., от която са  приспаднати платени суми от 16.17лв. на 23.04.2018г. и 165.91лв. на 31.06.2018г., в резултат на което непогасеният остатък е 122.98лв.

Въз основа данните от заключението се установява, че според начисленията на банката непогасената и дължима главница е 38 534.24лв., т.е. в претендирания размер; няма непогасена възнаградителна лихва по чл.4.1 от договора като има надлаплащане за това със сумата от 306.24лв., поради което претенцията от 287.81лв. е неоснователна; непогасената неустойка за забавено изпълнение на просрочената главница по чл.4.2 е 3 845.79лв. като от сумата следва да се приспаднат внесените 306.24лв. и дължимият остатък е 3 539,55 лв. като претенцията над тази сума до заявения размер от 5 839.18лв. не се доказва, че се дължи; за неустойката при забавено плащане на лихви по чл.4.2 от договора непогасените суми са 122.98лв. като над този размер до претенцията от 1 985.58лв. искането не е доказано.

По делото няма доказателства ответникът А.П. в качеството си на солидарен длъжник да е извършвал погасяване на дължими по договора суми с лични средства и/или лично от свое име, за своя сметка. Данните по делото, съгласно приложените разпечатки от разплащателната сметка на кредитополучателя „Родопи Рест „ЕООД, са, че сумите по кредита са погасявани от банковата сметка на „Родопи рест“ ЕООД, следователно от негово име и за негова сметка.

 

При така доказаните обстоятелства исковете срещу солидарния длъжник – физическо лице са частично доказани по основание и размер.

Между страните не е повдигнат спор и се доказва, че е сключен с ищеца в качеството на банка договор за револвиращ банков кредит с лимит до 40 000лв., по който ответното физическо лице отговаря солидарно с кредитополучателя на основание чл.121 от ЗЗД по силата на изричната писмена клауза в договора.

По аргумент от чл.122 ал.3 от ЗЗД в правната теория е възприето, че всеки един солидарен длъжник може да се защитава срещу кредитора при иск, предявен срещу него, с лични възражения, произтичащи от неговото облигационно правоотношение. При солидарната отговорност между кредитора и всеки един солидарен длъжник възникват множество правоотношения, насочени към общата цел – да обезпечат кредитора с възможността да се удовлетвори за вземането си от няколко длъжника, но правоотношенията на отделните солидарни длъжници не винаги са идентични по съдържание откъм права и задължения и оттук откъм правозащитни възражения. Възможно е някои солидарни длъжници да разполагат с лични възражения, които не могат да се ползват за защита от другите /А.К., Облигационно право, Общо учение за облигационните правоотношения, книга втора, нова редакция, изд. София – Р 1994г., стр.87 – 89, Относителни действия на лични възражения и юридически факти/. Така в случая ответникът в качеството си на физическо лице може да противопоставя срещу банката възражения, изведени от този си статут, по търговската сделка договор за револвиращ кредит, предоставен на юридическо лице – търговец, за ползване в търговската му дейност за оборотни средства. Това не променя правната природа и характера на сделката, но и не прави търговец солидарния длъжник физическо лице, който не е кредитополучател. Поради това становището на ищеца, че ответникът не може да се защитава с възражения, изведени от качеството му на физическо лице и оттук потребител, защото бил ЕСК и управител на кредитополучателя при сключване на сделката и защото тя била търговска и оттук изисквала завишена грижа на добрия търговец за добросъвестност при изпълнението й, са неоснователни като несъобразени с правната природа на солидарната отговорност и възможността на отделните солидарни длъжници да се бранят с различни правозащитни възражения. Фактът, че физическото лице е поело отговорността да гарантира плащане на кредита на търговеца по реда на чл.121 от ЗЗД, не го превръща в търговец и не го лишава от законово дадените му като физическо лице защити. Защитните му възражения ползват само него в отношенията му с банката и не видоизменят правоотношението на кредитополучателя като търговец – солидарен длъжник, съгласно чл.122 ал.3 от ЗЗД.

Предвид изложените съображения, съдът е на становище, че следва да разгледа въведените от ответника правозащитни възражения, включително тези, изходящи от качеството му на физическо лице.

