Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 78/07.02.2018г.     

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО заседание на двадесет и девети януари   ,  през две хиляди и осемнадесета  година в състав :

                                                                                   

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Д.Д*** ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№581/2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по чл.171,т.2а от ЗДвП /ДВ, бр.77/2017г. ,в сила от 26.09.2017г./във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

          Делото е образувано по жалба на Б.И.Б. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0996-000810/24.10.2017г. на началник –сектор“ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил „Б*** “ с рег.№М*** за срок от 1 година.В жалбата си иска прогласяване на заповедта за нищожна ,алтернативно отмяната й ,като незаконосъобразна ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените  правила и материалния закон . В съдебно заседание  се явява лично и с процесуалния си представител адв.В*** ,която иска да бъде прогласена за нищожна заповедта , и в условията на евентуалност да бъде отменена ,като незаконосъобразна ,поради  съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и  целта на закона.

 Ответникът по жалбата – Началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР не се явява и не изпраща представител.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

 Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 05.12.2017г./л.6/,а жалбата срещу заповедта е депозирана директно до съда на 18.12.2017г. /видно от товарителница на л.4/тоест в срок ,което я прави  допустима за разглеждане. Разгледана по същество се явява неоснователна.Доводите на съда в този смисъл са следните:

 От данните по делото се установява,че на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение №018153/23.10.2017г. за това,че на 23.10.2017г. около 21, 45ч. в гр.Монтана по бул.„Г*** . Арнолди“ управлява л.а.“БМВ320“ с рег.№М*** ,като при проверката е установено ,че управлява след употреба на упойващи,наркотични вещества- тестван е и с „тест 5000“ ,който е отчел положителен резултат на канабис -5,с което е нарушил чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.Издаден му е и талон за медицинско изследване №0366202,като резултата е оформен в  Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и / или наркотични вещества и техни аналози ,в който е записано ,че по обяснения на нарушителя е употребил канабис на парти на 19.10.2017г.-две вдишвания ,но е отказал изследване с проби.Въз основа на така съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на ПАМ№17-0996-000810/24.10.2017г. на началник –сектор“ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил „Б*** “ с рег.№М*** за срок от 1 година.Тази заповед се обжалва от настоящия жалбоподател и е предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

