№ 154
гр. Разград, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330101588 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
415 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба „КРЕДИТ ИНС” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цар
Борис III" № 85, ет. Мецанин, представлявано от изпълнителния директор
Марио Георгиев Алексиев, със съдебен адрес за призоваване: град София, бул.
"Цар Борис III" №85, ет. Мецанин, срещу Й. С. Й. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Разград, ***. Моли се съдът да признае за установено по
отношение на ответника, че той дължи на ищеца: 600,00 лв. (шестстотин
лева), главница на основание сключен Договор за потребителски кредит
„Екстра”№ ДЗ011849/13.11.2023 г.; 54,00 лв. (петдесет и четири лева)
договорна лихва за периода 13.12.2023г. - 13.02.2024 г.; 17.85 лв.
(седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки) законна лихва за забава за
периода 14.12.2023 г. - 12.04.2024 г.; законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендира разноски
по образуваното заповедно производство и по настоящото производство.
Сочи се, че ищецът е търговско дружество, вписано в Регистъра на
финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с
рег. № BGR00428 със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020г. на подуправителя
на Българска народна банка (БНБ), с основна дейност отпускане на онлайн
краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Договорите с кредитополучателите се сключвали във формата на електронен
документ и правоотношението се реализирало при спазване изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона
1
за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Твърди се, че ответникът Й.
кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на
дружеството на адрес www.creditins.bg., предоставяйки личните си данни чрез
попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от
управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания
за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената
заявка и предоставените от ответника данни, служител на дружеството се
свързал с него на посочения телефон. Твърди се, че в разговора ответникът
потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и
желанието си да получи при условията на дружеството, кредит в размер на
600,00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за
финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него
електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние.
Твърди се, че ответникът потвърдил с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ
ИНС” АД линк за потвърждение сключването на Договор за потребителски
кредит „Екстра” № ДЗ011849/13.11.2023 г. и желаната сума му била преведена
чрез системата Е-pay и получена от него на каса на партньорски офис на
„Изипей” АД срещу представена лична карта. Сочи се, че въвеждането на
лични данни от страна на ответника в системата на ищцовото дружество,
съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му
договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер, е равнозначно на
подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен
подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Твърди се, че на ответника е
предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел
Общите условия на предлагания му кредит, потвърждавайки и получавайки на
посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения
ищецът поел задължение да предостави на ответника заем под формата на
потребителски кредит, а ответникът поел задължение да върне предоставения
кредит с договорна лихва. Твърди се, че ответникът не е погасил нито една от
вноските по кредита, падежите на които настъпили съответно на 13.12.2023 г.,
13.01.2024 г., 13.02.2024 г. Сочи се още, че служители на дружеството
няколкократно осъществили връзка с длъжника посредством изпращане на
напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес,
изпращани са SMS-и и осъществени телефонни обаждания непосредствено
преди и след настъпване на падежните дати, но ответникът не осъществил
никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата
към дружеството сума. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения,
която до датата на подаване на заявлението възлиза на 17,85 лв. Изтъква се
още, че ищецът потърсил начин да защити интересите си, като на 12.04.2024 г.
подал на основание чл. 410 от ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение. В РС - Разград било образувано ч.гр. дело № 642/2024 г. и по
същото дело съдът издал заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. Съдът с разпореждане указал на заявителя да предяви иск на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се, че общата стойност на
непогасеното задължение към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед възлиза на 671,85 (шестстотин седемдесет и един лева и
осемдесет и пет стотинки), от които 600,00 лв. (шестстотин лева) главница на
2
основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №
ДЗ011849/13.11.2023 г.; 54.00 лв. (петдесет и четири лева) договорна лихва за
периода 13.12.2023 г. - 13.02.2024 г. и 17,85 лв. (седемнадесет лева и осемдесет
и пет стотинки) законна лихва за забава за периода 14.12.2023 г. - 12.04.2024 г.
Твърди се още, че за образуването на посоченото ЧГД ищецът направил
разноски в размер на 1025,00 лева, а по настоящото също 1025,00 лева.
В осигуреното право на отговор ответникът не депозира отговор.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 13.11.2023 г. ответникът Й. кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg,
предоставяйки личните си данни чрез попълване на регистрационната форма
за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция. В
резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител
на дружеството се свързал с него на посочения телефон, в разговора
ответникът потвърдил самоличността си, както и желанието си да получи
кредит в размер на 600,00 лв. След обработване на данните и одобрение на
кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от
него електронна поща електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Ответникът потвърдил с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ
ИНС” АД линк за потвърждение сключването на Договор за потребителски
кредит „Екстра” № ДЗ011849/13.11.2023 г. и желаната сума му била преведена
чрез системата Е-pay и получена от него на каса на партньорски офис на
„Изипей” АД срещу представена лична карта. Това обстоятелство се
потвърждава от изисканата информация от „Изипей” АД. Съдът приема, че
чрез въведените лични данни от страна на ответника в системата на ищцовото
дружество, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на
издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер,
включително получаването на сумата в офис на „Изипей“ АД, е налице
валидно облигационно правоотношение.
По делото е представен Договор за потребителски кредит „Екстра” №
ДЗ011849/13.11.2023 г., с който ищецът предоставил на ответника
потребителски кредит в размер на 600,00 лева за разходи до заплата при
следните условия за връщане на заетата сума: тримесечен срок на връщане,
фиксиран лихвен процент 36,00 %, ГПР 49,7 %, дължими вноски, включващи
главница и лихва съгласно приложението към договора, а именно на 13-то
число от 13.12.2023 г. до 13.02.2024 г., общо сума за договорна лихва 54,00
лева, месечна вноска за главница и договорна лихва в размер на 218,00 лева.
Съгласно чл. 4.5. до края на следващия ден от сключване на договора,
кредитополучателят бил длъжен да предостави на кредитора гаранция
съгласно реда и условията, предвидени в ОУ, а именно да предостави банкова
гаранция или да сключи договор за поръчителство в срок до 24 часа от
подаване на заявката. Съгласно чл. 7.1. от договора, в случай че
кредитополучателят не предостави на кредитора гаранцията по чл. 4, ал. 5 от
договора, в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в ОУ,
дружеството може да начисли неустойка в размер на 204,75 лв. Неустойката
следва да се начислява на месец, считано от изтичане срока по чл. 4, ал. 5,
както и за периода, когато не е осигурена гаранция. Според чл. 7.4.
начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска
3
по кредита съобразно уговорения погасителен план. В Приложение № 1 към
договора е отразена неустойка за всяка от трите погасителни вноски, месечно
по 68,25 лева, общо в размер на 204,75 лева, дължими съответно на падежните
дати на месечните вноски.
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство, образувано е ЧГД
№ 642 по описа за 2024 г. на РС – Разград, по което заповедният съд издал
Заповед № 325 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
17.04.2024 г. за следните суми: 600,00 лв. (шестстотин лева), главница по
Договор за потребителски кредит „Екстра”№ ДЗ011849/13.11.2023 г.; 54,00 лв.
(петдесет и четири лева) - договорна лихва за периода 13.12.2023 г. -
13.02.2024 г.; 17,85 лв. (седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки),
представляващи законна лихва за забава за периода 14.12.2023 г. - 12.04.2024
г.; законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата; разноски в размер на 25,00 лева за заплатена ДТ и
1000 лева за адвокатско възнаграждение. Със съобщение по ЧГД предвид
обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца, че на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК в едномесечен срок от датата на уведомяване може да
предяви иск за установяване на вземането си, посочени в издадената заповед.
В този срок е предявен установителен иск за съществуването на вземания в
полза на ищеца срещу ответника, посочени в издадената срещу ответника
заповед.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
Безспорно е възникнало валидно облигационно правоотношение между
ищеца като кредитор и ответника като клиент, в резултат на сключения между
тях договор.
Процесният договор е потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Съдът е обявил на
страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор, като е предоставил при условията на състазателност на
страните възможност да ангажират доказателства за евентуално
наличие/липса на неравноправност на клаузите.
Съгласно ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които общият
размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по
кредита, условията за прилагането му, годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
4
кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11
ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. За недействителността съдът следи и служебно и ако констатира
такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на
исковете. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността
на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор
за потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. С оглед изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Установява се, че в процесния договор
кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита
и годишния лихвен процент. За подробна информация в нарушение на закона
кредиторът е препратил към сайта си, без да е ясно къде точно се съдържа
тази информация. На практика липсва яснота относно методиката на
формиране на ГПР, а именно кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 49,7 %. Липсата на ясна, разбираема
и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването му, макар формално
процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК.
Въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът
намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на
действителния ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск,
който се приравнява на непосочване на ГПР. Съдът счита, че
кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран ГПР по договора,
след като не е посочен алгоритъма, по който е определен и който е
императивно уреден в ЗПК.
Освен това с договора е предвидено заплащане на неустойка, въпреки че
такава не се претендира от заявителя в заповедното производство.
Неустойката следва да се включи в ГПР, тъй като отговаря на определението
"общи разходи по кредита", по даденото от СЕС тълкуване на чл. 3 от
Директива 2008/48, както следва: "общи разходи по кредита за потребителя"
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните такси; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия. Дори без специални знания и използване на кредитен калкулатор е
5
видно, че при включването на сумата на неустойка посочения в договора ГПР
не отговаря на действителния. В този смисъл, като не е оповестил взетите
предвид допускания при изчисляването на ГПР в договора за кредит и общите
условия, както и като не е посочил коректно неговата стойност, невключвайки
стойността на неустойката, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не
може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва
да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК, доколкото процесният договор е
недействителен. ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната
разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено именно задължението на потребителя
за връщане на чистата сума по кредита, който в настоящия случай е 600 лева.
В този смисъл основателен е само предявеният установителен иск за
вземането в размер на 600,00 лева, представляващо дължима и неплатена
главница по процесния договор ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от 16.04.2024 г. до окончателното и изплащане, а за
останалите вземания за дължими договорно задължение и законна лихва
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в следния размер: заплатената ДТ в
исковото и заповедното, адвокатско възнаграждение в заповедното в размер а
1000 лева и адвокатско възнаграждение в исковото размер на 1000 лева. Няма
направено искане от ответника съобразно посоченото в чл. 78, ал. 5 ГПК. С
оглед изхода от делото частично уважаване на предявените претенции, следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество съобразно
уважения размер от претенциите разноски в размер на 1875,42 лева, от които в
исковото 960,04 лева, а останалите – по заповедното.
Така мотивиран, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответникът Й. С. Й. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Разград, ***, дължи на ищцовото
дружество „КРЕДИТ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1680, общ. Столична, обл. София, р-н Витоша,
ж.к. Манастирски ливади, ул. Лъвски рид № 3, ет. 1, ап. оф. 2, представлявано
от изпълнителния директор Марио Георгиев Алексиев, сумата от 600,00 лева,
представляващо дължима и неплатена главница по Договор за потребителски
кредит „Екстра” № ДЗ011849/13.11.2023 г. ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 16.04.2024 г. до окончателното и
изплащане, за която сума е издадена Заповед № 325/17.04.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Частно гражданско
дело № 642 по описа за 2024 г. на Районен съд – Разград, като в
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените
установителни искове за останалите, посочени в заповедта вземания, а
именно: 54,00 лв. (петдесет и четири лева), представляващи договорна лихва
за периода 13.12.2023 г. - 13.02.2024 г.; 17.85 лв. (седемнадесет лева и
6
осемдесет и пет стотинки), представляващи законна лихва за забава за периода
14.12.2023 г. - 12.04.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. С. Й. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Разград, ***, ДА ЗАПЛАТ|И ищцовото дружество
„КРЕДИТ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1680, общ. Столична, обл. София, р-н Витоша, ж.к.
Манастирски ливади, ул. Лъвски рид № 3, ет. 1, ап. оф. 2, представлявано от
изпълнителния директор Марио Георгиев Алексиев, със съдебен адрес за
призоваване: град София, бул. "Цар Борис III" №85, ет. Мецанин, следните
суми съразмерно на уважената част от иска:
960,04 лв. (деветстотин и шестдесет лева и 4 стотинки), представляващи
направени съдебно деловодни разноски по настоящото производство;
915,38 лв. (деветстотин и петнадесет лева и 38 стотинки),
представляващи направени разноски по Частно гражданско дело № 642
по описа за 2024 г. на Районен съд – Разград,
като за разликата до претендирания от ищеца размер отхвърля иска като
неоснователен.
Препис от решението след влизането му в сила да се приложи по Частно
гражданско дело № 642 по описа за 2024 г. на Районен съд – Разград с оглед на
правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7