Съгласно съдържанието на договора, с оглед чл.20а от ЗЗД, и поясненията на вещото лице Ш. в заключението, договорът е револвиращ. При него уговореният размер на кредитната сума може да се усвоява и връща многократно, без погасителен план. Така ползваните заемни средства не следва да надхвърлят по размер договорения кредитен лимит. Т.е. във всеки един момент изтеглените за ползвани пари не трябва да надхвърлят по процесния договор първоначално 15 000лв., а след 19.01.2017г. 40 000лв. Сумите могат да бъдат теглени и ползвани до посочената в договора дата за усвояване на кредита, която между страните е променяна с анексите и последно уговорената е 18.04.2018г. Всички изтеглени и ползвани парични средства следва да бъдат върнати на банката на падежа, посочен в договора, който е крайната дата за ползване на средствата. Падежът на процесния кредит е удължаван няколко пъти като последно с Анекс № 4 той става 19.04.2018г. Какъв размер суми ще тегли и ползва кредитополучателя за посочената в договора цел – текущи разплащания, свързани с дейността му, зависи от неговата воля и нужди. Предвид търговската цел на кредита размерът на сумата може да се ползва и връща многократно за срока на договора съобразно волята и нуждата на кредитополучателя без предварително уговорен размер на погасителни вноски.

По процесния договор обаче с Анекс № 1 в чл.7.1.1 страните изрично уговарят от 19.01.2017г. и план за внасяне на погасителни вноски от 100 лв. на месец за 11 месеца, т.е. от 19.01.2017г. до 20.12.2017г., и една последна уравнителна вноска. Тази клауза, както и сключените след това анекси 2,3 и 4, с които обективно се удължава срока за ползване на главницата като падежът се отлага няколко пъти, последно на 19.04.2018г., са явно с цел кредитополучателят да не изпадне в забава, кредитът да остане редовен, и банката да се обезпечи с постъпване на минимални средства.

Неоснователни поради това са възраженията на ответника, че вземането по договора не е изискуемо, защото няма уговорени месечни анюитетни погасителни вноски за връщане на кредита, поради което обективно не е възможно погасяването му, и оттук, че вземането не е изискуемо поради ненастъпил падеж. Възражението не е съобразено с характера на сключения и уговорен кредит, който е револвиращ, и неговите клаузи, които ясно и недвусмислено, съгласно чл.20а от ЗЗД, сочат, че падежът за връщане на всички ползвани по кредита суми /т.е. главница/ е 19.04.2018г. Падежът към датата на подаване на заявлението пред РС Асеновград е настъпил, вземанията по договора са изискуеми, и това ангажира отговорността на солидарния длъжник за главницата по договора, която не е върната на 19.04.2018г. и до момента в размер на 38 534.24лв. и се дължи. Качеството му на физическо лице не рефлектира върху начина на ползване на заемните средства и уговорения падеж за връщане на сумите, тези клаузи са действителни, обвързват го и въз основа на тях се доказва, че претенцията за главница е основателна.

         Възражението на ответника за нищожност на договорените неустойки по чл.4.2 и чл.4.3 е основателно по отношение на неустойката по чл.4.3 от договора.

Обективно това са уговорки за плащане на неустойка, защото с тях се предвижда плащане на обезщетение при наличие на неизпълнение по договора. Но и двете клаузи уговарят обезщетение за неизпълнение при забавено връщане на главницата – просрочена главница, т.е. за едно и също по вид неизпълнение. Вярно е, че доколкото предмет на договора е заем на парични средства, т.е. длъжникът дължи връщане на пари, не може да съществува друг вид забава, защото парите са родови вещи, а родът не погива – чл.81 ал.2 от ЗЗД. Но получаване на обезщетение два пъти за едно и също по вид неизпълнение, дори когато е под формата на две неустойки, води до неоснователно разместване на блага. Основен принцип в облигационните връзки е за съразмерност на насрещните престации и получаване на плащане само когато е дължимо по основание – чл.26 ал.2 ЗЗД. Получаване на плащане два пъти за едно и също нещо е без основание /чл.55, чл.59 ЗЗД/ като това имуществено разместване не се позволява от правния мир, защото противоречи на добрите нрави – чл.26 ал.1 от ЗЗД. Когато става въпрос за неустойка, която е предварително уговорено обезщетение при неизпълнение, то се дължи едно обезщетение за едно неизпълнение като неустойката е подчинена в това отношение на общите принципи на чл.26 ал.1 от ЗЗД за спазване на добрите нрави при уговарянето й, както и на чл.79 ал.1 и чл.82 ЗЗД.