            При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган-Началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г. ,подписана от зам.-министъра Ф*** Г*** „за министъра на вътрешните работи“ Р*** Б*** и издадена въз основа на последната, заповед на директора на  ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г.В отговор на възражението на процесуалния представител на жалбоподателя- адв.В*** ,че заповедта за ПАМ е нищожна съдът намира ,че същата е издадена от компетентен орган ,при наличие на необходимата по закон компетентност.Обстоятелството,че първата заповед№8121з-1524/09.12.2016г. е издадена от зам.- министъра Ф*** Г*** , в отсъствие на Министъра на вътрешните работи ,за което е представена заповед№8121з-1496/06.12.2016г. за заместване ,издадена от Министъра на вътрешните работи също изключва предположението ,че заповедта на Министъра е нищожна ,което води до логичния извод ,че всички последващи заповеди на директора на ОД на МВР-Монтана ,респективно оспорената заповед на началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана е издадена от компетентен орган,при което това възражение не може да бъде споделено от съда и се явява неоснователно.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-за срок от 1 година. Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП /редакция,ДВ, бр.77/2017г. в сила от 26.09.2017г./, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му  и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай водачът управлява МПС ,след употреба на наркотични вещества-канабис -5,за което сам е дал обяснение в протокола /на л.14/ ,че е употребил канабис на парти на 19.10.2017г.,тоест същият не отрича употреба на наркотично вещество.При тази законова регламентация, необходимата материално-правна предпоставка за налагане на мярката, е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотично или упойващо вещество ,за което  е съставен АУАН на жалбоподателя.За това макар и да е отказал да даде проба по време на медицинското изследване ,същият е признал,че е  употребил канабис ,а е и тестван с тест по време на проверката ,което недвусмислено потвърждава този факт.Актът е подписан без възражения от жалбоподателя ,не са представени такива и впоследствие в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН. Съставеният акт за нарушение  се ползва с материална  доказателствена сила до доказване на противното,и при липса на доказателства ,представени от жалбоподателя,които да оборят фактическите констатации по така съставения акт ,по разбиране на съда,налице са  всички предпоставки за налагане на ПАМ по ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е било да обори фактическите обстоятелства по акта за нарушение,т.е.да представи годни доказателства, че не е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество ,което той не е направил.Освен това самото подписване на АУАН без възражения налага извода ,че този факт не се оспорва по делото.В този смисъл възраженията в жалбата ,че заповедта за ПАМ не е мотивирана ,че не е доказан факта на нарушение по безспорен начин и др. не се споделят от настоящата инстанция.Представеното в съдебно заседание от адв.В*** Постановление на Районна прокуратура –Монтана от 01.12.2017г. за прекратяване на наказателно производство против нарушителя Б.И.Б. обосновава факта ,че  извършеното деяние е несъставомерно и не представлява престъпление по чл.343б,ал.3 от НК ,но в никакъв случай не обосновава факта ,че лицето не е извършило административно нарушение,за което да може да бъде санкционирано с наказателно постановление и заповед за ПАМ.Изключването на наказателна отговорност за едно деяние не изключва автоматично административно-наказателната отговорност за същото деяние.За това и съдът намира ,че Постановление на Районна прокуратура –Монтана от 01.12.2017г. за прекратяване на наказателно производство  не рефлектира върху оспорената заповед и не налага отмяната и на това основание ,каквито съображения се изтъкват от адв.В*** в съдебно заседание.В случая безспорен е  факта на нарушение –че управлява МПС след употреба на наркотични вещества ,като не са ангажирани никакви доказателства от жалбоподателя ,с които да бъдат опровергани фактическите констатации по акта за нарушение ,при което като е наложил ПАМ по чл.171,т.2а от ЗДвП органът е приложил правилно материалния закон и целта на закона.В хода на производството не бе оспорен АУАН и не са оборени фактическите констатации по него от страна на жалбоподателя ,при което същият се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 от ГПК. Това обвързва съда да приеме констатациите по него за доказани. След  като от така съставения АУАН контролните органи са констатирали фактите ,пораждащи за жалбоподателя необходимостта от налагане на ПАМ,и при положение ,че АУАН се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 от ГПК ,която с представените писмени доказателства от жалбоподателя не бе оборена ,правилно е наложена ПАМ на лицето за това нарушение. Неоснователни са възраженията в жалбата ,че заповедта за ПАМ не е мотивирана и обоснована.По разбиране на съда ,същата съдържа в себе си фактически и правни основания за издаване и е постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон . По разбиране на настоящия състав, извършеното нарушение е безспорно доказано ,същото е с висока степен на обществена опасност,доколкото засяга безопасността на отделните участници в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве ,при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка на нарушителя с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. Неоснователни са и възраженията в жалбата,че не е изяснена фактическата обстановка от органа при извършване на нарушението,че е нарушено правото на защита на лицето,доколкото това не се потвърждава от представените по делото доказателства. Наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с материалния закон ,но и с целта на приложимия закон - осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК./в т.см Р. по адм.д.№6168/13г. на ВАС;Р по а.д.№9619/17г. на ВАС/.

Предвид гореизложеното  съдът намира,че заповедта ,като постановена от компетентен орган ,при спазване на изискуемата форма на акта, и в съответветствие с административнопроизводствените правила и материалния закон и с целта на закона се явява правилна и законосъобразна и следва да се потвърди,съответно жалбата да се отхвърли като неоснователна. Водим от гопреизложеното административния съд

                                  

                                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.И.Б. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0996-000810/24.10.2017г. на началник –сектор“ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил „Б*** “ с рег.№М*** за срок от 1 година,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението му на страните.

                                                                  

  

                                                  

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: