№………./……...02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Нели
Катрикова
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 2006 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. срещу решение № 3984/30.09.2019 г., постановено по
гр.дело № 17340/2018 г. по описа на РС – Варна, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. срещу И.И.И.
(1) иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи заплащането на сумата от 1180,57лева -
главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна
карта MasterCard, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 24.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 605,39 лева – възнаградителна лихва за периода от
01.05.2016 г. до 11.10.2017 г., сумата от 89,88 лева - мораторна лихва за
периода от 11.10.2017 г. до 11.07.2018 г., присъдени със Заповед за изпълнение
№5592/25.07.2018г., издадена по ч.гр.д. №11306/2018г. по описа на ВРС, 11 с., както и (2) предявен при условие на
евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца същите суми.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят сочи, че процесният договор за кредит е бил сключен под
отлагателно условие – активиране от страна на кредитополучателя на издадения от
кредитора платежен документ – кредитна карта. Поддържа, че след като вещото
лице е установило категорично усвояването на суми чрез издадената кредитна
карта, искът е доказан по основание и размер, а решаващият състав не е
обосновал защо не е дал вяра на заключението. Отделно от това счита, че в
нарушение на материалния закон ВРС е отхвърлил изцяло исковите претенции като
не е съобразил разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която при обявяване на
договора за кредит за недействителен потребителят следва да бъде осъден да
върне чистата стойност на кредита. Искането е за отмяна на съдебния акт,
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата
страна чрез назначения особен процесуален представител е подала писмен отговор,
с който оспорва жалбата. Излага подробни съображения относно неспазване на
предписаната от закона форма за валидно сключване на договор за потребителски
кредит. Изтъква липсата на доказателства за предоставяне на ответника на
кредитната карта и връчване на екземпляр от общи условия, като посочва, че
вещото лице е установило единствено ползването на определена кредитна карта, но
не и че същата е ползвана именно от ответника, който не е подписал и
представеното приложение към договора за потребителски кредит. Иска
потвърждаване на съдебния акт.
В открито съдебно
заседание въззивникът не изпраща представител. Процесуалният представител на въззиваемата страна акцентира върху липсата на доказателства, че кредитната
карта е била предадена на ответника.
Въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Производството пред РС
Варна е образувано по искова молба, подадена от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. срещу И.И.И. за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи заплащането на сумата от 1180,57 лева, представляваща дължима
главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна
карта MasterCard, като кредитната карта CARD – 12075994 е предоставена на И.И.И.
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, и активирана на
22.03.2016г., както и лихви, присъдени със Заповед за изпълнение
№5592/25.07.2018г., издадена по ч.гр.д. №11306/2018г. по описа на ВРС, и
представляващи задължения по Договор за револвиращ потребителски кредит, под
формата на кредитна карта MasterCard, CARD – 12075994.
В условията на
евентуалност е предявен осъдителен иск по чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца процесните суми.
Ищецът твърди, че при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-1120723
ответникът дал съгласие освен получения кредит, да му бъде отпуснат револвиращ
кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 22.03.2016г. ответникът
активирал кредитна карта №CARD- 12075994 с максимален кредитен лимит от 1000
лева. Твърди се, че ответникът
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2016г., когато
било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил минус 1785.96
лева.
В срока по чл. 131 от ГПК
назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват изцяло. Твърди, че при
сключването на договора са нарушени редица правни норми, регламентирани в ЗПК.
Твърди се нищожност на клаузите на чл.3 и чл.4 от договора с оглед на
разпоредбите на чл.21, ал.1 и ал.2 ЗПК, защото включвали в ГПР задължения за
заплащане на възнаградителна лихва и неустойка. Сочи се, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.8-12 и 20, поради и което на
основание чл. 22 ЗПК се счита, че договорът е недействителен, в който случай
кредитополучателя следвало да върне само чистата стойност на кредита. Сочи се,
че уговорената неустойка в договора се явява неравноправна клауза по смисъла на
чл.143 ЗЗП. Сочи се, че уговорките за лихви, такси и неустойки са нищожни на
основание чл.26,ал.1 ЗЗД и накърнявали добрите нрави. Излага се, че не е ясно
какъв размер на главницата е погасен и защо се претендира главница в размер на
1 180,57 лева. Твърди се и че кредитната карта не е получена от ответника.
Съдът, след като се запозна с възраженията и доводите на страните
и след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и от правна страна:
Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. Спазени са процесуалните срокове за подаване
на възражение по чл. 414 от ГПК и предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК.
По отношение правилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал.1,
изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните от съда изводи, с изключение на случаите, в които
служебно е длъжен да приложи императивни правни норми.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че по силата на Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX – 11120723 от 13.01.2015г., БНП Пърсънъл Файненс ЕАД е
предоставило паричен кредит на И.И.И. в размер на 332.49 лева за закупуване на
смартфон „Леново“. В договора е предвидена възможност кредиторът да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лева при определени условия.
Уговорено е, че задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитна
карта ще възникнат само след активиране от страна на кредитополучателя на
издадена кредитна карта.
По делото е представено
Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 13.01.2015г. , в
което са посочени номер на договора за кредит – CREX-1120723 и друг номер – CАRD-
12075994, страни: БНП Пърсънъл Файненс ЕАД – кредитор и И.И.И. –
кредитополучател, размер на револвиращ кредит – 1000 лева, условия за ползване
и погасяване на кредита. Приложението е подписано само за кредитора.
Представена е товарителница за извършена куриерска услуга от МиБМ Експрес ООД
по заявка № 37086, от която е видно, че БНП Пърсънъл Файненс ЕАД е изпратило на
И.И.И. пратка, съдържаща „документи“. Пратката е получена лично от И.И.И. на
21.03.2016 г.
В представеното месечно
извлечение по кредитна карта от 15.09.2017 г. в графата „основание заплащане“ е
посочено CАRD- 12075994. Представена е покана изх. № CАRD- 12075994 от
17.10.2017 г. за плащане на задължения по кредитна карта до И.И.И. без данни да
е получена от адресата.
От изслушаното и прието от
ВРС заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, се
установява, че в счетоводството на ищеца е отразено усвояване на сума по
главницата за процесния период е в размер на 1000 лева посредством теглене на
банкомати на 22.03.2016г. /400 лева/ и 23.03.2016г. /600 лева/. Няма данни за
извършени плащания по кредита. Размерът на непогасените задължения по кредита е:
1000 лева за главница, 258.02 лева – договорна лихва за периода 15.04.2016г. до
15.09.2017г., 70.92 лева – застрахователна премия, 32 лева – месечни такси и
89.88 лева – законна лихва за периода 11.10.2017г. до 11.07.2018г. В
експертизата не се съдържат данни касаещи индивидуализиращи признаци на
кредитна карта, в т.ч. вид, номер, срок на валидност, картодържател и пр.
При гореизложената
фактическа установеност, въззивният съд намира за неоснователни оплакванията във
въззивната жалба отнасящи се до необоснованост и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение.
При изрично възражение в
отговора на исковата молба за липса на сключен в писмена форма договор за
кредит и твърдение, че ответникът не е получил издадена от БНП Пърсънъл Файненс
ЕАД кредитна карта, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно оспорените факти.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. По делото не
са ангажирани доказателства за наличие на подписан между страните договор за
револвиращ кредит, отговарящ на посочените изисквания. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. При това положение ищецът не е доказал
твърдяния в исковата молба правопораждащ спорното право юридически факт, а
именно възникването на валидно договорно правоотношение между него и ответника,
по силата на което последният е получил в заем претендираната сума със
задължение да я върне ведно с уговорените лихви, такси и разноски. В случая не
се касае за договор, сключен под отлагателно условие – активиране на издадената
кредитна карта, тъй като изобщо липсва валидно сключен договор за револвиращ
кредит. Клаузите на чл.13 до чл. 21 вкл. от Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта от 13.01.2015г., който е подписан от ответника, имат характер на
преддоговорни отношения насочени към сключване на договор за револвиращ кредит,
тъй като не съдържат конкретните условия на револвиращия кредит, като изрично е
предвидено, че условията по ползването на кредитния лимит и кредитната карта ще
бъдат предмет на отделно приложение. Такова приложение е представено по делото,
но то не носи подпис на кредитополучателя, следователно не го обвързва. Активирането
на кредитна карта е конклудентно действие, което не може да замести
изискванията на закона относно формата за сключване на договор за потребителски
кредит.
Въззивникът алтернативно
се позовава на нормата на чл. 23 от ЗПК, според която когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Цитираната законова разпоредба
е неприложима към разглеждания случай. Както бе посочено, ответникът е възразил
не само срещу твърдението за валидно възникнало договорно правоотношение между
страните, но и срещу твърдението, че е получил претендираната като главница
сума от 1000 лева. Възражението се основава на твърдението, че ищецът не му е
предоставил в държане кредитната карта, посредством която е извършено
усвояването на кредита.
Видно от материалите по делото,
а и от заключението на вещото лице, ищецът не е ангажирал доказателства, че е
предал на ответника кредитна карта № CАRD- 12075994. Номерът на картата е
посочен в Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от
13.01.2015 г., което не е подписано от кредитополучателя. Наличната по делото товарителница
за извършена куриерска услуга от МиБМ Експрес ООД по заявка № 37086, не съдържа
информация за съдържанието на пратката. Други доказателства, за установяване на
изпращане, респ. получаване от страна на ответника И. И. на кредитната карта не
са ангажирани.
Обстоятелството, че
кредитна карта, за която се твърди, че е предоставена на ответника, е била
активирана, не е достатъчно за установяване на факта, че активирането й е
извършено именно от картодържател И.И.И.. За да се установи този факт е
необходимо най-напред да се установи, че въпросната карта е предадена в държане
именно на това лице. След като това не е установено, не може да бъде ангажирана
отговорността на ответника за връщане на каквито и да било суми усвоени посредством
въпросната кредитна карта.
Поради съвпадане на правните изводи на
двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. Въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС на основание чл.
272 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3984/30.09.2019 г.,
постановено по гр.дело № 17340/2018 г.
по описа на РС – Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.