Неоснователна е защитната теза на  ищеца, че може да кумулира с отделни клаузи на договора няколко неустойки за едно и също неизпълнение, като се дължи общият размер на неустойката и тя не може да се намалява поради прекомерност, когато е уговорена между търговци, на основание чл.309 от ТЗ. По действащото право неустойки не могат да се кумулират като уговарянето на няколко различни по начин на изчисляване и размер неустойки за едно и също неизпълнение не води до едно по – голямо по размер вземане, което може да е прекомерно, но е действително.

Кумулирането на неустойки в правната теория е познато като уговаряне на две неустойки, едната от които има присъщите за неустойката функции да обезщети, да стимулира и да санкционира длъжника, а втората е изцяло с наказателна функция и се дължи от длъжника с цел единствено и само наказание за неизпълнението. Правната възможност да се уговаря такава неустойка е съществувала по чл.92 от ЗЗД в редакцията до изменението с ДВ бр.12/1993г. при договори, сключени със социалистическите организация. В настоящата редакция на нормата и в сегашното законодателство по отношение на договорите за кредит не е предвидено като правна възможност уговаряне на наказателна неустойка, която да се кумулира с неустойка за неизпълнение. Предвиждането на наказателна неустойка в договор нарушава чл.26 ал.1 от ЗЗД, защото противоречи на добрите нрави, поради което подобна клауза е нищожна.

Има разлика между кумулиране на две неустойки и уговаряне на една неустойка, макар и прекомерна по размер, като между двете хипотези няма знак за равенство и кумулираните неустойки не са прекомерни. В първия случая с отделни клаузи се уговарят за едно и също неизпълнение плащането на две различни по начин на изчисляване и размер неустойки, докато във втория случай за едно неизпълнение се уговаря само една неустойка, изчислявана само по един и същи начин. Възможно е начинът на изчисляване на неустойката да включва няколко компонента, но се получава една крайна величина на размера, обикновенно в проценти.

С чл.4.2 от договора е предвидено да се дължи обезщетение в размер на договорената възнаградителна лихва с надбавка 2 % при забавено изпълнение на главницата като лихвата се начислява върху размера на забавената главница за периода на забавата. Тази клауза за неустойка е действителна като уговорка, не се констатира да противоречи на добрите нрави, нито да урежда получаване от банката на необосновано високо обезщетение при забавеното изпълнение по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП в редакцията към ДВ бр.57/2015г., поради което възраженията на ответника по отношение на нея са неоснователни.

В чл.4.3 е предвидено плащане на обезщетение от 5 % върху пълния размер на невърнатия кредит при забавено плащане на лихва или на главница и лихва, като се дължи едновременно с лихвата по чл.4.2 и с възнаградителната лихва. Т.е. при едно и също по вид неизпълнение – забавено плащане на главницата, се дължат две обезщетения. Доколкото изричната уговорка в чл.4.3 от договора е, че се дължи заедно с възнаградителната лихва и лихвата при забава на главницата и че размерът й е твърд процент от стойността на целия кредит като не зависи от размера на забавената сума и периода на забавата, това определя тази клауза като кумулирана наказателна неустойка, защото нейната единствена цел е да накаже неизпълнението на длъжника: размерът й не зависи от размера на неизпълнената престация, тя не цели да обезщети неизпълнението, защото се дължи заедно с неустойката за забава.

Поради това клаузата на чл.4.3 от договора по отношение на забавена главница е изначално нищожно, с оглед начина си на уговаряне. Тази нищожност не зависи от факта как банката е прилагала клаузата и каква е начисляваната по размер сумата по нея, т.е. нищожността й не може да се коментира с оглед последващото изпълнение на договора, а тя се преценява изначално към момента на сключване на договора.

Доколкото въз основа на чл.4.3 от договора банката е начислила неустойка от 305.06лв. за периода от 12.08.2019г. до 08.10.2019г. за 57 дена забава на главницата от 38 534.24лв., от които се доказа, че не са платени и се претендират 122.98лв., поради нищожност на клаузата тази сума не се дължи от ответника.

Възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл.4.3 в частта, с която се урежда неустойка при забавено плащане на договорни  лихви, обективно е без правно значение за делото, защото в неговия предмет не е въведено вземане на банката за неустойка поради забавено плащане на лихви и за това не следва това възражение да се обсъжда като защитно по повод претенциите на ищеца. Претендираната сума от 1 985.58лв. наказателна лихва за просрочие не се доказа по делото, че е начислена в такъв размер, нито ставя ясно от исковата молба и от заключението на ССчЕ, че това е сума за забавено плащане на лихви. В този смисъл не следва да се обсъжда и възражението на ответника за недължимост на неустойката по чл.4.3 поради анатоцизъм, какъвто не се доказва да има при изчисляване на сумите. Анатоцизъм е действие, при което изтекли лихви върху дадена главница се олихвяват в края на даден период като лихвата се разбира в смисъл на граждански плод, получен от паричната сума, а не като неустойка, чийто размер е уговорен под формата на процент от дадена сума. Нужно е да се отчете разбирането в част от съдебната практика, че вземането за възнаградителна лихва по чл.240 ал.2 от ЗЗД се възприема като вземане на цената по договора за кредит, и върху това вземане се допуска начисляване на лихва за забава по чл.86 от ЗЗД. По казуса обаче няма никакви обективни данни заявените в исковата молба и доказаните като дължими  по ССчЕ суми да включват договорни лихви, начислени върху изтекли лихви.

Неоснователно е възражението на ответника за прихващане със сумата от 256.34лв., представляващи платени по договора суми за неустойка по чл.4.3 от договора, защото по делото няма доказателства сумите да са платени от ответника – физическо лице. Данните са, че погасените по договора задължения са извършвани от банковата сметка на кредитополучателя – юридическо лице „Родопи Рес“ ЕООД, поради което плащанията са с негови средства. При плащане без основание на суми по договора вземането е на платилия солидарен длъжник, респективно негово би било възражение за прихващане, като то не принадлежи на всички солидарни длъжници, на основание чл.123 ал.2 от ЗЗД.

При този изход на делото на ищеца се дължат доказани разноски за заповедното и за исковото производство в размер на 5 407.74лв., а на ответника – 269.50лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, че А.Д.П. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.М., дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* гр.София, пл. „Света Неделя“ № 7, със съдебен адрес ***, чрез адв. Я.Д. – К., солидарно, в качеството си на солидарен длъжник, заедно с „Родопи Рест“ ЕООД ЕИК ********* - кредитополучател,  плащане на следните суми по Договор за банков револвиращ кредит № 003/369/26022016 от 26.02.2016г., Анекс № 1 от 19.01.2017г., Анекс № 2 от 18.01.2018г., Анекс № 3 от 16.02.2018г. и Анекс № 4 от 15.03.2018г., сключен между ищеца и ответника в качеството на солидарен длъжник, а именно: 38 534.24лв. /тридесет и осем хиляди петстотин тридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ главница, ведно със законна лихва върху сумата от 08.10.2019г. до изплащането й, и 3 539,55лв. /три хиляди петстотин тридесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/ лихва върху просрочена главница за периода 19.04.2018г. – 07.10.2019г., за които  ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 1181 от 22.10.2019г. по ч.гр.д. № 2087/2019 на РС Асеновград, като ОТХВЪРЛЯ исковете за: 287.81лв. лихва върху редовна главница за периода 19.04.2018г. – 19.04.2018г.; за разликата над присъдения размер от 3 539.55лв. до претендирания от 5 839.18лв. лихва върху просрочена главница за периода 19.04.2018г. – 07.10.2019г.; за 1 985.58лв. наказателна лихва при просрочие за периода 19.04.2018г. – 07.10.2019г. като неоснователни.

         ОСЪЖДА А.Д.П. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.М., да плати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* гр.София, пл. „Света Неделя“ № 7, със съдебен адрес ***, чрез адв. Я.Д. – К., сумата от 5 407.74лв. /пет хиляди четиристотин и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ разноски в заповедното и в исковото производство.

         ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* гр.София, пл. „Света Неделя“ № 7, със съдебен адрес ***, чрез адв. Я.Д. – К., да плати на А.Д.П. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.М., сумата от 269.50лв. /двеста шестдесет и девет лева и петдесет стотинки/ разноски в исковото производство.

         Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  Окръжен съдия: